Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2597 Година 21.06.2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд XIII граждански състав
На тридесети май две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 11286
по описа за 2014 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по иск за делба във фазата
по допускането ù.
Предявен е иск за делба от В.Н.Б. ЕГН ********** *** против Т.С.Б. ЕГН **********,***,
за делба на съсобствен недвижим имот: МАГАЗИН от 243 кв., застроена площ,
находящ се в ***, състоящ се от търговска зала, складова площ, обслужващи площи
и санитарен възел, заедно с 3,29% ид. ч. от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж, отстъпено върху общински имот,
съставляващ част от кв. *** – стар по плана на ***градска част на гр. Пловдив,
при съседи: изток – магазин, запад – магазин, север – ***, юг – междублоково
пространство, при равни квоти.
Моли съда, да осъди
ответника да й заплаща обезщетение за неползване на съсобствения имот в размер
на 1 800,00 лева месечно за периода 03.10.2011 г. до 11.08.2017 г. или в
общ размер на 124 200,00 лева.
Предявява претенция за
възлагане по чл.359 от ГПК на процесния
недвижим имот.
В хода на делото, съдът е
конституирал като съделител в производството „КОМКО – СПЕД - ТБ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, ул.”Оборище” №37,
представлявано от ***Т.С.Б..
Ищецът твърди, че с решение
№ 836/2011 г. по в. гр. д. № 582/2011 г. Окръжен съд – Пловдив потвърдил
решението на Районен съд – Пловдив, ГК, ХVІІ гр. с. по гр. д. № 1687/2006 г., с
което съдът обявил за относително недействителен спрямо ищцата договора за
покупко-продажба оформен с нотариален акт от ***, с който „Комко“ ЕООД в
ликвидация е продало на „Комко-Спед-ТБ“ ЕООД магазин от 243 кв., застроена
площ, находящ се в ***, състоящ се от търговска зала, складова площ, обслужващи
площи и санитарен възел, заедно с 3,29 % ид. части от общите части на сградата
и съответните идеални части от правото на строеж, отстъпено върху общински
имот, съставляващ част от кв. *** – стар по плана на ***градска част на гр.
Пловдив, при съседи: изток – магазин, запад – магазин, север – ***, юг –
междублоково пространство. Твърди се, че подадената от „Комко-Спед-ТБ“ ЕООД
касационна жалба срещу решение № 836/2011 г. по в. гр. д. № 582/2011 г. на
Окръжен съд – Пловдив е оставена без разглеждане и посоченото решение е
окончателно. Сочи се, че описаният недвижим имот останал в патримониума на
„Комко“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала бил общият на страните н. Б.Н.Б.,
починал на ***Ищцата твърди, че в качеството й на наследник на едноличния
собственик на капитала Б.
Н. Б., притежавала 1/2
идеална част от имуществото на дружеството на н. – „Комко“ ЕООД. Останалата 1/2
идеална част от имуществото на Б.Н.Б. в качеството му на едноличен собственик
на „Комко“ ЕООД, притежавал другият наследник – Т.С.Б.. Сочи, че качеството на
наследници с ответницата ги поставяло в режим на съсобственост върху магазин от
243 кв., застроена площ, находящ се в ***, състоящ се от търговска зала,
складова площ, обслужващи площи и санитарен възел, заедно с 3,29% ид. ч. от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж,
отстъпено върху общински имот, съставляващ част от кв. *** – стар по плана на ***градска
част на гр. Пловдив, при съседи: изток – магазин, запад – магазин, север – ***,
юг – междублоково пространство при равни идеални части, която следва да се
прекрати чрез производство за делба. Твърди, че след смъртта на н. им,
ответницата ползвала еднолично магазина от 243 кв. м.
застроена площ, находящ се в *** и не давала възможност за достъп до него на
ищцата, поради което последната поканила ответницата с покана,
да й даде достъп до съсобствения имот, или да й заплаща ежемесечно обезщетение
за неползване от нея на общия им имот в размер на 1 800 лева месечно. Въпреки
нотариалната покана ответницата нито дала достъп до имота, нито й заплащала
обезщетение за неползването му.
ОТВЕТНИКЪТ
Т.С.Б., с отговора на исковата молба заявява, че предявения иск е допустим, но
неоснователен.
Заявява,
че не оспорва твърдението в исковата молба, че ищцата е водила съдебно дело на
основание чл. 135 ЗЗД срещу дружеството „Комко Спед ТБ“ ЕООД приключило с
влязло в сила решение от 11.10.2010 г. на Районен съд – Пловдив по гр. д. №
1687/2006 г., с което е прогласена относителната недействителност по отношение
на ищеца на договор за покупко-продажба, оформен с ***, с който „Комко“ ЕООД –
в ликвидация продал на „Комко Спед ТБ“ ЕООД процесния недвижим имот – магазин.
Тези обстоятелства, сочи да се установяват от приложените по
делото съдебни решения, които не оспорва.
Твърди, че
не била налице съсобственост между страните по отношение на делбения имот –
магазин в гр. Пловдив. Вследствие уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД имотът се
върнал в патримониума на дружеството „Комко“ ЕООД – прехвърлител. Тъй като
понастоящем „Комко“ ЕООД било заличено, следвало е да се изпълни процедурата по
чл. 273, ал. 2 ТЗ. Ищцата като наследник на н. Б.Н.Б. – едноличен собственик на
капитала на „Комко“ ЕООД имала право да участва в разпределението на
имуществото на дружеството по реда на чл. 271 ТЗ след удовлетворяване на
кредиторите. До момента на разпределението ищцата нямала права на собственост
върху имота. Такива права нямала и ответницата. Последната твърдяла да не е
съсобственик на имота и не била материалноправно легитимирана да отговаря по
настоящия иск. Сочи, че ищцата като наследник на едноличния собственик на
капитала на „Комко“ ЕООД не придобивала по силата на наследственото
правоприемство директно права на собственост върху имуществото на дружеството,
а само облигационното право на вземане за равностойността на дружествения дял
на н., равно на дела й в наследството. Сочи, че имотът, предмет на делбата, към
момента на смъртта на общия н. не бил
негова лична собственост, не се е намирал в неговата имуществена сфера, поради
което и не бил част от наследствената маса, права върху която придобивали наследниците
– страни по делото.
Оспорва
твърдението на ищцата в исковата молба, че ответницата ползвала еднолично
магазина, предмет на иска за делба, и не дава достъп до него на ищцата.
Ответницата нямала нито право на собственост, нито ограничени вещни права или
облигационни права на ползване върху процесния имот, включително не упражнявала
фактическа власт върху него. Твърди, че имотът се намирал във
владението на дружеството – приобретател по прехвърлителната сделка – „Комко
Спед ТБ“ ЕООД. Оспорвала и твърдението на ищцата, че в отговор на изпратената
нотариална покана ответницата продължавала да не й дава достъп до имота, нито
да плаща обезщетение на ищцата, считаща се за лишена от това ползване за своя
дял. Ответницата изпратила отговор на нотариалната покана, с който обосновавала
своето становище по спорните въпроси, касаещи собствеността и ползването на
процесния имот.
Заявява,
че оспорва размера на претендираното от ищцата обезщетение в размер на 1 800
лева месечно за неползване на имота. Счита, че същият, както е определен от нея
бил завишен, както и че размерът на обезщетението следвало да се определи с
помощта на в.л., назначено по делото, въз основа на средномесечния наем,
договарян към настоящия момент за имоти със същите характеристики като процесния.
Моли на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК с решението по допускане на делбата съдът да
предостави на ответницата ползването на процесния имот. Ако имотът се
предоставел за ползване на ищцата, моли съда да осъди същата да заплаща на
ответницата обезщетение за неползването му в размер, равен на наследствения й
дял. Претендира разноски.
Оспорва
претенцията за обезщетение за неползване на имота за периода 03.10.2011 г. –
11.08.2017 г., както и размера на претендираното обезщетение, определен на 1 800
лева месечно. Твърди, че ответницата не ползвала имота през претендирания
период, поради което не дължи на ищцата търсеното обезщетение. Независимо от
това заявява, че претенцията е недопустима за периода след подаване на исковата
молба, а също че не подлежи на разглеждане в производството по допускане на
делбата. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираното
обезщетение. Оспорва и месечния размер на претендираното обезщетение.
ОТВЕТНИКЪТ
„КОМКО – СПЕД - ТБ” ЕООД, с отговора на исковата молба заявява, че предявеният иск за делба е неоснователен, тъй като не
съществува съсобственост между съделителите в спорния имот. Твърди, че имотът е
собственост на
„КОМКО – СПЕД - ТБ” ЕООД в резултат на покупко-продажба от „Комко” ЕООД. Твърди,
че със съдебното решение постановено по гр. д. №1687/2006 г. по описа на ПРС,
била обявена относителна недействителност на основание чл.135 от ЗЗД на
сделката по ***, по силата на която „КОМКО – СПЕД - ТБ” ЕООД закупило от „Комко” ЕООД процесния недвижим имот. Твърди, че уважаването
на иска по чл.135 от ЗЗД нямало вещноправно действие, а предоставяло само
възможност на кредитора да се
удовлетвори от прехвърления имот, който ставал собственост на приобретателя в
случая КОМКО
– СПЕД - ТБ” ЕООД.
Твърди, че със заличаването на „Комко” ЕООД на *** в Търговския регистър,
първоначалните страни по делото имали ликвидационен дял от имуществото на
дружеството, като наследници на едноличния собственик на капитала. Твърди, че
ищцата и първата ответница нямали право на собственост върху процесния имот, а
само право на вземане на ликвидационен дял от имуществото на дружеството.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото със сила на пресъдено нещо е установено посредством влязло в сила
съдебно решение от 11.10.2010 г., че е обявена за относително недействителна спрямо ищцата В.Н.Б. ЕГН ********** *** , сделка оформена с ***, с която „КОМКО” ЕООД/в
ликвидация/, ***, е продало на КОМКО – СПЕД - ТБ” ЕООД, ***, МАГАЗИН от 243 кв., застроена площ, находящ се в ***,
състоящ се от търговска зала, складова площ, обслужващи площи и санитарен
възел, заедно с 3,29% ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж, отстъпено върху общински имот, съставляващ част от
кв. *** – стар по плана на ***градска част на гр. Пловдив, при съседи: изток –
магазин, запад – магазин, север – ***, юг – междублоково пространство.
Представено е Решение по ФД №924/1989 г. от 26.08.2002 г., от което се
установява, че „КОМКО” ЕООД, *** е заличено по реда на чл.273 от ТЗ.
Представено е
Удостоверение за наследници на Б.Н.Б., *** и едноличен собственик на капитала
на „КОМКО” ЕООД/в ликвидация/, ***, починал на ***., от което се установява, че
същия след смъртта си е оставил като наследници по закон своята съпруга Т.С.Б.
и своята с. В.Н.Б..
Представена е схема на самостоятелен обект в сграда от СГКК – гр. Пловдив,
от която се установява че процесния недвижим имот е заснет с идентификатор ***, с административен адрес на имота: ***,
самостоятелния обект се намира в сграда №*, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***; предназначение: за търговска дейност; брой нива на обекта:1;
посочена в документа площ 243.00 кв.м.; прилежащи части:3.29% ид.ч. от общите
части на сградата; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***;
***.; под обекта: няма; над обекта: няма; стар идентификатор: ***; ***; ***.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Правото на делба е потестативно
субективно право, което съгласно член 34 от ЗС може винаги да се упражни, освен
ако закона разпорежда друго. В случая делбата се води между съсобственици, като
съсобствеността е възникнала въз основа на наследяване.
По делото не се спори от страните, че
процесния недвижим имот МАГАЗИН от 243 кв.,
застроена площ, находящ се в ***, състоящ се от търговска зала, складова площ,
обслужващи площи и санитарен възел, заедно с 3,29% ид. ч. от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж, отстъпено върху
общински имот, съставляващ част от кв. *** – стар по плана на ***градска част
на гр. Пловдив, при съседи: изток – магазин, запад – магазин, север – ***, юг –
междублоково пространство и съгласно схема на самостоятелен обект в сграда от СГКК
– гр. Пловдив заснет с идентификатор ***,
с административен адрес на имота: ***, е бил включен в капитала на „Комко”
ЕООД, *** с едноличен собственик на капитала и управител на дружеството Б.Н.Б..
Не се спори и
относно това, че с влязло в сила съдебно решение от 11.10.2010 г., че е обявена
за относително недействителна спрямо
ищцата В.Н.Б. ЕГН ********** *** , сделка оформена с ***, с която
„КОМКО” ЕООД/в ликвидация/, ***, е продало на КОМКО – СПЕД - ТБ”
ЕООД, ***, процесния магазин от 243
кв., застроена площ, находящ се в ***.
Спори се относно това, настъпил ли е вещно - прехвърлителен ефект от оспорената сделка и наследено ли е имущество от ликвидираното „КОМКО” ЕООД, *** от наследниците по закон на неговия управител и едноличен собственик на капитала Б.Н.Б..
При
относителната недействителност, настъпваща в хипотезата на чл.135 ЗЗД с влизане
в сила на съдебно решение, с което се уважава предявения от кредитора Павлов
иск, сделката поражда своите правни последици, но те не могат да се
противопоставят на определени трети лица, тъй като засягат по неблагоприятен
начин техни имуществени интереси. Приема се, че по отношение на кредитора с
уважен Павлов иск прехвърленото право се смята за притежание на длъжника, а
приобретателят не може да му противопостави своето придобивно основание. Когато
със сделката, предмет на Павловия иск, се прехвърля правото на собственост
върху определена вещ, се поставя въпросът става ли приобретателят по тази
сделка собственик на вещта и ако става, то какъв е характерът на притежаваното
от него право на собственост.
Съгласно правната теория, до момента на влизане в сила на съдебното
решение по Павловия (определян като конститутивен иск) е безспорно, че за
изключителен собственик на вещта се счита приобретателят по прехвърлителната
сделка, независимо от нейния увреждащ за интересите на кредитора характер. Това
положение не следва да се промени и след влизането в сила на съдебното решение. Провъзгласяването
на относителната недействителност на прехвърлителната сделка няма за своя
правна последица ограничаването или отпадането на нейното вещноправно действие,
а се отнася единствено до правото на кредитора да търси принудително
удовлетворение на своето вземане от стойността на прехвърлената вещ.
Уважаването на иска по чл.135 ЗЗД не
връща собствеността в патримониума на длъжника, поради което, нито той,
нито кредиторът не могат да предявяват самостоятелни ревандикационни искове
срещу лицата, в чиято фактическа власт се намира въпросната вещ. Защитата,
която относителната недействителност предоставя на кредитора и която е напълно
достатъчна за удовлетворяване на специфичния правен интерес на последния, е
свързана с възможността на кредитора да продаде вещта на публична продан и да
се удовлетвори от получената продажна цена. Такава възможност може да
съществува и без вещта да е собственост на длъжника, каквито са случаите на
залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг (чл.151 ЗЗД).
В този смисъл и с оглед обстоятелството, че вещно - прехвърлителен ефект не
настъпва от уважения иск по чл.135 от ЗЗД и процесния магазин не се е върнал в
патримониума на „КОМКО” ЕООД/в ликвидация/, ***, то същия не може да бъде
наследен след прекратяване на дружеството на *** съгласно Решение по ФД
№924/1989 г. от 26.08.2002 г.
От друга страна, наследниците по закон на Б.Н.Б., *** и едноличен собственик на капитала на „КОМКО” ЕООД/в
ликвидация/, ***, дори и имота да беше върнат в капитала на дружеството, не могат
да наследят директно имуществото. Те придобиват
само ликвидационен дял - т.е. продава се
имуществото на дружеството
и всеки от наследниците получава според дела си в наследството.
С оглед на горното съдът намира, че следва да отхвърли иска за делба на недвижим имот: МАГАЗИН от 243 кв., застроена площ, находящ се в ***,
състоящ се от търговска зала, складова площ, обслужващи площи и санитарен
възел, заедно с 3,29% ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж, отстъпено върху общински имот, съставляващ част от
кв. *** – стар по плана на ***градска част на гр. Пловдив, при съседи: изток –
магазин, запад – магазин, север – ***, юг – междублоково пространство, а съгласно схема на СГКК – гр. Пловдив, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ***, с административен адрес на имота: ***,
самостоятелния обект се намира в сграда *, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***; предназначение: за търговска дейност; брой нива на обекта:1;
посочена в документа площ 243.00 кв.м.; прилежащи части:3.29% ид.ч. от общите
части на сградата; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***;
***; под обекта: няма; над обекта: няма; стар идентификатор: ***.; ***; ***.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на спора съдът намира, че следва осъди ищеца да заплати на
ответника направени разноски по делото.
Ответника претендира
разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 7 570,00 лева.
Ищеца прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК законодателят е предвидил, че само страна може да сезира съда с
искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като
разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска
защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна
сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата,
които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни
въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази
преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява
договорения адвокатски хонорар.
С оглед на
горното и като съобрази обстоятелството по делото, че ответната страна е
оспорила иска на ищеца, представени са отговори на искова молба, като
страната е изготвила и становища, правила е доказателствени искания
с оглед възражения на ответната страна, осъществени са явявания в пет
съдебни заседания, съдът намира, че в случая се касае до правен спор с чиято
правна сложност не съответства на претендираното възнаграждение.
В този смисъл съдът намира, че има основание да намали
възнаграждението за един адвокат на ответника. Същото не е
било съобразено с размерите определени в чл.7 ал.4 и ал.8 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ето защо съдът намира, че следва да присъди
на ищеца възнаграждение за един адвокат в размер на 2 000,00
лева съобразно представените доказателства и списъка с
разноски.
Мотивиран от горното
съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.34 от ЗС, предявен от В.Н.Б. ЕГН **********
*** против Т.С.Б. ЕГН **********,*** и „КОМКО – СПЕД - ТБ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, ул.”Оборище” №37,
представлявано от ***Т.С.Б., за делба на следния недвижим имот: МАГАЗИН от 243 кв., застроена площ, находящ се в ***, състоящ се от
търговска зала, складова площ, обслужващи площи и санитарен възел, заедно с
3,29% ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото
на строеж, отстъпено върху общински имот, съставляващ част от кв. *** – стар по
плана на ***градска част на гр. Пловдив, при съседи: изток – магазин, запад –
магазин, север – ***, юг – междублоково пространство, а съгласно схема на СГКК – гр. Пловдив, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ***, с административен адрес на имота: ***,
самостоятелния обект се намира в сграда №9, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***; предназначение: за търговска дейност; брой нива на обекта:1;
посочена в документа площ 243.00 кв.м.; прилежащи части:3.29% ид.ч. от общите
части на сградата; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***;
***; под обекта: няма; над обекта: няма; стар идентификатор: ***; ***; ***,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.Н.Б. ЕГН **********
***, да заплати на Т.С.Б. ЕГН **********,***, сумата от 2 000(две хиляди)лева представляващи разноски за
възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Вярно с оригинала.
В.С.