Решение по дело №4977/2018 на Районен съд - Ямбол

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 465/20.6.2019г.                                 20.06.2019 г.                            град Ямбол

        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд                                                ХV- ти  граждански състав

На 11.06                                                                                                2019 година

В публичното заседание в състав

                                                                                    Председател: Марина Христова

 

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдията Христова

гражданско дело № 4977 по описа за 2018 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

                 Производството се води по предявен от М.Е.Х. против П.Ж.Щ. иск, с които се претендира ответницата да бъде осъдена да предаде владението на ищцата на собствените й 29 кв.м. от подробно описан в ИМ недвижим имот, находящи се на границата между имотите на ищцата и ответницата и по-специално – в югозападната част на имота на ищцата и в присъединени към североизточната част на имота на ответницата.

В исковата молба и уточнителни такива се посочва, че на 31.07.2018 год. бил сключен договор за доброволна делба , по силата на който праводателката на ищцата получила в дял 241/361 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 87374.559.46, подробно описан, в едно с изградената в имота сграда с площ 114 кв.м.и сграда с площ 23 кв.м. Веднага след това с НА от 31.07.2018 год. закупила описания имот, с посочените площи на сградите и ид.ч. от ПИ.Ответницата била собственичка на дял първи по договора за доброволна делба.Ищцата започнала да извършва подобрения в имота, при което констатирала, че застроената площ на сградата е не 114 кв.м., а 85 кв.м.Ответницата била собственик на жилище, съседно на това на ищцата, като се оказало, че площта на нейното жилище е почти същата, т.е. в някакъв момент Щ. присъединила към своето жилище още 30 кв.м.С нотариална покана ищцата поканила ответницата да разрешат доброволно проблема. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски в производството.

            В депозирания в законоустановения срок отговор ответницата оспорва иска, за което излага подробни съображения. Твърди, че преди и по време на разпореждане с недвижимите имоти , представляващи самостоятелни обекти не е било извършвано придаване на отделни части – идеални или реални от обекта собственост на ищцата към обекта собственост на ответницата. От обстоятелството, че ищцата е придобила обект, който не отговаря на посочените кв.м. , по никакъв начин не можело да се приеме, че ответницата е присъединила към своя обект части от жилището на ищцата.Претендира се отхвърляне на претенцията, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцата и процесуалния й представител.

            Ответницата оспорва иска чрез процесуалния си представител.

            Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба,  събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

            По силата на НА от 31.07.2018 год. ищцата е придобила от праводателката си Ц. Д. Ч. , следния недвижим имот- 241/361 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 87374.559.46 по КК и КР на гр. Я. одобрена със заповед от 30.08.2005 год. , начин на трайно ползване – ниско застрояване, целият с площ 361 кв.м. , с номер по предходен план ***, кв. ***, в едно с изградените в имота сграда на един етаж с идентификатор № 87374.559.46.4 с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ 114 кв.м. и сграда с идентификатор № 87374.559.46.5- друг вид сграда за обитаване със застроена площ 23 кв.м. при посочени граници.

С нотариална покана от 10.09.2018 год. ищцата е поканила ответницата да  й върне стаите, които владее неправомерно , с площ приблизително 30 кв.м. от нейната сграда. С КП от 18.10.2018 год. ответницата е оспорила посоченото обстоятелство.

            На 31.07.2018 год. е бил сключен договор за доброволна делба, видно от който реални дялове от процесния недвижим имот са придобили праводателката на ищцата – така , както е описан в горепосочения НА и ответницата – 120/361 ид.ч. от ПИ , в едно с изградените в имота сграда на един етаж с идентификатор № 87374.559.46.3, със застроена площ 40 кв.м., постройка с допълващо застрояване с идентификатор № 87374.559.46.2  с площ 19 кв.м. и подобрения в имота.

На 31.07.2018 год. между ищцата и ответницата е сключен договор за разпределение правото на ползване на съсобствен недвижим имот , съобразно скица – неразделна част от договора.

Към отговора на исковата молба  са представени 3 бр. НА касаещи придобиване на собствеността върху имота, находящ се в гр. Я., ул.“***“ от праводателите на страните.

            По делото е изготвена и прието заключението на комплексна СТЕ вещите лица по която след като са извършили необходимия оглед и замервания в имота, както и са се снабдили с необходимите справки са посочили, че по различните през годините планове от 1965 г. до 2005 год.  в имота са били обособени сгради с различни номера  и площ. По скица и КК сграда № *** е с площ 114 кв.м., а сграда № *** 40 кв.м.В действителност при геодезическо измерване се установило, че границата на сграда *** и ***, до която същата се ползва от ищцата  е по линия АБ от скицата , като по тази линия е изпълнена калканна стена. Западно от калканната стена е изградена постройка с очертания АБСД , която на скицата от КК е нанесена като част от сграда № *** . В действителност сграда № *** е разделена на две части – източна част с площ 85, 85 кв.м. и западна част с очертания АБСД с площ 28,90 кв.м., като границата е гореописаната калканна стена.Посочената част е по-висока от сграда № *** и е с отделен покрив, като постройката с площ 28,90 кв.м. конструктивно и функционално не е част от сграда № *** , като към момента на огледа помещенията й са приобщени към сграда № ***, включително покрива е решен и изпълнен като общ покрив с този на сграда № ***.Покрива на сграда № *** е изпълнен като отделен покрив.

След извършено геодезическо измерване площите на сградите са идентични с тези по КК и са както следва на № ***- 114, 75 лв.м и на *** – 40, 02 кв.м.Проследявайки отразеното за сградите в КП по години вещите лица са констатирали, че към 1965 год. сграда с № *** с очертания АБСД е била самостоятелна сграда и ПМЖ. Частта от сграда № *** с площ 85, 85 кв.м. не е строена едновременно със западната част с площ 28, 90 кв.м., което вещите лица са констатирали по различни посочени показатели, както и двете части не са свързани една с друга. Не може да бъде установено точно коя част кога е била строена. Частта от сграда № *** с очертания АДЦД е приобщена към сграда № *** Към двете сгради няма допълнителни застроявания и пристроявания. Към настоящия момент помещенията от постройката АБСД са свързани конструктивно и функционално към помещенията на сграда № ***. Не може да се определи кога е станало това. Освен това вещите лица са констатирали грешки от по 7 – 10 см., които са допустими и не са основание за изменени на КК. Според тях ако има грешка в кадастъра тя е била при обединяването на постройките.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. А. посочва, че работи в агенция за недвижими имоти, чиито услуги ищцата е ползвала при закупуване на имота. Ходили заедно на оглед, видели двора, но не влезли в жилището от съображения за игурност – покрива бил в доста лошо състояние. Имотът бил в съсобственост и продавачката продала, това което е по документи. Не й било съобщено за някакъв проблем.Двете сгради били с входове от различни улици. В обитаемата част свидетелката не била влизала.

Свидетелката В. посочва, че познава ответницата и семейството й. Живяла за шест месеца в имота, когато била ученичка през 1972 год. Къщите на двете семейства били слепени. Имали отделни стени и входове. Квадратурата не знаела. От 1972 год. къщата на ответницата била търпяла промени, но само в от външна страна, откъм улицата, а не от страната на съседите. Съседния имот бил неизползваем отдавна.

При горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. При този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на вещта, предмет на иска, че същата се намира във владение или държане на ответника и че ответникът я владее или държи без основание. Не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен.

В процесния случай ищцата твърди по силата на покупко – продажда да е собственик на 29 кв.м. , които пространствено липсват откъм югозападната част на сградата й, цялата с площ 114 кв.м. /площ отразена, както в НА, така и в приложената скица на имота/ и са присъединени към североизточната част на жилищния имот на ответницата.Посоченото несъответствие в квадратурата на имота ищцата твърди да е констатирала след като е закупила имота и започнала да ремонтира същия.

В решение №1171/22.12.2008г. по гр.д.№4521/2007г. на І ГО на ВКС е прието,че при разрешаване на спор за това къде е била границата между два съседни имота, респ. каква следва да бъде действителната площ на един имот и дали с изградената сграда има навлизане в имота,следва да се изхожда от принципа,че площта на даден имот не е негов индивидуализиращ белег,каквито са неговото местонахождение и граници, като разминаването на посочената в титула за собственост площ с действителната такава,респ. с площта по плана,не означава непременно,че е налице завземане на имота от съседен такъв.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ПИ с идентификатор № 87374.559.46.4 е отразен с площ 114 кв.м. в КК одобрена през 2005 год. , поради което и фигурира в същата площ в представения договор за доброволна делба,скица  и съответно НА от 31.07.2018 год. В практиката на ВКС еднозначно се приема, че - кадастралното заснемане на построените в имота сгради няма вещноправно действие. В кадастралните планове се заснемат и изобразяват местоположението, границите, размерът и другите характеристики на недвижимите имоти, сградите и съоръженията, трайни насаждения и други обекти в местността. Кадастралният план и разписният списък към него нямат доказателствено значение за собствеността на недвижимите имоти и за други вещни права и тежести върху тях. 
Съгласно чл. 2 от ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на РБ.
Несъответствията между действителното правно положение и отразеното в картата, няма правопораждащо или павопрекратяващо действие. Пропускът да се отрази или неправилното отразяване в кадастъра на обектът на правото на собственост е основание за допълване или поправянето му. Той не е пречка да се установи правото на собственост, както и да се прекрати съсобствеността. С решение № 173 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 527/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че отразяването на даден имот в кадастралния план или кадастралната карта няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права.

Установи се безспорно от приетата СТЕ, че при огледа на място спорните кв.м., по- специално 28,90 кв.м. пространствено разположени между точни АБСД на скицата към експертизата всъщност са функционално и конструктивно свързани към сградата собственост на ответницата с идентификатор № 87374.559.46.3. Свързани са с общ покрив, общ вход, съответно достъп до тях има само от входа на ответницата, между тях и ползвания от ищцата имот има изградена калканна стена , която в архитектурата е външната стена на сграда или постройка, без прозорци, към която е предвидено непосредствено да се застрои друга сграда.Освен това от показанията на св. В., ценени при условията на чл. 172 от ГПК се установява, че фактическото положение на място е било такова още към 1972 год., като до настоящия момент преустройства на имота към съседния такъв не са правени.Освен това според вещите лица ако има грешка в кадастъра, тя е свързана с обединяването на постройките.

В обобщение , съдът намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не беше безспорно установено от страна на ищцата, че същата по силата на покупко – продажба е собственик на 29 кв.м. присъединени към жилището на ответницата. Както беше посочено по-горе разминаването между посочената в титула й за собственост площ на жилището и действителната такава не доказва завземане на имота от съседния, а от друга страна записванията в КК не доказват притежаваните вещни права.

Не без значение е и обстоятелството, че спорните 28,90 кв.м. са неразривно конструктивно и функционално присъединени към жилището на ответницата, както и че между двете сгради се намира външната , калканна стена, което води до извода, че същите не могат да бъдат отделени от вещта към която са присъединени – сградата собственост на ответницата, без същественото й повреждане.

Предвид обстоятелството, че не е доказана първата предпоставка за уважаване на иска – ищцата да е собственик на вещта предмет на иска, същия като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Предвид крайния изход на делото и с оглед пълното отхвърляне на предявения иск, съдът прилагайки правилата на чл. 78,ал.3 от ГПК счита, че в полза на ответницата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Мотивиран от горното, Ямболският районен съд

                                                       

                                                           Р   Е   Ш   И   :

           

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Е.Х., ЕГН ********** против П.Ж.Щ., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 ЗС да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на 29 кв.м. от ПИ с идентификатор № 87374.559.46.4, които пространствено липсват от югозападната част на сградата и са присъединени към югоизточната част на ПИ с идентификатор № 87374.559.46.3, както и осъждане на ответницата да предаде спорните 29 кв.м.

 

ОСЪЖДА  М.Е.Х., ЕГН ********** да заплати на  П.Ж.Щ., ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв.

Решението може да се обжалва пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :