ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
НОВОЗАГОРСКИЯТ районен съд в ЗАКРИТО
съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Ненова гр. дело № 1869 по описа на Районен съд - Нова
Загора за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.248 от ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 260408/14.04.2021
г. от „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„Московска“ № 19, представлявано от А.Т.М. –
юрисконсулт, за допълване на постановеното решението в частта му за разноските.
Подадената от жалбоподателя молба вх. № 260408/14.04.2021 г. с искане за допълване на решението е подадена в
срока по чл.248, ал.1 от ГПК и от легитимирано лице - процесуалния представител
на ищеца и е допустима.
Ищецът моли на основание чл.248, ал.1 от ГПК да бъде допълнено Решение № 260033/02.04.2021 г. по гр.д. № 1869/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, в частта му
за направените разноски в настоящата инстанция за сумата от 5.00 лв.
Видно от Решение № 260033/02.04.2021 г.,
съдът е осъдил ответника И.М.С., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на ищеца направените
от него разноски в размер на
873.50 лв. по гр.д. № 1869 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2019
г.
В правните изводи по отношение на
разноските, съдът правилно е посочил,
че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски, а именно:
25.00 лв. - държавна такса, 300.00 лв. - възнаграждение за особен представител,
253.50 лв. - възнаграждение за вещо лице и 300.00 лв. - юрисконсулстско възнаграждение, но действително неправилно е
посочил сума в общ размер 873.50 лв.
За сторените по делото разноски ищецът е
представил надлежни писмени доказателства, както и списък на разноските по
чл.80 от ГПК на л.119 по делото, приет от съда в откритото съдебно заседание на
25.03.2021 г., поради което съдът
намира за основателна претенцията на ищцовата страна за допълване на решението
в частта му за разноските за сумата от 5.00 лв., с която претендираната от ищеца сума възлиза на 878.50
лв.
Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК
разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт
в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като
изключение от правилото на чл.246 от ГПК.
Първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е
произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай,
допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при
формиране волята на съда. Не такъв е настоящият случай - съдът е формирал воля
за неоснователност на искането за разноски и изрично я е отразил в акта си.
Втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК обхваща
случаите, в които страната настоява при налично произнасяне на съда,
относно дължимите разноски, то да бъде приведено в съответствие с нейното
твърдение за осъществяването им. В този случай, искането не е за допълнително
произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По реда на
изменението, съдът може да промени и първоначалния резултат на своето
произнасяне, като присъди разноските в претендирания им и доказан размер.
Именно такъв е настоящият случай, поради което настоящия съд приема, че молба вх. № 260408/14.04.2021 г., макар да съдържа искане за допълване на
решението в частта за разноските, по своята същност се явява такава за
изменението му.
Предвид изложеното съдът приема че са налице са основания за изменяне,
респективно допълване на решението по делото по реда на чл.248, ал.1, предл.1
от ГПК по следните съображения. Отговорността за разноските е право на едната
страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от
страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е винаги с
акцесорен характер и макар да зависи от изхода на делото, тя възниква при
кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1./искане 2./размерът на
разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени. В
конкретния случай съдът се е произнесъл с решение, с което е уважил изцяло
исковата претенция на ищеца и е осъдил ответника да му заплати дължимите и
претендирани от ищеца суми, но е допуснал грешка при сумирането на разноските.
Мотивиран
от горното и на основание чл.248 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ИЗМЕНЯВА Решение № 260033/02.04.2021 г. в частта за разноските, с която И.М.С., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** е осъдена, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Московска“ № 19 направените от него разноски по гр.дело 1869/2019
г. по описа на Районен съд – Нова Загора в размер на 873.50 лв.
/осемстотин седемдесет и три лева и петдесет стотинки/, като вместо горното ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.М.С., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„Московска“ № 19, направените от него разноски
по гр.дело 1869/2019 г. по описа на
Районен съд – Нова Загора в размер на 878.50 лв. /осемстотин седемдесет
и осем лева и петдесет стотинки/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се счита неразделна част от Решение № 260033/02.04.2021 г., постановено по гр.дело 1869/2019 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :