№ 6195
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100513194 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
С решение № 20085610 от 30.03.2023 г. по гр.д.№ 80836 по описа за 2018
г. на СРС, ГО, 148 състав се : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.
422 ГПК в отношенията между страните, че „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, ДЪЛЖИ на ЗАД „Б.В. И.Г.“ АД, на основание чл. 410 КЗ и чл. 86 ЗЗД
сумата от 11 549, 70 лв. , представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Всички рискове...”,
обективиран в застрахователна полица № 2200160300R00759/2016, за
реализирано на 16.01.2017 г. в гр.София, бул. „*******, застрахователно
събитие – токов удар, увредил климатично оборудване на „Д.“ ООД, ведно
със законната лихва от 15.08.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 190 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 21.06.2017 г., за периода 06.06.2017 г. до
14.08.2017 г., за които сума е издадена заповед за изпълнение без номер от
11.03.2018 г. по ч.гр.д. № 56063/2017 по описа на Софийски районен съд , като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от
1
212,17 лв.
В тежест на ответника са възложени разноските в процеса.
Решението е поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 20105748 от
17.10.2023 г. като в диспозитива на решение№ 20085610 от 30.03.2023 г. е
вписано, че същото е постановено по отношение на третото лице помагач на
страната на ответника.
Решение № 20085610 от 30.03.2023 г. е изменено по реда на чл.248 ГПК
в частта за разноските като в полза на ищеца са доприсъдени разноски в
размер на 532,32 лв.
Постъпила е въззивна жалба от „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД / с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/,
ответник пред СРС.
Излагат се доводи за неправилност на постановеното решение, като се
сочи, че СРС се бил позовал в решаващите си мотиви на заключението на
съдебно-техническата експертиза, но без да вземе предвид изложеното от
вещото лице при изслушването му, че проблемът може да се дължи както
преди, така и след границата на собственост. Това означавало, че проблемът
може да е както в съоръженията на ищеца, така и на ответника. Налагал се
извод, че по делото въобще не било доказано, пълно и главно, че причинител
на вредата е ответника. Сочи, че решението било постановено в разрез със
съдебната практика на ВКС от 2005 г., която разяснявала, че установяване на
конкретната деликтна отговорност на натовареното лице и възлагането на
работата от ответника са абсолютни материално-правни предпоставки за
уважаване на иска. Липсата на деликтно поведение изключвало и
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата.
Съгласно практиката на ВКС от 2003 г., за да била налице отговорност по
чл.49 ЗЗД, било необходимо да се установи отговорност по чл.45 ЗЗД на
физическо лице, на което била възложена работата, при и по повод
изпълнението на която било станало увреждането. В случая не се установило
служители на въззивника да са извършвали виновни и противоправни
действия по отношение на ищеца и липсвало основание отговорността на
дружеството-въззивник да бъде ангажирана. СРС не бил взел предвид и
възраженията на ответника в отговора по исковата молба, където било
посочено, че оперативните превключвания представлявали правомерни
2
технически дейности, които се извършвали за различни цели. Твърди, че при
тези превключвания показателите на ел.енергията не се променяла драстично,
а процесите били идентични с тези при включване и изключване от мрежата
на електроуредите от страна на потребителите. Дори да били налице известни
смущения, при добра защита на вътрешната инсталация на застрахованото
лице след границата на собственост, и при добра защита на техниката не
следвало да настъпят вреди. Сочи, че след границата на собственост,
определена по правилата на чл.120, ал.2 от ЗЕ и чл.29 от Наредба № 6/2014 г.
