Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 600
25.11.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание втори ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело №902 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.83, ал.6, във връзка с
чл.77 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано
е по жалба на М.И.М. *** против Отказ с
рег.№ 271р-23487/09.08.2021г., издаден от Началник на РУ – Харманли към ОДМВР
Хасково, с който на основание чл.83, ал.5 във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е отказано на жалбоподателя издаване на разрешение за придобиване на
късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за граждански цели – спортни дейности.
Жалбоподателят
развива доводи за издаване на оспорения акт в противоречие с материалния закон
и неговата цел, и при липса на мотиви. Счита, че към предпоставките за
придобиване на процесното разрешение не се включва необходимостта от
притежаването на оръжие за спортни цели, предвид което оспореният акт се явявал
мотивиран с неотносими към случая факти. Изтъква, че с приетия през 2010г. и
сега действащ ЗОБВВПИ било въведеното понятието основателни причини, като
същите били изброени изчерпателно в
закона. Такава основателна причина в случая била посочена, а именно спортни
цели. Твърди, че качеството на спортист и фактът, че е състезател по динамична
стрелба в лицензирана организация, са доказани и достатъчни за издаване на
исканото разрешение. Посочва, че вече има издадено разрешение за съхранение и
употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели. Предвид факта, че динамичната
стрелба се осъществявала с огнестрелно оръжие, за него не съществували други
технически средства, заменящи го в практикуването на този спорт. Изложените от
органа мотиви за отказ представлявали неправомерна намеса в личния му живот,
поставяща го в облигационна зависимост с трети лица. Оспореният отказ
противоречал и на целта на закона, тъй като с него административния орган
създал собствени правила и критерии в хода на процедурата по издаване/отказ на
разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за спортни цели. Такива
правила липсвали и спортната му дейност не следвало да е зависима от наем на
оръжие и боеприпаси. Твърди, че е представил необходимите съгласно чл.76 и
чл.77 от ЗОБВВПИ доказателства и нямало основание за постановяване на отказ. По
изложените съображения се иска отмяна на оспорения акт.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа лично от оспорващия, който заявява, че спортът
„динамична стрелба“ не може да се практикува с наето оръжие.
Ответникът
по жалбата – Началник на РУ - Харманли при ОДМВР Хасково, не ангажира становище
по делото.
Административен съд – Хасково, след като обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.06.2021г.
жалбоподателят М.И.М. подава до Началника на РУ - Харманли заявление с вх.№271000-4110/21.06.2021г. за издаване на разрешение
за закупуване на късонарезно оръжие, като сочи че същото ще използва за спортни цели, и 4050 бр. боеприпаси
за него.
Към заявлението
М. прилага копия на Удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с
огнестрелно оръжие №3743/2021г., диплома за завършено образование, копие на
документ за самоличност, медицинско удостоверение, Тренировъчен план за
разходване на боеприпаси, клубна карта за членство в спортен клуб „Ронин“,
Удостоверение за членство в същия спортен клуб.
Във
връзка с подадено заявление от мл. експерт в РУ – Харманли е изготвена Докладна записка
№271р-18664/24.06.2021г., адресирана до началника на РУ - Харманли, в която се
сочи, че след извършена проверка е установено, че М.И.М. няма криминални прояви
и същият не представлява оперативен интерес за органите на МВР. Не се
установило същият да е извършил престъпления и нарушения на обществения ред. В
докладната се посочва, че М.М. има син, който е с множество криминални прояви,
осъждан е за тези прояви и продължава да поддържа връзки с лица от криминалния
контингент. Записано е че разрешение за носене и съхранение на късоцевно
огнестрелно оръжие би било изложено на риск.
С писмо
рег.№271000-4477/07.07.2021г. М.М. е уведомен за предстоящо постановяване на
отказ да се издаде разрешително за носене, съхранение и употреба на късоцвно
огнестрелно оръжие за спортни цели. Указано му е правото в 30-дневен срок от
получаване на писмото допълнително да изложи в писмен вид мотиви за издаване на
заявеното разрешение.
Предвид
издаденото писмо и дадения с него срок, с Докладна записка
№271р-20431/09.07.2021г. на началника на РУ – Харманли е предложено срокът на
преписката да бъде удължен с 30 дни.
На
09.07.2021г. в РУ – Харманли под №271000-4543/09.07.2021г. е заведена молба от М.М.,
към която същият приложил Удостоверение от 08.07.2021г., подписано от
председателя на спортен клуб „Ронин“ – Стара Загора, в уверение на това, че М.
практикува стрелковия спорт „динамична стрелба“ с цел участия в състезания и
участва в състезания от републиканския календар на Българска федерация по
динамична стрелба, за срок по-дълъг от 12 месеца, който срок предхождал датата
на издаване на удостоверението.
На 09.08.2021г.
е постановен оспореният в настоящото производство Отказ с рег.№271р-23487/09.08.2021г.,
издаден от Началника на РУ - Харманли, с който на основание чл.83, ал.5, във
връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е отказано на жалбоподателя издаване на
разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за
граждански цели – спортна дейност. Отказът е мотивиран с това, че М. не е доказал наличие на необходимост от
придобиване на такова оръжие и боеприпаси за него. Членството в стрелковия клуб
не обуславяло необходимостта от придобиване на оръжие от този вид. Не било
доказано, че непритежаването на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси по
някакъв начин възпрепятства спортната му дейност и членство в клуба. Посочено
е, че М. може да тренира със служебно оръжие, собственост на клуба, което да
връща на отговорника след приключване на тренировките. Липсвала императивна
законова регламентация всеки член на клуб по спортна стрелба да получава разрешение
за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. Искащият
разрешението не бил с активна състезателна дейност, при която на международно
ниво да представя Република България. Не се установило, че М. не може да
членува в спортен клуб по динамична стрелба и че не може да провежда активна
спортно-тренитровъчна дейност поради липса на разрешение за придобиване на
късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. Причина за придобиване на такова
разрешение не била налице.
Отказът е
бил връчен на лицето срещу подпис на 16.08.2021г., видно от направеното в акта
отбелязване.
Жалбата срещу
административния акт е подадена на 27.08.2021г. чрез административния орган до
АдмС - Хасково, видно от поставения входящ номер.
По делото
се събраха гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.М.м. – председател
на спортен клуб „Ронин“ – Стара Загора и негов собственик. Същият заяви пред
съда, че неговото стрелбище e най-голямото
от този вид в България, на него се провеждали 80% от състезанията от календара
на Българска федерация по динамична стрелба, но оръжия под наем не се
предоставяли. Посочва, че жалбоподателят в момента нямало как да се явява на
състезания, но активно участва в подготовката за такива. Не можел да
тренира, защото закона му го забранявал, докато не изтече едногодишния срок
за членство в клуба. След това имал право да тренира, но нямало с какво. В нито
един спортен клуб не се предоставяло такова оръжие за динамична стрелба.
Твърди, че за да може да бъде включен в календара на състезанията съответно
лице трябва да има лично оръжие. Посочва, че имало много строги изисквания за
оръжията за динамична стрелба и не можело оръжие, което се дава под наем на
стрелбище да отговори на тях. Обширно застъпва пред съда тезата, че за да може
да се практикува спортът „динамична стрелба“, съответното лице трябва да
притежава лично оръжие и боеприпаси. Напълно невъзможно било осигуряването на
такива от спортния клуб, тъй като условията за съхранение и цената им не
позволявали това. Жалбоподателят бил картотекиран за участия в
състезания, но нямало как да тренира и да се състезава. Имали вътрешни
правила, според които всеки член на клуба бил длъжен да участва в поне две
състезания годишно. Твърди, че с жалбоподателя участвали в други състезания -
по ловна стрелба, за които той имал собствено оръжие. Наблюденията му от тези
състезания били, че М. е подходящ за състезател по „динамична стрелба“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на
събраните в хода на производството доказателства, Административен съд - Хасково
намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена
в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт
и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита. Разгледана по същество същата е неоснователна.
При извършената служебна
проверка на оспорения акт на всички визирани в нормата на чл.146 от АПК
основания за оспорване, независимо от релевираните в жалбата такива, настоящият
състав намери издаденият акт за постановен от компетентен орган, при
съблюдаване на административнопроизводствените правила, в съответствие с
материалноправните разпоредби и с целта на закона, при спазване изискванията за
неговото съдържание и форма.
Според чл.76, ал.1 от ЗОБВВПИ за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях български граждани подават писмено или по електронен път
заявление по образец до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ
на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение. Процесното заявление за издаване
на разрешение е подадено до началника на РУ – Харманли при ОДМВР - Хасково, в
района на което е и постоянният адрес на жалбоподателя. Обжалваният отказ е
издаден именно от началника на РУ - Харманли, поради което се явява валиден
административен акт, издаден от компетентния за това орган.
Съдът не намира данни по
преписката, които да сочат на допуснати съществени процесуални нарушения при
провеждане на особеното административно производство. Актът на административния
орган е издаден в писмена форма, съдържа съответни фактически основания, на
които се издава, и правна обосновка. Преди да се произнесе административният
орган е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за случая, в
съответствие с вмененото му в чл.35 от АПК задължение.
В хода на
административното производство органът е изпълнил задълженията си по чл. 83,
ал. 1 и ал. 2 от ЗОБВВПИ, вкл. е дал възможност за възражения и за предоставяне
на доказателства относно издаване на разрешение. Ето защо заявителят е имал
възможност да вземе участие в производството, като представи допълнителни
аргументи относно твърдяната основателна причина от придобиване на оръжие за
спортни цели. Действия в тази насока са били предприети от страна на
жалбоподателя в указания му срок, но правилно същите са били определени като
такива, които не обосновават издаването на разрешение за придобиване на
късоцевно огнестрелно оръжие за спортни цел, при което е последвал оспорвания
отказ.
Ето защо не са налице
визираните в разпоредбата на чл.146, т.2-3 от АПК основания за отмяна на
оспорения акт.
Оспореният акт съответства
на материалния закон.
Според разпоредбата на
чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на
взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина -
самоотбрана, ловни цели, спортни цели,
учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен
начин обосновава издаването на разрешение. В случая жалбоподателят е посочил в заявлението си, че оръжието му е
необходимо за спортни цели. За снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата
на чл.6, ал.3, т.3 от ЗОБВВПИ - за спортни цели, законодателят е предвидил разрешителен
режим, при който за всеки конкретен случай следва
да бъде доказана по несъмнен начин необходимостта
от придобиване на съответния вид оръжие, за осъществяване на съответната
спортна дейност. Доказването на това обстоятелство е задължителен елемент от
фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ, в този смисъл необходимо е доказване на действителна
необходимост от придобиване на оръжие за осъществяване на конкретна спортна
дейност. В случаите на издаване на разрешение за придобиване, съгласно закона, в тежест на заявителя е да обоснове
искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от
конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е
налице основателна причина, която по
несъмнен начин обосновава издаването на исканото разрешително за притежание на
огнестрелно оръжие (в тази насока Решение № 3196 от 28.02.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 11092/2019 г., VII о., Решение № 8463 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 440/2019 г., VII о., Решение № 9513 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. №
9074/2017 г., VII о., Решение № 2295 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №
6029/2017 г., VII о., Решение № 15305 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. №
10485/2016 г., VII о. и др.). В тази връзка, неоснователни са доводите в
жалбата за неотносимост на доказването на тази необходимост в производството пред административния орган. Необходимостта
от притежание на процесното огнестрелно оръжие се явява съществен елемент от
фактическия състав на издаване на разрешение за придобиване, тъй като именно
чрез нейното доказване решаващият орган може да установи наличието на
основателни причини за издаване на исканото разрешение, съгласно
регламентацията на ЗОБВВПИ.
