Р Е Ш Е Н И Е
№ ….. 03.09.2020 год. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І -ви
въззивен граждански състав
на 04.08.2020 година,
в публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
2. МАРТИНА КИРОВА
Секретар П. Узунова
като разгледа докладваното от съдия М. КИРОВА
възз.гр.д. № 341/2020 г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на жил.сграда с
адм.адрес - гр.Ямбол, ул.“Преслав“
№21, представлявана от Управителя на Етажната собственост П.В.П., против Решение № 129/25.02.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 3023/2019 г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд е обявил ЗА НИЩОЖНИ Решенията на ОС на етажните собственици и
упълномощените представители на собствениците на етажната собственост в жилищна
сграда в режим на етажна собственост с адм. адрес - гр.Ямбол, ул.“Преслав“,
бл.21, взети на проведено на 16.08.2019 г. общо събрание, а именно: - Решение №
1А – „Живущите в сградата собственици на МПС, да ги паркират в съответните им
преместваеми обекти или извън прилежащия двор“, Решение № 1Б – „Забранява се
паркирането на МПС пред входа на сградата“ и Решение № 1В – „МПС собственост на
гости в сградата, да бъдат паркирани пред преместваемото съоръжение на
собственика на апартамента, на който гостуват, но така, че да не пречат на
влизането и излизането на останалите ползватели. Собствениците с гости
паркирали своите МПС в двора, са длъжни да уведомяват Управителя“. Със същото Решение ЯРС е осъдил
ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на жил.сграда в гр.Ямбол,ул.“Преслав“ № 21, представлявана
от Управителя на ЕС П.В.П., да заплати на
ищеца – П.Д.Г., с
ЕГН **********, сумата от 425.00 лв.
- съдебно-деловодни разноски.
С
въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени
съображения по същество на направените оплаквания. Въззивникът изтъква, че в акта си, ЯРС коментира фактическата обстановка и формира
своите правни изводи въз основа на разпоредба на материалния закон /чл.32 от
ЗС/, която е неприложима към предмета на спора и не съответства на изложените
обстоятелства. Неправилно според атакуващият първоинстанционния съдебен акт,
съдът е достигнал до извода за нищожност на приетите три Решения на ОС на ЕС,
приемайки, че кръгът на правоимащите с право на глас в ОС се определя от ЗС
/чл.30 ал.3 и чл.31 ал.1 от ЗС/, а не се черпят правата от ЗУЕС. В жалбата си,
въззивникът акцентира на това, че в Решението си, ЯРС се е позовал изцяло на
Решение №659 от 20.11.2009г. по гр.д.№4357/2008г. на ГО на ВКС, което е прието
при действието на стария и отменен ГПК и на отменения ПУРНЕС, както и на част
от изводите в Решение №71/25.05.2017г. по гр.д.№3936/ 2016г. на ВКС, I г.о., което е
относимо за допускане на съдебна делба и поставен касационен въпрос относно - представлява
ли дворното място обща част на етажната собственост, в която трето лице няма
дял. Изтъква се, че трите процесни Решения на ОС имат различен характер, което
изисква съдът, който в случая осъществява съдебен контрол за
законосъобразността им, в акта си да направи анализ за всяко едно от тях
поотделно и да обоснове наличието на нищожност, още повече, че според въззивника,
ЯРС не се е произнесъл по искането му да посочи застрашена ли е или не общата
вещ. Във въззивната си жалба възивникът излага аргументи, с които счита, че в
случая ОС има позволената от закона компетентност относно управлението на
сградата и земята около нея, защото дворът, върху който е построена сградата
има специфичния характер на обща част и се управлява изцяло по реда на ЗУЕС и
чл.38 от ЗС, както и че оспорените решения са валидни и правилно съобразени с
изискванията на ЗУЕС и ЗС. В тази насока се изтъква, че неправилно в Решението
си ЯРС е приел, че в случая Решенията на ОС по управление на общите части,
вкл.и земята, се вземат от различен кръг от лица, съгласно разпоредбата на
чл.30 ал.3 и чл.31 ал.1 от ЗС, след като няма искане от ищеца или др.лица от ЕС
да се сезира Районния съд за произнасяне по управлението на общата вещ – земята
и прилежащите части на сградата, поради което следва да се приеме, че всички
заинтересовани, вкл. и ищеца, са се дезинтересирали от тази процесуална и
материално - правна възможност, поради което и формираното в случая
мнозинство е приело мотивирани, правилни, валидни, допустими и законосъобразни
решения, които въпреки това са отменени от съда. Възразява се, че без да бъде
съобразен фактът, че за ОС са поканени за участие всички лица, притежаващи
право на собственост върху дворното място, представляващо ПИ №87374.537.120 по
КК на гр.Ямбол, което означава, че кръгът на поканените не е стеснен,
неправилно ЯРС, позовавайки се на разпоредбата на чл.32 ал.2 от ЗС, е приел, че
в случая при приемането на въпросните три Решения са участвали извън своята
компетентност лица, които са в ЕС, но не притежават право върху земята, като по
този начин служебно е формирал мнозинство. Само по себе си така възприетото
инцидентно прилагане на разпоредбата на чл.32 ал.2 от ЗС опорочава според
въззивника постановеното съдебно решение. Изтъква се, че Решенията на ОС по
точка 1 имат характера на актове по управление на стопанисването и ползването
на прилежащото дворно място към сградата, а не са свързани с разпореждане на
ид.части или на целия имот, което би изисквало задължителното участие на всички
съсобственици на ПИ, поради това е неправилно да се приеме, както е сторил
първоинстанционният съд, че етажните собственици не притежават правото на 100%
върху ид.части от дворното място и за това не разполагат с правомощието да
проведат ОС и да приемат решения по управлението на същото дворно място като
обща част по реда на чл.16 и сл.от ЗУЕС, което е обосновало неправилен извод за
нищожност на оспорените само три решения на ОС на ЕС, приети на 16.08.2019г.
Въз основа на изложените съображения и аргументи в жалбата си, въззивникът иска
отмяна изцяло на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което предявеният
в производството иск по чл.40 ал.2 от ЗУЕС да бъде отхвърлен. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Доказателствени
искания с въззивната жалба не са направени.
В
срока за отговор на
въззивната жалба по смисъла на
чл.263 от ГПК, е депозиран писмен отговор от П.Д.Г., с ЕГН **********, чрез пълномощника му - адв.В.К. ***, в
който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за
правилност и законосъобразност на решението на ЯРС. По изложени подробни и
аргументирани съображения и доводи, опровергаващи оплакванията във въззивната
жалба, се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като допустимо,
правилно и законосъобразно, заедно с всички произтичащи от това последици.
Направено е искане за присъждане на направените пред настоящата инстанция
разноски. Доказателствени искания с отговора
на въззивната жалба не са направени.
В с.з., за
въззивника – ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на жил.сграда с адм.адрес - гр.Ямбол, ул.“Преслав“
№ 21, редовно и
своевременно призован, се явява Управителя на ЕС - П.В.П. и пълномощникът - адв.М.С. ***, който
от името на доверителя си заявява, че поддържа жалбата по изложените в същата
съображения и с направеното искане. В допълнение се акцентира на това, че
пространството пред входната врата е прилежаща площ към сградата, по своето естество
и предназначение служи за общо ползване и съответно се явява обща част,
независимо дали дворът като цяло е общ или не. Поради това като обща част,
нейното ползване може да се регламентира от ОС и правилника, а паркирането на
автомобили върху тази обща част, представлява нейно ползване. Твърди се, че и
към момента въззиваемият Г. паркира автомобила си върху тази обща част и по
този начин затруднява преминаването през двора и достъпа до входната врата на
жил.сграда както на живущите в сградата, така и на МПС-та, а в случаи на
необходимост и на позициониране и спиране пред входа на сградата на ППС със
специален режим - било линейка, полицейски автомобил, пожарна и или др.,
изтъквайки, че по този начин се ограничават правата на живущите в жил.сграда в
режим на ЕС. Претендира се за присъждане
на направените пред настоящата въззивна инстанция разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. В случай, че съдът приеме въззивната жалба за неоснователна, се релевира на
основание чл.78 ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност
на делото.
В о.с.з. въззиваемия - П.Д.Г.
се явява
лично и чрез пълномощника си – адв.К., заявява оспорване на въззивната жалба и
поддържане на депозирания писмен отговор по жалбата с изложените в същия
съображения и доводи и с направеното с него искане. В хода на устните прения
процесуалният представител на въззиваемия изтъква, че по делото е безспорно
установено, че липсва
идентичност между собствениците на апартаменти от процесната сграда и
собствениците на идеални части от дворното място, като с оглед на това се
акцентира, че съгласно цитираната в писмения отговор константна практика на
ВКС, в този случай, дворът не се явява обща част по смисъла на чл.38 от ЗС и поради
това всички решения за ползването на дворното място следва да се вземат по реда
на чл.32 от ЗС, а именно - въз основа на решение на ОС на собствениците на дворното
място, а не на етажните собственици. В пледоарията си адв.К. възвежда доводи,
че въпросът за паркирането, е уреден нормативно в чл.43 ал.3 от ЗУТ, според която
разпоредба когато земята, върху която е изградена жилищната сграда не е обща
част по смисъла на чл.38 от ЗС, паркирането се осигурява чрез разпределение на
ползването върху свободната дворна площ, която не е необходима за ползване на
сградата по предназначение. Предвид на тези си съображения и поддържайки и тези, изложени в писмения
отговор, адв.К. прави искане за постановяване на решение, с което да бъде
потвърдено решението на ЯРС като правилно и законосъобразно. Заявена е
претенция за разноски пред настоящата въззивна инстанция съгласно представен списък
по смисъла на чл.80 от ГПК и се изразява становище за неоснователност на
релевираното от въззивната страна възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за
прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалният представител на въззиваемия.
Фактическата обстановка по делото не
е изцяло безспорна, поради което и настоящата въззивна инстанция дължи преценка
и анализ на доказателствената съвкупност, приобщена по делото. След
самостоятелна оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
настоящата въззивна инстанция приема за установено следното от фактическа страна:
Производството пред РС-Ямбол е образувано въз основа на искова
молба, предявена от П.Д.Г. ***,
депозирана чрез пълномощник - адв.В.К. ***, с която в качеството му на
собственик на апартамент №9, находящ се в жилищната сграда с адм.адрес -гр.Ямбол,
ул.“Преслав“ №21, вх.“А“, ет.3 и на 81.09/1530 ид.ч. от ПИ с идентификатор
№87374.537.120 по КК на гр.Ямбол, е предявил иск с правна квалификация по чл.40
ал.1 от ЗУЕС - за отмяна като незаконосъобразни на решения по т.1А, т.1Б и т.1В
от Протокол №17 от 16.08.2019г. на ОС на ЕС на жилищна сграда в режим на етажна собственост с
адм. адрес - гр.Ямбол, ул.“Преслав“, бл.21.
Исковата
претенция се основава на твърдения и доводи, че с оглед на това, че дворното
място в което попада процесната жил.сграда в режим на ЕС няма статут на обща
част, то атакуваните Решения на ОС на ЕС се явяват взети от некомпетентен орган
– от ОС на етажните собственици, а не от събрание на съсобствениците на ПИ с
идентификатор №87374.537.120. Освен това твърдейки, че терена на посочения
процесен ПИ се явява съсобствен с този на ПИ с идентификатор №87374.537.117, се
поддържа, че не всички съсобственици на земята, са били поканени на събранието,
както и че същото не е следвало да се провежда по ЗУЕС, а по чл.32 ал.1 от ЗС.
Възведени са и доводи, че изготвените за събранието документи противоречат на
чл.16 ал.5 от ЗУЕС и правят неясна волята на страните, като поставят под съмнение
начина на гласуване и приетите решения. В тази насока се акцентира, че е налице
несъответствие между отразени обстоятелства в Протокола от 16.08.2019г. и в
двата списъка, които са неразделна част към него /на участниците в ОС и на
начина на гласуване/, касаещи общото процентно съотношение на участвалите в
проведеното на 16.08.2019г. ОС на ЕС и на общо гласувалите, като в Протокола е
посочено, че са гласували общо 80.57 %, а в двата списъка са посочени като
участници в събранието и гласували лица, притежаващи сумарно общо 90.57% от
общите части. В хода на устните прения с представена писмена защита, ищецът
чрез пълномощника си е възвел и друг порок за незаконосъобразност на оспорените
Решения на ОС на ЕС, а именно, че с оглед на естеството им, което е за ползване
на дворното място и паркирането в него на МПС-та би следвало при вземането им
да се гласува и формира мнозинство на база - ид.части от дворното място, а не с
ид.части от общите части на сградата.
С депозирания отговор по реда и при
условията на чл.131 от ГПК пред първоинстанционния съд, исковата претенция е
оспорена по основателност въз основа на подробно изложени съображения и доводи.
Заявено е искане за отхвърлянето й със съответните законни последици.
С проекто-доклада по делото /обявен
в провелото се на 14.11.2019г. о.с.з./ и допуснатото допълване на същия в проведеното първо по делото пред първоинстанционния съд
съдебно заседание, след направено искане от страна на процесуалният
представител на ищеца-въззиваем, ЯРС обявявайки го за окончателен, е
приел, че е сезиран с един иск, който е квалифициран по чл.40 ал.1 от ЗУЕС, с
предмет – отмяна на три от решенията, взети на ОС на етажните собственици в жилищна сграда в режим на етажна собственост с адм. адрес - гр.Ямбол,
ул.“Преслав“, бл.21, провело се на 16.08.2019г., касаещи ползването на дворното място, обективирани в Решения по т.1А, т.1Б и т.1В, поради тяхната незаконосъобразност и нищожност. Страните не са
възразили по обявения за окончателен доклад, в т.ч. и против правната
квалификация на предявения иск, като не са направили други искания за допълване
или промяна на същия.
С Решението си ЯРС по предявения квалифициран по чл.40 ал.1 от ЗУЕС конститутивен иск, е
обявил за нищожни атакуваните три Решения по т.1А, т.1Б и т.1В от Протокол №17 от 16.08.2019г.
на ОС на ЕС в жилищна сграда в режим на етажна
собственост с адм. адрес
- гр.Ямбол, ул.“Преслав“, бл.21, приемайки, че етажните собственици и
упълномощените представители на собствениците от процесната ЕС не притежават
100 % ид.ч. от дворното място, тъй като същото се явява съсобствено и с други лица, непритежаващи
обекти в процесната сграда ЕС, както и с оглед на изложени правни доводи, че
дворното място върху което е построена процесната жил.сграда не е обща част по
смисъла на чл.38 ал.1 от ЗС, е формиран извод, че процесните оспорени Решения,
които касаят управлението на дворното място са взети от некомпетентен орган –
от ОС на етажните собственици, между които има и такива, които не притежават
ид.част върху дворното място, а не от събрание на съсобствениците на ПИ с
идентификатор №87374.537.120, което следва да се извърши по правилата на чл.30,
ал.3 и чл.31, ал.1 от ЗС, а при липса на формирано съгласие по реда на чл.32, ал.2
от ЗС.
Не е спорно
по делото, че ищецът – въззиваем П.Г., е
придобил въз основа на дарствен акт, правото на собственост върху
обект в процесната жил.сграда ЕС, а именно – апартамент № 9 на 3-ти етаж
във вход „А“, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
87374.537.120.2.9 по КК, със застроена площ от 101 кв.м., заедно с прилежащите
му избено помещение № 6 със застроена площ от 18.60 кв.м., 10.12 % ид.ч. от
общите части на сградата с идентификатор № 87374.527.120.2 по КК, 5,80% ид.ч.
от правото на строеж върху ПИ с идентификатор № 87374.537.120 по КК, както и
върху 81.09/1 530 ид.части от ПИ с идентификатор № 87374.537.120 по КК, целия
с площ от 802 кв.м., за което свидетелстват представените към иск.молба Нот.акт за дарение на недв.имот № 76, т. IV, рег.№ 4298, дело № 334 от
10.06.2014 г. на Нотариус М. Д. с рег.№ 453, с район на действие - съдебен
район при ЯРС и Договор за право на собственост върху общинска земя от
18.12.2001г.
От приложената, представена в хода на
първоинстанционното производство от страна на ответника – въззивник, скица №
388/27.02.2002 г. издадена от Община-Ямбол, се установява, че процесната
жил.сграда, представляваща ЕС е попадала в УПИ IX 3259, 3260, в кв.78 по действащия регулационен
план на гр.Ямбол с обща площ от 1 530 кв.м., в който е построена и още една
жил.сграда, представляваща ЕС, който имот се явява идентичен с парцел II –
3259, 3260 в кв.62 по обезсилен план.
С влизането в сила на кадастралната карта на гр.Ямбол и
на кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-39/30.08.2005г. на
Изпълнителния директор на АК, с последно изменение със Заповед
КД-14-28-619/20.03.2006г. и Заповед КД-14-28-2059/14.08.2006г., видно от скици
на ПИ №15-3305-03.01.2020г. и на ПИ № 15-3309-03.01.2020 г. издадени от АГКК,
на парцел II – 3259, 3260 в кв.62, съответстват формирани два поземлени
имота, съответно - ПИ с идентификатор 87374.537.117 с площ от 793 кв.м. с
адм.адрес – гр.Ямбол, ул. “Преслав“ №23, в който попадат две сгради - сграда с
идентификатор 87374.537.117.1 със застроена площ 36 кв.м., брой надз.етажи 1 с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна и сграда с идентификатор 87374.537.117.2
със застроена площ 257 кв.м., брой надз.етажи 4, предназначение: жилищна сграда
– многофамилна и процесният ПИ с идентификатор 87374.537.120 с площ от 801
кв.м. с адм.адрес - гр.Ямбол, ул.“Преслав“ № 21, в който попадат две сгради
- сграда с идентификатор 87374.537.120.1 със застроена площ 15 кв.м., брой
надз.етажи 1 с предназначение: сграда за търговия и процесната сграда с
идентификатор 87374.537.120.2 със застроена площ 255 кв.м., брой надз.етажи 4, предназначение:
жилищна сграда – многофамилна.
По
делото са приобщени скица №2/07.01.2020г. и справка от Община-Ямбол №
2801-00544 от 09.01.2020 г., изготвени по данни от СГКК и имотен регистър на
България /ИКАР/, въз основа на които се установяват всички носители на
абсолютни ограничени вещни права на УПИ IV 120, кв.84
по плана на гр.Ямбол-ЦГЧ, ПИ с идентификатор 87374.537.120 по КК на гр.Ямбол, с
адм.адрес ул.“Преслав“ № 21 и УПИ III 117,
кв.84 по плана на гр.Ямбол-ЦГЧ и на УПИ III 117, кв.84
по плана на гр.Ямбол-ЦГЧ, ПИ с идентификатор 87374.537.117 по КК на гр.Ямбол,с
адм.адрес ул.“Преслав“ № 23. От тези документи е видно, че не всички
собственици на обекти в процесната жил.сграда, която е в режим на ЕС, са
собственици и на ид.части от дворното място. Такива се явяват например -
собственикът на ап.11 от процесната жил.сграда - Т. Г. Р., собственикът на
ап.10 от процесната жил.сграда – Н. С. Б. и др., както и въз основа на тези
писмени доказателства, се установява, че дворното място на двата съседни ПИ с
идентификатор 87374.537.117 и с идентификатор 87374.537.120, към момента се
явява съсобствено, като липсват данни по делото същото да е поделено, а още
повече да е учредено право на ползването между съсобствениците му, по-голяма
част от които се явяват и собственици на обекти в двете жил.сгради,
представляващи ЕС, попадащи в двата съседни поземлени имота по КК на гр.Ямбол.
В
хода на първоинстанционното производство във връзка с фактологията по свикване
и провеждане на въпросното ОС на ЕС, които действия от формална страна не са
спорни, от ответната страна с писмения й отговор по чл.131 от ГПК, са
представени относими във връзка с проведеното на 16.08.2019г. общо събрание,
писмени документи - приложена е покана за свикване на ОС съгласно чл.13, ал.1
от ЗУЕС, с която Управителят на ЕС на жилищната сграда в режим на ЕС, с адм.адрес
- гр.Ямбол,ул.“Преслав“ № 21, е уведомил собствениците на обекти в жил.сграда, че
на 16.08.2019 г./петък/ от 19.00 ч. на двора, пред входа на сградата ще се
проведе ОС на етажна собственост при изрично обявен дневен ред, включващ 6
точки, като оспорените три Решения на ОС са относими към т.1 от предварително
обявените „Паркиране на МПС в двора на сградата“. В поканата е посочена датата и
часа на поставяне - 08.08.2019 г., 21.00 ч. и имената на лицето, поставил
съобщението - П.В.П., което обстоятелство е удостоверено с подписа му. Това
действие е обективирано в нарочно съставен Констативен протокол №16 /5/ от 08.08.2019г.
/л.47 от материалите по първоинстанционното гр.д./, от който се установява, че
в присъствието на разпитаната по делото като свидетел С. В. К. /собственик на
ап.5 от процесната жил.сграда/, Управителят на ЕС – П.П. е поставил поканата на
информационното табло във входа на блока. Представени са и 4 бр. констативни
протоколи № 16/08.08.2019 г. за устно уведомяване - по телефон на собственици
на обекти в процесната жил.сграда ЕС, за свикването на ОС на ЕС, на
08.08.2019г. в изрично посочен час, извършено от свикващия ОС Управител на ЕС - П.П. в
присъствието на свидетел по уведомяването, както и Констативен протокол №16/6/ от
08.08.2019г. за изпратена покана по
ел.поща на собственика на ап.8 от процесната жил.сграда, В. Д., ведно с
разпечатка от ел.поща на ЕС.
Съгласно
приетия в производството пред първоинстанционния съд като доказателство по
делото Протокол №17/16.08.2019г., се установява, че на 16.08.2019 г. от
19.00 часа, в двора пред входа на жил.сграда, се е провело свиканото от
Управителя на ЕС, ОС на собствениците и упълномощените представители на
собствениците на етажната собственост в жилищна сграда в режим на ЕС с адрес - гр.Ямбол,ул.“Преслав“
бл.21, при следния, посочен в протокола като предварително обявен дневен ред -т.1
- паркиране на МПС в двора на сградата; т.2 - допълване с нови правила и
поправки на Правилника за вътрешния ред; т.3 - поставяне на знаци „Частна
собственост“; т.4 премахване на стари кабели, антени, стърчащи винкели; т.5 -
почистване на общите части и помещения и т.6 - разни. В протокола е посочено, че
на събранието са присъствали 14 собственици, които притежават 80.57 % от
идеалните части на общите части на етажната собственост, съгласно приложени
като неразделна част, списък на участвалите, съдържащ имената на собствениците
на обекти в сградата, техните пълномощници и идеалните части от общите части на
сградата, които притежават, приложени са и копия от пълномощните. Отразено е,
че на ОС са присъствали и живущите в сградата В. П. и С. Д..
След обсъждане, ОС на етажните собственици, е
взело решение предварително обявената от дневния ред като т.1 – „паркиране на
МПС в двора на сградата“ да бъде трансформирана в три подточки – т.1А –
„паркиране на МПС собственост на живущите в сградата“, т.1Б – „паркиране на МПС
собственост на гости на живущите в сградата“ и т.1В – „паркиране на МПС пред
входа на сградата“. Прави впечатление, че в представения Протокол и приложения
списък с начина на гласуване към него, по това направено от Управителя на ЕС – П.П.
предложение за трансформиране на предварително обявената точка 1 от дневния ред
на три отделни подточки, липсва изрично гласуване, а е отразено единствено
констатацията „няма възражения“, въпреки изразеното в тази насока от ищеца –
въззиваем възражение, че въпросът за паркирането би следвало да се обсъди на
събрание на съсобствениците на двора. След разисквания по транформираната т.1 в
три отделни подточки, са били приети следните Решения – предмет на оспорване от
ищеца-въззиваем с предявената иск.молба - Решение № 1А – „живущите в сградата
собственици на МПС, да ги паркират в съответните им преместваеми обекти или
извън прилежащия двор“, Решение № 1Б- „забранява се паркирането на МПС пред
входа на сградата“, Решение № 1В – „МПС
собственост на гости на живущите в сградата, да бъдат паркирани пред
преместваемото съоръжение на собственика на апартамента, на който гостуват, но
така, че да не пречат на влизането и излизането на останалите ползватели. Собствениците
с гости, паркирали своите МПС в двора, са длъжни да уведомят Управителя“. Всяко
едно от тези три Решения на ОС е било поотделно прието със следното мнозинство
– от присъствалите и гласували участници в ОС на ЕС, притежаващи общо 80.57% от ид.ч. от общите части на ЕС - „ЗА“ са гласували участници с общо 70.64 %
ид.ч., „ПРОТИВ“ са гласували участници с общо 9.93 % ид.ч. и „въздържали се“
- 0.00%.
След обсъждане и по останалите точки от
предварително обявения дневен ред и вземане на съответните решения по тях, председателстващия
ОС на ЕС го е обявил за закрито.
Неразделна част от Протокол №17 на ОС на ЕС от
16.08.2019г. е и списъка с начина на гласуване по точките от дневния ред на
участвалите собственици и упълномощени представители в общото събрание на ЕС,
което е удостоверено с подписа на участвалите поименно посочени лица, като
същият този списък, както и списъка на участвалите в ОС са съответно подписани
от протоколчика на събранието – св.С. В. К. и от Председателстващия го – П.П. –
Управител на ЕС.
Видно от тези два списъка и от приложените
пълномощни, се установява, че на ОС са участвали и собственици на обекти в
процесната сграда ЕС чрез пълномощници, на които са делегирани правомощия както
да ги представляват на общите събрания на ЕС, така и на общите събрания на Сдружението на собствениците в сградата на
режим на етажна собственост, намираща се на посочения адрес в гр.Ямбол и от
тяхно име да участват в обсъжданията по точките от дневния ред, да изразяват
становища и мнения, да гласуват при вземането на решения, както и да подишат
протокола от ОС, а именно - Н.И. В.
- собственик
на ап.1 е упълномощила И. Н. К.; Н.
С. Б. - собственик на ап.10 е упълномощил като свой представител Г.
В. Х.-П.
/явяваща се и собственик на обект в ЕС, на ап.6/; В. С. Д. - собственик на ап.8 е
упълномощила Г. В. Х.-П.; П. Д. П. като собственик на ид.ч. от ап.2 е упълномощил
съсобственика на ап.2 Д. Д. П..
След изготвяне на Протокола от проведеното ОС, с
приложеното на л.65 от материалите по гр.д.№3023/2019г. на ЯРС, Съобщение
поставено на 23.08.2019 г. в 20.30 ч. на информационното табло във входа на
блока, Управителят на ЕС е уведомил етажните собственици, че всеки един
от тях може да оспори писмено пред Управителя в 7-дн.срок от съобщението, но не
по-късно от един месец в случай на отсъствие на собственика, ползвателя или
обитателя, съдържанието на изготвения Протокол, включително достоверността на
отразените в него решения. Това действие на Управителя на ЕС е обективирано в
съставен Констативен протокол № 18/23.08.2019 г., като за удостоверяване на
обстоятелството по поставянето на съобщението е подписан като присъствал И. Н. К.
/съсобственик на ап.1/.
Въз основа на молба с рег.№ 27 от 11.09.2019 г. М.
Г.а Д. в качеството й на собственик на ап.12, след като се е снабдила на
10.09.2019г. със заверено копие от Протокола от проведеното на 16.08.2019г. ОС
и приложенията към него, на което ОС не е участвала както лично, така и чрез
пълномощник, е поискала поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като е
констатирала допусната сметна грешка в сбора на процентите идеални части от
общите части на участвалите в проведеното ОС собственици на обекти в жил.сграда
ЕС, който бил 90.57 %, а не отразените в Протокола от проведеното на
16.08.2019г. общо 80.57 %.
По така направеното искане, с Протокол за
поправка на очевидна фактическа грешка №19 от 14.09.2019г., съставен и утвърден
от Управителя на ЕС –П.П., е допусната констатираната от М. Д. очевидна
фактическа грешка, състояща се в неправилно отразяване на сумарното процентно
притежание на ид.части от общите части на сградата ЕС на участвалите в
проведеното на 16.08.2019г. ОС собственици на обекти в сградата, както лично,
така и чрез пълномощници, като вместо посочените общо 80.57 % навсякъде в
съдържанието на Протокола от 16.08.2019г. да се чете 90.57%, включително и в
изчисленията за гласувалите участници в събранието. Към този Протокол е
приложен като Приложение №1 подписан отново от Управителя на ЕС и от
протоколчика на събранието Протокол №17/16.08.2019г. с нанесените корекции
както в сумарните проценти на ид.части на собствениците на обекти от жил.сграда
присъствали лично или чрез пълномощник на ОС, така и в процента на гласувалите
„За“ при вземането на оспорените три Решения на ОС, като е посочено, че „За“ са
гласували 80.64% от общо гласувалите 90.57%.
Съобщение за така изготвения Протокол за
поправка на очевидна фактическа грешка №19 от 14.09.2019г., е било поставено на
информационното табло във входа на 14.09.2019 г. в 20.30 ч. в присъствието на
св.С. К., което действие е обективирано в приложения по делото Констативен
протокол №20/14.09.2019г., изготвен от Управителя на ЕС П. и подписан от него и
от свидетеля по разлепването на съобщението.
По делото от ответната страна - въззивник са
ангажирани и гласни доказателства чрез показанията на допуснатия на тази страна
в производството пред първоинстанционния съд, свидетел – С. В. К. /без родство със страните/. От
показанията на св.К. /собственик на ап.5 в процесната жил.сграда и живуща в
същата повече от 40 години, както и избрана за протоколчик на проведеното на
16.08.2019г. ОС на ЕС/, се приема за достоверно, че за свикването на ОС, е било поставено
съобщение на таблото, което се намирало на три крачки след входната врата, в
самия вход. М. Д. е била единственият според свидетелката отсъстващ собственик на събранието и след като
същата се е снабдила с препис от Протокола и е входирала молба, се е разбрало, че
има допусната сумарна грешка в общото процентно съотношение с оглед
притежаваните ид.части от общите части на сградата, на участвалите в ОС етажни
собственици, която е била отстранена чрез поправка на протокола, като
коригираният протокол е бил обявен отново на същото табло. За провеждането на
самото ОС св.К. сочи, че при приемането на дневния ред не е имало възражения,
като сочи, че мотива за гласуваните три оспорени Решения, бил продиктуван от
това да се обсъди и реши как да се ползва пространството пред входа, така че да
е удобно за всички и никой на никого да не пречи. В тази насока свидетелката
твърди, че ищецът – въззиваем П.Г. откакто е придобил МПС, от преди няколко
години, го е спирал на спорното място
пред входа, като в началото никой не му е правил забележка, но след като С. Д.,
който е ползвател на обект в жил.сграда от преди около две години, е започнал
да изразява претенции и да спира своя л.автомобил на същото място пред входа, е
възникнал спор, като и останалите живущи в сградата недоволствали от
паркирането на МПС пред входа, поради това, че се е затруднявал достъпът до
него било на живущите, било при нужда на линейка или пожарна и се пречило и на
останалите МПС да извършват каквито и да е маневри в дворното място. Според св.К.
на събранието на 16.08.2019 г. ищецът – въззиваем Г. преди приемането на
дневния ред не е изразил възражения, а при обсъжданията е имал такива, като е заявил,
че има право да си спира и паркира на въпросното място. Св.К. в показанията си
сочи, че дворното място заедно с това на съседната кооперация преди време е
било общо, но към момента всички собственици на апартаменти в двете жил.сгради
притежават и ид.ч. от общото дворно място. В тази част показанията на
свидетелката не кореспондират с писмените източници приобщени по делото, поради
което не се кредитират от настоящата инстанция като недостоверни.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба, депозирана от въззивника
– ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на жил.сграда с адм.адрес - гр.Ямбол, ул.“Преслав“ №21, представлявана
от Управителя на Етажната собственост П.В.П. – ответник по първоинстанционното
производство, е процесуално допустима
като подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна,
при наличието на правен интерес с оглед изхода на спора в развилото се пред ЯРС
гр.д.№3023/2019г. по описа на същия съд.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на обжалваното първоинстанционно решение, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните /т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г.
на ОСГТК на ВКС/. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ЯОС
намира, че обжалваното решение на ЯРС е валидно, като
постановено от законен състав на районния съд, в рамките на правомощията му,
мотивирано и разбираемо.
По отношение
на допустимостта на постановеното от ЯРС решение, Въззивният съд
констатира, че обжалваното решение не страда от порок, сочещ на недопустимост.
В тази връзка следва да се отбележи, че като е прогласил нищожността на
оспорените три Решения на ОС на етажните собственици, ЯРС не се е произнесъл
свръх петитум, без да е имало такова искане. При изследване
на формулировката на ищцовата претенция и изложените обстоятелства и правни
аргументи в обстоятелствената част на исковата молба, се установява, че ищецът
- въззиваем чрез процесуалният си представител през време на целия процес
поддържа твърденията, че атакуваните Решения на ОС на етажните собственици,
касаещи паркирането на МПС-та на собственици на обекти в процесната жил. сграда
в режим на ЕС и техни гости, в дворно място, което се явява съсобствено и в което са
обособени два поземлени имота /процесният ПИ с идентификатор
№87374.537.120 по КК на гр.Ямбол, с адм. адрес гр.Ямбол, ул.“Преслав“ № 21 и съседния ПИ с идентификатор 87374.537.117 по КК на гр.Ямбол, с адм. адрес гр.Ямбол, ул.“Преслав“
№ 23/, няма статут на обща част, като в тази насока възвежда и поддържа наличие
на порок за нищожност на Решенията, изрично възведен и в доклада по чл.146 от ГПК в производството пред ЯРС, а именно, че
- оспорените Решения са взети от некомпетентен орган
- ОС на етажните собственици, а не от събрание на съсобствениците
на дворното място, и едновременно с това заявява и поддържа искането си - да се
отменят като незаконосъобразни процесните три Решения на ОС на етажните
собственици. След като определянето на основанието на предявения иск е
процесуално задължение на съда, то правилно ЯРС, разглеждащ спора, с доклада си
по делото в съответствие със заявеното с петитумната част на иск.молба искане,
е определил правната квалификация на иска по чл.40 ал.1 от ЗУЕС, с който е бил
сезиран и е приел за разглеждане релевираното оспорване. За прецизност
настоящият въззивен състав намира да отбележи, че ищцовата страна основава
исковата си претенция за отмяна на оспорените Решения на ОС на ЕС като
незаконосъобразни, на твърдения за липса на компетентност на ОС по въпроси, извън
правомощията на ОС на ЕС /чл.11 и чл.33 от ЗУЕС/, касаещи в случая управлението
и ползването на дворното място, попадащо в процесния
ПИ с идентификатор №87374.537.120 по КК на гр.Ямбол, с адм. адрес гр.Ямбол,
ул.“Преслав“ № 21, за което самият ответник признава със заявеното в отговора
си /"Независимо, че земята се притежава не от всички собственици, при
определяне на кръга от участниците в ОС се прилага нормата на чл.38 от
ЗС."-абзац 2-ри от л.3 на отговора - л.24 от гр.д.№3023/2019г. на ЯРС/, че
не е със статут на обща част по смисъла на чл.38 от ЗС. В допълнение следва да се посочи, че уредбата на ЗУЕС е специална и щом
предмет на оспорването са Решения, взети именно от Общото събрание на ЕС, по
ред, уреден в ЗУЕС, макар и касаещи въпроси, които не са в правомощията на ОС и
не попадат в обхвата и регламентацията на ЗУЕС, то наведения порок следва да се
квалифицира като противоречие със закона, което по използваната в ЗУЕС
терминология е еднозначно с употребеното в чл.40, ал.1 от ЗУЕС понятие
„незаконосъобразност“. Няма пречка в производството по оспорване на порочните
решения на ОС на ЕС да бъде извършена преценка относно пределите, до които се
разпростира компетентността на Общото събрание, и в случай, че бъде
констатирано, че оспорените решения са взети при липса на компетентност на ОС
по конкретната материя, то да бъде отменено като незаконосъобразно. Като е процедирал по този начин и
след като ЯРС е разгледал приоритетно оспорената материална некомпетентност на
ОС на ЕС за вземането на атакуваните Решения, то приемайки ги за
нищожни и прогласявайки невалидността им
с диспозитива на съдебния си акт, първостепенният съд фактически не е разгледал
иск, с който не е бил сезиран, след като ищецът-въззиваем се позовава и на този
порок. Според настоящата въззивна инстанция не би следвало да се допуска a priori валидиране на
нищожни решения и да се изисква позоваването да става чрез сезиране на съда с
отрицателен установителен иск по чл.26 от ЗЗД, след като такъв порок е заявен в
сроковете и по реда на чл.40 ал.1 от ЗУЕС. С оглед трайната практика на ВКС,
изразена както в
Решение №39 от 19.02.2013г., постановено по гр.д.№657/2012г. I г.о. на ВКС, с
което е уеднаквена противоречивата съдебна практика на ВКС, формирана по
отменения ГПК и с което се дава отговор на поставените въпроси относно
решенията на ОС на ЕС и приложението на правилата за недействителност на
сделките към тях, то в по -
новата такава, макар и с незадължителен характер като постановени било по реда
на чл.288 от ГПК, така и в производства по реда на чл.278 вр.с чл.274 ал.3 от ГПК - Определение №482 от 17.10.2017г. по гр.д.№11/2017г. по описа на ВКС, Определение №472 от 10.10.2018г. по ч.гр.д.№3504/2018г. IV г.о., ГК на ВКС, Определение №137 от 04.08.2020г.
по ч.гр.д.№1267/2020г. I г.о., ГК на ВКС и др., се възприема, че защитата срещу порочни решения на ОС на ЕС, независимо дали
се твърди нищожност /включително и когато се твърди, че същите са нищожни като
взети при липса на компетентност какъвто е процесният случай/ или
незаконосъобразност, може да бъде осъществена само по специалния ред, предвиден
в чл.40 ал.1 от ЗУЕС, в предвидения 30-дневен преклузивен срок, като този ред
на защита изключва правилата на ЗЗД за недействителност на договорите, т.е. общия
ред с иск по чл.26 от ЗЗД. Практиката на ВКС последователно се придържа към
това разрешение, с което ЯРС се е съобразил.
Освен това настоящият въззивен ЯОС намира да
отбележи, че ако се допусне порочните решения на ОС да се оспорват по
общия ред с отрицателен установителен иск по чл.26 от ЗЗД и след срока,
предвиден по чл. 40 от ЗУЕС, би се предоставила възможност за недоволните
етажни собственици да оспорят повторно същите решения на ОС, но вече с аргумент
за тяхната нищожност. Ето защо, настоящият състав, намира, че в срокът по чл.
40 от ЗУЕС следва да бъдат заявени абсолютно всички пороци, от които страда
решението на Общото събрание на етажната собственост, в това число и тези,
които според страната обуславят неговата нищожност като взети при липса на компетентност.
При преценка по същество:
Въззивната жалба на въззивника се
намери от ЯОС за неоснователна, а атакуваното решение на
РС-Ямбол за правилно, като съображенията за този извод са следните:
Сезиран с така
предявения иск, правилно първоинстанционния съд го е квалифицирал по чл.40 ал.1
от ЗУЕС, приемайки, че вида на порока, от който страдат атакуваните Решения на
ОС на ЕС е въпрос на правна квалификация, която е задължение на съда, както и
правилно и съобразно приложимия материален закон ЯРС е формулирал правните си
изводи, изхождайки както от естеството на атакуваните Решения на ОС на ЕС,
които касаят управлението на дворното място на ПИ с идентификатор
№87374.537.120, така и позовавайки се на доказателствената съвкупност.
Виждането на ЯРС, че дворното място, което се явява съсобствено и в което са
обособени два поземлени имота /процесният ПИ с идентификатор 87374.537.120 по
КК на гр.Ямбол, с адм. адрес гр.Ямбол, ул.“Преслав“ № 21 и ПИ с идентификатор
87374.537.117 по КК на гр.Ямбол, с адм. адрес гр.Ямбол, ул.“Преслав“ № 23/, във
всеки от който са изградени по една многофамилна жил.сграда в режим на ЕС и по
една друга сграда /в процесното е сграда за търговия/, не е със статут на обща
част и не следва режима на жил.сграда ЕС, е правилно. За да достигне до този
извод първостепенният съд е анализирал приложимата разпоредба на чл.38 от ЗС,
която дефинира общите части при сгради, в които отделни обекти /етажи или части
от етажи/ принадлежат на различни собственици, като елементи от сградата, които
по естеството си или по предназначение служат за общо ползване. Няма съмнение,
че дворното място, в което се намира сградата на етажната собственост е общо,
тогава когато отделните собственици на обекти в сградата са собственици и на
дворното място. Но не такъв е процесният казус. В случая настоящата въззивна
инстанция споделя извода на ЯРС, почиващ на установеното въз основа на
приобщените по делото относими писмени източници - скица №2/07.01.2020г. и
справка на Община-Ямбол № 2801-00544 от 09.01.2020 г., изготвени по данни от
СГКК и имотен регистър на България /ИКАР/, че е налице липса на идентичност
между собствениците на дворното място, представляващо ПИ с идентификатор
87374.537.120 по КК на гр.Ямбол и етажните собственици на процесната попадаща в
него жил.сграда, за която страните не спорят, че е в режим на ЕС. Както бе
посочено в изложената фактология част от етажните собственици на обекти в
процесната сграда, не са собственици на ид.части от дворното място на посочения
ПИ и с оглед на това дворното място няма статут на обща част на изградената в
него жил.сграда, още повече, че в същия процесен ПИ съществува и др.сграда със
застр.площ от 15 кв.м. с предназначение - сграда за търговия, за която липсват
данни в писмените източници чия собственост е. В тази насока е налице трайно
установена и непротиворечива практика на ВКС, съдържаща се в постановени по
реда на чл.290 от сега действащия ГПК решения, която се възприема изцяло от настоящият
въззивен състав - Решение №28/01.02. 2012г. по
гр.д.№331/2011г. на Второ ГО на ВКС, Решение №71/25.05.2017г. по гр.д.№3936/2016г.
на Първо ГО на ВКС, Решение № 124 от
20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на ВКС, II ГО; решение № 481/25.05.2011
г. по гр. д. № 979/2009 г. на ВКС, I ГО; решение № 165 от 03.01.2017 г. по гр.
д. № 98/2016 г. на ВКС, I ГО., съгласно която „дворното място е обща част по естеството си
по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС само в случай, че е налице пълна идентичност
между етажните собственици и собствениците на земята. Когато в дворното място
съществува и сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали
нейният притежател е етажен собственик или не, специалните правила по
управлението, ползването и разпореждането със земята като обща част не могат да
намерят приложение, тъй като мястото обслужва не само сградата в режим на
етажна собственост, но и друг обект, чийто собственик не може да бъде подчинен
на този режим при незачитане на правата му. Дворното място няма да има статут
на обща част и когато в него е построена сграда в режим на етажна собственост,
но не всички собственици на самостоятелни обекти притежават идеални части от
дворното място, а наред с това право на собственост върху идеални части от
дворното място притежава и лице, което няма вещни права върху самостоятелен
обект в сградата. В тези случаи ползването на дворното място следва да бъде
разпределено по реда на чл.32, ал. 2 от ЗС.“ Само в случаите на пълна
идентичност между етажните собственици и собствениците на земята, какъвто не се
установи да е процесният, сградата „присвоява“ земята, превръщайки се от
„приращение“ (по смисъла на чл. 92 ЗС) в „главна вещ“ (по смисъла на чл. 98
ЗС).
Гореизложеното и преди
всичко приложените писмени източници / скица №2/07.01.2020г. и справка на
Община-Ямбол № 2801-00544 от 09.01.2020 г., изготвени по данни от СГКК и имотен
регистър на България/, дават основание да се възприеме, че в случая съществуват
паралелно два вида съсобственост - вертикална етажна собственост по отношение
на жил.сграда с идентификатор 87374.537.120.2, за която е приложим редът на
управление по ЗУЕС и обикновена съсобственост по отношение на дворното място, в
което са обособени посочените два ПИ, за управлението на което са приложими
чл.32 ал.1 и ал.2 от ЗС. Възможността за съществуване и на двете форми на управление, поставя въпроса за обхвата на
материалната компетентност, с която разполага Общото събрание на етажните
собственици, доколкото същата се явява ограничена от пределите, очертани с чл.11
и чл.33 от ЗУЕС, а на следващо място и въпроса за вида на порока, от който ще
страда решението на Общото събрание на етажна собственост, взето извън
пределите на тази материална компетентност. Формирайки извод, че дворното място на
процесния ПИ с идентификатор 87374.537.120 по КК на гр.Ямбол, с адм. адрес
гр.Ямбол, ул.“Преслав“ № 21, в което попада процесната жил.сграда в режим на ЕС
и за което са налице данни, че е съсобствено с терена на ПИ с идентификатор
87374.537.117 по КК на гр.Ямбол, с адм. адрес гр.Ямбол, ул.“Преслав“ № 23, не е
със статут на обща част, правилно първоинстанционният ЯРС е възвел съображения,
че Решенията за разпределяне ползването му, каквото е естеството на оспорените
Решения на ОС на ЕС по т.1А, т.1Б и т.1В, които касаят паркирането на МПС-та в
дворното място, следва да бъдат взети на общо събрание на съсобствениците на
дворното място, в което са обособени два поземлени имота /процесният ПИ с
идентификатор 87374.537.120 по КК на гр.Ямбол, с адм. адрес
гр.Ямбол,ул.“Преслав“ № 21 и ПИ с идентификатор 87374.537.117 по КК на
гр.Ямбол, с адм. адрес гр.Ямбол, ул.“Преслав“ № 23/ при съобразяване с нормата
на чл.64 от ЗС и то по реда на чл.32 ал.1 от ЗС, с мнозинство, повече от
половината, а ако мнозинство не може да бъде формирано или ако решението на
мнозинството е вредно за общата вещ, по реда и при условията на чл.32 ал.2
от ЗС – от районния съд, който решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е
нужно, назначава управител на общата вещ. По отношение на паркирането на МПС в
процесния ПИ, каквото е естеството на оспорените решения на ОС на ЕС, приложима
в случая се явява и специалната с оглед естеството на засегнатите въпроси, разпоредба
на чл.43 ал.3 предл.2-ро от ЗУТ, съгласна която „когато земята, върху която е
изградена жилищната сграда, не е със статут на обща част по чл.38, ал.1 от
Закона за собствеността, паркирането се осигурява чрез разпределяне на
ползването върху тази част от свободната дворна площ, която не е необходима за
ползването на сградата по предназначение“, т.е. при спазване на възведеното
ограничение в чл.64 от ЗС.
Взетите на 16.08.2019г. три оспорени
Решения на ОС на ЕС по т.1А, т.1Б и т.1В, касаещи паркирането на МПС в дворното
място на ПИ с идентификатор
87374.537.120 по КК на гр.Ямбол, третирано неправилно като обща част, се явяват
взети извън компетенциите на ОС на етажните собственици, чиито правомощия са
разписани изрично в чл.11 и чл.33 от ЗУЕС. С оглед на това в случая не се налага
всяко едно от тези Решения да се разглежда и анализира поотделно, както и да се
прави преценка дали за взети в полза или във вреда на общата вещ - в случая
жил.сграда в режим на ЕС, в каквато насока са възведените с разглежданата
въззивна жалба оспорвания.
С гореизложеното съдът дава отговор на
възраженията на въззивника и като счита жалбата му за неоснователна, намира, че
следва да потвърди обжалваното решение на ЯРС като правилно и законосъобразно.
Разноски:
При този
изход на делото следва да бъде уважена заявената претенция на въззиваемия П.Г. да
бъде осъден въззивника - Етажната собственост на жил.сграда
с адм.адрес - ул.“Преслав“ №21, гр.Ямбол,
представлявана от Управителя на Етажната собственост П.В.П., да му заплати сторените в настоящото
въззивно производство разноски в размер на 400.00 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съгласно
представен списък по смисъла на чл.80 от ГПК и Договор за правна защита и
съдействие от 05.06.2020г.
Съдът намира
за неоснователно релевираното от въззивника чрез процесуалният му представител
- адв.С., в хода на устните прения, възражение по чл.78 ал.5 от ГПК - за
прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна. Съгласно
цитираната разпоредба от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, който текст препраща към
разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изменена и доп. ДВ бр.68 от 31.07.2020г. В случая,
съобразно уважения по делото иск по чл.40 ал.1 от ЗУЕС, който е неоценяем,
минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба
№1/2004г./изм. ДВ. бр.68 от
31.07.2020г./ възлиза на сумата
от 600.00 лева, а претендираното като заплатено пред настоящата въззивна
инстанция адв.възнаграждение за осъщественото процесуално представителство е в
размер на 400.00 лева, т.е. под определения минимален размер в цитираната
Наредба.
С оглед изхода на делото, претенцията за
разноски на въззивника е неоснователна.
На основание чл.280 ал.3 т.2 от ГПК решението
като постановено по предявен иск по реда на чл.40 ал.1 от ЗУЕС е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.
272 от ГПК, ОС-Ямбол
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
129/25.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 3023/2019 г. по описа на РС-Ямбол.
ОСЪЖДА ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на жилищна сграда с
административен адрес - ул.“Преслав“ №21, гр.Ямбол, представлявана от Управителя на Етажната собственост П.В.П., с ЕГН **********,
да заплати на П.Д.Г., с ЕГН **********,
с адрес ***, сторените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 400.00 /четиристотин/
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно
разпоредбата на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.