Р Е
Ш Е Н
И Е №228
гр. Стара
Загора, 04.06.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретаря ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА
и с участието на прокурора ГРИША МАВРОВ
като разгледа докладваното от съдия
МАНОЛОВ к.а.н. дело № 171 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Ж.В.М. от гр.Раднево, против Решение №260022/23.02.2021г.,
постановено по АНД №287/2020г. по описа на Радневския районен съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление №349а-373 от 01.09.2020г.,
издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с наложена на
касатора глоба за нарушение на Закона за здравето. В жалбата не са посочени
касационни основания, но по същество се развиват доводи за постановяване на
решението при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, е заповедите на министъра на
здравеопазването не са общи, а нормативни административни актове, а за
последните обнародването е условие за възникване на тяхното действие и преди да
бъдат обнародване те не произвеждат такова. Обосновава, че разпоредбите на общ
административен акт не могат да допълват хипотезиса на бланкетна санкционна
норма. Поддържа се, че в случая е налице хипотезата на чл.3,
ал.2 от ЗАНН, тъй като към датата на издаване на наказателното постановление е
отпаднало въведеното със заповед на Министъра на здравеопазването задължение за
носене на маска на открито. По изложените в жалбата доводи се иска отмяна на
съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на
МВР - Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител по делото. В подадено писмено възражение оспорва
касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в
съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Производството пред Районен съд – Раднево се е развило по
жалба на Ж.В.М. от гр.Раднево, против Наказателно постановление № 349а-373 от 01.09.2020г.,
издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз
основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ рег.
№ 327а-295/2020 от 15.04.2020г., на Ж.М. е наложено административно наказание -
глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето.
Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 15.04.2020г., около 06:30
часа, лицето Ж.В.М. посещава открито обществено място, като се намира на
ул.„Заводска“, до баничарница „Пегас“, гр.Раднево, без да има поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство,
покриващо носа и устата, с което е нарушил въведената с т.9 от Заповед
№РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за
здравето, а именно „всички лица, които се намират в закрити или на открити
обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата“. С посоченото деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.209а, ал.1
от Закона за здравето.
Районен съд – Раднево е потвърдил обжалваното наказателно
постановление, като е приел, че при издаването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице. Констатирано е, че жалбоподателят не е изпълнил
въведената от МЗ противоепидемична мярка по време на въведената извънредна
епидемична обстановка, което се потвърждавало и от събраните по делото гласни
доказателства. Изложени са съображения за липса на предпоставки за приложение
на чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.28 от ЗАНН. По тези съображение въззивният съд е
потвърдил издаденото наказателно
постановление.
Решението на Радневския районен съд е
правилно.
Административнонаказателната отговорност на Ж.В.М. е ангажирана за
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Съгласно първоначалната
редакция на нормата /ДВ, бр.28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г./, отговорност
се предвижда за лице, което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра
на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление. С изменение /обн. ДВ, бр.34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г./,
разпоредбата придобива следната редакция: който наруши или не изпълни въведени
с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение - от 1000 до 2000 лв.
В разглеждания случай деянието е извършено на 15.04.2020г., т.е. след изменението
обн. ДВ, бр.34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г., и от събраните по делото
писмени и гласни доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява
осъществяването му от санкционираното лице, както правилно е приел и районният
съд. Касае се нарушение на противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за
здравето, въведена със заповеди на министъра на здравеопазването, които
противно на изложеното в касационната жалба представляват общ, а не нормативен
административен акт. Това е така, защото административният акт по чл.75 от АПК
е подзаконов акт, който конкретизира и доразвива законовите разпоредби в
административноправни норми (ал.1) и се издава по прилагането на закон или на
друг подзаконов нормативен акт от по-висока степен, каквито несъмнено не са
издадените от министъра на здравеопазването заповеди. Тези заповеди са общи
административни актове независимо, че са обявени изрично за такива едва със
законодателна промяна на чл.63, ал.11 от ЗЗ с ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г., и за тях липсва изискване за обнародване като предпоставка за
влизането им в сила, а са приложими правилата на чл.65 и сл. от АПК. Изрично в
санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е предвидена
отговорност за нарушаване на въведени с акт на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки, поради което доводите на касатора, че с разпоредбите
на общ административен акт не могат да се попълва хипотезиза на бланкетна
санкционна норма, са неоснователни.
Неоснователни са и доводите за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН, поради
последващата отмяна на заповедите, с които са въведени противоепидемичните
мерки. Съгласно този текст, ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая визираните в тази норма
предпоставки не са налице. Отмяната на акта, с които са въведени
противоепидемичните мерки след датата на извършване на процесното нарушение с
последваща заповед на административния орган, касае развилото се
административно производство по издаване на заповедта на министъра на
здравеопазването и е ирелевантно за адмнистративнонаказателното производство, свързано
с възникването на административнонаказателна отговорност за нарушаване на
въведени с тази заповед мерки, действащи към момента на извършване на деянието.
Последното следва от изискването към гражданите да съобразяват своето поведение
с действащите правни актове, такива каквито са те, когато се предприема дадено
поведение. Освен това, в случая
административнонаказателната отговорност произтича не от заповедта, а от закона
– чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗдр, като законовата разпоредба не е отменена или изменена в
по-благоприятна редакция към момента на издаване на наказателното постановление
или към момента на постановяване на настоящия съдебен акт.
В заключение следва да се посочи, че липсват каквито и да било предпоставки
за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си и
не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения
от същия вид, свързани с незачитане на нормативните задължения по спазване на
въведени противоепидемични мерки със заповеди на органите на държавно
управление. Нещо повече – в производството пред Районен съд – Раднево са
събрани доказателства, че на мястото на извършване на нарушението – баничарница
„Пегас“ в гр.Раднево, е имало струпване на хора, като е установено, че
санкционираното лице се е намирало сред тях. Тези обстоятелства са посочени в
мотивите на въззивното решение и дори представляват отегчаващи, а не смекчаващи
отговорността обстоятелства.
По тези съображения Наказателно постановление № 349а-372
от 01.09.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР – Стара Загора се явява
законосъобразно, а като го е потвърдил Районен съд – Раднево е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този
изход на спора на ответника по касация се дължат разноски
само за настоящата инстанция, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, Ж.В.М.
следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено
съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна
сложност на делото в минималния размер от 80лв. В производството пред Районен
съд – Раднево не са присъдени разноски, а липсва процесуална възможност за
присъждане на такива от касационната инстанция. С оглед на това претенцията за
присъждане и на разноските, направени в производството
пред въззивния съд, следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260022 от 23.02.2021, постановено по АНД №287/2020г. по описа на Районен
съд - Раднево.
ОСЪЖДА Ж.В.М. от гр.Раднево, ЕГН:**********, да заплати на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по касация за
присъждане на разноски в производството по АНД №
287/2020г. по описа на Районен съд – Раднево.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.