Р Е Ш
Е Н И Е
№ 694
гр.Бургас, 25.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 801 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
жалба на Г.Г.Г. с ЕГН: ********** с адрес: ***, против Наказателно
постановление №
72/29.01.2020г.,
издадено от Директор на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
2 Закона за горите (ЗГ) на основание чл. 270 ЗГ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева, а на основание чл. 8,
ал. 1, т. 1, б. „Б“ от Наредба за определяне на размера на обезщетенията за
щети върху гори и земи от горския фонд, е определено жалбоподателят да заплати
обезщетение в размер на 75 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че цитираните в НП ушни
марки не съответства на животните, които са били изведени него ден, а са
записани в последствие от служителите в кошарата на жалбоподателя. Посочва се,
че Г. е имал позволително за паша, като се оспорват изводите, че животните са
пашували в посочените подотдели. Твърди се, че действително те са намерени от
контролните органи в гората, но това се дължи на обстоятелството, че при
пристигане на проверяващите животните са се разбягали и са се скрили в гората. Оспорва се размерът на присъденото
обезщетение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и с пълномощник – адв. Т. - БАК, като заявява, че поддържа жалбата
си по изложените в нея доводи. Допълва, че животните са се движели по
определения маршрут, когато са били подплашени от проверяващите и за това са
навлезли в гората. Пледира за отмяна на НП.
Пълномощникът – адв. Т. – БАК също
счита, че НП е незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна. Счита,
че показанията на свидетелите са противоречиви, като в крайна сметка не е ясно
колко точно са били животните, защото не са били преброени. Акцентира, че
жалбоподателят е имал валидно позволително за паша, като животните не са били
пуснати в посочените отдели, а са се намирали инцидентно там, защото са били
подплашени. Пледира за отмяна на НП.
За административнонаказващия орган, се
явява юрисконсулт Станкова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е
установено по безспорен начин, както и че жалбоподателят не е имал разрешително
за паша за тези подотдели, поради което и правилно е била ангажирана
отговорността му. Счита, че определеното обезщетение е правилно, поради което и
моли за цялостно потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 9 - НП е
връчено на 03.02.2020г., а жалбата е депозирана на 06.02.2020г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 22.01.2020г.,
свидетелите Г.Р. и Г.Д. – специалисти по охрана на горите при ЮИДП-Сливен,
извършвали обход на територията на ДЛС „Ропотамо“. Движили се със служебен
автомобил по черен път, когато забелязали, че в гората до пътя се намира стадо
животни. Свидетелите спрели автомобила, слезли и установили, че се касае за
около 150 животни – предимно овце и няколко кози, които се намирали на около 50
метра навътре в гората и пашували. Св. Р. направил справка посредством таблет и
установил, че точното място на животните е в подотдели 517 – „а“, „ж“ и „з“,
след което длъжностните лица записали няколко от ушните марки на животните.
Свидетелите установили, че животните се водят и пасат от жалбоподателя Г.,
който св. Р. познавал покрай други извършвани проверки. Контролните органи
поискали от жалбоподателя да им предостави позволително за паша, но той им
казал, че не го носи със себе си и трябва да отидат до кошарата му, която се
намира наблизо. Свидетелите се качили в служебния автомобил и поели към кошара,
а жалбоподателят подкарал стадото по пътя и също се насочил към кошарата.
Когато св. Р. и Д. пристигнали в кошарата те установили, че на място се намира
св. М.Г.– приятел на жалбоподателя. Малко по-късно Г. дошъл заедно със стадото,
но казал, че не може да им предостави изискания документ, защото той се намира
в дома му в с. ***, поради което и той заедно с контролните органи се запътили
на там. На място в с. *** жалбоподателят предоставил позволително за паша № 2/19.09.2019г.,
съгласно което му се разрешава да пуска на паша 150 овце и 5 кози в отдели 242
и 243. Свидетелите Р. и Д. преценили, че позволителното не важи за отделите, в
които били установени животните, поради което и поискали съдействие от св. Я. Л.–
горски инспектор в РДГ-Бургас, който съставил срещу жалбоподателя АУАН с
№102678, квалифицирайки нарушението като такова по чл. 123, ал. 1, т. 2, вр. с
ал.2 от ЗГ. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил
препис от него. В графата за възражения посочил, че ушните марки не са били
записани на място в гората, а когато овцете вече са били в кошарата.
В срокът по чл.
44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят депозирал допълнителни писмени възражения срещу
акта, аналогични с тези в процесната жалба.
След връчване
на АУАН на 29.01.2020г. административнонаказващият орган издал и обжалваното
НП, в което пресъздал фактическата обстановка описана в акта. АНО не дал вяра
на изложеното във възражението, а квалифицирал поведението на жалбоподателя,
като нарушение по чл. 123, ал.1, т. 2, вр. с ал. 2 ЗГ, поради което и на основание чл. 270 ЗГ, наложил на жалбоподателя
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева, а на основание чл. 8, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от
Наредба за определяне на размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от
горския фонд, му определил да заплати обезщетение в размер на 75 лева
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствени материали по АНП. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Лалов, св. Р. и св. Д., доколкото не намира причина да се осъмни в изложеното от тях. И тримата свидетели последователно, логично и взаимносвързано излагат възприятията си по случая, които намират своята подкрепа в приложените писмени доказателства, поради което и съдът дава вяра на изложеното от тях. Съдът кредитира частично показанията на св. Грудов и то само в частите, в които показанията му кореспондират с изложеното от първата група свидетели. Това е така, защото св. Грудов е приятел на жалбоподателя, като самият той заявява, че са в добри отношения и често си помагат. По мнение на съда това сочи субективност и пристрастност, както и лесно обясним стремеж за представяне на фактите в максимално изгодна за жалбоподателя светлина. Поради това и съдът не цени показанията на св. Грудов, в частите, в които се оборват от показанията на длъжностните лице. Като цяло между страните не е спорно, че жалбоподателят не е притежавал позволително за отделите, в които са били установени животните му, както и че те са се намирали в горската територия. Спорно е дали овцете и козите са навлезли в гората, защото са се уплашили или защото са пашували, както и дали записаните в АУАН и НП ушни марки са били на животни, които са били установени в гората или на такива, които по това време са се намирали в кошарата. Относно тези факти съдът, както вече беше разяснено, дава вяра на показанията на длъжностните лица и на тяхна база гради вътрешното си убеждение.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗГ - пашата на селскостопански животни в горските територии общинска собственост, се извършва след заплащане на цена за календарната година, определена с решение на общинския съвет – т.е. след издаване на т.нар. „позволително“. От своя страна съгласно чл. 108, ал. 5 от ППЗГ – пашата се извършва само в указаните в позволителните места. В случая контролните органи са установили около 150 броя животни да пасат в горска територия (подотдели 517 – „а“, „ж“ и „з“). Св. Р. и св. Д. са категорични, че животните не просто са били навлезли инцидентно в гората, а реално са извършвали паша, поради което и съдът не споделя доводите на жалбоподателя в обратна посока. Няма спор, че Г. е имал позволително за паша, но то се е отнасяло до съвсем други отдели, поради което и следва да се приеме, че за посоченото място той реално не е имал валидно позволително – т.е. осъществил е състава на вмененото му нарушение. Изрично на л. 21 е поместено писмено уведомление, подписано от Г. при издаването на позволително за паша № 2/19.09.2019г., в което той с подписа си е удостоверил, че е запознат със задължението си да не допуска добитъка за паша извън определените места – т.е. бил е наясно, че следва да извършва паша само и единствено в отдели 242 и 243, но не и в подотдел 517. Без значение за отговорността му е кои точно животни са били пуснати на паша, доколкото не се оспорва, че такива е имало. В този смисъл дори посочените ушни марки да не са на животни, които реално са били установени в подотдел 517, това не променя обстоятелството, че такива животни, изведени на паша от Г. е имало, поради което и правилно контролните органи са преценили, че формално той е извършил нарушение по цитирания текст.
Въпреки това БРС намира, че деянието съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.
Действително, деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. В конкретния случай обаче съдът отчита, че жалбоподателят реално е имал позволително за паша, макар и за други отдели – т.е. той е заплатил на Община Приморско дължимата такса за ползване на горската й територия за паша, поради което и това, че него ден е ползвал други отдели, а не отредените му, не сочи на голяма степен на обществена опасност, както би било ако Г. въобще не беше заплатил такса за дейността си. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа противоправна проява. Няма данни отделите, в които реално са били установени животните да са били забранени за паша или да са създавали пречки или опасност за когото и да е. Не може да се подмине и обстоятелството, че животните са били навлезли на малко разстояние в гората от пътя, по който така или иначе са имали право да се движат.
Горните обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на общественаопасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и по мнение на настоящия състав сочат маловажност на случая на административно нарушение.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че административното нарушение, макар и формално извършено, се явява с незначителна степен на обществена опасност и като такова е малозначително и е било налице основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е съобразил посочената разпоредба и е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, поради което, според настоящия съдебен състав, наказателното постановление следва да бъде отменено.
Доколкото съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба за определяне на размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд – обезщетения се присъждат само за деяния, които представляват административни нарушения по ЗГ и ППЗГ, а както стана дума - настоящият състав приема, че извършеното от Г. не представлява административно нарушение, то и НП следва да се отмени и в тази частта, относно присъденото обезщетение.
Към момента е настъпила законодателна промяна в
разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно
която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася
по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, принципно
разноски се дължат в полза на жалбоподателя. Той обаче не е направил искане за
присъждането им, поради което и съдът не може служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1,
предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 72/29.01.2020г., издадено от Директор на
РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 Закона за горите, на
основание чл. 270 ЗГ, на Г.Г.Г. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева, а на основание чл. 8, ал. 1, т. 1, б.
„Б“ от Наредба за определяне на размера на обезщетенията за щети върху гори и
земи от горския фонд, е определено да заплати и обезщетение в размер на 75
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на
посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.