№ 7
........., 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:..........
при участието на секретаря .................
като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20211110165804 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ...........,
седалище и адрес на управление: ........., срещу В. Г. Я., ЕГН: **********,
настоящ адрес: ...........; С. Г. Г., ЕГН: **********, настоящ адрес: ............ и В.
И. Г., ЕГН: **********, настоящ адрес: ............, с която са предявени
кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответниците да заплатят на ищеца следните суми за недвижим имот,
представляващ .............., както следва:
1) В. Г. Я.: сумата от 285,08 лв., представляваща 1/6 част от стойността
на доставена в горепосочения имот топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 18.11.2021 г., до окончателното изплащане; сумата
от 45,69 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г.; сумата от 3,86 лв.,
представляваща 1/6 част от стойността на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2021 г., до
окончателното изплащане; сумата от 0,78 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 01.12.2018 г. до
26.10.2021 г.;
2) С. Г. Г.: сумата от 285,08 лв., представляваща 1/6 част от стойността
на доставена в горепосочения имот топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
1
на исковата молба в съда – 18.11.2021 г., до окончателното изплащане; сумата
от 45,69 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г.; сумата от 3,86 лв.,
представляваща 1/6 част от стойността на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2021 г., до
окончателното изплащане; сумата от 0,78 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 01.12.2018 г. до
26.10.2021 г.;
3) С. Г. Г. и В. И. Г.: сумата от 1140,36 лв., представляваща 4/6 част от
стойността на доставена в горепосочения имот топлинна енергия през периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 18.11.2021 г., до окончателното
изплащане; сумата от 182,77 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г.;
сумата от 15,44 лв., представляваща 4/6 част от стойността на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.11.2021 г., до окончателното изплащане; сумата от 3,12 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от
01.12.2018 г. до 26.10.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците били клиенти на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими
всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период
били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от .............. на потребители в ........., приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на .............. и одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от Общите
условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните
дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на
периода, за който се отнасяли. Ответниците използвали доставената от ищеца
топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: .............., с
абонатен № ............ през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не били
заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в
режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ................ През
отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За имота, собственост на ответниците, били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този
имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки
настъпването на падежа задължението не било погасено. Ето защо моли съда
2
да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците за
отговор, като е постъпило становище по същата извън срока по чл. 131 ГПК
чрез адв. Д. С.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените
искове по основание и по размер. Оспорва ответниците да са клиенти на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Оспорва наличието на
договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Липсвали доказателства, от които да е видно, че ответниците са приели ОУ на
ищеца. Съгласно чл. 62 ЗЗП ответникът не дължал заплащане на топлинна
енергия, която не бил поръчал. Твърди наличието на противоречие между
Закона за защита на потребителите и Закона за енергетиката, като предимство
имал първият. Излага твърдения за наличие на неравноправни клаузи в ОУ на
ищеца. По тези и други съображения, изложени подробно в отговора на
исковата молба, счита предявените искове за неоснователни и недоказани. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отвхърли предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД..
По исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ :
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците,
по силата на което е доставил до имота на ответниците топлинна енергия в
твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на
тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили
претендираните вземания.
Относно стойността на доставена топлинна енергия:
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Ето защо неоснователни са доводите на
ответниците, че същите не били обвързани от общите условия на ищеца,
3
доколкото по делото липсвали доказателства за приемането им от тяхна
страна. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото
не се твърди и не се установява ответниците да са възразили срещу приетите
общи условия и да са поискали сключване на индивидуални договори.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители)
на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Правоотношението възниква по силата
на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна
на потребителя. В настоящия случай от заключението на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно, пълно, ясно
и компетентно изготвено, се установява, че в рамките на заявения с исковата
молба период процесният имот е бил топлоснабден. Като писмено
доказателство по делото е прието копие от договор да продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, от което е видно,
че на 08.01.1991 г. А. ......... Н. е придобила правото на собственост върху 1/3
ид.ч. от апартамент ........ находящ се в ........., ....... а ответниците С. Г. Г. и В. И.
Г. са придобили правото на собственост върху 2/3 ид.ч. от посочения
апартамент. От служено извършената справка в НБДН от 11.02.2022 г. се
установява, че А. В. Н. е починала на 29.12.2004 г. (т.е. преди исковия период),
като е оставила наследници по закон двете си дъщери – ответниците С. Г. Г. и
В. Г. Я. – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН. Следователно през исковия период между
ответниците съществува съсобственост, като ответниците С. Г. Г. и В. Г. Я.
притежават по 1/6 ид.ч. по силата на наследствено правоприемство – арг. от
чл. 5, ал. 1 ЗН, а С. Г. Г. и В. И. Г. притажават 4/6 (2/3) ид.ч. по силата на
горепосочения договор за покупко-продажба. Следователно с оглед на
посочените норми от Закона за енергетиката ответниците се явяват
потребители на топлинна енергия в този имот и задължени въз основа на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона, да заплащат на ищцовото дружество
стойността на доставената топлинна енергия.
Ответниците С. Г. Г. и В. И. Г. не оспорват твърдения от ищеца факт, че
4/6 ид. ч. от процесния имот е придобит от тях в режим на съпружеска
имушествена общност, респ. че към тази дата същите са били съпрузи, като по
делото не се твърди и не се установява бракът помежду им да е бил прекратен.
Напротив, видно от извършената по делото справка в НБДН от 11.02.2022 г.,
ответницата С. Г. Г. фигурира като съпруга на ответника В. И. Г.. Според чл.
32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задоволяване на нуждите на
семейството. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг,
солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законова
презумпция, че съответната сума се използва за задоволяване на жудите на
4
семейството. В този смисъл е решение № 211/ 23.07.2012 г. по гр.д. № 177/11 г.
на ВКС, ІV г.о., в което е прието също, че в тежст на оспорващия съпруг е да
докаже, че твърдените разходи не са използвани за задоволяване на семейна
нужда, а ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана
за семейни нужди. В настоящия случай ответниците не навеждат доводи и не
ангажират доказателства, че задължението за заплащане на стойността на
доставената в процесния имот топлинна енергия не е поето за задоволяване на
нуждите на семейството им, а е за други цели. Поради това съдът приема, че
същото е поето за задоволяване на семейните им нужди и съответно, че
ответниците отговарят солидарно за изпълнението му.
Видно от заключението на съдебно–техническата експертиза в
процесния имот е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия от
третото лице-помагач ............., при което са спазени законовите изисквания.
Вещото лице е посочило, че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последваща метрологична проВ., при които е
констатирано, че съответства на одобрения тип. От отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната
станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя
между всички потребители за отопление. Според заключението в рамките на
процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. по прогнозни данни е
начислена топлинна енергия на стойност 1553,07 лв. (287,33 лв. – стойност на
топлинната енергия за отопление на имота и 1265,74 лв. – стойност на
топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване). Вещото лице е
изчислило, че след извършено изравняване за двата отоплителни сезона
(м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и м.05.2019 г. – м.04.2020 г.) е налице сума за
доплащане от потребителя в размер на 45,74 лв. Следователно за процесния
период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. стойността на реално доставената в
имота на ответниците топлинна енергия възлиза на 1598,81 лв.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от
ангажираните по делото доказателства се установява, че ответниците дължат
на ищцовото дружество общо сумата 1598,81 лв. – стойност на топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., като ответниците В. Г. Я. и
С. Г. Г. дължат по 1/6 част или по 266,47 лв., а ответниците С. Г. Г. и В. И. Г.
дължат солидарно останалите 4/6 части или 1065,87 лв. Ето защо исковете по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ се явяват частично основателни.
Предявените срещу ответницата В. Г. Я. и ответницата С. Г. Г. искове следва
да бъдат уважени за сумата от 266,47 лв., а за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 285,08 лв. следва да бъдат отхвърлени.
Предявеният срещу С. Г. Г. и В. И. Г. иск следва да бъде уважен за сумата от
1065,87 лв., а за разликата над този размер до пълния предявен размер от
1140,36 лв. следва да бъде отхвърлен.
Относно стойността на извършена услуга за дялово разпределение:
Всички дейности и обществени отношения, свързани с
5
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта
на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и
осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Видно от разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ, отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага само
на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при общи условия), в който
се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане
на услугата дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и следв. от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007г., отм. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
С оглед приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
съдът приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за
имота на ответниците (изготвени са изравнителни сметки и документи за
главен отчет) от третото лице-помагач ............., поради което претенцията за
заплащането й е установена в своето основание, а нейният размер се
установява от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Видно от заключението на ССчЕ извършената услуга за дялово разпределение
за исковия период от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. е на обща стойност 23,16 лв.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от
6
ангажираните по делото доказателства се установява, че ответниците дължат
на ищцовото дружество общо сумата 23,16 лв. – стойност на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.,
като ответниците В. Г. Я. и С. Г. Г. дължат по 1/6 част или по 3,86 лв., а
ответниците С. Г. Г. и В. И. Г. дължат солидарно останалите 4/6 части или
15,44 лв. Ето зашо предявените искове се явяват основателни и следва да
бъдат уважени изцяло, а именно за сумата от по 3,86 лв. срещу ответниците В.
Г. Я. и С. Г. Г. и сумата от общо 15,44 лв. срещу ответниците С. Г. Г. и В. И. Г..
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответниците дължат на ......... обезщетение
за забава от деня на изпадането си в забава. Съгласно чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 НТ (по прогнозно
количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергияи обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 НТ (на база реален отчет), се
формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на потребителите е начислявана топлинна
енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от
ОУ от 2016 г. няма как да се приложи, тъй като изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от
2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
потребителят изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил до ответниците (така решение № 1878/29.03.2024 г. по в.
гр. д. № 12675/2022 г. на СГС, решение от 15.10.2020 г. по в. гр. д. №
7
15700/2019 г. на СГС и др.). Ето зашо исковете за вземане за мораторна лихва
върху стойността на доставена топлинна енергия следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като
претенция за присъждане на такива има единствено от страна на ищеца.
Същият е сторил разноски в общ размер на 1400 лв., от които 600 лв. за
държавна такса и общо 800 лв. за депозити за експертизи, и претендира
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът като взе предвид, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че се касае за
еднотипни дела, по които .............. е ищец, определи в минимален размер от
100 лв., на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 НЗПП.
На осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно сумата от
1202,21 лв., от която ответницата В. Г. Я. дължи сумата от 200,37 лв.,
ответницата С. Г. Г. – сумата от 601,10 лв., а ответникът В. И. Г. – сумата от
400,74 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. Я., ЕГН: **********, настоящ адрес: ..........., да заплати
на ..........., седалище и адрес на управление: ........., на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, сумата от 266,47 лв., представляваща 1/6 част от
стойността на доставена в ап. 106, находящ се в ........., ....... топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2021 г., до окончателното
изплащане, както и сумата от 3,86 лв., представляваща 1/6 част от стойността
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.11.2021 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за доставена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 266,47 лв. до пълния предявен размер от
285,08 лв.; иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 45,69 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от
8
15.09.2019 г. до 26.10.2021 г.; иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 0,78 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение,
за периода от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН: **********, настоящ адрес: ............ , да заплати
на ..........., седалище и адрес на управление: ........., на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, сумата от 266,47 лв., представляваща 1/6 част от
стойността на доставена в ап. 106, находящ се в ........., ....... топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2021 г., до окончателното
изплащане, както и сумата от 3,86 лв., представляваща 1/6 част от стойността
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.11.2021 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за доставена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 266,47 лв. до пълния предявен размер от
285,08 лв.; иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 45,69 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от
15.09.2019 г. до 26.10.2021 г.; иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 0,78 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение,
за периода от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН: **********, настоящ адрес: ............ и В. И. Г.,
ЕГН: **********, настоящ адрес: ............, да заплатят на ..........., седалище и
адрес на управление: ........., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ,
в условията на солидарна отговорност, сумата от 1065,87 лв.,
представляваща 4/6 част от стойността на доставена в ап. 106, находящ се в
........., ....... топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.11.2021 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 15,44 лв.,
представляваща 4/6 част от стойността на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2021 г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер
от 1065,87 лв. до пълния предявен размер от 1140,36 лв.; иска по чл, 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 182,77 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г.;
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,12 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 01.12.2018 г. до
26.10.2021 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА В. Г. Я., ЕГН: **********, настоящ адрес: ..........., да заплати
на ..........., седалище и адрес на управление: ........., на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, сумата от 200,37 лв., представляваща разноски по делото.
9
ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН: **********, настоящ адрес: ............ , да заплати
на ..........., седалище и адрес на управление: ........., на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, сумата от 601,10 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА В. И. Г., ЕГН: **********, настоящ адрес: ............, да
заплати на ..........., седалище и адрес на управление: ........., на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 400,74 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при учатието на „...............
............, седалище и адрес на управление: ........., ............. като трето лице-
помагач на страната на ищеца ...............
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10