РЕШЕНИЕ
гр.София,09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.ВИКТОРИЯ
СТАНИСЛАВОВА
при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №14402 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 20251493 от 13.11.2020 г. по
гр.д. № 34966/19 г., СРС, ГО, 170 с-в ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***- 28, представлявано от управителя М.А.А.,
срещу АГЕНЦИЯ „П.И.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл.*******, представлявано от Председателя на УС Г.Т., иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 97,00 лева, представляваща получена без
правно основание винетна такса, ведно със законната лихва от 31.05.2019 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***-28,
представлявано от управителя М.А.А., да заплати на АГЕНЦИЯ „П.И.“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл.*******, представлявано от
Председателя на УС Г.Т., сумата в размер на 100,00 лв., разноски по делото.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца,с
която са изложени подробни доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение.Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е разгледал непредявен
иск, определил е погрешно правната квалификация на иска, в частност на това по
кое предложение се квалифицира претенцията по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Сочи, че в
нарушение на съдопроизводствените правила, районният съд е изменил с решеното
правната квалификация на иска, дадена в определението си по чл. 140 от ГПК, в
което било посочено, че връщане на сумата се иска на отпаднало основание. Прави
оплакване, че правото му на защита е нарушено, тъй като съдът не е мотивирал
решението си. Твърди, че съдът не е обсъдил довода му, че сумата е била платена
на АПИ, но поради техническа грешка при въвеждане, номерът на автомобила, за
който ищецът плащал, е бил сгрешен. Излага доводи, че съдът не е взел предвид
чл. 15, ал. 3 от ЗНА при определяне на приложимите към спора норми. Сочи, че
грешката е основание за унищожаване на сделката и прилагане на чл. 55, ал. 1,
пр. трето ЗЗД, поради което сумата е платена на отпаднало основание. Прави
искане до въззивния съд да се произнесе по формулираните на стр. 6 от
въззивната жалба въпроси като им отговори, както и решението да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски.
От въззиваемата страна е
постъпил отговор на
въззивната жалба,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима , следва да бъде разгледана
по същество.
На основание чл.272 ГПК съдът
препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите
мотиви.За пълнота:
Неоснователно
е твърдението в жалбата, че съдът разглежда друг, а не предявения иск, като
аргументите, сочени от жалбоподателя са, че съдът „разглежда кой и защо трябва да
закупи винетка“. Това не може да се окачестви като недостатък на решението, тъй
като съдът е задължен да изследва произхода на твърдяното материално
правоотношение и приложимия материален закон, който е Законът за пътищата и подзаконовите актове по
прилагането му. Неоснователно е твърдението в жалбата, че изводът
на съда сочи към виновност на ответника, тъй като съдът, видно от текста на
решението, не е формирал мотиви досежно наличието или липсата на вина у ответника.
В този смисъл цитираната в жалбата съдебна практика е ирелевантна .
Неоснователно е твърдението в
жалбата, че съдът дава приоритет на подзаконов нормативен акт (Наредбата за
смесената система) пред нормите на законов нормативен акт. Този извод на ищеца
не се подкрепя от текста на атакуваното съдебно решение, от което е видно, че
съдът се е позовал на Закона за пътищата
като законов нормативен акт, уреждащ материята на винетните такси, и след това
- на Наредбата като подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 10, ал.
7 от ЗП.
Изводът на ищеца, че ответникът се
е обогатил за сметка на ищеца, не се подкрепя от представеното по делото
Удостоверение от сектор „Пътна полиция“, на ОДМВР - гр. Бургас. Видно от
Удостоверението, към датата на закупуване от законния представител на ищеца на
първата винетка - 30.01.2019 г., автомобил с per. № А4554НК съществува и е собственост на
посоченото в документа юридическо лице. Следователно редовно заплатената от
външна страна винетна такса и издадената от ответника електронна винетка е
отишла в полза на собственика на този автомобил. Ако ищецът се счита за увреден
и обеднен - именно от това лице следва да потърси подходящо овъзмездяване.
Винетна такса може да
бъде заплатена не само от собственика/ползвателя на МПС, които имат това задължение в това си качество, но и
от всяко трето лице без трайна правна връзка с превозното средство, за което
същата е заплатена.От текстовете на законовите разпоредби, уреждащи материята
на пътните такси (чл. 10, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 12, чл. 10а, ал. 1, ал. 3 и
ал. 9 от ЗП; чл. 102, чл. 139, ал. 6, чл. 179, ал. 3, чл. 187а, чл. 189е от ЗДвП) и тяхното логическо и свързано тълкуване, следва да се направи извод, че
при заплащането на винетна такса законодателят е поставил фокуса не върху
лицето, което има задължение да плати, а върху превозното средство, за което
следва да бъде платена таксата, поради което обстоятелството от кой субект
(собственик/ползвател/водач/трето лице) ще бъде заплатена, остава без особено
правно значение.
Съобразно чл.5ал.3 Наредбата за
условията ,реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории ППС на база време и на база изминато
разстояние ,отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационен номер на ППС,категорията му или периода на валидност на
винетната такса е съответно на собственика или ползвателя като в случай не
неправилно декларирани данни се счита ,че за ППС не е платена дължимата винетна
такса.
В Електронната система за събиране на пътни такси, оперирана от
ответника, са направени две заявки, платени са две суми на две различни дати,
посочени са два отделни регистрационни номера на съществуващи към съответния
момент автомобили и ответникът е осъществил надлежно съответни престации, като
е издал две отделни електронни винетки. В този смисъл представените по делото доказателства
не могат да обосноват неоснователно обогатяване на ответника.
Решението на
СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд.
Въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено .
На въззиваемата страна се
дължат разноски,50 лв.за юрисконсултско възнаграждение ,които следва да бъда
присъдени.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е
Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №№ 20251493 от 13.11.2020 г. по гр.д. № 34966/19 г.,
СРС, ГО, 170 с-в .
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, „К.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***-28, представлявано от
управителя М.А.А., да заплати на АГЕНЦИЯ „П.И.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл.*******, представлявано от Председателя на УС
Г.Т., сумата в размер на 50 лв., разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|
|
|
|