Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 17.03.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№2456 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по предявен иск за
лишаване на родител от родителски права и намира правното си основание в чл.132,
ал.1, т.2 от СК.
В исковата молба се излагат
твърдения, че страните по делото са бивши съпрузи, като от брака си имат родено
дете- Б Л М., роден на ***г. Ищцата сочи, че с решение от 18.09.2009г. за
прекратяване на брака й с ответника, родителските права по отношение на детето
Б са предоставени на нея, а за бащата е
определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10.00ч до 17.00ч, без приспиване при бащата
и в присъствие на майката, както и две седмици през лятото, когато майката не е
в платен годишен отпуск. С решението бащата е осъден да заплаща издръжка за
детето в размер на 80 лв. месечно. Ищцата твърди, че бащата не е заплащал издръжката
за детето и се наложило образуване на изпълнително дело №112/2010г. по описа на
ДСИ при ВТРС и след наложени запори, ответника започнал да превежда издръжката.
Ищцата заявява, че от 2009г. ответникът се установил трайно да живее и работи в
Л, В, където създал ново семейство и не е търсил детето Борислав, като според
ищцата детето няма да познае баща си, ако понастоящем се видят. От раздялата на
родителите, към който момент детето е било на около шест месечна възраст,
ответникът не се интересувал от него, не го е търсил, не е упражнявал
родителски грижи; до налагането на запора от съдебния изпълнител, не е плащал
издръжка за детето. Ищцата заявява, че през 2012г. тя също заминала за Л,
където впоследствие се е установила и живее там заедно със сина си Б, който
посещава местно училище. Ищцата заявява, че ответника не проявява интерес към
детето, независимо, че живеят в един град. Според ищцата между детето и бащата
няма изградена емоционална връзка. В
молбата се прави искане съдът да лиши
бащата от родителски права поради това, че без основателна причина не дава
издръжка и трайно не полага грижи за детето.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв. Е.Е., упълномощена,
като заявява, че поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Претендира
разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в съдебно
заседание, не се представлява, не е изложил становище.
Районна прокуратура В.Търново се представлява от прокурор Кр. С, който
изразява становище, че са налице предвидените в закона предпоставки за лишаване
от родителски права в хипотезата на трайно неполагане на грижи към детето, без
основателна причина.
Дирекция „Социално подпомагане”, не се представлява в съдебно заседание,
представят социален доклад по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Детето Б Л М. е роден на ***г. от майка – З.И. М и баща – Л.Ц.М..
С влязло в сила решение №606/18.09.2009г. по гр.дело 617/2009г. по описа на
ВТРС е прекратен брака на родителите като дълбоко и непоправимо разстроен, като
съдът с решението е предоставил упражняването на родителските права по отношение
на роденото от брака дете Б на неговата майка З. М, определил е режим на лични
отношения на бащата с детето и е осъдил бащата Л.М. да заплаща издръжка за
детето в размер на 80лв. месечно.
След раздялата на родителите, през 2009г. ответникът се установил да живее
в Кралство В, където създал ново семейство. Детето Б останало да живее с майка
си и нейните родители. През 2012г. ищцата заминала да работи в гр.Л, Кралство В,
където впоследствие се установила да живее, заедно с детето Б. От края на 2013г.
и понастоящем детето Б живее и учи в гр.Л, където посещава местно начално
училище.
По делото е представена декларация от ищцата, видно от която за финансова
година 2014г.-2015г. ищцата е реализирала от работата си в Кралство В брутен
годишен доход от ****
британски лири.
По гр.дело 1260/2013г. и гр.дело 198/2015г по описа на ВТРС, съдът на
основание чл.127а от СК по искане на майката З. М е постановил решения, с които
е заместил липсващото съгласие на ответника М. детето Б да пътува до
Великобритания и да му бъдат издадени лични документи за пътуване в чужбина.
От изготвения по делото социален доклад се установява, че след раздялата на
родителите през 2009г. отглеждането на детето Бв било поето от неговата майка З.
М. Към момента детето живее в гр.Л, В, заедно с майка си, съпруга й и дете от
втория брак на майката. Б посещава училище и е в трети клас. Бащата също се
установил да живее в гр.Л, като в социалния доклад е посочено, че бащата не се
интересува от развитието на детето, не го търси, не контактува с него. Сочи се,
че детето Б не познава баща си, тъй като към момента на фактическата раздяла
между родителите детето е било бебе на около шест месечна възраст. Пред
социалния работник детето Б е заявило, че не познава баща си и няма да го
познае при евентуална среща. Детето е споделило, че желае да контактува с баща
си. В социалния доклад е посочено, че определената от съда издръжка за детето
при развода на родителите не е заплащана от бащата, поради което се наложило
образуване на изпълнително дело за присъдената издръжка и след предприети
действия от съдебния изпълнител и направен запор на имущество на бащата са събирани
суми за издръжката на детето.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д Н, И
З и П С. Свидетелките Н и З, които са съответно майка и сестра на ищцата
заявиха, че ищцата и ответника са разделени от 2008г., когато детето им Б е
било на около шест-осем месечна възраст. Свидетелката Н каза, че след раздялата
на родителите бащата е виждал детето само веднъж, когато детето е било на около
три години и срещата се осъществила в заведение, в гр.******. Свидетелката заяви, че не знае
да е имало други срещи на бащата с детето, като по времето, когато тя се е
грижела за детето в Б, докато дъщеря й е била на работа в Л, бащата не е търсил
контакт с детето, въпреки, че според свидетелката е знаел къде живее детето във
******. Свидетелката каза, че ответника
не е плащал издръжка за детето. Свидетелката З, която е сестра на ищцата,
разпитана каза, че след раздялата на родителите, грижите за детето Б се полагат
от майката на детето, като бащата не е търсил детето, с изключение на една
среща през 2010г., не е давал пари за издръжка, не е изпращал подаръци за
детето, а парите за издръжка били събирани чрез съдебен изпълнител.
Свидетелката каза, че не й е известно да има обективни причини, за това бащата
да не търси детето. Свидетелката заяви, че детето Б знае, че има сестричка от
новото семейство на баща си и иска да я види. Според свидетелката детето се
чувства добре с майка си, с нейния настоящ съпруг и с братчето си от втория брак
на майката, с които живее съвместно в гр.Л. Свидетелят С, който е настоящия
съпруг на ищцата заяви, че бащата на детето Б е виждал веднъж при среща в гр.*****, на която присъствало и детето.
Свидетелят не установил интерес от страна на бащата към детето. Бащата обещал
на детето, че ще му се обажда, че ще го вижда, но след това нямало дори
телефонно обаждане от страна на бащата. Според свидетеля бащата знае къде е
детето, но не го е търсил, от което детето било разстроено и казвало: "баща
ми ме излъга". Свидетелят каза, че не е сигурен дали при евентуална среща
детето ще познае родния си баща.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира
изцяло като неоспорени от страните. Съдът прецени и събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетелите, като съобрази разпоредбата на
чл.172 от ГПК при преценка на показанията на майката, сестрата и съпруга на
ищцата и като ги съпостави с неоспорените писмени доказателства, кредитира като
взаимно допълващи се, съответстващи на останалия събран по делото
доказателствен материал. Същите възпроизвеждат лично възприети от свидетелите
факти и съдът няма основание да се съмнява в тяхната достоверност.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за лишаване на ответника Л.Ц.М. от родителски права е
допустим. Разгледан по същество, същият е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.132 ал.1 т.2 от СК родителят може да бъде лишен
от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за
детето и не му дава издръжка.
Безспорно по делото се установи,
че ответникът е баща на детето Б М., а ищцата е майка на детето. От събраните
по делото гласни доказателства се установи, че ответникът без основателна
причина, трайно, повече от седем години
/от 2009г. към настоящия момент/ не полага грижи за детето. Видно от събраните
доказателства между ответника и детето няма изградена емоционална връзка,
каквато би следвало да има между родител и дете. След фактическата раздяла на родителите
на детето, бащата е заминал да живее и работи в Кралство В. Към момента на
раздялата детето е било все още бебе на няколко месечна възраст. От
свидетелските показания се установи, че за този продължителен период от време
бащата е осъществил само една среща с детето, когато последното е било на около
тригодишна възраст, като при тази среща поел обещание пред детето, че ще се
виждат отново. От свидетелските показания и от социалния доклад, приет по
делото се установи, че от края на 2013г. детето живее заедно с майка си,
съпруга й, и детето й от втория брак в гр.Л, Кралство В, но по делото няма
данни ответникът да е търсил Б, да е искал да се срещне с него. Видно от
изложеното от свидетелите детето е страдало много от факта, че рождения му баща
не го търси, като се наложило психолози да разговарят с детето по този въпрос. Детето
не е контактувало с бащата, той не е проявявал интерес към детето, към неговите
потребности, нужди и интереси, като пред социалните работници детето е заявило,
че при евентуална среща няма да познае баща си. През този продължителен период
от повече от седем години бащата не е полагал грижи за детето Б, не е давал
доброволно средства за издръжката на детето. По делото бяха наведени твърдения,
че плащането на определената от съда издръжка
е започнало едва след образуване на изпълнително дело пред съдебен
изпълнител за принудително събиране на дължимата издръжка за детето.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че е налице
е хипотезата на чл.132, ал.1, т.2 от СК. Ответникът продължително и твърдо
установено се е дезинтересирал от детето
Б, като произволно и укоримо се е дистанцирал от родителските си функции.
Затова и формалното им притежаване е станало неоправдано и нецелесъобразно за
детето. В този смисъл съдът счита, че са изпълнени двете кумулативно дадени
условия на чл.132, ал.1, т.2 от СК и воден единствено и само от защитата
интереса на детето, съдът намира, че следва да уважи иска, като лиши ответникът
от родителски права спрямо малолетното дете Б. Детето се отглежда от майката, която
притежава необходимия родителски капацитет и с подкрепата от своя настоящ
съпруг и родители отглежда и възпитава детето.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че в интерес на детето е уважаването на иска по чл.132, ал.1, т.2 от СК. Не бяха наведени твърдения и ангажирани доказателства относно наличие на
уважителни причини за поведението на ответника, което мотивира съда, предвид на
събраните по делото доказателства да приеме, че е налице виновно поведение на
ответника, тъй като същият без основателна причина трайно не полага грижи за детето
Б и не дава доброволно издръжка, поради което съдът счита иска за основателен и
следва да постанови лишаване на родителски права на ответника спрямо детето Б. В
допълнение следва да се отбележи, че в закона е предвидена възможност, в
случаите на положителна промяна в поведението на лишения от родителски права
родител, съгл. разпоредбата на чл.135 ал.2 от СК лишеният родител да поиска да
му бъдат възстановени родителските права, ако отпадне основанието, поради което
е бил лишен от тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 134
т.2 от СК, при лишаването от родителски права съдът е задължен да определи
режим на лични отношения на детето с родителя, лишен от родителски права. Съдът,
като съобрази възрастта на детето, неговото желание да контактува с баща си,
намира, че подходящ се явява следния режим на лични контакти на бащата с
детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до
17.00ч. в неделя, както и един месец, през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
С оглед обстоятелството, че с решение по гр.дело
617/2009г. по описа на ВТРС е определена издръжка за детето Б, съдът по арг. на
чл.134 т.1 от СК не следва да се
произнася по този въпрос в настоящото производство, а освен това с исковата
молба, по която е образувано настоящото производство съдът не е сезиран с
искане за изменение на определената по друго дело издръжка за детето.
Ищцата е претендирала присъждане
на направените в настоящото производство разноски и с оглед изхода на
производството, на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден
да заплати на ищцата направените в настоящото производство разноски за държавна
такса в размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 700лв.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ЛИШАВА от РОДИТЕЛСКИ ПРАВА Л.Ц.М. с ЕГН **********
с адрес *** спрямо детето Б Л М., роден на ***г. в гр.********, с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между Л.Ц.М. с
ЕГН ********** с адрес *** и детето Б Л М.,
роден на ***г. в гр.*********, с
ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00ч в събота до 17.00ч в неделя, както и един месец, през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Л.Ц.М.
с ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на З.И.С. с ЕГН **********, с адрес *** сумата
общо 725лв. /седемстотин двадесет и пет лева/, представляваща направени от
ищцата в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
заверен препис от него да се изпрати на основание чл.136 от СК на Общината по
постоянния адрес на ответника за извършване на съответно вписване на лишаването
от родителски права и на Дирекция „Социално подпомагане” по настоящ адрес на
детето.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: