№ 172
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Д.Махмудиев
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600419 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424 НПК
Образувано е по депозирано чрез изрично упълномощената от осъдената Н. Е.
С. адв. В. М. искане за възобновяване на в.н.о.х.д. № 2087/2021 г. по описа на ОС-
Стара Загора, с влязлото в сила по което решение № 65/30.05.22г. е потвърдена
присъдата № 260017/25.01.21г. по н.о.х.д. № 3445/19г. по описа на РС-Стара Загора, с
която тя е осъдена на две години лишаване от свобода, с приложение на чл. 66 НК, за
престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 НК.
С искането, което е подадено в срок, се твърдят всички касационни основания –
нарушение на процесуалния закон, на материалния закон и явна несправедливост на
наказанието. Правят се три алтернативни искания: делото да бъде възобновено, а
съдебните актове – отменени и да бъде разпоредено ново разглеждане на делото в
първата инстанция; след възобновяване на делото да бъде постановена оправдателна
присъда; след възобновяване на делото да бъдат изменени присъдата и
потвърждаващото я решение, като наказанието бъде намалено.
Впоследствие с подробно мотивирано допълнително искане за възобновяване
твърдените нарушения на инстанционните съдилища са конкретизирани. Отказът им за
назначаване на допълнителна стоково-оценъчна експертиза и на графологична
експертиза, както и за събиране на счетоводна информация, удостоверяваща
приемането и заплащането на инкриминираните вещи в ЗК „Д.“, са окачествени като
накърняване изискванията по чл. 13 и 14 НПК. Към въззивния съд е отправена критика,
че не бил защитил със собствени мотиви осъдителния диспозитив, а се е задоволил да
препише първоинстанционния акт, при което не бил отговорил на изложените пред
него доводи на защитата. Твърди се и неглижиран от съдилищата пропуск на
1
прокурора да организира осъществяването на досъдебното разследване в
преклузивните срокове по НПК, и опороченост на обвинителния акт. Излагат се и
конкретни съображения в подкрепа на възражението срещу потвърдения от СтОС
санкционен избор на СтРС.
При пренията адв. М. не добави нещо ново към изтъкнатите доводи на
алтернативно заявените искания, а нейната доверителка не се яви на заседанието.
Представителят на АП-Пловдив изрази становище, че искането за възобновяване
е основателно, като се присъедини към две от съображенията за незаконосъобразен
подход на първата и въззивната инстанции.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди аргументацията на искането в
аспекта на мотивите на инстанционните съдилища, го счете за допустимо (депозирано
в срок, от лице, което има право да иска проверка по реда на глава 33-та от НПК, с
фиксирани и обосновани касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК) и основателно.
По-голяма част от искането заема многоаспектно възражение за неспазване
правилата на обективната логика при обсъждане на доказателствата. Ето защо
анализаторската дейност на решаващите съдилища беше проверена на първо място от
тази гледна точка.
1. Извършената проверка доведе до констатация за незаконосъобразно
процедиране. Районният съд е базирал извод за грамажите, вида и качеството на
инкриминираните златни накити върху показанията на пострадалата, които са
кредитирани без извършване на прецизна съпоставка с писмените доказателства,
каквито представляват заложните билети (отразяващи сключени договори за залог със
Заложна къща „Д.“). Съпоставката би показала, че пострадалата е твърдяла не само
накити с по-голям грамаж, но и с по-високо качество (карати), и с наличието на
увеличаващ стойността на един от тях камък (диамант). Констатирайки това,
въззивният съд е решил да се довери безусловно и изцяло на гласното доказателствено
средство и да отхвърли информационния потенциал на писменото доказателство.
Мотивирал се е с казаното от служителя в заложната къща св. Г.Д., че в заложните
билети били вписвани 14 карата винаги, дори когато тестването свидетелствало за по-
висок карат. И е отхвърлил противоположното твърдение на регионалния мениджър на
ЗК „Д.“ св. Г.К.., че данните в заложните билети съответствали на действителните
карати на заложените златни изделия, а също на действителния им грамаж (получен
след изваждане на грамажа на незлатния материал от общия грамаж на предоставените
изделия), защото бил „заинтересован да придаде стриктност на дейността на заложните
къщи“. Не може да се приеме, че този мотив е достатъчен за извод за недостоверност
на твърдението на св. К.., респ. за правдивост на показанията на пострадалата, че
отнетите й златни накити са били с по-високи от фиксираните в заложните билети
качество и тегло.
Очевидно е, че въззивният съд е неглижирал непълнотата на доказателствата,
допусната от районния съд, и така се е лишил от възможността да изложи анализ, който
би отговорил на правилата на формално-логическия анализ. Било е необходимо да
разпита и други служители на управляваните от свидетеля К.. заложни къщи, за да се
увери дали е съществувала посочената от св. Д. практика, сетне да съпостави двамата
свидетели в очна ставка по този въпрос, както и да събере експертни сведения за
проверка на твърдението на св. Д., че лично той бил сключил всички заложни договори
(например е можело да се назначи графологична експертиза на положения от страна на
служител на ЗК подпис в приложения на л. 87 от първоинст. дело ЗБ в оригинал).
