Решение по дело №747/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 722
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 21 декември 2020 г.)
Съдия: Павлина Енчева Стойчева
Дело: 20197040700747
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

722                             дата 24 юни 2020г.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 15 юни 2020г.,  в следния състав:

 

                                                                                   Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: Кристина Линова

Прокурор: ………………...…..

 

разгледа адм. дело № 747 по описа за 2019 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1 от ЗУТ.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от П.С.Н. и П.Н.Н., чрез общ пълномощник, (уточнение на л.103), със съдебен адрес ***, против отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. рег. № 94П-330-1/22.03.2019г. на главния архитект на Община Поморие, относно строеж, представляващ разширение на съществуваща тоалетна на първи жилищен етаж на сграда в УПИ Х-533, кв.58 по плана на гр.Поморие.

Жалбоподателите излагат подробна хронология на извършеното строителство, считат приложима хипотезата на § 127, ал.1 от ДР на ЗУТ, поради което се иска отмяна на постановения отказ. Претендират разноски.  

В съдебно заседание се представляват от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените  нея основания, ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът – главен архитект на Община Поморие, чрез процесуален представител, моли за отхвърляне на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежни страни, собственици на изпълнения строеж, в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

При изложението на фактите съдът ще се позовава едновременно на данните от административната преписка и констатациите на вещите лица по двете съдебни експертизи и техните становища, за да обезпечи нужната хронология и по-пълно и всеобхватно представяне на фактите.

Данните от административната преписка сочат, че въз основа на издадено строително разрешение № 85/30.12.1987г. е разрешено строителството на двуетажна жилищна сграда с гаражен етаж, като титуляри на разрешението са жалбоподателката П.С. и Д.С.. Строежът е изпълнен.

С последваща заповед № РД-16-65/31.01.2000г. е одобрено ЧИЗРП и ЧКЗСП за парцели VІІІ, ІХ и Х в кв.58 по плана на гр.Поморие, съгласно което, за процесния УПИ Х-580 е предвидено основно застрояване на Г+3 (гараж плюс три етажа). 

През м.10.2000г. жалбоподателите П. и П. Н. са изпълнили процесния строеж, представляващ разширение на съществуваща тоалетна на първи жилищен етаж на сграда, находяща се в УПИ Х-533, кв.58 по плана на гр.Поморие.

През 2004г., Д.П., която е собственик на други обекти в същия имот и сграда, подала в Община Поморие молба рег.№ 1383-Д/07.06.2004г., като видно от представеното копие – извадка от дневник наименуван „Дневник ЕДСД“, молбата е описана с предмет „узаконяване на строеж ІХ, Х, ХІ, ХІІ – кв.58 Поморие“.

Въз основа на тази молба е издадено Удостоверение за търпимост № 637-1383-Д/12.04.2004г. от главния архитект на Община Поморие, с което се удостоверява, че масивна триетажна жилищна сграда е ситуирана в УПИ Х 580, кв.58 по плана на гр.Поморие, построена 1988-1989год. и е собственост на Д.С. П., П.С.Н. и П.Н.Н., съгласно НА № 158/02.07.1993г. Отбелязано е, че сградата е елемент на КРП на гр.Поморие с одобрен КЗСП. Посочено е също, че съгласно параграф 16, ал.2 от ЗУТ сградата е допустима съгласно действаща нормативна уредба, поради което същата следва да се счита за търпима.

През 2018г., по жалба на Д.П. е извършена проверка на процесния строеж, за която е съставен констативен акт № 15/23.08.2018г. от служители на Община Поморие, видно от който, констатирано е извършеното преустройство на първия жилищен етаж на процесната сграда с изграждането на новообразуваното помещение. Въз основа на този констативен акт е издадена Заповед № РД-16-925/09.10.2018г. на кмета на Община Поморие за неговото премахване. Заповедта е влязла в сила.

На 07.01.2019г. до двамата жалбоподатели била изпратена покана за доброволно изпълнение на заповедта.

На 28.01.2019г. жалбоподателката Н. подала до кмета на общината молба, към която представила издаденото удостоверение за търпимост от 2004г. и въз основа на него поискала да се спре изпълнението на заповедта. 

В отговор, на 01.02.2019г. е изпратено писмо от кмета на общината видно от което, административният орган е посочил, че в представеното удостоверение за търпимост не е посочен изрично обекта, предмет на заповедта, поради което удостоверението не може да послужи за спиране на изпълнението.

На 07.03.2019г. жалбоподателите подали нова молба до община Поморие, с която поискали да бъде издадено удостоверение за търпимост, касаещо процесния строеж, чието премахване е било разпоредено.

По тази молба е постановен процесният отказ, обективиран в писмо изх. № 94 П-330-1/22.03.2019г. на главния архитект на Община Поморие, като видно от неговата обстоятелствена част, прието е, че строителството е извършено през м.10.2000г., поради което е счетена за приложима хипотезата на § 16, ал.3 от ДР на ЗУТ. Анализирал е условията на посочената правна норма, като е приел, че два от критериите за търпимост не са изпълнени – строежът се явява недопустим по правилата и нормативите, тъй като се оказва при намалено отстояние до страничната регулация, както и няма данни за декларирането му, поради което е посочено, че строежът не е търпим.

Без да съдържа изричен диспозитив за отказ, по своето същество, волята на главния архитект на общината, обективирана в писмо изх. № 94 П-330-1/22.03.2019г. представлява отказ да се издаде удостоверение за търпимост за строеж, представляващ разширение на съществуваща тоалетна на първи жилищен етаж на сграда, находяща се в УПИ Х-533, кв.58 по плана на гр.Поморие.

За прецизност следва да се посочи, че процесният имот, в различни документи и скици е посочен като УПИ Х-533 в кв.58, като УПИ Х-580 в кв.58, като УПИ Х, но е безспорно, че се касае за един и същ имот, респ. там, където е посочено, че сградата, изпълнена съобразно строително разрешение № 85/30.12.1987г., се намира в УПИ Х-533 в кв.58 или УПИ Х-580 в кв.58, или УПИ Х, касае една и съща сграда.

Постановеният отказ е незаконосъобразен.

Удостоверение за търпимост № 637-1383-Д/12.04.2004г. издадено от главния архитект на Община Поморие удостоверява, че масивна триетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ Х 580, кв.58 по плана на гр.Поморие, построена 1988-1989г., собственост на Д.С. П., П.С.Н. и П.Н.Н., на основание параграф 16, ал.2 от ЗУТ е допустима съгласно действащата нормативна уредба и същата следва да се счита за търпима. И двете назначени по делото вещи лица – строителен инженер и архитект, дават становище, че щом това удостоверение за търпимост е издадено през 2004г., т.е. след периода на изпълненото разширение на съществуваща тоалетна на първия етаж на жилищната сграда, и след като то се издава за цялата сграда, следователно, би следвало да се приеме, че обхваща и процесното разширение, т.е. би трябвало да включва всички промени и преустройства по сградата до момента на издаването му. На това основание, след като административният орган вече е издал административен акт, с който е удостоверил търпимостта на цялата сграда, не разполага с правна възможност да издаде последващ административен акт с противоположно съдържание, без значение, че противоположността касае само част от предходния административен акт. След като вече се е произнесъл, че към 12.07.2004г. цялата жилищна сграда е търпима, няма основание след това волята му да бъде корективно тълкувана, като се счете, че от тази сграда е изключено процесното разширение, в какъвто смисъл е възражението на пълномощника на ответната страна, след като то е изцяло в обема на сградата, не излиза от нейните контури и очертания и това е онагледено от констатациите на вещите лица на място. Доводите си този пълномощник черпи от обстоятелството, че издаденото удостоверение за търпимост не е било открито в архивите на общината, поради което се допуска, че по време на мандата на главния архитект, към 2004г. са били издавани много такива удостоверения, които не фигурират в общината, а са били вписани като издавани. Подобно становище по никакъв начин не заличава правния ефект на издадения административен акт, надлежно регистриран, за чието издаване е била събрана дължимата такса, носи подписа на неговия издател и печата на общината. Аналогично е и по отношение на възражението, че молбата за издаване на удостоверението за търпимост е била обозначена във воден дневник в общината като молба за узаконяване. Как точно е заведена тази молба е без правно значение, след като въз основа на нея е издадено удостоверението за търпимост и като влязъл в сила стабилен административен акт следва да бъде зачетен не само от съда и ползващите го лица, но и от самата община, която го е издала. Това, че молбата за издаване на удостоверението за търпимост не се намери в архивите на общината, за да се види нейното съдържание какво точно е било поискано (в контекста на спорния обем строителство, който следва да се счете за включен в обхвата на удостоверението за търпимост), не може да се тълкува във вреда на жалбоподателите, т.е. ако съществува някаква неяснота и свързаните с това възможни тълкувания на издаденото удостоверение за търпимост, те настъпват именно поради недоброто администриране и съхранение на архивите на общината.

В този смисъл, след като е налице предходно издадено удостоверение за търпимост № 637-1383-Д/12.04.2004г. от главния архитект на Община Поморие, удостоверяващо, че цялата масивна триетажна жилищна сграда в УПИ Х-580 (Х-533) е търпим строеж, то, предвид обстоятелството, че изпълненото разширение на тоалетна на първи жилищен етаж е изцяло в обема на тази сграда, следва да се приеме, че то също попада в обхвата на удостоверението.

Като е постановил последващ административен акт, с който е отказал издаването на удостоверение за търпимост по отношение на обект, за който вече има предходно издадено удостоверение за търпимост, главният архитект на община е процедирал при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в резултат на което е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Предвид основанието и мотивите, въз основа на които се отменя отказа, не се налага разглеждането на спора по същество, респ. естеството на спора не налага връщане на административната преписка за произнасяне именно защото вече има постановен предходен административен акт.

Съобразно този изход на процеса в полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1180лв. Заплатени разходи в Община Поморие на стойност 55лв., за които се представят приходни квитанции, не се присъждат, тъй като по своя характер не представляват разноски по производството по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК. Не се присъжда и внесената държавна такса от 20лв., тъй като не е поискана, видно от представените списъци по чл.80 от ГПК.

На основание изложените мотиви, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. рег. № 94П-330-1/22.03.2019г. на главния архитект на Община Поморие.

ОСЪЖДА Община Поморие, гр.Поморие, ул.“Солна“ № 5 да заплати на П.С.Н., с ЕГН ********** и П.Н.Н., с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, общо сумата от 1180лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          СЪДИЯ: