№ 200
гр. Бургас, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100502225 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 261150/18.10.2021г., постановено от
Районен съд–Бургас по гр. д. № 6572/2020г. С това решение съдът е осъдил В. Г. ДР., ЕГН:
********** от гр. С, ул.***№* , вх.*, ет.*, ап.* да заплати на „Форет“ ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление в гр. Нови пазар, област Шумен, ул. „Васил
Левски“ № 19, представлявано от управителя А.С. А следните суми: 403,94 лева,
представляващи обезщетение за ползване на ППС – ремарке за товарен автомобил, марка и
модел „Кроне А 3 В 18“, ДКН Н 21 72 ЕЕ, рама № PW 1052690, цвят – зелен за периода от
31.08.2020г. до 18.09.2020г. в размер на 30 лева като до пълния размер от 570 лева, за който
този иск е основателен, вземането е погасено чрез прихващане; 718,08 лева, представляващи
обезщетение за направените от ищеца разходи за транспортиране на ППС от гр. Созопол до
гр. Нови пазар; 80 лева, представляващи плащане по договор за правна помощ и съдействие
от 04.09.2020г. и от 24.09.2020г. и 253,71 лева.
С това решение, съдът е отхвърлил иска на „Форет“ ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в гр. Нови пазар, област Шумен, ул. „Васил Левски“ № 19,
представлявано от управителя А.С. А против В. Г. ДР., ЕГН: ********** от гр. С, ул.***№*
, вх.*, ет.*, ап.* за заплащане на сумата от 3 010 лева, представляваща цена по договор за
покупко-продажба на пътно превозно средство – лизинг от 28.05.2020г. и за заплащане на
сумата от 196,06 лева, представляваща разлика между присъдената сума от 403,94 лева и
претендираната сума от 600 лева – обезщетение за ползването на ППС - ремарке за товарен
автомобил, марка и модел „Кроне А 3 В 18“, ДКН Н 21 72 ЕЕ, рама № PW 1052690, цвят –
зелен за периода от 31.08.2020г. до 18.09.2020г., както и за разликата между присъдените и
претендирани разноски по делото.
С решение № 261150/18.10.2021г. съдът е отхвърлил възражение за прихващане,
предявено от В. Г. ДР., ЕГН: ********** от гр. С, ул.***№* , вх.*, ет.*, ап.* за сума в
размер на 590 лева, представляваща заплатена от него цена по договор за покупко-продажба
1
на ППС– лизинг от 28.05.2020г.
С решение № 261150/18.10.2021г. съдът е осъдил „Форет“ ЕООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление в гр. Нови пазар, област Шумен, ул. „Васил Левски“ №
19, представлявано от управителя А.С. А да заплати на В. Г. ДР., ЕГН: ********** от гр. С,
ул.***№* , вх.*, ет.*, ап.* съдебно-деловодни разноски в размер на 618,22 лева.
Подадена е въззивна жалба от „Форет“ ЕООД против решение №
261150/18.10.2021г., постановено от Районен съд–Бургас по гр. д. № 6572/2020г. в
отхвърлителните части. Дружеството - жалбоподател въвежда следните оплаквания:
1) представения по делото предварителен договор – лизинг представлява договор за
финансов лизинг, поради което искът е следвало да бъде уважен изцяло;
2) искът за заплащане на транспортните разходи от гр. Созопол до гр. Нови пазар с
правно основание чл.86 и сл. от ЗЗД е основателен;
3) решението в частта, в която е отхвърлено възражението за прихващане на сумата
от 166,06 лева е неправилно, тъй като при постановяването му не са взети предвид
представените по делото доказателства.
Жалбоподателят иска от съда да отмени решението в обжалваните части и да
постанови друго, с което да уважи трите иска в пълен размер.
В съдебно заседание въззивната страна не се представлява.
Ответната страна – В. Г. ДР. не представя писмен отговор. Д. не се явява в съдебно
заседание и не се представлява.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
І. ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на „Форет“
ЕООД против В. Г. ДР. с правно основание: чл.342 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД – иск за
заплащане на вноски по договор за лизинг; чл.79, вр. чл.82 от ЗЗД – иск за обезщетяване на
вреди от неизпълнение на договор (възстановяване на разходи за транспортиране на ППС и
разходи за нотариална покана); чл.345 от ТЗ, вр. чл.233, ал.2 от ЗЗД – иск за обезщетяване
използването на ремарке за периода от 31.08.2020г. до 19.09.2020г. Ищецът твърди, че на
28.05.2020г. е сключил договор за лизинг с ответника за ППС – ремарке за товарен
автомобил, марка и модел „Кроне А 3 В 18“, ДКН Н 21 72 ЕЕ, рама № PW 1052690, цвят –
зелен с уговорен краен срок – 30.08.2020г. Според ищеца, ответникът е трябвало да му
заплати сума в размер на 3 600 лева, но е заплатил само 590 лева. Ищецът счита, че
ответникът е изпаднал в забава след 31.08.2020г. и за периода до предаване на ППС му
дължи наем в размер на 30 лева дневно. Ищецът е получил ремаркето на 19.09.2020г., за
което е заплатил транспортни разходи в размер на 718,08 лева.
В отговор по чл.131 от ГПК ответната страна твърди, че страните са сключили
предварителен договор за покупко-продажба на спорното ППС, а не такъв за лизинг. Поради
това, ищецът не може да иска заплащане на продажната цена преди този договор да бъде
обявен за окончателен. Ответникът смята, че дължи наем за ремаркето за периода от
13.09.2020г. до 19.09.2020г. и оспорва размера на претендираните транспортни разходи.
В хода на съдебното производство е представен предварителен договор за покупко-
продажба на ППС – лизинг, сключен на 28.05.2020г. между „Форет“ ООД и В.Д., талон на
ППС, нотариална покана, приемо-предавателен протокол и фактура № 40/21.09.2020г. на
стойност 718,08 лева за транспортна услуга.
По делото е извършена съдебно-почеркова експертиза, която заключава, че подписът,
2
положен в обратна разписка за връчване на нотариална покана, не е положен от ответника
Д..
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, която заключава, че
наемната цена за един ден на процесното ППС – ремарке на товарен автомобил е 30 лева и
общата стойност на наема за 20 дни е 600 лева.
По делото са събрани показанията на свидетеля Т Г, която твърди, че ответникът е
договарял покупка на ремаркето на стойност 3 600 лева.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, Районен съд – Бургас
формира извод за неоснователност на иска по чл.342 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД. За да постанови
този резултат, съдът приема, че сключеният между страните договор съдържа клаузи както
на предварителен договор, така и на договор за лизинг. Поради прекратяване на договора,
вноските по него не се дължат, а платената от Д. сума в размер на 590 съдът квалифицира
като наем за ползването. Искът с правно основание чл.345 от ТЗ, вр. чл.233, ал. 2 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за времето, през което ответникът е ползвал ремаркето, съдът
намира за основателен за период от 19 дни и стойност 570 лева. От тази сума съдът
прихваща сума в размер на 166,06 лева, представляваща платена от Д. резервна част –
команден клапан за ремарке. Районният съд уважава и иска за заплащане на транспортните
разходи, извършени от ищеца за превозване на процесното ППС в размер на 718,08 лева.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 261150/18.10.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Правилата на предварителния договор са разписани в чл.19 от ЗЗД. Уредбата на
договора за лизинг се съдържа в чл.342 от ТЗ. В конкретния случай, сключеният между
страните договор има характера на предварителен такъв, а не на договор за лизинг. Този
договор е прекратен поради неизпълнение и уговорената цена не се дължи. Като е достигнал
до този извод, районният съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са
налице основанията за отмяна, въведени в жалбата. Решението на първоинстанционния съд
е правилно и добре обосновано, поради което настоящият въззивен състав препраща към
мотивите му на основание чл.272 от ГПК без да преповтаря същите.
Решението в частта, в която е уважено възражението за прихващане със сумата от
3
166,06 лева, представляваща платена от Д. резервна част – команден клапан за ремарке също
е правилно. Възражението на ищеца, че разходите за поддържане на ППС в периода на
използването му, са за сметка на ползвателя, е неоснователно. В конкретния случай тези
разходи не са за обичайната употреба на превозното средство, а за поддържането му в
изправно състояние, годно за ползване, което е задължение на собственика.
По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна и трябва да се остави
без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната част.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261150/18.10.2021г., постановено от Районен съд–
Бургас по гр. д. № 6572/2020г. в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4