2. Впрочем въззивният съд е отказал Д. включително на твърдението на св. К..,
че 24-каратово злато не може да се използва за изработване на бижута поради своята
2
мекота (споделено и от вещото лице по делото), а също на отбелязването върху
закопчалката на златното колие за проба 585 (т.е. 14 карата), личащо на приети и
предявени във въззивно с.з. снимки към ЗБ. Игнорирал е и искането да се изготвят
снимки от представения от ЗК „Д.“ на ДП диск с кадри от заснемането на златните
изделия по инкр. заложни билети, на които би могло да се видят отпечатъци на
пробата, отразяваща карата. Не е посочил какъвто и да е мотив за това. Явно не е
забелязал, че разискваните доказателства и експертно становище са били в основата на
защитната теза, т.е. като ги е изключил от своя анализ, е пропуснал да даде отговор на
фундаментални доводи на защитата.
3. ПАС споделя и укора на защитата по отношение решението на окръжния съд
да отхвърли искането за графологическа експертиза на почерка и подписа, положени в
единствения заложен билет, в който фигурира името на осъдената (№ ****) и искането
за справка в счетоводството на заложната къща, от която да се установи дали
описаните в заложните билети златни изделия са били заведени, ако са били заведени –
с какво тегло, карати и инкрустирани в тях камъни, респ. дали по договорите за залог
са били изплатени суми на осъдената. Като се има предвид, че осъдената категорично е
отрекла да се е подписвала и изписвала името си в споменатия ЗБ от 14.10.16г., както и
да е залагала в ЗК „Д.“ отнети от владението на пострадалата златни изделия, е
очевидно, че с въпросното решение СтОС се е лишил от важни доказателства за
изясняване обстоятелствата по чл. 102 НПК. И в последна сметка е бил в
невъзможност да даде аргументиран отговор на възражението на защитата за
авторството.
4. ПАС не вижда отговор и на възражението на защитата, че подсъдимата не е
могла да извърши деянията - части на твърдяното продължавано престъпление на
инкриминираните дати 29.07.12 г. (неделя), 24.02.13г.(неделя), 15.03.15г.(неделя) и
01.11.15 г.(неделя), тъй като по думите на самата пострадала е пребивавала в нейния
дом от понеделник до петък.
5. По-нататък въззивната инстанция е взела немотивираното решение да откаже
назначаване на златарска експертиза, която да изчисли стойността на отразените в
заложните билети вещи. Като не е направил това, окръжният съд е отнел на
защитата възможността да претендира оправдаване за горницата над инкриминираната
стойност, а тя би била съществена, като се имат предвид съществените разминавания
между казаното от владелеца на златните предмети и записките на заложната къща,
респ. да претендира за отхвърляне на гражданския иск за разликата.
С оглед горните съображения съдът по възобновяването прие, че проверяваните
съдебни актове не са мотивирани според процесуалните правила. Липсата на мотиви
представлява абсолютно процесуално нарушение, повод на отмяна на въззивното
решение.
Гореизложените съображения показват, че разискваното нарушение е било
предопределено от нарушение по чл. 13 НПК, допуснато с отказа да се събере
поисканата от защитата експертна и счетоводна информация. В резултат на това
оформеното вътрешно убеждение на инстанционните съдилища не е било основано на
обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, както
повелява нормата на чл. 14 НПК.
*
Не се споделя единствено становището на искателя, че досъдебните разпити на
пострадалата от 31.08.17 г. и от 10.09.18 г. не били използваеми, тъй като били
осъществени извън сроковете за досъдебно разследване. И двата разпита на първата
процесуална фаза са били проведени, след като зам. районният прокурор на РП-Стара
3
Загора е допуснал удължаване срока на разследването с по два месеца (вж. л. 22 и л. 25
ДП). Така че не е допуснато нарушение на изискванията по чл. 234 НПК.
**
Възраженията срещу обвинителния акт са преклудирани и към настоящия
процесуален момент не могат да бъдат подновявани (арг. от чл. 248, ал. 3 НПК). Ето
защо касационната инстанция не може да се занимае с тази част от аргументацията на
защитата за процесуална незаконосъобразност на атакуваните съдебни актове.
***
В обобщение: извънредната касационна проверка констатира, че решаващите
съдилища са се отклонили от изискванията на НПК, като не са изпълнили
задълженията си за разкриване на обективната истина с всички възможни мерки и
оформяне на своето съдебно убеждение по правилата на формалната логика.
Става дума за съществено процесуално нарушение, което налага въззивното
дело следва да бъде възобновено, постановеното по него решение – отменено, а делото
– отново разгледано от въззивната инстанция.
Ако след новото разглеждане на делото старозагорският окръжен съд достигне
до осъдителен извод, трябва да извърши собствената преценка на санкционния избор
на районния съд. Така че ПАС няма да се занимае с възражението на осъдената за явна
несправедливост на наказанието.
Що се отнася до искането за оправдаване на осъдената, то е принципно
неизпълнимо при касационна проверка. Съдът в производството по Глава 33-та НПК
не може да възприеме различни (оправдателни) фактически положения, а тези,
изложени във влязлата в сила присъда, водят в случая до осъждане по избраната
материалноправна норма. Защитата вероятно не съобразява, че правомощието по чл.
425, ал. 1, т. 2 НПК не е съвместимо с промяна във възприетата фактология на
инкриминираното събитие, към каквато промяна всъщност се стреми.
Водим от горното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА в.о.н.х.д № 2087/21 г. по описа на ОС-Стара Загора,
ОТМЕНЯ произнесеното по него решение № 65/30.05.22г., с което присъдата №
260017/25.01.21 г. по н.о.х.д. № 3445/19 г. на РС-Стара Загора е била потвърдена, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на старозагорския окръжен съд.
4
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5