РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Пловдив , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Елена И. Ралчева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20205330207987 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-6207-000919 от
03.11.2020г. на ВПД Началник Група към ОД на МВР - Пловдив, РУ-Труд с
което на Б. П. М., ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.3, б.А от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 100 лв. за извършено административно
нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, Б. П. М. в жалбата и в съдебно заседание чрез
процесуалния й представител оспорва фактическата обстановка и излага
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до неправилно, необосновано и незаконосъобразно издадено
наказателно постановление /НП/. Прави искане за неговата отмяна.
Въззиваемата страна - РУ „Полиция“ - Труд, редовно призована, в
съдебно заседание, не изпраща представител. В молба-становище навежда
доводи за неоснователност на жалбата и прави искане за нейната отмяна и
потвърждаване на обжалваното НП. При условията на евентуалност прави
1
възражение за прекомерност и пледира за намаляване размера на направените
по делото разноски от насрещната страна, касаещи адвокатското
възнаграждение до нормативно предвидения минимален размер.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Б. П. М. за
това, че на 25.10.2020 г. около 13:40 часа в гр.Съединение на ул.“Отец
Паисий“, като собственик на лек автомобил „Рено Канго“ с рег.№ ... допуска
неправоспособния М. Т. Р. да приведе автомобила в движение.
С което е виновно е нарушила чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН бланков №
347460 от 26.10.2020г., съставен от Л. Г. Д. – м. а. към ОД на МВР – Пловдив,
РУ Труд, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по
идентичен начин тази, описана в АУАН.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава
на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установено от
събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като кредитира свидетелските показания на актосъставителя Л.Д.
като последователни, логични, непредубедени и непротиворечиви. Същите
кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, които съдът
цени като достоверни, обективи и взаимоподкрепящи се.
Настоящият съдебен състав счита за категорично установено, че
жалбодателят Б.М. е осъществила от обективна и субективна страна така
вмененото й нарушение по чл.102, т.1, т.1 от ЗДвП, която като собственик на
МПС „Рено Канго“ с рег.№ ..., на 25.10.2020г. на процесното място, е
допуснала М. Т. Р. да приведе автомобила в движение и да го управлява,
въпреки че последният не е правоспособен водач. Противоправното
поведение на жалбоподателката се изразява в това, че е осигурила условия
автомобилът да се управлява от неправоспособен водач и не е сторила
2
необходимото, за да предотврати констатираното нарушение.
Отговорността на жалбоподателката, произтича от разпоредбата на чл.
24, ал. 1 от ЗАНН в качеството собственик на автомобила /за което
обстоятелство страните не спорят/. С наказателното постановление същата е
санкционирана именно за допустителство, което съгласно чл. 10 от ЗАНН е
възможно в случаите, предвидени в съответния закон или указ. Настоящият
случай е именно такъв, тъй като е предвидена санкция за допустител
съобразно чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "А" ЗДвП.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното
наказателното постановление. При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Посочването на мястото на извършване на деянието при описанието на
нарушението е необходимо, за да може да се формира сила на пресъдено
нещо за конкретно извършеното и така жалбоподателят да не може да бъде
наказана в друго производство за обективно същото деяние. Силата на
пресъдено нещо се разпростира върху всички елементи на деянието – време,
място и начин на извършването му, както и неговото авторство. В тази връзка
съдът намира, че с потвърждаването на НП при така направеното описание на
нарушението е напълно изключена възможността в последствие в отделно
производство жалбоподателят /т.е. същото лице/ да бъде наказан за
управлението на същите дата и час и на същия лек автомобил, тъй като това
му поведение би било обхванато от формираната сила на пресъдено нещо.
Така мотивиран, съдът приема, че мястото на извършване на деянието е
правилно определено, а нарушение при описанието на санкционираното
деяние не е допуснато.
Неоснователно и недоказано е възражението за нарушаване на правото на
защита поради подписване на съставения АУАН само от един свидетел, за
който в акта не било посочено дали е свидетел-очевидец, свидетел,
присъствал при установяване на нарушението или при съставяне на АУАН,
като в тази връзка жалбоподателят не представи доказателства в своя
3
подкрепа. Като опровержение на това твърдение е съдържащия се в
административната преписка екземпляр от АУАН, от който е видно, че е
налице изрично отбелязване какъв е свидетеля, присъствал при съставяне на
акта и подписал същия.
На следващо място разкриването на обективната истина не е осуетено от
липсата на посочен ЕГН на неправоспособното лице, управлявало МПС,
собственост на жалбоподателя, тъй като от показанията на актосъставителя се
установява с категоричност, че това лице е именно посоченото в АУАН и НП
– М. Т. Р.
Що се касае до възражението за накърнено право на защита поради
извършена в АУАН поправка на датата на нарушението, без същата да е
заверена, съдът намира оплакването за несъществено, доколкото в
показанията си актосъставителя несъмнено потвърждава датата на
нарушението /25.10.2020 г./, както и извършената лично от него поправка.
Логично при така установената противоправна деятелност за наказващия
орган е възникнало задължението за санкционирането й по реда на чл.177,
ал.1, т.3, б. "А" от ЗДвП, която разпоредба предвижда за това нарушение
наказание глоба от 100 до 300 лв. за собственик, длъжностно лице или водач,
който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на
лице, което не е правоспособен водач. Наложената в случая санкция е в
предвидения от закона минимален размер, като са отчетени предпоставките
на чл.27 от ЗАНН.
Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от
ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна
норма обществени отношения. Обект на защита са обществените отношения
по опазването живота и здравето на участниците в движението по пътищата.
В този ред на мисли съдът намира за нужно да отбележи, че нарушението,
извършено от жалбоподателя се отличава с висока степен на обществена
опасност на деянието. Особено укорими са нарушенията, при които деецът
допуска управлението на моторно превозно средство на неправоспособен
водач, пренебрегвайки неблагоприятните последици при осъществяване на
една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него /в случая
от показанията на актосъставителя се установява, че в процесното МПС е
4
имало и друг пътник/ и всички останали участници в движението – водачи и
пешеходци.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 63 ал.5, вр. ал.3 ЗАНН
въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са
поискани, не следва да бъдат присъждани.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 20-6207-000919 от 03.11.2020г. на
ВПД Началник Група към ОД на МВР - Пловдив, РУ-Труд с което на Б. П. М.,
ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.3, б.А от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
100 лв. за извършено административно нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от
ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-6207-000919 от
03.11.2020г. на ВПД Началник Група към ОД на МВР - Пловдив, РУ-Труд с
което на Б. П. М., ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.3, б.А от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 100 лв. за извършено административно
нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5