било задължение на потребителя да поддържа и експлоатира технически
безопасно и правилно собствените си уредби и съоръжения, съгласно
действащото законодателство и в съответствие с ОУ на дружеството-
въззивник.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което претенцията на ищеца да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ЗАД „Б.В. И.Г.“, ищец пред
СРС, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на постановеното от СРС решение. Не били допуснати сочените
от въззивника нарушения. Счита, че е доказал наличието на всички
предпоставки за уважаване на претенцията му. Сочи, че възраженията на
ответника в отговора по исковата молба не били доказани. Налице било
валидно застрахователно правоотношение между ищеца /въззиваем/ и
собственика на увреденото имущество. Налице бил покрит застрахователен
риск. Правилно СРС бил кредитирал заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, от което се установявали нанесените вреди
на климатичното оборудване; доказана била пряката причинно-следствена
връзка между токовия удар и настъпилите вреди, размерът и вида на
материалните щети. Със същото заключение било установено, че на
16.01.2017 г. е настъпил токов удар и колебания в захранващото напрежение
като били налице отклонения плюс минус 10 % от номиналното напрежение
на мрежата, вследствие на което било дефектирало външно тяло на
централната климатизация, вина за което имало електроразпределителното
дружество. Намира заключението за обективно, безпристрастно и логично.
Сочи, че застрахователя бил заплатил на застрахования сумата в размер на
11 549,70 лв. обезщетение за причинените вреди на застрахованото
3
имущество; размерът на вредите бил установен. Претендират се разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника – „К.И.Е.Е.“ АД,
действащо чрез „К.И.Е.Е.- клон България“ КЧТ, е депозирало отговор, в който
се излага становище за основателност на въззивната жалба. Твърди се, че в
хода на производството пред СРС не се установило настъпването на сочения
от ищеца токов удар на 16.01.2017 г. Сочи, че вещото лице било цитирало
отговор на електроразпределителното дружество в заключението си, но такъв
отговор не бил приложен по делото. Наред с това в цитирания от вещото лице,
отговор, не се съдържала информация за токов удар, а се сочело, че било
имало „смущение в ел.захранването“. Такива „смущения“ можело да бъдат и
прекъсвания на ел.захранването на посочения адрес. От писмото на
електроразпределителното дружество до „Д.“ ООД с изх. № от 25.01.2017 г.
се установявало, че на адреса било имало именно прекъсване на
ел.захранването като същото било предизвикано от оперативни
превключвания в електроразпределителната мрежа средно напрежение. В
писмото още било посочено, че при тези превключвания показателите на
ел.енергията били идентични с тези при включване и изключване от мрежата
на електроуредите от страна на потребителите. Дори хипотетично да били
налице такива токови удари, то по делото не било доказано с какви
характеристики са те и дали при тези характеристики същите биха могли да
доведат до повреда на процесното климатично оборудване. Този въпрос
изобщо не бил изследван от вещото лице, а последното се задоволило само да
повтори съдържанието на протокола от сервизния преглед. Този въпрос бил
съществен доколкото вещо лице било констатирало, че климатичното
оборудване имало вградени защити от претоварване и превишаване на
напрежението. Затова не можела да се ангажира отговорността нито на
ответника, нито на третото лице помагач. Не се претендират разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Решението е връчено на въззивника на 31.03.2023 г и е обжалвано в срок
на 12.04.2023 г. като въззивната жалба е подадена по пощата.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на
СРС в частта, в която претенциите са били уважени срещу ответника-
въззивник.
Следователно въззивната жалба е допустима.
4
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е
издадена на 11.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 56063 по описа за 2017 г. на СРС, 148
състав.
За така издадената заповед длъжника е уведомен на 28.03.2018 г.
Възражение по чл.414 ГПК е постъпило на 29.03.2018 г., т.е. в срок.
Указанията по чл.415, ал.1 ГПК са достигнали до знанието на заявителя
на 10.12.2018 г.
Исковата молба е предявена в срок- на 21.12.2018 г.
По доводите във въззивната жалба:
За да уважи така предявения иск, СРС, е приел, че ищецът е доказал
всички предпоставки на чл.410, ал.1,т.1 КЗ. За да възникнело посоченото
регресно право на застрахователя било необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: валидно
застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователя и
заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в
полза на увреденото лице, в изпълнение задължението му по
застрахователното правоотношение. Наред с това следвало да бъдат
установени елементите от фактическия състав на деликта по чл. 49 от ЗЗД –
противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях. Вината се
предполагала до доказване на противното. Ищецът носел тежестта при
условията на пълно и главно доказване да докаже осъществяването на всички
факти, съставляващи елементи от основанието на иска.
За доказване механизма и размера на обезщетението били изслушани
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, чиито
заключения не били оспорени от страните и се кредитирали от съда, в цялост.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, било
установено, че на 16.01.2017 г., за 5 минути в интервала 10:59 до 11:04 часа
5
било прекъснато електрозахранването на трансформаторен пост. Същото се
дължало на превключвания в електроразпределителната мрежа на ответника.
При изключване на напрежението и последващо включване, процесната
климатична система е спряла да работи. При извършено замерване от
техници било установено, че е дефектирал първи компресор от външното
тяло. Причина за дефектиралите части били колебания в ел. захранването,
които превишавали +/- 10% от номиналното напрежение или токов удар. Токов
удар представлявало колебание в напрежението или отпаднала фаза или 0.
Според вещото лице описаните от застрахователя щети: 1./ били настъпили в
причинно-следствена връзка с токов удар; 2./ можели да настъпят при
проблеми с електрозахранването; 3./ нямало данни да са причинени от
износване на съоръжението. Вещото лице посочвало, че са налице данни за
настъпил токов удар, както и че съоръжението нямало инсталирани защити
срещу пренапрежение или ниско напрежение след границата на собственост,
но и нямало изисквания за инсталиране на такива, тъй като самата система
имала вградени защити, а и монтирането на такива не било обичайно в
практиката. Според заключението сумата, необходима за възстановяване на
застрахованото имущество към деня на произшествието възлизала на 11 579,
40 лв. без ДДС.
Според вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза ищецът бил
заплатил сумата от 11 549,70 лв. по щета № **********/21-17 на „Д.“ ООД на
20.04.2017 г. Установено било, че мораторната лихва върху сумата за периода
06.06.2017 г. до 15.08.2017 г. е в размер на 227, 79 лв.
При тези си мотиви СРС е приел, че предявеният иск с правно основание
чл.410, ал.1, т.1 от КЗ е основателен в пълния му предявен размер, поради
което е уважен. Налице бил токов удар, в резултат на който били настъпили
щети, които са в причинно-следствена връзка с настъпилия токов удар. СРС по
иска по чл. 86 ЗЗД е приел, че същия следва да бъде частично уважен за
сумата от 190 лв., а отхвърлен за разликата до предявения размер от 212, 17
лв., тъй като съобразно приложените по делото доказателства, регресната
покана била получена на 21.06.2017 г., а не на 06.06.2017 г., както твърди
ищеца.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
6
Общите случаи на встъпване в правата на застрахования (Суброгация) са
уредени в чл. 410. (1) КЗ, съгласно който : с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу:
1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи
от неизпълнение на договорно задължение, или
2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или
по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите, или
3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява
надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите.
При това положение въззивната инстанция намира, че правилната правна
квалификация на така предявения главен иск е чл. 410, ал. 1 т. 2 от КЗ вр. с
чл.49 ЗЗД, така и в определение № 668 от 19.03.2024 г. по т.д. № 1543 по
описа за 2023 г. на ВКС, ТК, Второ ТО.
Като се имат предвид указанията, дадени в т. 2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. и
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС № № 19 от
14.07.2016 г. по гр. д. № 3604/2015 г. ІV гр. о., 94 от 13.09.2016 г. по т. д. №
3768/2014 г. ІІ т. о. /и сочената в тях практика/, в които е прието, че когато
съдът се е произнесъл по заявените искания, но е дал неправилна правна
квалификация на иска се касае до нарушение на материалния закон, а не до
недопустимост на решението. С оглед същността на въззивното производство,
ако въззивният съд приеме различна от дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация, при непроменени фактически твърдения и петитум, той
следва да разреши спора по същество в съответствие с действителното правно
основание, като обезпечи служебно правилното приложение на материалния
закон.
