Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 30.09.2019 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав
в публичното заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 4 929/2014 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД и чл. 45 ал.1 от ЗЗД в общ размер на 500 000 лв.
Ищците Х.Г.К. и Г.Х.К., чрез своя баща и законен
представител Х.Г.К. твърдят в исковата си молба, че първият ищец е преживял
съпруг, а вторият ищец е син на З.Х.К., починала на 04.04.2009
г. след раждане на втория ищец, извършено в клиниката на ответника юридическо
лице. Твърди се, че причината за смъртта е „сепсис“ и поведението на ответниците е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилата смърт. Твърди се в уточнителна молба от
21.05.2014 г., че отговорността на първия ответник се изразява в неправилно
лечение в болничното заведение, довело до нейната смърт. Отговорността на
втория ответник е с оглед на това, че като лекар не е положил дължимата грижа и
не е спазил добрите практики на лечение, с което е допуснал увреждане на
здравето на З.К., довело до настъпване на смъртта й. Отговорността на третия
ответник се обосновава с факта, че като управител на медицинското заведение не
е упражнил нужния контрол, не е създал необходимите ред и организация. Твърди
се, че с оглед факта на смъртта на З.К. на ищците са нанесени неимуществени
вреди от загубата на съпруга и майка.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес
от исковете и ищците са сезирали съдът с искане да осъди при условията на
разделна отговорност ответниците, както следва: „ДКЦ
– С.С.“ ЕООД да заплати на ответника Х.К. сумата от
100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, а на ответника Г.К.,
действащ чрез своя баща и законен представител Х.К. сумата от 200 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, В.И.М. да заплати на ответника Х.К. сумата
от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, а на ответника Г.К.,
действащ чрез своя баща и законен представител Х.К. сумата от 70 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, ответникът Х.Д.М. да заплати на ответника Х.К.
сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, а на ответника Г.К.,
действащ чрез своя баща и законен представител Х.К. сумата от 70 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се законна лихва и сторените в
производството съдебни разноски.
Ответниците „ДКЦ – С.С.“ ЕООД, В.И.М. и Х.Д.М., редовно уведомени, оспорват
заявените искове чрез процесуален представител в писмен отговор, заявен в срока
по чл. 131 от ГПК. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид
становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
преценени съобразно разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна
следното:
По делото е представено удостоверение за наследници с №
000843/28.04.2009 г. на Община Петрич, от което се установява, че З.Х.К. /З.Х.Т./
е починала на 04.04.2009 г. и за свои наследници по
закон е оставила Г.Х.К. /син/ и Х.Г.К. /преживял съпруг/.
По делото е изслушана СМЕ, изготвена от вещото лице д-р В.И.С.,
специалист АГ, който в заключението си посочва, че при извършена справка З.Х.К.
никога не е постъпвала като пациент при ответника – юридическо лице.
Изслушана е и допълнителна СМЕ, изготвена от същото
вещото лице, което в заключението си посочва, че по време на бременността на З.К.
същата е наблюдавана в „Женската консултация“ в гр. Петрич и няма информация за
вида и обхвата на правените й там изследвания. Посочено е, че К.постъпва в АГО
на МБАЛ „С.С.“ на 05.03.2009 г., късно вечерта,
бременна в последния месец на бременността, доведена от близките й, които
посочват, че от няколко дни се покачва температурата й до 30 – 39,5 градуса в
следобедните часове. Посочено е, че е приета от дежурен гинеколог и са
направени изследвания на плода с ултразвук, мониторен запис на сърдечната
дейност на плода, гинекологичен преглед като са назначени пълни изследвания на
кръв и урина, взет е материал за микробиологично изследване на влагалищен
секрет и изследване на стерилна урина за урокултура.
Вещото лице е посочило, че е предприето лечение с антибиотици, антипиретици, вливания на водно-солеви
разтвори. Вещото лице е посочило, че резултатите от изследванията на кръвта и
урината са показали много тежки
отклонения, наблюдавала те тежка панцитопения, налице
е била тежка анемия, силно понижени бели кръвни телца и ниски нива на тромбоцитите. Вещото лице е посочило, че са осъществени
консултации с интернисти и хематолог, които не могат
за момента да изяснят причината и огнището на високата температура, а лечението
е правилно и най-добре причините за болестта, съпътстващи бременността да се
изясняват след раждането. В заключението си вещото лице е посочило, че резултатите
от микробиологичното изследване на урината и влагаличето
не показват наличието на инфекция. Посочено е, че на 09.03.2009 г. е
организиран разширен консилиум с гинеколози, педиатри и анестезиолози за
уточняване на акушерското поведение при пациентката като на 10.03.2009 г. са
поканени близките на същата, на които е съобщено решението на ЛКК за родоразширение чрез спешно Цезарово
сечение. Вещото лице е посочило, че близките след продължителна дискусия са
дали съгласие за извършване на операцията, която е осъществена на същата дата и
при нея се оглеждат всички органи в малкия таз /матка, яйчници, тръби, пикочен
мехур, черва перитонеум/. Вещото лице обосновава извод, че Цезаровото
сечение при пациентката протича и завършва без усложнения за нея и същата
излиза от упойката без проблеми. Обоснован е извод, че седемте следоперативни
дни протичат без усложнения, матката се свива нормално, няма обилно кървене,
оперативната рана зараства първично. Посочено е, че на 16.03.2009 г. са свалени
конците от оперативната рана като ответниците
физически лица не са извършвали операцията, нито са асистирали в нея. Посочено
е, че З.К. е насочена за по-нататъшните консултации и изследвания в
Специализирана клиника по хематология като една от вероятните диагнози е кръвно
заболяване, появило се в последния месец на бременността. Вещото лице е
посочило, че категорично с всички изследвания, направени до момента на
изписването й – клинични, лабораторни, микробиологични, ултразвукови е
отхвърлен всякакъв гинекологичен проблем от инфекциозен характер. Обоснован е
извод, че от акушеро-гинекологична гледна точка
пациентката се е възстановила и може да бъде насочена за по-нататъшно
изследване и лечение на основното придружаващо заболяване, което няма нищо общо
с бременността и раждането, нито е усложнение на същите, а просто съвпада по
време с тези процеси.
По делото е приложена и прок.
пр. 4514/2009 г. по описа на СГП, от което се установява, че е прекратено
предварителното производство с влязло в сила определение № 36/12.02.2016 г. на
САС, НК, ІІІ състав, по вчнд 971/2015 г. поради
наличие на „медицинска случайност“ /негативен изход от лечението, в резултат на
случайно стекли се фактори и обстоятелства, които, поради несъвършенството на
медицинската наука, в комбинация с индивидуалните особености на организма, не
биха могли да се предвидят дори и при максимална добросъвестност от страна на лекуващите
лекари/.
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият
съдебен състав прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е
възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на възложената работа.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност
на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено
противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е
причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до
доказване на противното. Съобразно указанията, дадени с ППВС 7/1958 г. лицето, което е възложило работата, може да се освободи
от тази отговорност,
ако се установи,
че лицето, на което е възложена
работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите
действия не са виновни и противоправни
или ако вредата
не е причинена при или по
повод на възложената му работа.
Първият елемент от фактическия състав на разпоредбата е ответникът да
притежава качеството „възложител”. В разпоредбата на чл. 8 ал.1 от ЗЛЗ са посочени
лечебните заведения за извънболнична помощ като в
б.“г“ е посочен „диагностико-консултативен център“. В
разпоредбата на чл. 11 ал.1 от ЗЛЗ законодателно е установен вида и обема на
извършваната от лечебните заведения за извънболнична
помощ медицинска дейност като в предметния обхват на разпоредбата не фигурира
настаняване и лечение в болнични условия. Идентичен извод в тази насока е обективиран и в първоначалното заключение на СМЕ, в което
се посочва, че починалата пациентка не е била приемана за лечение при сочения
първи ответник. Предвид което същият няма качеството „възложител“ и само на
това основание искът срещу него следва да се отхвърли като неоснователен.
За пълнота на мотивите: В обстоятелствената част на исковата си молба
ищецът е заявил твърдения, обосноваващи правния му интерес от водене на иска
срещу този ответник респ. формулирал е петитум по отношение
на същия. Тези твърдения са потвърдени и в три последващи
уточнителни молби – от 21.05.2014 г., 13.10.2016 г. и
от 08.11.2016 г. Не е налице разминаване между обстоятелствена част и петитум на исковата молба. Исковете срещу този ответник са
поддържани и в хода на съдебното производство с изявления на процесуалния
представител на ищците, че се касае за правоприемство
между две юридически лица / изявление в третото съдебно заседание от 05.11.2018
г.,/. Фактът на правоприемство не се установява по
делото и след извършена справка от състава на съда с оглед нормата на чл. 10 от
ЗТР. Не са навеждани фактически твърдения в исковата молба, трите уточнителни молби, следващи същата респ. не е формулиран петитум, който да насочва или индикира
към друг правен субект, а именно, соченият в съдебно заседание от 05.11.2018
г., за да се породи правно задължение за съда да укаже на ищеца да отстрани
противоречие между обстоятелствена част и петитум с
оглед указанията, дадени с ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Спорното материално субективно право е предмет на правния спор.
То се въвежда
в процеса като негов предмет чрез
правното твърдение на ищеца, съдържащо
се в исковата молба. Предметът на делото се
определя именно от ищеца, като
нито съдът, нито ответникът могат да внесат
в него изменения. Единствено ищецът е властен да го
измени чрез изменение на иска.
Предметът на делото е твърдяно право, което се
индивидуализира чрез правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което
е правото. Тези белези ищецът трябва
да посочи чрез основанието и петитума на иска,
по тях ответникът
организира защитата си и съдът дължи
разрешение на спора по предмета
на делото, както той е заявен
от ищеца /решение по гр. д. № 127/10 г. на ІV ГО на ВКС, решение 247 ОТ 05.10.2012 Г. по гр.д. № 1644/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС /. Това следва и съгласно разпоредбата на чл. 6 ал.2 от ГПК, която предвижда, че предметът на делото и обемът на дължимата защита
и съдействие се определят от страните.
Съдът е длъжен да даде защита
и съдействие на страните само в рамките, посочени от ищеца с основанието
и петитума на иска, и да се
произнесе по релевираните от страните възражения, доводи, реплики и дуплики. Съдът не може да
се произнася служебно по факти
и обстоятелства, които не са въведени
своевременно от ищеца и ответника в предмета на спора.
Отново за пълнота на мотивите и с оглед ангажираните по делото
доказателства – СМЕ – повторно заключение не се установява вредоносно поведение
от страна на служители на соченото от ищеца в третото по ред съдебно заседание
търговско дружество – МБАЛ „С.С.“ ЕООД. Такова не е
констатирано и от наказателния съд в рамките на развилото се досъдебно
наказателно производство.
В СМЕ, повторно заключение, прието като неоспорено от страните е обоснован
извод, че соченият ответник д-р В.М. не е била част от екипа, осъществил процесната операция респ. няма данни да е участвала, пряко
или косвено, в някаква предхождаща, съпътстваща или последваща
операцията медицинска дейност, за да е налице вредоносно деяние /действие или
бездействие/, изходящо от същата. Поради което исковете и срещу този ответник
подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По изложените по-горе съображения и липсата на данни по делото З.К. да е
била приета за лечение, да е консултирана или по отношение на същата да са
извършвани медицински интервенции, манипулации или други медицински услуги от
служители на този ответник липсва основание да се ангажира отговорността на
управителя на това търговско дружество, заявен като трети ответник. Предвид
което и исковете, заявени срещу него подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Само за пълнота на мотивите и дори чисто хипотетично да
се приеме, че е налице материално правна легитимация у ответниците по делото не
се установява вредоносно поведение, изразяващи се в поставяне на погрешни
диагнози, пропуски в лечението и несъблюдаване на добрата медицинска практика
по отношение на пациента З.К.. По делото е изслушана СМЕ, приета като неоспорена
от страните, в която са обосновани изводи за правилно поставена диагноза и адекватно
проведено лечение.
При този изход на спора на ответника ДКЦ „С.С.“ ЕООД се следват разноски в размер на 6000 лв.,
съобразно приложеното пълномощно/стр. 99/ и заявения списък по чл. 80 от ГПК
/стр. 100/. Сумата като адвокатско възнаграждение е посочена в глобален размер,
а отговорността за разноски е лична, поради което и с оглед цената на заявените
искове срещу този ответник настоящият съдебен състав намира, че ответникът Х.К.
следва да заплати сумата от 2 000 лв., а ответникът Г.К., чрез своя баща и
законен представител сумата от 4 000 лв. На ответниците
физически лица не се следват разноски с оглед липсата на данни по делото такива
да са извършвани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на Х.Г.К., ЕГН ********** и на Г.Х.К.,
ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Х.Г.К., със
съдебен адрес *** – адв. Л.В. с правно основание чл.
49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД срещу „Д.Ц.С.С.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес: *** за заплащане на сумите, съответно от 100 000 лв. и 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди вследствие смъртта на З.Х.К. като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на Х.Г.К., ЕГН ********** и на Г.Х.К.,
ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Х.Г.К., със
съдебен адрес *** – адв. Л.В. с правно основание чл. 45
ал.1 от ЗЗД срещу В.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** за заплащане на сумите, съответно от 30 000 лв. и 70 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди вследствие смъртта на З.Х.К. като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на Х.Г.К., ЕГН ********** и на Г.Х.К.,
ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Х.Г.К., със
съдебен адрес *** – адв. Л.В. с правно основание чл.
49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД срещу Х.Д.М., ЕГН **********,
с адрес: *** за заплащане на сумите,
съответно от 30 000 лв. и
70 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на З.Х.К.
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Х.Г.К., ЕГН ********** и на Г.Х.К., ЕГН **********,
действащ чрез своя баща и законен представител Х.Г.К., със съдебен адрес *** – адв. Л.В. да заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „Д.Ц.С.С.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес: *** сумите от 2 000
лв. съответно 4 000 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: