Определение по дело №1356/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№...............

           

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети  състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 07.08.2019г., в състав

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА                          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА

                           

като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова

ч.гр.д. № 1356 по описа за 2019г.

за да се произнесе, намери следното:

 

Постъпила е частна жалба от „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Бук“, № 1, ет. 5, ап. 10,  представлявано от Атанас Николов Колев, чрез адв. Д.Я., против определение № 8697/08.07.2019г. по гр.д. № 9311/2019г. на 19-ти състав на ВРС, с което производството по делото е прекратено, на осн. чл. 118, вр. чл. 119, ал. 3, чл. чл. 113 от ГПК и препратено по подсъдност на РС-Севлиево. Първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че договорът за цесия, по силата на който дружеството се легитимира като кредитор в производството и въз основа на който е възникнало претендираното вземане, не променя фактическото основание, въз основа на което е възникнало, поради което разпоредбата на чл. 113 от ГПК е приложима и в случаите, когато искът е предявен от правоприемник на потребителя. Дружеството-ищец няма качеството потребител. Процесуалните норми не следва да бъдат тълкувани разширително и не е налице основание за изменяне на общата подсъдност по чл. 105 от ГПК, като нормата на чл. 113 от ГПК е неприложима. Моли се да бъде отменено обжалваното определение и делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

За да се произнесе ВОС има предвид следното от фактическа страна:

Видно, с исковата си молба „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна е предявило иск с правно основание чл. 422 от ГПК в качеството на цесионер по силата на договор за цесия от 24.04.2019г., сключен с Марин Маринов Маринов, ЕГН ********** ***, за приемане за установено по отношение на ответника „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище Варна, че му дължи сумата от 15.36лв., представляваща 1/10 част, придобита по наследство от сумата 153.62лв., представляваща недължимо платена от наследодателя Марин Маринов Костов ЕГН ********** в полза на ответника на 25.04.2014г. сума по фактура № **********/27.04.2012г. на стойност 1134.92лв., дължима по силата на извършената корекция на сметката му  за периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г.  за обект с аб. № ********** и кл. № **********, находящ се в с. Душево, общ. Севлиево, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 6488/2019г. на ВРС.

Приемайки, че сключеният между цедента и цесионера договор за цесия от 24.04.2019г., който легитимира ищеца като такъв,  не променя фактическото основание въз основа на което е възникнало вземането на цедента срещу ответника и това, че цесионерът може да претендира вземането само на същото основание, първоинстанционният съд е направил извода, че разпоредбата на чл. 113 от ГПК е приложима и когато искът се предявява от правоприемници. Цедентът Марин Маринов Маринов има качеството на потребител, а видно от извършената справка той е с адрес в с. Душево, общ. Севлиево. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК е прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на РС-Севлиево.

Настоящият състав намира, че незаконосъобразно е прекратено производството и делото препратено на РС-Севлиево.

От една страна съгласно § 13 от ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност,  а „СМ БГ“ ЕООД е юридическо лице-търговско дружество. От друга, нормата на чл. 113 от ГПК предвижда специалната местна подсъдност по искове на и срещу потребители да се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Постоянен и настоящ адрес е индивидуализиращ признак на физическите лица и отново се налага извода, че разпоредбата на чл. 113 е неприложима по отношение на юридичски лица, както е приел и ВРС.

Спорната подсъдност следва да бъде определена по правилата на общата такава по чл. 105 от ГПК и тази по отношение на юридическите лица по чл. 108, ал. 1 от ГПК.

Обжалваното определение на ВРС следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 8697/08.07.2019г. по гр.д. № 9311/2019г. на 19-ти състав на ВРС, с което производството по делото е прекратено, на осн. чл. 118, вр. чл. 119, ал. 3, чл. чл. 113 от ГПК и препратено по подсъдност на РС-Севлиево и ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.