РЕШЕНИЕ
Гр. София, 09.12.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни състави, IV б състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Райна Мартинова
Ивелина Симеонова
при секретаря Христина Цветкова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 3276 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20263194/27.11.2020
г. по гр. д. № 12050/2019 г. по описа на СРС, 63 състав е признато за
установено по предявени от „Т.П.“ АД искове, че К. Л.Т. и Д.Л.Т. поотделно дължат
на дружеството на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 149 от ЗЕ следните суми: 114,66 лева – главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр. Перник, ул.“********за периода от 13.04.2015 г. до 17.11.2015 г.,
ведно със законната лихва от 13.04.2018 г. до окончателното плащане и 34,07
лева – лихва за забава за периода от 08.07.2014 г. до 26.03.22018 г., като
искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 114,66 лева до пълния
предявен размер 180,68 лева и за периодите от 01.05.2014 до 13.04.2015 г. и от
17.11.2015 г. до 13.11.2015 г., както и иска за законна лихва за забава за
периода от 08.07.2014 до 26.03.2018 г. за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 53,69 лева, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 35823/2018 г. по описа на СРС, 63 състав.
Против решението е
подадена въззивна жалба вх. № 25190664/22.12.2020 г. (пощенско клеймо от
18.12.2021 г.) от К.Л.Т. В жалбата са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че към момента на завеждане
на настоящата искова претенция, цялото вземане е погасено, а не до м. 09.2015
г., като остават неплатени само два месеца за много малка сума. Посочва, че в
съдебното решение имало разминаване между написаното в мотивите и впоследствие
в самото решение относно датата на периода на дължимост на сумите. Следвало да
се приеме, че ответниците дължат общо сумата от 114, 66 лева, а не така както е
посочено в съдебното решение всеки от тях. Моли обжалваното решение да бъде
отменено като претендира разноски и пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството
по гр.д. № 12050/2019 г. по описа на СРС, 63 състав е образувано по искова
молба, подадена от „Т.П.“ АД против К. Л.Т., с която е предявен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение
на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 35823/2018 г. по описа на СРС, 63 състав.
В
исковата молба се твърди, че между топлофикационното дружество и титуляра по
партида е налице облигационноправна връзка относно продажбата и покупката на
топлинна енергия при общи условия за битови нужди, действали през процесния
период. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на
топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са
одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали
търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията.
Твърди, че ответниците са потребители като собственици на топлоснабден имот в
гр. Перник, ул. „********, до който била доставена топлинна енергия.
Ответниците не изпълнили задължението си да платят общо сумата от 468,74 лева,
от които главница от 361,36 лева и лихва за забава в размер на 107,38 лева,
като К. Л.Т. дължал сумата от 180,68 лева за периода от 01.05.2014 г. до
30.11.2015 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 53,69
лева за периода от 08.07.2016 г. до 26.03.2018 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника К. Л.Т., с който оспорва
предявения иск. Поддържа, че от много време не ползва услугите на
топлофикационното дружество, тъй като апартаментът е наследствен и не живеят с
другия ответник в него. Заявява, че отдавна са го отчуждили на трето лице.
Посочва, че в исковия период ищецът може да претендира само суми за сградна
инсталация, но претенцията е завишена. Посочва, че не е уведомен от ищеца за
дължимите суми. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла
погасителна давност на задълженията.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Към
първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 35823/2018 г. по описа на
СРС, 63 състав. По заявление от 13.04.2018 г., подадено от “Т.П.” АД е издадена
заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на К. Л.Т. и Д.Л.Т.
(всеки поотделно) да заплати на дружеството – заявител сумата от 180,68 лева –
неплатена топлинна енрегия за периода от 01.05.2014 г. до 30.11.2015 г. за топлофициран
имот, находящ се в гр. Перник,
ул.“********, ведно
със законната лихва от 13.04.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 53,69
– мораторна лихва за периода от 08.07.2014 г. до 26.03.2018 г., като и разноски
в заповедното производство в размер на 12, 50 лева – държавна такса и 25 лева –
възнаграждение за юрисконсулт. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал
е възражение срещу заповедта. В изпълнение на указанията заявителят е предявил
иск в законоустановения срок.
В
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, от които се
установява следното:
Като
доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Т.” ЕАД ***, приети с Решение по т. VІ от Протокол № 13/18.12.2007 г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация - Перник“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ
– 011/14.04.2008 г. на ДКЕВР. Според клаузите на тези общи условия купувачите е
следвало да заплащат топлинната енергия, стойността на която се формира въз
основа на определения за него дял за имота за консумираната енергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена. Посочено е, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки се
изготвя обща сметка. Посочено е, че купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия /прогнозни или изравнителни/ в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Установява се, а и не е спорно,
че в исковия период К. Л.Т. и Д.Л.Т. са притежавали правото на собственост
върху недвижим имот в гр.
Перник, ул.“********, като с Нотариален акт № 3, т. ІІІ, рег. № 1986, д. № 357/2015 на Нотариус
И.И., с район на действие РС-Перник са прехвърлили собствеността на Г.Х.Ж.на
17.11.2015 г.
От
приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза се установява,
че абонатната станция в процесната сграда е автоматична с пластични
топлообменници, а общият топломер е отчитал постъпилата в абонатната станция
топлинна енергия е отчитан визуално, като отчетът е документиран. Вещото лице
посочва, че от данните отразени в отчета на топломера се установява, че
технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия,
влязло в абонатната станция и са за сметка на топлофикационното дружество, а за
дължимите от абонатите суми за доставена топлинна енергия е дадено само
„чистото количество“ топлинна енергия. Дава заключение, че в процесния период
дяловото разпределение в сградата е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД (Директ
ЕООД) и дружеството е изготвило главни отчети и изравнителни сметки, от които
се установява, че в имоте имало 3 бр. радиатори с ИРРО, щранг лира и 1 водомер.
Въз основа на данните вещото лице приема, че дължимата сума за целия имот за
доставена топлинна енергия е в размер на 324,66 лева. Посочва, че за периода от
13.04.2015 г. до 17.11.2015 г дължимите суми са в размер на
114,66 лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната
жалба е частично основателна.
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо
правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си,
за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против
която е подадено възражение от длъжника. Предявеният иск има за предмет
установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 35823/2018
г. по описа на СРС, 63 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок. Основателността на иска е
предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация-
Перник“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са
приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по
прилагането му. Установява се, че процесният имот се намира в сграда – етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно
разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна
енергия могат да бъдат само собствениците
или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот като
без значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е
открита партида при топлофикационното дружество.
Следователно
и доколкото по делото се установява, че К. Л.Т. е притежавал в съсобственост с Д.Л.Т.
недвижим имот, за който е имало открита партида с № **********, то за въззивника
е възникнало и задължението в качеството му на собственик да заплати
доставената до имота топлинна енергия.
Основателно
е възражението, изложено във въззивната жалба относно размера на задължението
на всеки един от съсобствениците. Неправилно първоинстанционният съд като е
приел, че дължимата сума за периода 13.04.2015 г. до 17.11.2015 г е в размер на 114,66 лева, основавайки изводите си на
приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, е осъдил
ответника К. Л.Т. да я заплати, като едновременно с това е осъдил и другия
ответник да заплати същата сума. Доколкото не е спорно между страните, че
имотът е притежаван в съсобственост между ответниците при равни дялове, то
всеки от тях дължи при условията на разделност съответна на дела им част да
заплати сумата, представляваща стойност на топлинната енергия. В тази случай,
размерът на задължението за периодът от 13.04.2015 г. до 17.11.2015 г е 57,33 лева за К. Л.Т. и 57,33
лева за Д.Л.Т.. Правилно първоинстанционният съд при съобразяване на общите
условия на топлофикационното дружество относно сроковете за плащане на
задълженията за доставена топлинна енергия е определил задълженията по
отношение на които не е настъпила погасителна давност.
По
отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане
следва да се посочи, че съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), ищецът „Т.П.“ ЕАД е следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти: че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната
изискуемост, както и че размера на лихвата за забава възлиза именно на спорната
сума. Съгласно клаузите на Общите условия доставената топлинна енергия е
следвало да бъде остойностявана от ищеца (продавача) всеки месец, като сумите
за топлинна енергия са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на
стойността на топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
С
решението си първоинстанционният съд е обсъдил направеното възражение за
изтекла погасителна давност на главното задължение за заплащане на топлинна
енергия, но не е обсъдил направеното възражение за погасяване и на задължението
за обезщетение за забавено плащане като то е присъдено за периода от 08.07.2014
г. до 26.03.2018 г. Направеното
възражение за давност с отговора на исковата молба е общо и не разделя
задължението за главница и обезщетение за забава, поради което и районният съд
е следвало да го обсъди и по отношение на претендираната мораторна лихва, както
и да съобрази, че част от главното задължение е погасено по давност, което не е
направено в мотивите на обжалваното решение. Независимо от това размерът на
обезщетението за забава дължимо от двамата ответници е в размер на 34,07 лева,
определено правилно на основание чл. 162 от ГПК върху сумата от 114,66 лева въз
основа на заключението на съдебно – техническата експертиза, но е дължимо за
периода от 13.04.2015 г. до 26.03.2018 г. Доколкото претенцията на ищеца е за
общата сума дължима от ответниците поотделно, то и К. Л.Т. дължи да заплати
обезщетение за забава в размер на 17,04 лева за периода от 13.04.2015 г. до
26.03.2018 г.съобразно притежавания от него дял в съсобствеността.
Поради
несъвпадане на изводите на въззивния и първоинстанционния съд в частта относно
размера на вземането за главница и обезщетение за забава, то постановеното
решение следва да бъде отменено в обжалваната му част и над сумата от 57,33
лева главница и 17,04 лева – обезщетение за забава, както и за периода на
дължимост на обезщетението за забава от 08.07.2014 г. до 12.04.2015 г. вместо
него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск над
установените размери Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските,
присъдени в полза на ищеца в съответствие с отменената част от решението. На
ответника К. Л.Т. следва да бъдат присъдени допълнително 94,38 лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на
въззивника сумата от 150 лева, представляващи направени разноски във въззивното
производство, съобразно уважената част от въззивната жалба.
На основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените искове настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20263194/27.11.2020 г. по гр.д. № 12050/2019 г. по описа на
СРС, 63 състав в частта, с която е признато за установено, че
ответникът К. Л.Т., ЕГН-**********,*** дължи на ищеца „Т.“ ЕАД, ЕИК – *******,
със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 149 от
Закона за енергетиката сумата над 57,33 лева до уважения размер от 114,66
лева – главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр. Перник, ул.“********за периода от 13.04.2015 г. до 17.11.2015 г., за сумата над 17,04 лева до уважения размер от 34,07
лева – лихва за забава, както и иска за установяване на дължимост на злихва за забава за периода от 08.07.2014 г. до 12.04.2015 г., за сумата над 4
лева до уважения размер от 7,93 лева – държавна такса и за сумата над 8 лева до уважения размер от 15,86 лева –юрисконсултско
възнаграждение, присъдени в полза на
„Т.П.“ ЕАД за заповедното производство,
сумата над 4 лева до уважения
размер от 7,93 лева – държавна такса, за сумата над 8 лева до уважения размер от 15,86 лева –юрисконсултско
възнаграждение и за сумата над 40 лева
до уважения размер от 79,32 лева – разноски за експертизи, присъдени на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в полза на „Т.П.“ ЕАД за исковото производство и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** против К. Л.Т., ЕГН-**********,*** иск с правно основание чл. 422
във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката за
признаване за установено, че К. Л.Т. дължи на „Т.“ ЕАД сумата над 57,33 лева до
уважения размер от 114,66 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, ул.“********за периода
от 13.04.2015 г. до 17.11.2015 г., за сумата над
17,04 лева до уважения размер от 34,07
лева – лихва за забава за
периода, както и
иска за установяване на дължимост на мораторна лихва за периода от 08.07.2014 г. до 12.04.2015 г. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20263194/27.11.2020
г. по гр.д. № 12050/2019 г. по описа на СРС, 63 състав в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
„Т.“ ЕАД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на К. Л.Т., ЕГН-**********,*** сумата от още
94,38 лева, дължима до пълния размер от 204 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
„Т.“ ЕАД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на К. Л.Т., ЕГН-**********,*** сумата от 150
лева, представляваща направени разноски пред въззивния съд за адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от въззивната жалба.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.