РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Бургас, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Гергана Стоянова Илиева (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100600649 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Георги
Георгиев от АК - Бургас, защитник на подсъдимия А. Д. М., ЕГН **********,
срещу присъда № 23/09.06.2021 г., постановена по НОХД № 2634/2021 г. по
описа на Районен съд - Бургас.
С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият А. Д. М. е бил
признат за виновен в това, че на 27.05.2021 г. в гр. Бургас, без надлежно
разрешително съгласно чл. 73, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл.1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл.73, ал.1 от
ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества, а именно 1,544 грама
3,4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA, екстази) със съдържание на
основното вещество MDMA - 30,40% (тридесет цяло и четиридесет процента),
на стойност 61,76 (шестдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки) лева,
определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
1
съдопроизводството, като деянието е маловажен случай - престъпление по чл.
354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от
НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева. С
присъдата в тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото
разноски, като съдът се е произнесъл и какво да стане с веществените
доказателства по делото.
С жалбата на първо място се твърди, че в случая подсъдимият е
следвало да бъде оправдан, на основание чл. 9, ал. 2 от НК. На следващо
място се посочва, че в Районен съд - Бургас е образувано НОХД № 2689/2021
г. по описа на БРС, по което на А. Д. М. е повдигнато обвинение за извършено
на 26.03.2021 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК - управление на МПС
след употреба на наркотични вещества. В тази връзка се твърди, че в Районен
съд - Бургас е следвало двете производства - по НОХД № 2634/2021 г. и по
НОХД № 2689/2021 г. да бъдат обединени, тъй като в противен случай
наложените наказания ще бъдат по тежки за подсъдимия, като глобите по
двете дела няма да могат да бъдат кумулирани, а наказанията ще се
изпълняват отделно. С жалбата се прави искане за отмяна на присъдата на
първата инстанция, като се постанови нова присъда, с която на основание чл.
9, ал. 2 от НК подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по
обвинението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК. Алтернативно се
иска отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и връщане на делото на
друг състав с указания, че при горните обстоятелства, не може да бъде
приложен чл. 78а от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитникът на
подсъдимия М. – адв. Георги Георгиев, поддържа жалбата по съображенията,
изложени в нея, с всички искания.
Подсъдимият А.М., в лична защита и в последната си дума,
демонстрира критичност към извършеното, изразява съжаление и дава
обещание, че ще се въздържа за в бъдеще от противоправни действия. Моли
съда за оправдателна присъда.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява позиция за
неоснователност на жалбата. Намира съдебния акт за обоснован и
законосъобразен, а наложеното наказание за справедливо, поради което
2
пледира за потвърждаването му. Счита, че липсва основание за приложението
на чл. 9, ал. 2 от НК.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за
процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен
срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на
обжалване акт, а разгледана по същество - за неоснователна.
Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII
от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Първостепенният съд е
съблюдавал стриктно правилата на процесуалния закон. Подсъдимият А.М. е
признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. При спазване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4
от НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на
направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. Д. М. е роден на *** г. в гр. **. Той е ***, ***
гражданин, с постоянен и настоящ адрес в гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, с ***
образование, ***, ***, работи като *** в „****, с ЕГН **********.
На 27.05.2021 г. в Четвърто РУ на ОД на МВР - Бургас постъпила
информация, че подсъдимият А.М. държи забранени от закона вещества.
Проверката по сигнала била възложена на свидетелите П. Ж., С. И. и Г. Д. -
тримата *** в сектор „***“ в Четвърто РУ на ОД на МВР - Бургас. Същият
ден полицейските служители установили подсъдимия пред дома му на
ул.“***“ № ** в гр.**. Пристъпили към извършване на проверка, в хода на
която той им съобщил, че притежава таблетки екстази. Подсъдимият бил
отведен в сградата на Четвърто РУ на ОД на МВР – Бургас, където при
извършения личен обиск било установено, че държи у себе си полиетиленово
пликче с 5 лилаво-розови триъгълни хапчета. При направен полеви наркотест
на една произволна таблетка, същата реагирала на екстази (MDMA).
От заключението на вещото лице химик при БНТЛ на ОД МВР -Бургас
3
по назначената в хода на наказателното производство химическа експертиза
се установява, че инкриминираното вещество е 3.4
метилендиоксиметамфетамин (MDMA, екстази), с общо тегло от 1,544 грама
и със съдържание на основното вещество MDMA - 30,40 %. Установява се
също, че веществото 3.4 метилендиоксиметамфетамин (MDMA) е
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1
от ЗКНВП, вр. Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични „Списък I-растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”, няма легална употреба, пазар и производство и подлежи на
контрол (забрана), съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.
На основание чл. 91 от ЗКНВП, останалата неизразходвана, след
извършеното химическо изследване, част от наркотичното вещество - предмет
на престъплението, е предадена за съхранение на Централно митническо
управление - София с писмо peг. № 329200 4861 от 01.01.2021г. и приемо-
предавателен протокол (л. 32-33 от БП).
Общата стойност на инкриминираното наркотично вещество,
изчислена съобразно нормите на Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. за
определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, възлиза на 61,76 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
направеното от подсъдимия А.М. самопризнание при проведено при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие в
производството пред първоинстанционния съд, както и от доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства - показанията на
свидетелите П. Ж. и С. И., в писмените доказателствени средства и писмени
доказателства – протокол за оглед на веществени доказателства от 27.05.2021
г., справка за съдимост на подс. М., както и от експертното заключение на
извършената по делото химическа експертиза – протокол № 377/31.05.2021 г.
на БНТЛ при ОД на МВР - Бургас. В съответствие с разпоредбата на чл. 372,
ал. 4 от НПК първостепенният съд не е събирал доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а ги е приел за
4
категорично установени на база направеното самопризнание на подсъдимия,
подкрепящо се от посочените по-горе доказателствени източници, събрани на
досъдебното производство.
Първостепенният съд е стигнал до законосъобразен правен извод, че
подс. М. е осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл. първо от НК.
На установените по делото дата, час и място, подсъдимият е
упражнявал фактическа власт върху високорискови наркотични вещества,
предмет на настоящото производство, като е държал в себе си 3.4
метилендиоксиметамфетамин (MDMA, екстази), с общо тегло от 1,544 грама
и със съдържание на основното вещество MDMA - 30,40 %, без да е
притежавал предвиденото в ЗКНВП разрешително.
Правилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон,
като е приел, че деянието, извършено от подс. М. е съставомерно по чл. 354а,
ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл. първо от НК, преценявайки, че е налице
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът
кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в
която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай
се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички
други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и моралната укоримост на извършеното.
В настоящия случай количеството и стойността на предмета на
престъплението, като един от обективните белези на деянието, не са високи –
1,544 грама MDMA (екстази), на стойност 61,76 лева. От значение за
преценка на степента на обществена опасност на деянието е и
обстоятелството, че се касае до държане на високорисково наркотично
вещество за лична употреба, което сочи на неголяма степен на засягане на
5
правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с опазване на
здравето на гражданите. Установените по делото обстоятелства, свързани с
личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това,
че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от този вид. Подсъдимият М. е ***, с
*** образование, трудово ангажиран и изразява искрено съжаление за
стореното. Според въззивния съдебен състав самопризнанието на подсъдимия
в конкретния случай следва да се третира като допълнително смекчаващо
обстоятелство, тъй като то е елемент от цялостно, обективно проявено в
досъдебната фаза процесуално поведение, съществено допринесло за
своевременно разкриване на престъплението и неговия автор (в този смисъл
следва да се има предвид Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 г. на ВКС по
тълк. д. №1/2008 г., ОСНК - т. 7.). Следователно, съвкупната преценка на
обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, сочи на по-
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
престъпления от съответния вид.
Правилен е и изводът, че от субективна страна подс. М. е извършил
деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл, обективиран в
действията му. Същият е знаел, че държи високорисково наркотично
вещество, без да притежава необходимото и задължително по закон
разрешение, поради което безспорно е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
от него и е искал тяхното настъпване.
На следващо място, въззивният съдебен състав намира за
неоснователно основното възражение на защитника на подсъдимия, че в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Въпросът дали едно деяние, което макар и формално осъществява признаците
на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и
затова не е престъпно, следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на
всички елементи от състава на престъплението. В този смисъл, трайната
съдебна практика сочи, че малкото количество и ниската стойност на
предмета на престъплението, не са достатъчни за обосноваване приложението
на чл. 9, ал. 2 от НК, като от значение са характерът на обекта на
посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен,
6
някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената
опасност на неговата личност, общественоопасните последици от деянието,
каквито може да има то.
В конкретния случай по делото са налице данни, че деянието, предмет
на разглеждане по настоящото дело, е било извършено от подсъдимия М. при
условията на реална съвкупност с деяние, осъществяващо състав на
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК (управление на МПС след употреба на
наркотични вещества), извършено на 26.03.2021 г., за което М. е бил осъден
по НОХД № 2689/2021 г. по описа на БРС с влязъл в сила съдебен акт.
Анализирайки отделните престъпни прояви на подсъдимия М. не изолирано, а
в тяхната свързаност и взаимна обусловеност, въззивният съд достигна до
извода, че поведението на подс. М. разкрива обществена опасност, която
изключва възможността за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Предвид на това настоящият съд не намира основания за приложение на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Във връзка с направеното от защитника на подсъдимия възражение
относно приложимостта на чл. 78а НК, въззивната инстанция намира
следното:
Данните по делото за извършени от подсъдимия две престъпления при
реална съвкупност сочат на невъзможност за прилагане на разпоредбата на
чл. 78а, ал. 1 НК по отношение на което и да е от тях. Подсъдимият М. е
извършил деянието, предмет на настоящата въззивна проверка, на 27.05.2021
г., а това по НОХД № 2689/2021 г. по описа на БРС, е извършено на
26.03.2021 г. Същото е приключило на 26.08.2021 г. с определение, с което е
било одобрено споразумение за решаване на делото. Според Решение № 178
от 28.05.2015 г. по н.д. № 538/2015 г. по описа на III н.о. на ВКС, „реалната
/респ. идеалната/ съвкупност от престъпления, като една от проявите на
множество престъпления, се формира само от предвидените в закона
предпоставки по чл. 23, ал. 1 от НК, които са деецът да е извършил няколко
престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Деянието от съвкупността, както е в случая, не престава да губи своята
характеристика на част от множеството престъпления, независимо от това
дали са били реализирани осъждания за предходно или последващо деяние от
съвкупността“. Следователно осъждането на подс. М. по НОХД № 2689/2021
7
г. по описа на БРС, след извършване на настоящото деяние по НОХД №
2634/2021 г. по описа на БРС, не променя извода, че двете деяния са
извършени при условията на реална съвкупност помежду си, респ. че е налице
„множество престъпления“. В тази насока са и Решение № 493 от 13.02.2015
г. по н.д. № 1574/2014 г. по описа на I н.о. на ВКС и Решение № 406 от
29.12.2014 г. по н.д. № 1340/2014 г., I н.о. на ВКС.
Независимо от направените констатации за недопустимост на
института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, това нарушение на закона не може да бъде
отстранено от настоящата инстанция, предвид забраната за влошаване
положението на подсъдимия, която е задължителна за съда и може да бъде
преодоляна само при наличие на съответен протест от прокурора, но в случая
такъв не е подаден. В случая допуснатото нарушение на закона може да бъде
отстранено единствено по реда на глава тридесет и трета от НПК -
Възобновяване на наказателните дела.
Предвид изложеното, определеното от първата инстанция
административно наказание глоба в минимално предвидения в чл. 78а, ал. 1
от НК размер, а именно 1 000 (хиляда) лева се явява напълно справедливо и
съобразено с данните по делото за деянието и личността на дееца. Така
отмерена наложената санкция е достатъчна да мотивира подс. М. да се
поправи, превъзпита, да преосмисли отношението си към правните норми,
регламентиращи контрола върху наркотичните вещества и забраната за
тяхното държане и да коригира за в бъдеще поведението си, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
В съответствие с разпоредбите на чл. 354а, ал. 6 от НК и чл. 53 от НК
първоинстанционният съд е постановил какво да стане с веществените
доказателства по делото.
С оглед виновността на подсъдимия, правилно първостепенният съд е
ангажирал отговорността му за разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Предвид изложеното и след извършена на основание чл. 314 НПК
служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да налагат изменение на присъдата или нейната
отмяна.
8
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 23/09.06.2021 г., постановена по НОХД
№ 2634/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение
на страните за изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9