Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.П., 12.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на дванадесети февруари, през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:
ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Александра Сергева……………. и в
присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 874 по описа за 2018 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1593 от 22.10.2018 г. на П.ски
районен съд, постановено по гр.д. № 2809/2018 г., е отхвърлен като
неоснователен предявеният от „*****“ ЕООД, със седалище гр. П., против В.П.В.,***,
иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането на ищеца за сумата от
1914,28 лв., представляваща главница за предоставени, но незаплатени **услуги
за периода от 30.12.2011 г. до 31.10.2017 г., сумата от 634,93 лв.,
представляща лихва за забава за периода от 30.01.2012 г. до 23.11.2017 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.12.2017 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Постъпила е въззивна жалба срещу така
постановеното решение от „*****“ ЕООД гр. П., подадена от пълномощника адв. Д.Ц.
от САК. С жалбата е наведен довод, че атакуваното с нея решение на
първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с
материалния закон и са изложени съображения в подкрепа на същия. Жалбоподателят
счита, че независимо че не е представил
доказателства за установяване качеството на собственик, а оттам и на
потребител на ответницата, съдът е следвало да приеме този факт за безспорно
установен по делото, доколкото ответницата
не е възразила срещу това си качеството. Претендира отмяната на
първоинстанционното решение и уважаване
на предявения иск, както и присъждане на деловодните разноски за исковото
и за заповедното производство.
Ответницата по въззивната жалба В.П.В. изразява становище за нейната
неоснователност и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение чрез назначения
й особен представител по делото адв. Е.А. ***, която е депозирала и писмен отговор
на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в
предвидения от закона срок, от надлежна страна в процеса и при наличието на
правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт, с оглед на което
разглеждането й е процесуално допустимо.
След съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал и като взе предвид доводите на
страните, настоящият съдебен състав на въззивната инстанция намира по същество
жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:
От данните по делото се установява, че в полза на „*****” ЕООД
гр. П., като заявител в заповедно производство, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 6107
от 14.12.2017 г. по ч.гр.д. № 9190/2017 г. по описа на П.ски районен съд,
срещу длъжника В.П.В.,***, за следните суми: сумата 1914,28 лв. – главница за
потребени, но незаплатени **услуги, сумата 634,93 лв. – лихва за забава за
периода 30.01.2012 г. до 23.11.2017 г., законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 08.12.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
разноските по заповедното производство. В заповедта е посочено, че вземането
произтича от предоставени, но незаплатени **услуги, за които са издадени
фактури в периода от 30.12.2011 г. до 31.10.2017 г.
Заповедта е била връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което и на основание чл. 415, ал.
1, т.2 от ГПК първоинстанционният съд е дал указания на заявителя да предяви
иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си, което е сторено
в рамките на указания срок.
Предмет на иска е установяване дължимостта на присъденото със заповедта в полза на „*****” ЕООД вземане
за потребени, но незаплатени **услуги в обект /жилище/ с административен адрес:
гр. П., ж.к. „Д.“ бл. ***, вх. **, ап.**. Ищецът твърди, че за този обект има открита партида с ИТН номер ** и че между него
и ответницата е налице облигационно отношение, което се регулира от посочените
нормативни актове. Позовава се на издавани фактури в периода от 30.12.2011 г.
до 31.10.2017 г. и на приложените Общи условия за предоставяне на **услуги на
потребителите от **оператор, съответно в сила до 30.09.2014 г. и след тази
дата.
Ответницата, чрез назначения й
особен представител по делото, е оспорила основателността на исковата
претенция, като е оспорила фактическите
твърдения в исковата молба, в т.ч. материалноправната си легитимация на страна
по договор с ищцовото дружество, както и съдържанието на представените фактури,
като едностранно съставени от ищеца документи, притежаващи само формална
доказателствена сила. Направила е и възражение за изтекла погасителна давност
за вземанията по фактурите, издадени след 30.12.2014 г.
По предявения иск за установяване
съществуването на вземане, представляващо стойността на услуги по доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, в тежест на ищеца е да
установи възникването на валидно облигационно правоотношение между него и
ответника, по силата на което е престирал през исковия период **услуги до
посочения обект, в количества и на стойност в претендирания размер, а за
ответника е възникнало задълженето за плащане на уговорената цена, т.е. да
докаже, че е доставил **услуги с претендираната стойност на ответника в
качеството му на потребител на тези услуги.
Приложимата правна уредба в
отношенията между доставчиците на **услуги и потребителите на такива услуги е в
Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги, Наредба №
4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, както и Общи условия за
предоставяне на **услуги на потребителите от **оператор. В § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от цитирания закон
е дадена легална дефиниция на понятието „потребител“ на **услуги, съгласно
която това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят **услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3,
ал. 1 от цитираната наредба, в която е посочено, че потребителите на **услуги
са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна собственост; собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
В настоящия случай ищецът, комуто е
доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства в подкрепа на
твърденията си, че между него и ответницата е съществувало облигационно
отношение за доставка на **услуги до посочения обект през процесния период и че
последната е задължено лице за заплащане на доставени услуги. В рамките на
преклузивните процесуални срокове по делото не са ангажирани доказателства, че
ответницата е собственик на жилищния обект с адрес: гр. П., ж.к. ***********или е титуляр на вещно право на ползване на
същия. Обстоятелството че откритата
партида при ищцовото дружество за същия имот е заведена на името на ответницата
не променя горния извод.
Също така, по делото липсват каквито
и да било доказателства, различни от представените фактури, които да
установяват, че в действителност ответницата е потребила посочените в тях
количества вода и предоставени **услуги в претендираните от ищеца размери. В тази връзка следва да
бъде посочено, че представените по делото фактури, отразяващи претендираните
задължения, са частни свидетелстващи документи, едностранно издадени от „*****“
ЕООД гр. П. и съдържащи изгодни за автора факти /за доставка на определено
количество услуги и възникнали в негова полза парични вземания/, поради което
същите не се ползват с материална доказателствена сила за констатираните в тях
права и задължения. Документите не са подписани от длъжника и не съдържат
негово признание за дължимостта на сумите и следователно установяват само
наличието на парична претенция на ищеца на посочената стойност, но не и реална
доставка на услугата като основание за възникване на това вземане. Ето защо,
при липсата на други доказателства по делото, въззивният съд намира, че
едностранно съставените от ищеца фактури не доказват доставката на
претендираното количество **услуги за процесния период. Следва да бъде посочено
също така, че съгласно чл. 32 от Наредба № 4/2004 г. **услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. В конретния случай
представените от ищеца фактури съдържат данни единствено за служебно начислени
количества през целия процесен период, които варират от 2 до 20 куб.м. Не са
ангажирани обаче доказателства за наличие на основание за начисляването им по
този ред, нито за начина на определянето им.
Предвид гореизложените съображения,
въззивният съд приема, че при условията на пълно и главно доказване и правилно
разпределена от първоинстанционния съд доказателствена тежест ищецът не е
доказал исковата си претенция, с оглед на което предявеният установителен иск подлежи
на отхвърляне като неоснователен, а за една значителна част от претендираното
вземане за главница и лихви се явява неоснователен и като погасен по давност,
при прилагане на тригодишния давностен срок по чл. 11 б. „в“ от ЗЗД с оглед
постановките на тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС.
Като е достигнал до същите
фактически и правни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което
подлежи на потвърждаване.
Така мотивиран и на основание чл.
271, ал. 1 от ГПК, П.ският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1593 от 22.10.2018
г. на П.ски районен съд, постановено по гр.д. № 2809/2018 г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: