Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 26.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 222 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по предявен иск
от родител срещу дете за увеличение на присъдена издръжка с правно основание
чл. 150, вр. с чл.139, вр. чл.140, ал.1, т.1 от Семейния кодекс.
В исковата молба ищцата М.Л.И. ***,
твърди, че с решение на ВРС по гр. дело № 816/2012 година ответницата Г.Д. ***
- нейна дъщеря, е осъдена да й заплаща издръжка от 60.00 лева месечно.
Поддържа, че оттогава са изминали повече от 8 години, а от месец март на 2019
година до подаване на исковата молба, в продължение на 11 месеца, ответницата е
престанала да плаща издръжка. Посочва, че е с тежко сърдечно заболяване, което
е съпътствано и от други заболявания, които отнемат стотици лева месечно за
медикаменти и други начини на лечение - балнеосанаториуми и прочие. Изтъква, че
получава инвалидна пенсия в минимален размер от 229.00 лева, с която не е в
състояние да посреща най-належащите си нужди. Счита, че е налице изменение на
обстоятелствата, по смисъла на чл. 150 СК, което налага изменение на присъдената
издръжка. Моли съда, след установяване на твърдените обстоятелства да постанови
решение, с което да увеличи размера на присъдената месечна издръжка, която
ответницата следва да й заплаща от 60.00 лв. на 180,00 лв., считано от подаване
на исковата молба ведно със законната лихва и до настъпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване.
Ответницата Г.Д. *** писмения
отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, чрез пълномощника си,
оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан по размер и по
основание и моли съда да го отхвърли, като й присъди направените по делото
разноски. Твърди, че след постановяване на решението по гр.д. № 816/2012 г. на
ВРС, през
Съдът, като прецени събраните по
делото и по приложените гр.д. № 1661/2012 г. и гр.д. № 4537/2016 г. на ВРС писмени
доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:
Безспорно е и се установи от
приложеното по гр.д. № 4537/2016 г. на ВРС удостоверение за съпруга и родствени
връзки изх. № 2-3215 от 13.12.2016г. на Община Р., че ищцата М.Л.И., на 72 год.,
е майка на ответницата Г.Д.Д., на 52 год. От същото се установява и че ищцата
по делото има и друга дъщеря П.Н.А, родена на *** г., която е едноутробна
сестра на ответницата, а Г.Д.Д. има двама сина, които са пълнолетни, и е
разведена.
С Решение № 577 от 18.12.2012г.
по в.гр.д. № 816/2012г. Окръжен съд - Враца е отменил Решение ***, постановено по гр. д. № 1661 по описа за
С исковата молба и в съдебното
заседание от ищцовата страна са представени документи, удостоверяващи актуалното
здравословно състояние на ищцата М.Л.И., а именно: Епикриза от 21.06.2017г., издадена от "Първа частна МБАЛ – Враца"
ЕООД, гр.Враца; Епикриза от 01.05.2019г., издадена от "СБАЛ на
пневмо-фтизиатрични заболявания - Враца"; Епикриза от 27.01.2020г.,
издадена от "СБПЛ на белодробни болести"; Епикриза от 19.05.2020 г.,
издадена от "Първа частна МБАЛ – Враца" ЕООД, гр.Враца; Епикриза от
05.02.2020г., издадена от "МБАЛ "Хр. Ботев" АД - Враца и
резултат от ехография на коремни органи, издадена от доктор А. Н.от 28.10.2019
г., от които се установява, че ищцата страда от различни заболявания. Ищцата е представила и Експертно решение № 4018/08.09.2005 г., издадено от ТЕЛК при
"МБАЛ" АД - Враца (същото е представено и по предходните две дела,
посочени по-горе), видно от което ищцата е с оценка на неработоспособността 84%
ТНР, и с диагноза „ревматични болести на митралната клапа” със срок на
инвалидност до 01.09.2007г., поради което това решение не е актуално и съдът не
може да основе на него извод за степента на неработоспособност на ищцата.
Видно от приложените удостоверение изх. № Ц1030-06-243/11.05.2020 г. и
Разпореждане от 01.07.2019 г., издадени от ТП на НОИ – гр. Враца, ищцата по
делото М.Л.И. получава безсрочна лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер 230, 40 лв., а от удостоверение с Изх. №
0602-94М-00-1896#1/13.05.2020 г., издадено от Дирекция „Социално подпомагане” –
гр. Враца се установява, че в периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2020 г. на
ищцата М.Л.И. са изплащани помощи/добавки по чл.25 и чл.29 от ППЗИХУ в общ
размер 22, 50 лв. месечно до месец януари 2019г., а след това по чл.70 от ЗХУ
по 54, 45 лв. месечно към месец април 2020г. Или доходите на ищцата от пенсия и
помощи към този момент са в общ размер 284, 85 лв., а заедно с присъдената й
издръжка от 60,00
лева са общо 344, 85 лв.
От представеното на л.26 по
делото удостоверение изх. № 010/11.02.2020г. на С.И.ЕООД, гр. Р. се установи,
че ответницата Г.Д. работи в дружеството и в периода м. 02.2019г. - м.
09.2019г. е получила нетен доход в общ размер 5252, 18 лв. или средно по 656,
52 лв. месечно за периода.
С отговора на исковата молба от
ответната страна са представени документи, удостоверяващи актуалното
здравословно състояние на ответницата Г.Д., а именно: Епикриза от 16.09.2019г.,
издадена от Болница Токуда, клиника по неврохирургия и Епикриза от
14.01.2020г., издадена от МБАЛ ***, от които се установява, че ответницата е с
диагнози вертебрална лумбална стеноза и счупване на гръбначния стълб в поясната
област, като на 10.01.2020г. й е извършена операция. За престоя си в Болница
Токуда ответницата е заплатила 510, 00 лв., видно от приложените на л. 29 по
делото фактура и касов бон от 16.09.2019г., а за направата на операцията във
втората болница на 07.01.2020г. ответницата е взела заем от 4500 лв. от друго
физическо лице, видно от извлечение от сметката й в "Експрес банк" АД
на л.31 по делото.
Установи се също, че ответницата Г.Д. е сключила два договора за потребителски кредит - на
02.07.2019г. за сумата 700 лв. с краен срок на погасяване 05.07.2020г. и
месечна вноска от 77, 82 лв. и на 17.06.2018г. за сумата 11 500 лв. с краен
срок на погасяване 17.06.2025г. и месечна вноска от 177, 02 лв.
С оглед изложеното, от правна
страна съдът намира за обосновани следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Изменението на
обстоятелствата може да се отнася до здравословно състояние, трудоспособност,
доходи, имущество и квалификация, възраст, семейно положение, начин на живот,
наличие на алиментни задължения към други лица, и други, при които е определена
предходната издръжка, но за да се уважи иск за изменение на издръжката е
необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице (т.19 на Постановление № 5 от 16.XI.1970 г.,
Пленум на ВС).
В
случая искането за изменение на издръжката се мотивира единствено с промяна в
нуждите на издържаната, породено от влошеното й здравословно състояние,
изискващо средства за лечение. От събраните по делото доказателства се
установява, че такава трайна и съществена промяна не е налице.
При първоначалното определяне на издръжката
с Решение № *** по в.гр.д. № 816/2012г. Окръжен съд - Враца е установил, че
ищцата М.И. е на 65 години, има 84% неработоспособност (въз основа на Експертно решение *** г., издадено от ТЕЛК при "МБАЛ" АД - Враца),
и поради посочения
процент неработоспособност същата е с втора група инвалидност и получава 170.62
лв. пенсия, направил е обосновано предположение, че същата не само не работи,
но и няма изгледи да може да започне работа и е стигнал до извода, че нуждата
от издръжка при ищцата е безспорно установена – тя е неработоспособна и не може
да се издържа от имуществото си. В Решение № 86/27.02.2017г. по гр.д. №
4537/2016г. Районен съд - Враца е приел, че от представените медицински
документи съдът не може да формира извод, че здравословното състояние на ищцата
към момента на постановяване на съдебното решение е влошено и изисква завишени
разходи за лечение, както и за размера на разходите на ищцата за лечение;
установил е, че за периода от месец април
По настоящото дело въз основа на
събраните доказателства и с оглед възрастта на ищцата (72 год.) съдът също стига
до извод за неработоспособността й и невъзможността й за издържане от
имуществото си. Но по делото не се доказа, че не е настъпило такова трайно и
съществено изменение на обстоятелствата, което да доведе до увеличаване размера
на присъдената й издръжка. Макар представените медицински документи да
установяват заболявания на ищцата, от същите не може да се формира извод, че
здравословното й състояние към момента на постановяване на съдебното решение е
значително по-влошено в сравнение с периода, обхванат от решението на РС-Враца,
с което е отхвърлен иска за увеличение на присъдената първоначалната издръжка.
Макар ищцата да твърди, че разходите й за лечение са стотици лева месечно, по
делото не са представени никакви доказателства в подкрепа на това твърдение,
поради което не може да се приеме, че здравословното състояние на ищцата
понастоящем изисква значително по-големи разходи за лечение в сравнение с
разходите, които е правила преди около три години. Понастоящем са отпаднали и
разходите на ищцата за наем на жилище от 120 лв. месечно, каквито е имала по
време на постановяване на решението от 27.02.2017г., тъй като по делото не се
твърди и не са представени доказателства срока на договора за наем да е
продължен.
От друга страна по делото не се
установи и изменение (в неблагоприятна посока) на доходите на ищцата. Напротив,
доходите на ищцата от пенсия, помощи и издръжка към настоящия
период са в общ размер 344, 85 лв., или с 85 лева повече в сравнение с доходите
й към момента на постановяване на Решение *** по гр.д. № 4537/2016г. Районен съд - Враца. Твърдяното от
ищцата обстоятелство, че ответницата е престанала да изплаща доброволно
присъдената й издръжка е ирелевантно за спора, тъй като сумата за издръжката
може да бъде събрана принудително.
Следва да се посочи също, че за
изследвания период от около три години (след постановяване на Решение №
86/27.02.2017г. по гр.д. № 4537/2016г. на ВРС) не е налице съществено изменение
на икономическите условия в страната или увеличение на цените на стоките спрямо
началото на 2017 г., което да е довело до рязко намаляване на доходите на
ищцата, респ. увеличаване на разходите й. Минималната работна заплата за
страната към датата на съдебното решение от 27.02.2017г. е била 460 лева според
ПМС № 372/22.12.2016 г., считано от 01.01.2017 г, а е станала 610 лева според
ПМС № 350/19.12.2019 г., считано от 01.01.2020 г.
Същевременно в исковата молба
ищцата не е изложила твърдения за увеличение на възможностите на ответницата,
като задължено лице, което да й позволява да й заплаща издръжка в по-висок
размер. Въпреки това от страна на ответницата са представени доказателства, от
които се установи трайно съществено намаление на възможностите й да дава
издръжка над присъдения размер.
При първоначалното определяне на
издръжката с Решение № 577 от 18.12.2012г. по в.гр.д. № 816/2012г. Окръжен съд
- Враца е установил, че ответницата Г.Д. работи, като получава нетен доход,
чийто размер варира през отделните месеци, но достига до 496.78 лв. през м. юни
По настоящото дело се установи,
че ответницата Г.Д. работи и в периода м. 02.2019г. - м. 09.2019г. е получила
нетен доход в общ размер 5252, 18 лв. или средно по 656, 52 лв. месечно за
периода, което е с около 100 лева над размера на минималната работна заплата за
страната, който през 2019г. е бил 560.00 лева (ПМС № 320/20.12.2018 г.). Няма
данни по делото за доходите на ответницата след м. 09.2019г. и към момента на
устните прения. Наред с това от представените епикризи се установи, че и
ответницата е с влошено здравословно състояние (което изисква средства за
лечение и възстановяване), в началото на годината й е извършена операция и е
направила разходи за лечение около 5 000 лв. При определяне на
възможностите на ответницата да плаща издръжка в по-висок размер следва да се
съобразят и разходите, които същата има за погасяване на дължимите суми от по 254, 84 лева
по двата договора за потребителски кредит.
От друга страна в случая следва
да бъде съобразена и нормата на чл. 142, ал.1 от СК, която предвижда размерът
на издръжката да се определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право
на издръжка, и от възможностите на лицето, което я дължи. За разлика от
издръжката на ненавършили пълнолетие деца по чл.143, ал.2 СК, безусловност на
задължението в случая не е налице – възможността на едно лице да дава издръжка
е свързана с наличие на свободни средства - т.е. средства над необходимите за
собствената му издръжка, в т.ч. и на негови близки от по-близък ред, на които
също дължи издръжка. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че
възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя
от имуществото и от доходите на задълженото лице.
В случая от представения по
делото доказателствен материал не се установи ответницата да има възможност да
заплаща на ищцата издръжка в размер над присъдения от 60 лева, без това да
съставлява за нея затруднение и съдът приема, че евентуалното осъждане на
ответницата да заплаща увеличен размер на присъдената на ищцата издръжка би
довело до намаляване под екзистенциалния минимум на собствените на ответницата
средства за съществуване.
За пълнота на изложеното следва
да се посочи, че ищцата има възможност да претендира издръжка при наличие на
предпоставките за това и от другото свое дете - дъщеря й П.Н.А.
Относно намеренията на
процесуалния представител на ищцата да търси издръжка по реда на чл.152 от СК,
следва само да бъде отбелязано, че ищцата не може да се ползва от тази норма,
тъй като съгласно алинея първа на посочената разпоредба държавата изплаща
присъдената само на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка
на неизправния длъжник.
По така изложените съображения
съдът намира, че предявеният от М.Л.И. срещу дъщеря й Г.Д.Д. иск за увеличение
на присъдената с *** от 18.12.2012г. по в.гр.д. № 816/2012г. на Окръжен съд -
Враца издръжка с правно основание чл. 150, вр. с чл.139, вр. чл.140, ал.1, т.1
от Семейния кодекс, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Въз основа на изложеното и на
основание чл.150 от СК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Л.И. с
ЕГН ********** ***, против Г.Д.Д. с ЕГН ********** ***, иск за изменение на
присъдената с Решение № 577 от 18.12.2012г. по в.гр.д. № 816/2012г. на Окръжен
съд - Враца в полза на ищцата издръжка от 60.00 лв. и увеличение на дължимата
от ответницата такава на 180.00 лева месечно, считано от датата на предявяване
на иска до настъпване на законни основания за нейното изменение или
прекратяване.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок,
считано от 03.06.2020г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: