Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 926
05.12.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №514 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, във връзка с чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца
/ЗСПД/.
Образувано е по жалба
на С.Б.Е. ***, против Заповед
№ЗСПД/Д-Х/1589/09.04.2019г. на Директора на Дирекция ”Социално подпомагане” –
Хасково, с която ѝ е отказана месечна помощ за едно дете.
Оспорващата твърди, че заповедта е незаконосъобразна и
необоснована. Допуснати били нарушения на процесуалните правила и материалния
закон. Счита се, че административният орган не обсъдил и анализирал
представените доказателства и неправилно е приложил чл.7, ал.1 и чл.4а от ЗСПД.
Сочи, че в административната преписка представила документи, че детето ѝ
било родено и живеело с нея на посочения в молбата адрес, редовно посещавало
детска градина и му били направени всички имунизации и профилактични прегледи.
Органът не съобразил, че при дълга във времето фактическа раздяла не можело да
се приложи класическото определение за „семейство“, което да включва майка,
баща и деца. Смята, че по смисъла на закона, в случая, при наличие на
фактическа раздяла, семейството се състои само от нея и детето ѝ. Твърди,
че била нарушена разпоредбата на чл.4, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗСПД
– не бил спазен срокът за издаване на заповедта. С оглед последното посочва, че
молбата за отпускане на месечна помощ за дете била депозирана на 28.02.2019г.,
а заповедта била издадена на 09.04.2019г. и получена от оспорващата на
15.04.2019г. В тази връзка оспорва вписаното в заповедта обстоятелството, че
същата била връчена на 10.04.2019г. Твърди и нарушение на чл.57, ал.7 от АПК,
като счита, че ако административният орган бил поискал от Районен съд – Хасково
мнение или документ за състоянието на гр.д. №2340/2017г. и съобразил приетите
от съда факти и обстоятелства, може би резултатът щял да бъде друг. Не споделя
мотивите за отказ за отпускане на месечната помощ за дете. Същите не били
съобразени с фактическото положение. Пренебрегнати били обясненията ѝ и
приложените писмени доказателства, според които от 2016г. със съпруга ѝ
били във фактическа раздяла и по никакъв начин не можела да се снабди с
документ за неговите доходи. Не поддържали никакви отношения и не ѝ бил
известен гражданският му и трудов статус. Сочи, че въпреки дадените пред органа
обяснения, че постановеното решение по гр.д.№2340/2017г. на РС – Хасково не
било влязло в законна сила, поради това, че бащата на детето ѝ бил турски
гражданин и живеел в Турция, и че документите на съда минавали дълъг път, за да
стигнат до него, административният орган искал да се представи влязло в законна
сила решение на съда за предоставяне на родителски права върху детето, въпреки
че то живеело с нея и тя се грижила за него. Органът искал и данни за
привременни мерки или алтернативно да се представят доходите на бащата на
детето. Изложените изводи на органа били формални и изведени от буквата на
закона, а не от фактите, такива, каквито били към момента на произнасянето. Иска
се отмяна на заповедта. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник
на оспорващата. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция ”Социално подпомагане”–
Хасково, с подаден писмен отговор, оспорва жалбата, като счита атакуваната
заповед за правилна и законосъобразна. В съдебно заседание, чрез процесуален
представител, се сочи, че по
безспорен начин било установено, че решението
на Районен съд – Хасково не било влязло в сила. По същото дело не били
постановени и привременни мерки, с оглед на което нямало съдебен акт, който да
постановява упражняването на родителски права на един от двамата родители.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
На 28.02.2019г., жалбоподателката подала
Молба-декларация с вх.№ЗСПД/Д-Х 1589/28.02.2019г. до Директора на Дирекция
„Социално подпомагане”- гр.Хасково /л.22/, за получаване на месечни помощи за
дете по чл.7 от Закона за семейните помощи за деца. В т.1 от молбата „семейно
положение“, декларирала „Решение №64 гр.Хасково, 04.02.2019г., а в т.2 –
„съпруг/съвместно живеещ родител без сключен граждански брак, с който
съжителства на един настоящ адрес“, записала К. Е., гражданство Т.. В т.9 на
заявлението „имам/няма влязло в сила
решение на съда за допускане на развод между съпрузите №“, записала
„67/09.0….Посочила също, че брутният доход на семейството ѝ за последните
12 месеца е 6 617.16 лева.
Към молбата
си С.Б.Е. приложила: Удостоверение с изх.№2/26.02.2019г., издадено от
управителя на „Тракия 2016“ ООД за получен брутен доход за периода февруари 2018г.
– януари 2019г.; Удостоверение изх.№319/08.02.2019г. от Детска градина №18
„8-ми март“, за това, че детето Р.Е.К.Е. е записано и посещава детската градина
и е във втора група; Удостоверение за банкова сметка *** „Обединена българска
банка“ АД; Служебна бележка изх.№444/08.02.2019г. от АИПМПИП - св. Мина, д-р М.
Д.-А. ЕООД, за това, че на детето Р.Е.К.Е., с ЕГН **********, са извършени
задължителните имунизации по утвърдения имунизационен календар на Република
България; Декларация-съгласие за разкриване на данъчна и осигурителна
информация и лични данни от 26.02.2019г.
В Молба от
01.03.2019г. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково, С.Б.Е.
посочила, че няма никаква информация за социалния статус на К. Е., тъй като никога не се бил явявал на
делата за развод и не се интересувал от детето си. Не поддържали никакви
връзки. Моли да се има предвид, че сама се грижи за детето си. Към молбата
приложила Решение №67 от 04.02.2019г., постановено по гр.д.№2340 по описа на
Районен съд – Хасково за 2017г.
С писмо с
изх.№2606-11-00-1548/12.03.2019г., Директорът
на Дирекция ”Социално подпомагане” – Хасково отправил молба до Районен съд –
Хасково да предостави на Агенцията информация дали Решение №67 от 04.02.2019г.,
постановено по гр.д.№2340 по описа на Районен съд – Хасково за 2017г., е влязло
в сила и на коя дата е станало това.
С писмо с
изх.№1702 от 14.03.2019г., съдия от Районен съд – Хасково уведомил Дирекция
”Социално подпомагане” – Хасково, че Решение №67 от 04.02.2019г., постановено
по гр.д. №2340 по описа на Районен съд – Хасково за 2017г., към момента не е влязло в сила.
С писмо с изх.№2606-94С-00-1604/14.03.2019г.,
Директорът на Дирекция ”Социално подпомагане” – Хасково уведомил С.Е., че на
основание чл.10, ал.6 от ЗСПД и чл.57, ал.5 от АПК, в случите, при които е
необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства, касаещи
правото на подпомагане, административният акт се издава до един месец от дата
на подаване на декларацията. Видно от приложеното известие за доставяне,
писмото е било получено от С.Е., чрез майка ѝ, на 19.03.2019г.
На
25.03.2019г. Е., отново чрез майка си, била уведомена с писмо с
изх.№2606-94С-00-1688/20.03.2019г. от Директора на Дирекция ”Социално подпомагане” –
Хасково, за това, че представеното от нея съдебно решение не било влязло в сила.
Поради това, с писмото, на основание чл.10, ал.7 от ЗСПД и чл.57, ал.7 от АПК,
на жалбоподателката е бил даден 14-дневен срок да се яви в Дирекция ”Социално
подпомагане” – Хасково с цел представяне на съдебен акт за постановени
привременни мерки за определено упражняване на родителски права до окончателно
влизане в сила на съдебно решение за постановяване на упражняването на
родителски права, или в условията на алтернативност, ако няма постановени
привременни мерки, да предостави информация за доходите на К. Е..
В молба с
вх.№2606-94С-00-1863/29.03.2019г. до Дирекция ”Социално подпомагане” – Хасково,
С.Е. отново посочила, че от август 2016г. е във фактическа раздяла с бащата на
детето си. Изложила доводи за това, че било нужно време за влизане в сила на
съдебното решение за развода, поради това, че съпругът ѝ бил в чужбина и
документите се придвижвали чрез Министерството на правосъдието. Отново
пояснила, че няма връзка с него, същият не се явил при делото за развод и
нямало как да предостави информация за доходите му. Заявила, че детето ѝ
живее при нея и тя сама се грижи за него и фактически упражнява родителските
права. Помолила да ѝ бъдат отпуснати месечни детски надбавки. Към молбата
приложила протокол от съдебно заседание на Хасковския районен съд по гр.д.
№2340/2017г. от дата17.01.2019г.
С оспорената
Заповед №ЗСПД/Д-Х/1589/09.04.2019г., на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4 от
ППЗСПД, във връзка с чл.7, ал.1 и чл.4а, ал1, ал.2, т.1 и ал.3 от ЗСПД,
Директорът на Дирекция ”Социално подпомагане” – Хасково отказал отпускане
на месечна помощ за дете. В мотивите си органът е
посочил, че основанието за отказа е чл.5, ал.2 от ППЗСПД: Непредставени
документи в предоставения 14-дневен срок. Не били представени съдебен акт за
постановени привременни мерки за определено упражняване на родителски права до
окончателно влизане в сила на съдебно решение за постановяване на упражняването
на родителски права, или в условията на алтернативност, ако няма постановени
привременни мерки, доходите на К. Е..
По делото се
събраха гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Н.Ф.Б и А.Ю.М..
Същите потвърждават изложените от С.Е. пред административния орган твърдения,
че от 2016г. е във фактическа раздяла с бащата на детето, за което се грижи
изцяло сама, без каквато и да е помощ от бащата. Свидетелката Благоева посочва,
че жалбоподтелката е разведена, а бившият й съпруг не изплащал издръжка за
детето. Заявява, че бащата не съдействал на майката за осигуряване на
необходимите документи за получаването
на детски надбавки, по -скоро пречил.
Свидетелката
М. също заявява, че Е. не живее с бащата на детето от 2016г., както и че
отглежда същото сама с помощта на родителите си при които живее в гр. Хасково.
За семейното положение на жалбоподателката знае, че е разведена.
Като
доказателство по делото е прието Решение №67 от 04.02.2019г., постановено по
гр.д. №2340/2017г. по описа на Районен съд – Хасково. Със същото съдът е
прекратил сключения на 25.09.2013г. в гр.Ч., Т., граждански брак между С.Б. Е.
и К. Е., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Приел, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът. Предоставил
упражняването на родителските права над роденото от брака дете – Р.Е.К.Е., на
майката С.Б. Е., с право на бащата на режим на лични контакти с детето: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 17.00ч., без преспиване,
както и 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, със
задължение да връща детето на майката след изтичане на определеното време, като
режимът на лични отношения да се осъществява на територията на Република
България. Определил местоживеене на детето при майката. Осъдил К. Е. да заплаща
на С.Б. Е., действаща като майка и законна представителка на малолетното дете,
месечна издръжка в размер на 160 лева, считано от 01.08.2016г. до настъпването
на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа до
окончателното изплащане на сумата. Допуснал промяна във фамилното име на С.Б. Е.,
която след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име – Благоева.
Видно от писмо
с изх.№6882 от 26.09.2019г. на Районен съд – Хасково, не са налице данни за
влизане в сила на Решение №67 от 04.02.2019г., постановено по гр.д.
№2340/2017г., поради липса на данни от Министерството на правосъдието за
редовното му връчване на ответника К. Е.. Сочи се липсата на постановени по
делото привременни мерки относно упражняване на родителските права спрямо
детето Р.Е.К.Е. до
окончателното произнасяне на съда с влязъл в сила съдебен акт.
Настоящата Заповед №ЗСПД/Д-Х/1589/09.04.2019г., предмет
на оспорване, е връчена на жалбоподателката на 10.04.2019г., видно от направеното
в същата отбелязване. Жалбата срещу
нея е подадена на 22.04.2019г., директно пред Административен съд – Хасково.
При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка по
реда на чл.168
от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, срещу годен за
обжалване административен акт, от надлежна страна, чийто права и законни
интереси са били засегнати и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съобразно чл.10, ал.4, във вр. с чл.10, ал.5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца
или отказа за отпускането им се извършва със заповед на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. В чл.2, ал.1 от Правилника за прилагане на ПЗСПД е предвидено, че семейни помощи при
отглеждане на деца се отпускат от Дирекциите „Социално подпомагане“ въз основа
на молба-декларация, заедно с необходимите документи, която се подава по
постоянен адрес на правоимащото лице, с изключение на случаите по чл.11, ал.5.
Не е спорно, че в случая, че постоянният адрес на жалбоподателката е в
гр.Хасково. Следователно оспорваната
заповед е издадена от компетентен орган,
в рамките на законово предоставените му правомощия.
Спазена е и изискуемата писмена форма и заповедта е
мотивирана с посочване на фактическите и правните основания за издаването
ѝ. При служебната проверка съдът не констатира наличието на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, годни самостоятелно да
обосновават отмяна на административния акт.
С оглед
материалната законосъобразност на оспорения акт съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.3, т.3 от ЗСПД сочи, че право на
семейни помощи за деца имат семействата, в които единият от родителите е
български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в
страната.
Доказателствата по делото установяват, че С.Б.Е. е
български гражданин и двамата със съпруга ѝ, който е турски гражданин, са
родители на детето Р.Е.К.Е., което също е с българско гражданство, родено в
България и се отглежда в страната. Безспорно се установява, че жалбоподателката
С.Е. и К. Е. се намират във фактическа раздяла от 2016г., както и че е налице
невлязло в законна сила съдебно решение, разтрогващо брака помежду им. Също
така се доказва по делото, че родителските грижи спрямо детето Р.Е.К.Е. са
поети изцяло от майката С.Б.Е..
Според чл.5, ал.1 от Правилника за прилагане на закона
за семейните помощи за деца (ППСПД), в случаите, когато е прието
заявление-декларация с нередовни или липсващи документи, на лицето се дава
14-дневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности. Според чл.5, ал.2
от ППЗСПД, когато в срока по ал.1 лицето не отстрани нередовностите, Директорът
на Дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за отказ на исканата помощ, която се съобщава писмено на лицето.
В конкретния случай, административният орган е приел,
че жалбоподателката не е представила съдебен акт за постановени привременни
мерки за определено упражняване на родителски права до окончателно влизане в
сила на съдебно решение за постановяване на упражняването на родителски права,
или в условията на алтернативност, ако нямало постановени привременни мерки,
доходите на К. Е..
В действителност страните не спорят по отношение на описаната
в акта фактическа обстановка, а именно непредставяне на изискани от органа
документи. Не е спорно между страните и обстоятелството, че към датата на
издаване на процесния акт, Решение №67 от 04.02.2019г., постановено по гр.д.
№2340/2017г. по описа на Районен съд Хасково, с което се прекратява брака между
С.Б.Е. и К. Е. и се предоставя упражняването на родителските права над роденото
от брака дете Р. К. Е., на майката, не е влязло в сила.
При така формираните от административния орган мотиви
за отказ отпускането на месечна помощ на детето на жалбоподателката, спорен в
настоящия случай се явява въпросът, дали по отношение на жалбоподателката е съществувало задължение за представяне на
документи относно доходите на К. Е. при липса на изричен акт постановяващ упражняването
на родителските права от страна на жалбоподателката, по отношение на детето Р.
Е. К..
Настоящият съдебен състав счита, че отговора на този
въпрос е отрицателен, предвид което оспореният административен акт се явява издаден
при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел.
В подкрепа на извода си съдът приема следното:
Месечната
помощ за дете до
завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, които
отговарят на условията по чл.4а и живеят постоянно в страната, при условие, че
детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от
Закона за закрила на детето, редовно посещава подготвителните групи в детските
градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно
образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му
състояние, до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна
възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради
здравословното му състояние, има направени всички задължителни имунизации и
профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние, живее
постоянно в страната. Целта на този вид помощ е да бъдат подпомогнати
родителите с нисък доход при отглеждане на децата им в периода на тяхното
съзряване, до завършване на средното им образование, в който същите все още не
са в състояние да се издържат самостоятелно.
За да откаже исканата помощ административният орган се
е позовал на процесуално основание – чл.5, ал.2 от ППЗСПД, а именно непредставени
документи в 14-дневен срок от получаване на уведомлението за необходими
документи, като не е направена преценка по същество за наличие на законовите
критерии за отпускане на помощта по чл.2, ал.3, т.2 от ЗСПД, заложени в чл.4а и
чл.7 от ЗСПД.
В случая, съдът приема за безспорно установен факта,
че С.Б.Е. полага самостоятелно грижи за задоволяване на нуждите на детето,
без помощ от бащата. В този смисъл
са всички установени по делото факти и обстоятелства. Несъмнено към дата на
подаване на молбата-декларация за отпускане на месечната помощ за дете, а и
преди това, жалбоподателката не е живяла фактически със съпруга си. Макар формално да е налице брак,
поради невлязлото в сила съдебно решение за развод, по делото са налице
достатъчно данни и доказателства, от които може да се обоснове извод, че същият
не отговаря на изискванията на чл.14, чл.15 и чл.17 от Семейния кодекс.
За разлика от фактическото съжителство, което е
изрично уредено и приравнено на „семейство“, съгласно §1, т.1, буква „б“ от ДР
на ЗСПД, законът не регламентира официално фактическата раздяла за нуждите и
целите на социалното подпомагане на деца. Това състояние обаче е признато в
други актове – например чл.175б, ал.5 и §1, т.5 от ЗСВ, чл.37, ал.5 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- като по последици е приравнено на
липса на брак. Институтът на фактическата раздяла е уреден и в правото на ЕС –
Регламент (ЕС) № 1259/2010 г. на Съвета относно осъществяването на засилено
сътрудничество в областта на приложимото право при законна раздяла.
Фактическата раздяла е правен термин и институт
противоположен (противопоставим) и обратен на правния термин и институт на
съвместното съжителство. Но и двата института засягат и трябва да уредят по
сходен начин последствията от семейните взаимоотношения. Недопустимо е да се
поставят в по-неблагоприятно положение деца, който са отглеждани от родители
във фактическо съжителство, и такива, отглеждани от родители във фактическа
раздяла. При фактическото съжителство не е налице законно сключен брак, но
родителите живеят заедно и полагат заедно грижи за децата си, а при
фактическата раздяла има законен брак, но родителите не живеят заедно и не си
поделят грижите за децата. С оглед на което не следва децата на едните да се
поставят в по-благоприятно правно положение и да се третират различно от децата
на другите родители. Още повече, че трябва да се има предвид, че се засягат и
ограничават права и законни интереси на деца, в случая малолетни.
Когато бракът между съпрузите е изчерпан откъм
съдържание и между тях вече не съществува съгласие за неговото продължаване,
настъпва момент, в който съобразно нормативната уредба, правораздаването и
издаваните административни актове следва да се констатира настъпилият разрив в
брачните отношения и да се уредят последствията от това. Налице е правен
инструмент, даващ възможност за внасянето на бърза правна промяна при наличието
на дисбаланс в брачните отношения между съпрузите. Институтът на фактическата
раздяла дава възможност и процедура, в която на преден план се извежда въпросът
за постановяването на правна промяна в отношенията между съпрузите, основана на
нарушения баланс в брачните отношения, без да се разглежда въпроса за развод
или унищожаване на брака. Органите по социалното подпомагане са длъжни да
основат своя административен акт на действителните факти от значение за случая.
При това положение, по аргумент на противното и с
оглед охраняване интересите на децата, фактическата
раздяла може и следва за целите на социалното подпомагане да се приравни на
липсата на брак. Подобно тълкуване съответства и на чл.14 от КРБ, според
който семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и
обществото. В този контекст именно институтът на фактическата раздяла в
настоящия случай би гарантирал търсената от жалбоподателката защита, като
родител, който сам се грижи за непълнолетното си дете, както и би защитил в
максимална степен правата и интересите на детето, /в този смисъл Решение №
9948/19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7944/2017г./. По делото по несъмнен
начин се доказа, че съпрузите са в трайна фактическа раздяла от 2016г. и не поддържат отношения помежду си,
като бащата няма никакви контакти с детето и не полага грижи за неговото отглеждане,
възпитание и издръжка.
В случая, признаването и зачитането на
правопораждащият юридически факт на фактическа раздяла е и в синхрон с чл.14 от
КРБ съгласно който: „Семейството, майчинството и децата са под закрила на
държавата и обществото”. Именно институтът на фактическата раздяла в настоящата
хипотеза дава търсената от оспорващата правна сигурност и защита, като родител,
останал сам да се грижи за непълнолетното си дете, той дава и закрила на
правата и интересите на детето, което обуславя извод, че семейството на С.Е.
изпълнява предпоставките на чл.7, ал.1 от ЗСПД, и ако отговаря и на другите
изискуеми от закона условия, следва да се отпусне и изплати търсената месечна
помощ за отглеждане на деца.
При тези обстоятелства, административният орган е
постановил оспореният акт при неправилно приложение на относимото право и в
противоречие с преследваната от закона цел, доколкото за заявителката не следва
да се вменява задължение за предоставяне на изисканата от органа информация в срока по чл.5, ал.2 от
ППЗСПД.
Съдът намира, че действително установената по делото
дългогодишна фактическа раздяла между С.Е. и К. Е. е довела до изгубване
семейната връзка между същите и принадлежността им към едно „семейство“
съобразно вложеният в ЗСПД смисъл на думата. В този смисъл следва да се приеме,
че „семейството“ на С.Б.Е., обхваща единствено самата нея и детето й Р.Е.К.Е.,
което предпоставя липсата на задължение от страна на жалбоподателката за
предоставяне информация относно доходите на г-н К. Е..
След като в производството безспорно се установи, че детето
Р.Е.К.Е. живее с майка си и единствено тя полага грижи за него, съдът намира,
че за да се постигне целта на закона, следва спорът между страните да се
разреши с приложението на чл.9, ал.4 от ЗСПД, като помощта се предоставя на майката
С.Б.Е., която фактически упражнява родителските права и полага грижи за
задоволяване на потребности на детето, след като административният орган извърши
преценка по същество за наличие на законовите критерии за отпускане на помощта
по чл.2, ал.3, т.2 от ЗСПД, заложени в чл.4а и чл.7 от ЗСПД.
Следва да се има предвид, че основен принцип на
административния процес е разумното, добросъвестно и справедливо упражняване на
правомощията от всички административни органи. Този принцип е изрично прогласен
с разпоредбата на чл.6, ал.1 АПК. Не винаги при фактическа раздяла съпругът,
при който живеят нуждаещите се от помощи деца, обективно е в състояние да
представи доказателства за дохода на своя съпруг. Още повече това е така,
когато другият съпруг не живее в България, какъвто е процесния случай. Безспорно,
в случая е затруднено, или най-малкото забавено, влизането в сила на Решение
№67 от 04.02.2019г., постановено по гр.д. №2340/2017г. по описа на Районен съд
– Хасково, с което бракът между С.Б. Ерчерин и К. Е. е прекратен, с произтичащите от
това законни последици. При това положение нито е разумно, нито е справедливо
по смисъла на посочения основен принцип, в тези случаи отказът да бъде основан
на формалното основание по чл.5, ал.2 ППЗСПД, защото в тази хипотеза отказът е
санкция за проявеното бездействие. Обективната невъзможност С.Б. Ерчерин да представи
съдебен акт за постановени привременни мерки за определено упражняване на
родителски права до окончателно влизане в сила на съдебно решение за
постановяване на упражняването на родителски права или да представи документ за
доходите на своя съпруг, изключва виновно нейно бездействие, поради което
санкцията по чл.5, ал.2 ППЗСПД се явява несправедлива по смисъла на чл.6, ал.1 АПК, съответно и незаконосъобразна.
Като не е тълкувал по този начин приложимото право,
административният орган е постановил материално незаконосъобразен и
противоречащ на целта на закона административен акт.
С оглед изхода на спора, искането на жалбоподателката за присъждане на разноски се явява
основателно. Ето защо в полза на същата следва да бъдат присъдени поисканите и
действително сторени по делото разноски в общ размер на 410.00 лева, от които
10.00 лева държавна такса и 400.00 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №ЗСПД/Д-Х/1589/16.04.2019г.
на Директора на Дирекция ”Социално подпомагане” – Хасково.
ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция
”Социално подпомагане”– Хасково за ново произнасяне по молбата декларация с
вх.№ЗСПД/Д-Х 1589/28.02.2019г., подадена от С.Б.Е., при спазване на указанията на
съда по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
Дирекция ”Социално подпомагане” –
Хасково да заплати на С.Б.Е., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер
на 410.00 /четиристотин и десет/ лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: