Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 12.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на осми ноември две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 257 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Ю.“ ЕООД, ***, депозирана срещу
Решение № 260075/06.08.2021г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по
ВНАХД № 93/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
27-0000745/08.03.2019г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Шумен, с което на „Ю.“ ЕООД, *** за нарушение по чл. 14, ал. 3 от ЗЗБУТ
вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7 от 15.08.2005г. за минималните изисквания за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
видеодисплеи, във вр. с приложение към него т. II, 3, б. „б“ и на основание чл.
413, ал. 2 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че не е
налице допуснато административно нарушение, доколкото в деня на проверката в
обекта му се е провеждало теоретично обучение и наличните компютри не са били
ползвани. В условията на евентуалност се поддържа и становището за
„маловажност“ на простъпката. Поради това се отправя искане за отмяна на
съдебния акт и на потвърденото с него постановление. В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Шумен, представя писмено становище и писмена молба, в
които обосновава извод за неоснователност на касационната жалба. Претендира
присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована,
не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, а
разгледана по същество за неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява частично
основателна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
При извършена проверка
на 31.01.2019г. от служители на Дирекция „ИТ“ – Шумен в обект на жалбоподателя
– учебна база в с. „Бяла река“, община Върбица, област Шумен, ул. „Георги
Димитров“ № 40, ет. 2 било установено че жалбоподателят, в качеството му на
работодател съгл. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ в проверявания обект, в който се
обучавали 15 обучаеми от курс на обучение „Административно обслужване - офис
секретар“, не е изпълнил задълженията си да осигури здравословни и безопасни
условия на труд на работещите, като не е оборудвал прозорците на учебната база
със завеси или щори, които при нужда да намалят дневната светлина на местата за
работа с видеодисплеите на 16 броя преносими компютри. Резултатите от
проверката били обективирани в протокол №ПР1903521 от 31.01.2019г.
Предвид установеното при
извършената проверка на дружеството, в качеството му на работодател бил
съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 14, ал. 3 от ЗЗБУТ вр. с чл. 4, ал.
1 от Наредба № 7 от 15.08.2005г. за минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи във вр. с
приложение към него т. II, 3, б. „б“, връчен на нарушителя.
Въз основа на така
съставения АУАН било издадено и обжалваното пред районния съд наказателно
постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдебният състав посочил също, че санкционираното лице
притежава качеството на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ,
във вр. с § 1, т. 1 от ДР на КТ и в това си качество е бил длъжен да съблюдава
изискванията на чл. 14, ал. 3 от ЗЗБУТ вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7 от
15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи във вр. с приложение към
него т. II, 3, б. „б“, което не е сторил, като не е изпълнил вмененото му от
закона задължение да оборудва прозорците на учебната база със завеси или щори,
които при нужда да намалят дневната светлина на местата за работа с
видеодисплеите на 16 броя преносими компютри. Съдебният състав констатирал, че
АНО е приложил и относимия санкционен състав, определяйки размера на
имуществената санкция, отчитайки спецификите на конкретното неизпълнение. По
тези съображения съдът потвърдил оспореното пред него НП.
Настоящият състав намира, че
въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил
фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и
законосъобразни правни изводи относно липсата на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.
Касационната инстанция се солидаризира и със становището на предходната
инстанция относно безспорната установеност на приписаното на дружеството
неизпълнение. Както правилно е посочил и районният съд, то, в качеството си на
„работодател“ и лице, стопанисващо проверения обект – учебна база, в която от
началото на месец октомври 2018г. /обстоятелство, установимо при задълбочен
прочит на приобщените писмени доказателства/ се е провеждало обучение на 15 лица от курс „Административно
обслужване – офис секретар“ от ангажирани от юридическото лице лектори, е
следвало да оборудва помещението с щори или завеси, които при нужда да
намаляват падащата светлина на местата за работа с видеодисплеите. В този
смисъл, неотносимо се явява обстоятелството дали в конкретния момент на
проверката обучаващите са ползвали наличните компютри, доколкото задължението
за търговеца произтича изначално от осъществяваната от него дейност, биваща
съвкупност от преподавателска дейност и практическа работа с видеодисплеи,
реализирана през целия период на обучението. От тази гледна точка,
санкционираното лице се явява субект на визираната в чл. 413, ал. 2 от КТ
административнонаказателна отговорност.
Независимо от изложеното,
касационният състав намира, че по делото са налице индиции за последващо
поведение от страна на касатора, насочено към отстраняване на нарушението
веднага след установяването му, изразяващи се в оборудването на залата с
необходимите щори. Твърдения за това дружеството е поддържало още във
въззивната жалба, както и в представената в хода на производството пред
районния съд писмена защита. АНО от друга страна, носещ доказателствената
тежест в хода на производството пред районния съд, не е ангажирал каквито и да
било доказателства, които да опровергаят тезата на санкционираното лице – по
делото е приложен ПИП за извършена проверка с дадени указания за оборудване на
прозорците с необходимите съоръжения, със срок на изпълнение до 15.02.2019г.,
като при издаването на процесното НП наказващият орган не е обсъдил въпроса
дали указаното поведение е предприето, съответно налице ли са настъпили конкретни
вредни последици за работещите в обекта, от която позиция да извърши
аргументирана преценка за наличие на предпоставките, визирани в чл. 415в, ал. 1
от КТ, при които приложение би могъл да намери институтът на „маловажния
случай“ на административното нарушение. Следва да се отбележи също, че
привлеченото към отговорност лице поддържа становището си за своевременно
отстраняване на нарушението и в представената касационна жалба - видно от съдържанието на депозираните
от страна на АНО писмено становище и молба, констатации в противен смисъл
отново не са налице, като този въпрос дори не е обсъждан от процесуалния
представител на санкциониращия орган. Поради това касационният състав счита, че
житейски справедливо и правно издържано, с оглед наличните данни, е
становището, че са налице предпоставките за приложение на специалната
разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ, съобразно която за стореното от страна на
касатора той следва да понесе санкциониране чрез налагането му на имуществена
санкция в размер на 100 лева. По този начин биха били постигнати целите на
индивидуалната и генералната превенция.
Това обстоятелство не е било
съобразено от районния съд, който неправилно е потвърдил обжалвания пред него
правораздавателен акт. Поради това на отмяна подлежи решението, предмет на
касационен контрол. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което на
касатора на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ бъде наложена имуществена санкция в
размер на 100 лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № № 260075/06.08.2021г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 93/2019г. по описа на съда
и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-0000745/08.03.2019г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Шумен, с което на
„Ю.“ ЕООД, *** за нарушение по чл. 14, ал. 3 от ЗЗБУТ вр. с чл. 4, ал. 1 от
Наредба № 7 от 15.08.2005г. за минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи, във вр. с
приложение към него т. II, 3, б. „б“ и на основание чл. 413, ал. 2 от КТ е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева,
като на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ налага
на „Ю.“ ЕООД, ***, за нарушение по чл. 14, ал. 3 от ЗЗБУТ вр. с чл. 4, ал. 1 от
Наредба № 7 от 15.08.2005г. за минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи, във вр. с
приложение към него т. II, 3, б. „б“, имуществена санкция в размер на 100 /сто/
лева.
Разноски не се присъждат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 12.11.2021 г.