Затова и настоящата инстанция се произнася в следния смисъл:
По съществото на спора:
За да бъде уважен иска по чл. 410, ал. 1 т. 2 от КЗ е необходимо да са
налице следните предпоставки:
7
между собственика на увреденото имущество и застрахователя да има
валидно сключен договор за имуществена застраховка и настъпилото
застрахователното събитие да е реализирано в рамките на действие на
договора;
плащане от застрахователя на собственика на увреденото имущество на
застрахователно обезщетение, с което застрахователят е покрил
причинените щети.
Правото на застрахователя да встъпи във всички права, които
застрахованият има срещу третото лице е суброгационно право. Основанието
на регресния - суброгационен иск не е в застрахователното правоотношение, а
в юридическия факт на изплащане на застрахователно обезщетение на
правоимащото лице, по силата на застраховката и установеното в закона право
на регрес.
Обемът на суброгационното право включва и правата на увредения по чл.
47 - 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия.
Съгласно ППВС № 9/28.12.1966 година отговорността по чл. 49 от
ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа другиму в два случая,
а именно:
1) когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е
възложена работата, чрез действия които съставляват извършване на
възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения,
които произтичат от закона, техническите и други правила или от
характера на възложената работа или
2) когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена
работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но
са пряко свързани с нея.
Самото възлагане на работата представлява фактическо натоварване на
друг правен субект-физическо лице за извършване на определена работа в
чужд интерес.
Освен това е необходимо виновно и противоправно поведение на
лицето, на което е възложено изпълнението на работата (решение №
8
964/11.04.1964 година, постановено по гр. д. № 124/1964 година по описа на
ВС, ГК, І г. о.), като не се изисква такова по отношение на възложителя, чиято
отговорност е обезпечително-гаранционна. Съгласно ППВС № 7/29.12.1958
година отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия; тя има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не
произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма
място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата
невиновност.
Следователно отговорността на ответното дружество /въззивник/ е
предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1/ Валидно
към момента на застрахователното събитие застрахователно правоотношение
по имуществена застраховка между увреденото лице и ищеца за процесното
оборудване; 2/ ищецът да е обезщетил застрахования за покрит
застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ Наличие на
всички посочени в чл. 49 ЗЗД елементи на фактическия състав на гаранционно
- обезпечителната отговорност / вреди, причинени от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работата при или по повод
изпълнението на работата /.
Спорно пред въззивната инстанция е налице ли е виновно
противоправно поведение на служител на дружеството /въззивник/ и налице
ли е причинно-следствена връзка между поведението на това лице и
причинените имуществени вреди на застрахования при ищеца.
Обстоятелството, че на 16.01.2017 г. е имало прекъсвания на
електрозахранването на адреса на застрахования – бул.“*******, се признава
от самия ответник/въззивник в писмото му от 25.01.2017 г. до увреденото лице
– „Д.“ ООД, л.74 по делото пред СРС. Това прекъсване било предизвикано от
оперативни превключвания в електроразпределителната мрежа средно
напрежение. В този смисъл е и съдържанието на отговора по исковата молба,
виж л.84 от делото пред СРС.
Видно от отразеното в протокола от 17.01.2017 г., съставен от
оторизирания сервиз на „Тошиба“, л.21 по делото пред СРС, причината за
дефектиралите части по климатичната система „Тошиба“,собственост на
застрахованото при ищеца, дрежество, е: „колебания в ел.захранването, които
превишават плюс/минус 10 % от номиналното напрежение или токов удар“.
9
В основното заключение на допуснатата, изслушана и приета по делото
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице М.Б., е посочено,
че от страна на ответното дружество/въззивник й било отговорено, че на
процесната дата за обекта на застрахования при ищеца, е имало „смущение на
електрозахранването“ като й бил изпратен файл, отразен в Приложение № 1,
л.162 а от делото пред СРС. Анализ на причините показвал, че то се дължи на
повреда в енергийно съоръжение, виж л.159. Впоследствие ответника се е
отметнал от първия си отговор и е заявил, че няма техническа неизправност и
не били констатирани отклонения в напрежението, виж л.159 от делото пред
СРС. При това положение вещото лице е заявило, че липсват данни за
настъпил токов удар, виж л.161 от делото пред СРС. Въз основа на
направеното запитване при ответника, вещото лице отговаря на въпрос № 3,
че нямало отклонение в напрежението на мрежата НН.
Настоящата инстанция, обаче, счита, че с оглед, изходящите от самия
ответник писмени документи – отговор до увреденото лице, съдържанието на
отговора по исковата молба, че е налице своеобразно признание от страна на
електроразпределителното дружество по отношение на неблагоприятни за
него факти, а именно: че на процесната дата – 16.01.2017 г. в продължение на 5
минути в интервала от 10:59 ч. до 11:04 ч. е имало прекъсване на
електрозахранването на трансформаторния пост, обслужващ имота на
застрахованото при ищеца, ЮЛ- „Д.“ ООД.
В горния смисъл е и допълнителното заключение на вещото лице, л.168
от делото пред СРС, където вещото лице е посочило, че на процесната дата –
16.01.2017 г. в продължение на 5 минути в интервала от 10:59 ч. до 11:04 ч. е
имало прекъсване на електрозахранването на трансформаторния пост,
обслужващ имота на застрахованото при ищеца, ЮЛ- „Д.“ ООД. Това
прекъсване се дължи на превключвания в електроразпределителната мрежа
средно напрежение /СрН/ на „Чез разпределение България“ АД. При
изключване на напрежението и последващо включване, процесната
климатична система е спряла да работи. При извършеното замерване от
техниците, диагностициращи климатичната система е установено, че е
дефектирал първи компресор от външното тяло, обслужващо първи етаж от
сградата и платката за управление. Причината за дефектиралите части е
колебания в ел.захранването, които превишават с плюс/минус 10 % от
10
номиналното напрежение или т.нар „токов удар“. Както е разяснила вещото
лице, „токовият удар“ е колебание в напрежението или отпаднала фаза или
нула. Вещото лице е констатирало, че климатичната система е монтирана през
2013 г. поради което компресорът във външното тяло не може да е от
износване с времето. Изгорялата електронна платка за управление на
компресора е дефектирала при появилият се проблем с превключването на
електрозахранването. Според вещото лице, най-вероятно компресорът е
работил, когато захранването е прекъснато и той е дефектирал, виж л.168 от
делото пред СРС.
Видно от разясненията дадени от вещото лице във второто й
заключение, л.168 от делото пред СРС, пренапреженията са два вида:
генерирани от мълния-атмосферни и генерирани от превключвания в мрежата
на електроразпределителните предприятия- комутационни. Комутационните
пренапрежения за разлика от атмосферните съдържат по-малко енергия, но са
много по-чести, генерират се директно във фазовия проводник. Същите се
характеризират с кратка продължителност и голяма амплитуда. Причиняват
стареене на изолацията.
След повторен анализ на доказателствата, както и извършени проверки,
включително при увреденото лице, вещото лице достига до извода, че са
налице данни за настъпил токов удар – колебания в захранващото напрежение.
Налице са отклонения над плюс/минус 10 % от номиналното напрежение на
мрежата.
При изслушването си в о.с.з. на 02.02.2021 г., л.189 по делото пред СРС,
вещото лице е заявило, че прекъсването на ел.захранването в продължение на
5 минути на 16.01.2017 г. е по причина на повреда на съоръжение, собственост
на ответното електроразпределително дружество. Прекъсването в случая е
извършено от „ЧЕЗ Електроразпределение България“ в тяхно
съоръжение/подстанция, което захранва трафопоста на застрахованото при
ищеца, дружество. Вещото лице разяснява, че когато има прекъсвания на
електричеството, а такива е имало няколко на процесната дата, е възможно да
се получи повишаване на напрежението като е възможно да настъпи пик на
напрежението, като от 400 V да стане 1000 V за около 1 секунда, след което да
се нормализира.
Видно от отговора на задача 2, л.169 от делото пред СРС, повредата на
11
платката за управление на компресора и компресора от техническа гледна
точка е в причинно-следствена връзка с токовия удар. Вещото лице изрично
е посочило, че процесните повреди по електронните компоненти на
климатичната система, каквито в случая са настъпили, могат да настъпят при
проблеми с електрозахранването.
Според отговора на вещото лице М.Б. /задача 3/ няма изисквания за
инсталиране на защита срещу пренапрежение или ниско напрежение в
съоръженията на застрахованото лице след границата на собственост. Самата
климатична система, която е увредена, има вградени защити от претоварване
и превишаване на налягането. Допълнителни защити на климатичните
системи не са необходими. Практиката показва, че такива не се монтират. Ако
потребителят иска такава допълнителна защита, то същите се монтират от
електроразпределителното дружество /въззивник/, но са за сметка на клиента.
Границата на собственост между съоръженията на мрежовия оператор
/ответното дружество/ и съоръженията, собственост на увреденото лице, на
ниво средно напрежение е изходящите клеми на СТИ.
При изслушването си в о.с.з. на 02.02.2021 г., л.189 по делото пред СРС,
вещото лице е заявило, че по делото няма данни да са настъпвали прекъсвания
или промени в напрежението след границата на собственост, т.е. вината не е
на увреденото лице, застраховано при ищеца.
Въззивната инстанция намира, че следва да бъде кредитирано
заключението на вещото лице, депозирана в съда на 29.01.2021 г., л.164 и
следв. по делото пред СРС, тъй като същото е изготвено въз основа и в
съответствие със събраните по делото писмени доказателства, както и след
проверка в ответното дружество и в обекта на увреденото лице, застраховано
при ищеца. В това заключение се съдържат отговори на всички поставени от
съда и страните, задачи.
Видно от отразеното в протокола, съставен за о.с.з. на 02.02.2021 г.
заключението не е било оспорено от нито една от страните по спора, виж л.189
по делото пред СРС.
По закон ответникът е задължен да поддържа в изправност
електрическите съоръженията и уредби до границата на собственост, в това
число и инсталираните в обектите на потребителите електромери.
12
Следователно неизправност на съоръжения на ответника са причина за
увреждане на застрахованото имущество, поради което и доколкото са
установени и останалите посочени елементи от фактическия състав на
съдебно предявеното право, следва да се приеме, че за ищеца е възникнало
право на регрес срещу ответника за заплатеното на застрахованото лице
обезщетение за вреди от неизправно съоръжение на ответника.
Лицето, което е възложило работата може да се освободи от
отговорността по чл.49 ЗЗД, ако се установи, че лицето, на което е възложена
работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни
и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената му работа, в какъвто смисъл е и ТР № 88/12.09.1962 година на
ОСГК на ВС, а също така и решение № 266/21.01.2020 година, постановено по
гр. д. № 1255/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Отговорността на
юридическо лице по чл. 49 от ЗЗД може да възникне при посочените
предпоставки както в случаите, когато лицата на които то е възложило
изпълнението на работа причинят вреди поради неправомерните си и виновни
действия, така и в случаите когато то по силата на съответен акт е задължено
да извърши определено действие, но работниците и служителите, чрез които
същото действа или третите лица, на които е възложено извършването на
работата бездействат и от това бездействие произтекат вреди за трети лица.
Съгласно решение № 131/01.11.1967 година на ОСГК на ВКС при
непозволеното увреждане се презумира не отговорността изобщо, а само
вината, която е един от елементите на фактическия състав, като в този смисъл
е и решение № 104/15.05.2014 година, постановено по гр. д. № 5422/2013
година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Затова предпоставките за ангажиране на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД подлежат на доказване в хода на исковото
производство, като същото се извършва при спазването на правилото на чл.
154, ал. 1 от ГПК, а именно, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания и възражения. (в този смисъл и решение №
63/01.03.2016 година, постановено по гр. д. № 4885/2015 година по описа на
ВКС, ГК, ІV г. о. по отношение на възлагането) С оглед на това правило
ищецът по иска по чл. 49 от ЗЗД носи доказателствената тежест да установи
по делото съществуването на предпоставките за възникване на отговорността
на ответника по чл. 49 от ЗЗД, с изключение на вината на лицето, на което е
13
възложена работата. Последната по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
презумира, като доказателствената тежест за оборване на презумпцията се
носи от ответника. В този смисъл е разпределена доказателствената тежест
между страните от страна на СРС с определението му по чл.140 ГПК, четено в
публичното съдебно заседание, състояло се на 18.08.2020 г., л.109 по делото
пред СРС.
В конкретния случай обратно доказване не е проведено от ответника в
процеса независимо, че СРС в доклада по чл.140 ГПК изрично му е указал
това. Налага се извод, че презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Относно акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД въззивната жалба
не съдържа доводи поради което въззивната инстанция по арг. от чл.269 ГПК
не дължи излагане на мотиви.
Съдът приема, че в отхвърлителната част по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД,
първоинстанционното решение не е предмет на въззивен контрол поради
което следва да се счита за влязло в сила.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, в
обжалваната си част решението на СРС ще следва да се потвърди като
изрично се посочи в диспозитива на настоящето решение, приетата от
въззивната инстанция правна квалификация.
Следва да се отбележи, че в диспозитива на обжалваното решение в
частта относно посочения като присъден период на дължимата лихва за забава
е налице очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена от
първоинстанционния съд след връщането на делото.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора обжалваното решение не търпи промени в
частта си за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за
адв.възнаграждение, което видно от списъка по чл.80 ГПК, л.27 от въззивното
производство се претендира в размер на 1456,57 лв., т.е. без ДДС, поради
което му се присъждат в претендирания размер.
14
На третото лице помагач на страната на ответника/въззивник разноски
не се следват с оглед заетата от него позиция по съществото на спора.
Водим от горното, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20085610 от 30.03.2023 г. по гр.д.№ 80836 по
описа за 2018 г. на СРС, ГО, 148 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с
решение № 20105748 от 17.10.2023 г., изменено по реда на чл.248 ГПК в
частта за разноските с решение № 20085610 от 30.03.2023 г., в частта, в която
се : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК в отношенията
между страните, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД със сегашно
наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД , ДЪЛЖИ на
ЗАД „Б.В. И.Г.“ АД, при правна квалификация на иска по чл. 410, ал. 1 т. 2
от КЗ вр. с чл.49 ЗЗД, и по чл. 86 ЗЗД, сумата от 11 549, 70 лв. ,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по договор за застраховка “Всички рискове: имуществени вреди и прекъсване
на дейността”, обективиран в застрахователна полица №
2200160300R00759/2016, за реализирано на 16.01.2017 г. в гр.София, бул.
„*******, застрахователно събитие – токов удар, увредил климатично
оборудване на „Д.“ ООД, ведно със законната лихва от 15.08.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата
от 190 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 21.06.2017 г. до
14.08.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение без номер от
11.03.2018 г. по ч.гр.д. № 56063/2017 по описа на Софийски районен съд, както
и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******, БенчМарк
Бизнес Център, да заплати на ЗАД „Б.В. И.Г.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, пл.“*******, съдебен адрес: гр.София, сумата
в размер на 1456,57 лв.- разноски за адв.възнаграждение /без ДДС/ за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
15
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ответника – „К.И.Е.Е.“ АД, действащо чрез „К.И.Е.Е.- клон
България“ КЧТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16