Настоящият състав намира
за правилен и законосъобразен направеният от органа извод за липса на
доказателства за наличие на основателна причина за издаване на исканото
разрешение. Не се споделят доводите на жалбоподателя, че доколкото
основателните причини са изчерпателно посочени в нормата на чл. 58, ал.1 ,т. 10
от ЗОБВВПИ, то посочването на която и да било от тях е достатъчна предпоставка,
сама по себе си, за издаване на исканото разрешение. Последното твърдение би вменило
задължение на административният орган да издаде съответното разрешение,
единствено и само на изложените от молителя твърдения, относно наличието на
основателна причина за притежание на съответното огнестрелно оръжие. Не такава
обаче е целта на закона, която в случая охранява обществения пред личния
интерес и която дава на органа оперативна самостоятелност да извърши преценка,
въз основа на представените му доказателства дали в случая посочената, като
основателна причина – спортна цел, в действителност е налице. Именно наличието
на тази спортна цел следва да бъде установена и доказана от заявителя в
административното производство, като изведеният от органа извод за ненадлежното
й доказване се споделя и от настоящият съдебен състав.
В случая от представените по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят е член на стрелкови клуб „Ронин“
– Стара Загора. Единствено членството в такъв клуб обаче не се явява достатъчно
обстоятелство, предпоставящо издаването на разрешение за придобиване на
огнестрелно оръжие, съответно и боеприпаси за него за спортни цели, в случая за
спортна „динамична стрелба“.
Съгласно чл.77, ал.1 от ЗОБВВПИ, „физически лица, кандидатстващи за разрешение за придобиване на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за спортни цели, освен документите по
чл.76, ал.3, 4 и 7 представят и удостоверение от спортна организация, по
смисъла на чл.11 от Закона за физическото възпитание и спорта, а когато лицата
са пребиваващи на територията на друга държава членка – документ от официално
призната организация по стрелкови спорт в съответната държава членка в
легализиран превод на български език, че (т.1) членуват и практикуват стрелкови спортове в съответната организация, а
когато лицата по ал.1 кандидатстват за разрешение за придобиване на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях по чл. 5, ал. 1, т. 6 и 7 – че минимум 12 месеца
преди датата на подаване на заявлението членуват и практикуват с цел участие или участват в състезания по стрелкови спортове, (т.2) съответното
огнестрелно оръжие отговаря на спецификациите, които се изискват за дадена
дисциплина в стрелковия спорт, признати от международно утвърдена и официално
призната федерация по стрелкови спорт“. Видно е, че хипотезата на чл.77, ал.1,
т.1 от ЗОБВВПИ предвижда освен членство в клуб по спортна стрелба и практикуване с цел участие в състезание. Следователно
изисква се кумулативно наличие на двете визирани в закона обстоятелства –
членство и практикуване с цел участие в състезание. В хода на административното
производство М.М. е представил Удостоверение, издадено от председателя на
стрелкови клуб „Ронин“ - М. Марков. В същото е посочено, че М. практикува
стрелковия спорт – динамична стрелба с цел участие в състезания от
републиканския календар на Българска федерация по динамична стрелба за срок
по-дълъг от 12 месеца, който срок предхожда дата на издаване на удостоверение.
Това съществено от материалноправна гледна точка обстоятелство обаче, се оборва
от събраните в хода на съдебното производство доказателства.
Дадените пред съда
свидетелски показания на М.М.м. – председател и собственик на спортен клуб
„Ронин“ – Стара Загора, в който членува жалбоподателят, са в противоречие с
отразените в подписаното от него Удостоверение и представено пред административният
орган. Свидетелят в съдебно заседание изрично заяви, че М. не може да тренира, бил картотекиран за участия в състезания, но
нямало как да тренира и да се състезава. Последното води на извод, че М. реално не практикува стрелковия спорт „динамична стрелба“, а само е член
на стрелковия клуб. По делото липсват и доказателства за направена на М.
картотека, като състезател, така както твърди св. Марков. Картотекирането на
състезатели подлежи на формална процедура по реда на чл. 2, ал.2 от Правилника за
състезателните права на българските състезатели по динамична стрелба към БФДС и
именно наличието на картотека предоставя състезателни права. Самите
състезателни права по смисъла на чл. 3 от същия правилник дават право на
съответния спортист да участва в тренировъчна и състезателна дейност към
съответния клуб. Единствено членството в
даден спортен клуб, само по себе си не води до извода за наличие на спортни
цели у дадения член. Законът не забранява членството в няколко клуба, но
наличната картотека задължава състезателно развитие единствено и само към
съответния спортен клуб. В спортните клубове могат да членуват, както любители
така и състезатели от даден спорт. Спортните цели обаче винаги се свързват с
определени спортни постижения в дадения вид спорт, което е движещ елемент в
подготовката на всеки състезател. Именно практикуването с цел участие в
състезания се обуславя от налична картотека на съответния състезател. Такива доказателства
жалбоподателя не е представил нито в хода на административното производство,
нито в съдебното. Събраните по делото доказателствата в тяхната съвкупност
доказват единствено членство в стрелкови клуб „Ронин“, но не и практикуване с цел участие в състезание. Не
на последно място следва да се посочи, че съгласно представеното пред органа
удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие с №
3743/2021г. М.И.М. е преминал успешно този курс, след 17.05.2021г., на която
дата е била издадена вписаната в удостоверението лична карта. Последното
обстоятелство само по себе си опровергава практикуването на спорта динамична
спортна стрелба най - малко 12 месеца преди датата на подаване на процесното
заявление – 21.06.2021г., доколкото последното не би могло да се осъществи
правомерно без наличието на завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно
оръжие. Последното изхожда от нормата на чл. 3, б. „в“ от Правилника за
състезателните права на българските състезатели по динамична стрелба към БФДС.
Настоящият съдебен състав
намира, че жалбоподателя не доказа и в хода на съдебното производство,
наличието на основателна причина- спортни цели, на каквото основание е поискал
издаване на процесното разрешително. Ето защо, при липсата на представени
доказателства, обуславящи издаването на заявения от жалбоподателя
административен акт, постановеният отказ е направен в съответствие с
материалния закон. С оглед на
представените в хода на административното производство доказателства, съдът
намира, че при постановяване на оспорения отказ административният орган
правилно и законосъобразно е приел, че жалбоподателят не е посочил основателна
причина, която по несъмнен начин да
обосновава необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси за граждански цели – спортни дейности.
Законодателят в нормата на
чл.10, ал.3, т.10 от ЗОБВВПИ изисква за да се издаде разрешение за носене и/или
съхранение на огнестрелно оръжие при наличие на основателна причина за това.
Само доказването на членство в спортна организация не изпълнява изцяло
предпоставките на посочената по-горе законова норма. След като в рамките на
проведеното административно производство касаторът не е доказал основателна
причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за граждански цели, по
смисъла на чл.6, ал.3, административният орган е приложил правилно ЗОБВВПИ.
С отказа за издаването на
разрешение на касационния жалбоподател не се ограничава правото му да се
развива в областта на спортната стрелба, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.58, ал.3 от ЗОБВВПИ всяко физическо лице може да употребява огнестрелно
оръжие и боеприпаси за него без разрешение за носене и употреба на стрелбище с
учебна или спортна цел под ръководството на правоспособен инструктор или
треньор (в този смисъл Решение № 3196 от 28.02.2020г. на ВАС по адм. д. №
11092/2019г., VII о.).
Настоящият съдебен състав
не установи наличие на несъответствие на оспорения административен акт и с
предпоставките за законосъобразност на същия, а именно – съответствие с целта
на закона и с материалноправните разпоредби. Ето защо в случая не са налице и
основанията по чл.146, т.4-5 от АПК за отмяна на акта.
Предвид изложеното,
оспореният административен акт се явява мотивиран, обоснован, издаден в
съответствие с материалния закон и при спазване на административно
производствените правила, в съответствие с целта на закона, поради което
насоченото срещу него оспорване следа да бъде отхвърлено.
Ответната страна не прави
искане за разноски и такива съответно не й се следват.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на М.И.М. *** против Отказ с рег.№
271р-23487/09.08.2021г., издаден от Началник на РУ – Харманли към ОДМВР Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: