Присъда по дело №81/2022 на Районен съд - Севлиево

МОТИВИ: Срещу подсъдимата Р.Д.С. от с. ***, община Севлиево е подадена
тъжба от А.Х.А. от с. ***, община Севлиево, в която се тъжи за извършено спрямо него
престъпление по чл. 148, ал. 2 във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 147, ал.
1 от НК, за това, че на 14.02.2022 година около 21:30 часа на стената си в социалната
мрежа Фейсбук, в дома ѝ в село ***, община Севлиево, на ул. „***“ № 8, качила пост, в
който публично приписала престъпление по чл. 212, ал. 4 от НК на А.Х.А., ЕГН:
**********, от с. ***, община Севлиево, ул. „***“ № 15, че е измамил мъжа Б.С. със
стотици хиляди евро, чрез фалшифициране на документи, като изтеглил пари на негово
име.
От обясненията на подсъдимата, показанията на разпитаните свидетели и от
останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следната фактическа обстановка: Тъжителят А.Х.А. е жител на с. ***,
община Севлиево. През 1990 година същият заминал за Германия, където работи и
живее и до настоящия момент. Там живее и семейството му. А. работи като
ръководител в строителната фирма на сина си в гр. Берлин и твърди, че се ползва с
добро име сред колектива и клиентите на фирмата.
Според изнесеното в тъжбата тъжителят постоянно си идвал в България, но
тъй като майка му била болна и той трябвало да се грижи за нея, през последните две
години той живеел в България.
Подсъдимата Р.С. живее на семейни начала от около две години със съседа на
тъжителя Б.С. в село ***, община Севлиево.
Тъжителят твърди, че през 2020 година двамата отишли да работят в гр.
Берлин в Германия. Б. имал телефона на А. и му пуснал съобщение да се видят, за да
му покаже договора, който е сключил при постъпване на работа там, като очаквал
тъжителят да му обясни какво пишело в него, тъй като той знаел немски език.
Когато се видели, Б. му се оплакал, че го гонели от работа и трябвало да
напусне квартирата си, но нямал пари да се прибере в България. Поискал тъжителят да
му помогне.
Последният се съгласил и направил всичко възможно приятелката му да се
качи на пътнически бус, който я докарал в България, а три дни след това Б. се прибрал
в страната заедно с тъжителя, съпругата му и майка му, като тъжителят му купил
самолетния билет до България.
В тъжбата се твърди, че 4 – 5 месеца след като се върнали в страната, Б. не му
създавал никакви проблеми, дори няколко пъти взел на заем пари от него.
Една вечер през лятото на 2021 година Б. отишъл в дома на тъжителя пиян и
започнал да вика и крещи, че А. бил изтеглил пари на негово име – 200000 евро, 100000
от които оставил за себе си, а останалите били за Б..
Тъжителят не се трогнал от тези думи на Б., тъй като знаел, че същият нямал
постоянна регистрация в Германия, нито банкова сметка там, и поради това било
невъзможно да се теглят пари от негово име.
По този повод Б. няколко пъти викал полиция да се оплаква от тъжителя, че
имал да му дава 100000 евро.
На 14.02.2022 година вечерта тъжителят бил в дома си и се черпил със
съпругата си и един негов братовчед и жена му. В 21:35 часа един негов познат – Ю.К.
му изпратил по Месенджър разпечатка от Фейсбук профила на Р.С., в която същата
била публикувала следния текст: „Това е човека, който измами мъжът ми със стотици
1

хиляди евро. Внимавайте хора със него той фалшефицира документи и после тегли
пари на ваше име. След това да ви накара да мълчите праща по домовете сводници и
бодигарди за да ви бият.“ Под текста подсъдимата била качила снимка на тъжителя, за
да се знае кой е точно измамника.
Същото съобщение тъжителят получил по Месенджър и от приятеля си С.М.,
изразявайки възмущението си от написаното.
Тъжителят твърди, че след това му се обадил и Г.М., който също бил възмутен
от дъното на душата си. Синът на тъжителя също му се обадил възмутен от Германия в
23:49 часа и му изпратил поста, като заявил, че негови приятели му го били пратили.
От това тъжителят прави извод, че това веднага е станало достояние на много хора от
селото и на роднините му в Германия.
В резултат на това тъжителят твърди, че е загубил съня си и все му се
струвало, че хората по улицата го гледали с други очи и виждали в него престъпник.
Във връзка с това тъжителят счита, че отразените в публикацията в
Месенджър обстоятелства съставлявали клеветнически твърдения, поради което моли
съда да признае подсъдимата Р.С. за виновна в извършването на престъпление по чл.
148, ал. 2 във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК.
В подкрепа на твърденията си, изложени в тъжбата, А. ангажира показанията
на Ю.К. и Г.М..
Ю.К. обясни, че тъжителят се ползвал с добро име в село ***, община
Севлиево, че е добър човек и че помагал на всеки. По повод на публикацията той каза,
че е я е видял във Фейсбук късно вечерта на 14.02.2022 година и че подсъдимата била
написала неверни неща за тъжителя, че бил фалшифицирал някакви документи, теглил
пари от името на мъжа , и след това пращал хора по домовете им да ги бият, за да
мълчат. Веднага след това се обадил на А., който останал в шок от публикацията.
Според К. А. преживял лошо случилото се, било му обидно от хората, срамувал се да
излезе сред тях, а след няколко дни и колата му била запалена.
К. каза, че е получил публикацията на телефона си по Месенджър от сина на
тъжителя и тъй като отгоре пишело името на Р., той решил, че тя го е публикувала.
За подсъдимата свидетелят каза, че откакто е в селото заедно с приятеля си Б.,
комшиите им, както и други хора от селото, имали много ядове с тях, понеже викали
непрекъснато полиция за щяло и нещяло. Карали се с магазинерите, както и помежду
си. Пускали силно музика и ако някой се оплачел, викали патрулката.
Свидетелят Г.М., че на 14.02.2022 година синът на А. му изпратил по Уотсап
публикацията във Фейсбук и тъй като над нея стояло името на Р., той решил, че тя го е
публикувала. Според свидетеля А. много тежко преживял цялата история. За
публикацията се разчуло в селото, хората коментирали, а и А. имал познати в цяла
Европа, които също разбрали за това. А. се чувствал зле и го било срам от хората.
Въз основа на изложените по – горе фактически обстоятелства съдът прави
следните правни изводи:
В тъжбата се твърди за извършено спрямо тъжителя А.А. престъпление по чл.
148, ал. 2 във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК. Съдът счита,
че в настоящото наказателно производство тъжителят не успя да докаже обвинението,
като съображенията на съда за това са следните: на първо място, за да се признае
подсъдимата за виновна трябва по несъмнен начин да се докаже, че именно тя е автор
на клеветническите твърдения и че тя на 14.02.2022 година е осъществила достъп до
2

фейсбук профила си, за да публикува клеветническите твърдения. По делото не се
събраха никакви доказателства в тази насока. Липсват данни, че подсъдимата лично е
влязла във Фейсбук профила си и лично е написала публикацията. Авторството на
определена публикация във Фейсбук е изключително трудно за доказване, тъй като
самото естество на споделяне в социалните мрежи прави възможно създаването на
„фалшиви“ профили, „хакване“ на чужди профили, използване на чужди профили със
съгласието на притежателя им, осъществяване на нерегламентиран достъп до чужди
профили и редица други житейски ситуации. В настоящия случай тъжителят не
ангажира никакви доказателства, които да дадат основание да се приеме, че именно
подсъдимата е автор на публикацията. Двамата разпитани свидетели заявиха, че са я
получили по Месенджър и Уотсап от сина на тъжителя, който факт още веднъж
разколебава обвинението досежно авторството на деянието, тъй като в случая не се
говори за обикновена клевета, която е разпространена в устна форма някъде, а за
клевета, публикувана във Фейсбук, т.е. в електронна среда, където всичко, което се
случва се доказва като факт чрез данни от администратора на съответния сайт или
мрежа, който трябва да потвърди идентичността на профила с лицето, за което се
твърди, че е негов създател, притежател и автор на конкретната публикация.
В случая тъжителят не ангажира доказателства в тази насока, а съобразявайки
и свидетелските показания, съдът намира обвинението за недоказано по един
безспорен начин.
Предвид изложените по – горе фактически обстоятелства и направените въз
основа на тях правни изводи, съдът призна подсъдимата Р.С. за невинна в това, че на
14.02.2022 година около 21:30 часа на стената си в социалната мрежа Фейсбук, в дома
в село ***, община Севлиево, на ул. „***“ № 8, качила пост, в който публично
приписала престъпление по чл. 212, ал. 4 от НК на А.Х.А., ЕГН: **********, от с. ***,
община Севлиево, ул. „***“ № 15, че е измамил мъжа Б.С. със стотици хиляди евро,
чрез фалшифициране на документи, като изтеглил пари на негово име, и я оправда по
така предявеното обвинение по чл. 148, ал. 2 във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 147, ал. 1 от НК.
По отношение на предявения граждански иск:
С тъжбата е предявен и граждански иск против подсъдимата Р.С., с който се
претендира обезщетение за причинени на тъжителя А.А. неимуществени вреди в
размер на сумата от 3000,00 лева, платимо ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от датата на увреждането 14.02.2022 година до окончателното й изплащане, на
основание чл. 52 от ЗЗД.
Съдът намира, че предявеният граждански иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан, тъй като от данните по делото по никакъв начин не се
доказа тъжителят А.А. да е претърпял неимуществени вреди, които да са следствие от
противоправното поведение на подсъдимата Р.С.. Съобразявайки това съдът отхвърли
предявения от тъжителят А.А. против подсъдимата Р.С. граждански иск, като
неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото тъжителят А.А. следва да заплати на подсъдимата
Р.Д.С. направените от нея разноски по делото в размер на 500,00лв. /петстотин/ лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
3

Номер на акта:	13
Дата:	21 март 2022 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия:	Гергана Николаева Божилова

Дело:	20224230200081
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	16 февруари 2022 г.

Присъда по дело №81/2022 на Районен съд - Севлиево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите