РЕШЕНИЕ № 788
гр. Монтана, 28 декември 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, пети състав, в публично заседание на 21 12 2023 г.
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя Видова, като разгледа докладваното от съдия
РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 725 по описа на
АдмС – Монтана за 2023 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
100 и сл. от ЗИНЗС, вр. § 4б от ДР на ЗИНЗС, вр. с чл. 145, ал. 1 от АПК.
Образувано е по жалба на л/св М.М.В.,*** против Заповед № Л-3378/27 10 2023 г. на Началник
на ЗООТ Враца, гр. Бойчиновци, оставена в сила с Решение № 14750/06 11 2023 г.
на Началник на Затвора Враца, с което на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС е
дисциплинарно наказан за нарушение на чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС, затова, че предава
връхна дреха на друг л/св.
В жалбата се твърди, че в торбата с личното му пране, което е
върнато след перална е видял чужда връхна дреха - суичър.
Попитал е, но тъй като никой не си го е разпознал, го е прибрал в шкафа си,
очаквайки някой да си го потърси, защото много пъти се случва след пране други
лишени от свобода да обикалят по килиите и да си търсят дрехите. На 27 10 2023
г., излизайки на работа се засича с л./св Г*** В*** ,
който разпознава суичъра си и който е бил облечен,
поради грешка от оспорващия, защото има подобен. Л/св
Г*** В*** е поискал да си му го върне, но служителят, който е бил с тях му е
казал това да стане след работа, тъй като няма време да се връща да се
преоблича. Прибирайки се от работа отново се засича с л/св
В*** , извинява се за недоразумението и му връща суичъра.
В с.з. поддържа жалбата и моли да му се отмени наказанието.
Ответникът - Началник на ЗООТ – Враца, гр. Бойчиновци, чрез надлежно
упълномощен ст. юрисконсулт Г*** Х*** в писмен отговор оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Излага съображения, че оспореният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган при спазената от закона
форма и посочване на фактическите и правни основания, които са мотивирали издаването
на заповедта. От представените по делото писмени доказателства не се установява
при издаване на административния акт да са допуснати нарушения на
административно-производствените правила, които да са нарушили правото на
защита на жалбоподателя. На същия е предоставена възможност да даде обяснения,
като административният орган е събрал относимите по случая доказателства, които
са мотивирали издаването на административния акт. Изискването на чл. 105 ЗИНЗС
е спазено, видно от представения по делото протокол за изслушване. Налице са и
материално-правните предпоставки за издаване на оспорения административен акт.
Позовава се на иззето писмено обяснение от л.св. И*** А*** П*** - трудово
ангажиран като перач в ЗООТ, в което същият завява, че дрехите на лишените от
свобода настанени на 1 - ви етаж /Администрация/ и дрехите на лишените от свобода
настанени на 3 - ти етаж /Корпус/ се перат в различни дни, отделно едните от
другите, поради което по никакъв начин не може да има смесване на дрехи на
лишените от свобода. Моли съдьт да отхвърли жалбата.
Прокурор при ОП Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
основателна. Приема, че съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС, дисциплинарно
нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от
свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или
представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени
от свобода. Съгласно ал. 2, т. 1 и т. 2 от същата разпоредба лишените от
свобода не могат да вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят помежду
си вещите, с които разполагат. От събраните по делото доказателства, обаче се
констатира по категоричен и несъмнен начин, че лишеният от свобода М.М.В. не е извършил вмененото му нарушение. Извършената
проверка е непълна. Не са проверени дадените от В. и В*** обяснения. Не са
потърсени други лишени от свобода, чрез които да се провери твърдението на В***
и В., че процесният суичър
е на В*** . Такива могат да бъдат лишените от свобода, настанени в едно спално
помещение с В*** и В.. На следващо място заедно с В*** на двора е имало и други
лишени от свобода, от които не са снемани сведения относно проведения между В***
и В. разговор. Групата, прибираща се от работа на външния обект, е била от общо
осем лишени от свобода – от никого от
тях не е снето сведение. В случай, че в действителност В. е получил с чистото
си пране чужд суичър, то
връщането на собственика му не би
представлявало нарушение на чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС, нито от негова страна, нито
от страна на В*** . Липсва изцяло проверка по отношение на субективния елемент
на нарушението, доколкото, за да бъде извършено дисциплинарно нарушение,
деянието следва да е извършено виновно, а в настоящия случай такава проверка
изцяло липсва. Неизследването на горните обстоятелства води до нарушаване на
разпоредбата на чл. 35 от АПК, което от своя страна води до материална
незаконосъобразност на обжалваната заповед.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
С Определение от 29 11 2023 г.
по делото, съдът е конституирал страните, дадени са указания за представяне на
доказателства и е разпределена доказателствената тежест на осн. чл. 170 от АПК.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания
във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Оспорващият М.М.В. понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“
в ЗООТ „Враца“ с местонахождение гр. „Бойчиновци“.
Съгласно Докладна записка № 12441/29.09.2023
г., изготвена от инспектор Вътрешна сигурност към Затвора гр. Враца адресирана
до Началник Затвора гр. Враца, се посочва, че след получена непотвърдена
информация за внос на забранени вещи и предмети, като конкретно е посочено
предаването на връхна дреха от л.св М.М.В. на л.св. Г*** В*** В*** –
магазинер затворническа лавка, в която може да има и огнестрелно оръжие.
Предложено е извършване на проверка по отношение на виновните лица.
По случая на дата 04 10 2023 г.
са снети обяснение от л/св М.В. и л/св Г*** В*** – лицата предали си връхната дреха, в които
обяснения и двамата поясняват, единият че е получил с прането чужда дреха, а
другият, че от прането му е липсва такава, в случая връхна дреха - суичър.
На 19 10 2023 г. е снето
обяснение и от л/св И*** А*** П*** – перач, който
заявява, че дрехите на открития тип се перат в дните сряда, четвъртък и петък,
като първият етаж – работящи пере в сряда и отделно
от другите етажи, при което няма как да бъдат размешани.
Категорично на л/св от различните етажи не се размешват
и се перат отделно.
Във връзка с извършената
проверка е изготвено предложение от ИСДВР от 19.10.2023г. до Началник ЗООТ към
Затвора гр. Враца за налагане на дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“.
Съгласно Протокол № 13985/24 10
2021 г. за изслушване на л/св на основание чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС – дисциплинарнонаказаното лице е изслушано от комисия в
състав Началник сектор ЗООТ Враца - председател и двама други членове – ИСДВР и
мл.експерт.
С оспорената Заповед М.В. е
наказан с „Писмено предупреждение“ за нарушение, което дисциплинарнонаказващият
орган квалифицира под текста на чл. 97, т. 2, във вр. с чл. 100, ал. 1 и ал. 2,
т. 5 от ЗИНЗС.
По делото е разпитан свидетелят
Г*** В*** , същият магазинер на лавка, който дава показания, че обърквания с
дрехите стават всяка седмица. Дрехите идват на един общ куп, на етажа във фоайе
и там в един ъгъл перача ги оставя и всеки си взема своите. Той е на първия
етаж и е работещ, а М. е на третия етаж, тогава и той е работил, но поради това
наказание е спрян от работа. Не може да каже точната дата, на която се е случило
това да му изчезне дрехата, но е разпитвал всеки, който е идвал при него в
лавката и на 27-ми, случайно е разпознал суичъра си
облечен от М., когато е излизал за работа. Има отличителни белези неговият суичър, а именно петно от белина и няма как да си го обърка.
Още тогава М. е предложил да си му го върне, но са казали след работа, защото
нямало време. След работа му го е върнал, защото отново са се засекли. Не може
да каже кой е старшината, който е бил с тях тогава, но той им е казал, че няма
време М. да се връща, за да се преоблича. При предаването на дрехата също е имало
служител на затвора, но не може да каже дали е бил същият старшина. Никой
тогава не е отразил случката, а той се е интересувал единствено да си получи дрехата.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства, становищата на страните,
съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е
подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване,
съгласно § 4б от ДР на ЗИНЗС, от лице имащо правен интерес – адресата на акта,
на който е наложено дисциплинарното наказание.
Жалбата е подадена на дата 14
11 2023 г. от надлежна страна – адресата на акта и при условията на чл. 140 от АПК. Оспорваната Заповед е получена на 27 10 2023 г. като в нея не е посочено,
че същата подлежи на обжалване пред Административен съд Монтана, каквото е
установеното Конституционно право в чл. 120 от Конституцията на Република Бьлгария,
съответно закрепено от законодателя в пар. 4, б. б от
ДР на ЗИНЗС. Обжалвана е по административен ред, като с Решение № 14750/06 11
2023 г. на Началник на Затвора Враца същата е отхвърлена като неоснователна. Решението
е връчено на 07 11 2023 г. като в него е посочено, че е окончателно. С оглед на
така изложеното срокьт за нейното обжалване се
удължава с шест месеца, или жалбата се явява допустима за разглеждане по
същество.
Този състав приема,
че издателят на оспорената в настоящото производство Заповед - Началник ЗООТ
към Затвора гр. Враца, е компетентният по смисъла на закона орган, съгласно чл.
104, ал. 2 от ЗИНЗС, издал заповед за за нарушение по чл. 101, т. 1 – 6, т.е. в
кръга на неговата компетентност, поради което не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 1 от АПК. При издаването на Заповедта са спазени и
сроковете по чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС.
Извън спазената компетентност
на органа и форма на акта, този състав, счита, че в случая процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание е съществено нарушена, което съставлява и
самостоятелно основание обуславящо незаконосъобразността на оспорената Заповед.
В случая не се установява да е изпълнено императивното изискване на чл. 105,
ал. 1 от ЗИНЗС, а именно: преди налагане на наказанието задължително да е
изслушан нарушителят. В тази връзка законодателят в чл. 104, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, вменява изслушването на конкретен административен орган, в случая Началникът
на затворническото общежитие, което тази регламентация не е просто формална, а има
своя смисъл и правно значение, като крайната цел е гаранция за вземането на
правилно решение при реализиране на дисциплинарната отговорност. Изслушването е
процесуален способ, който осигурява на органа процесуалната възможност да добие
преки и непосредствени впечатления за ситуацията, както от обективна, така и от
субективна страна. Същият има възможността да направи обективна преценка за
всяко едно от обстоятелствата свързани с извършеното нарушение, включително
мотивите и съображенията за неговото извършване, както и да съпостави/анализира
изслушаното със събраните в хода на проверката доказателства.
С оглед на тези цели
съставеният Протокол за изслушване от комисия, каквато не е предвидена в закона,
не замества императивно разпореденото лично и
непосредствено изслушване, което същевременно следва да бъде изпълнено с
нужното съдържание.
Отделно от така допуснатото нарушение, този състав установява
и друго такова, а именно, че в оспорената заповед не е посочено, какво е конкретното изпълнително деяние осъществено от лишения от свобода, т.е. не е посочена меродавната за случая законова хипотеза. В тази връзка извършеното от оспорващия деяние е квалифицирано по чл.
97, т. 2, във вр. с чл.
100, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, които текстове гласят, а именно: чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС - „Лишените от свобода не могат да вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат“, а чл.
100, ал. 2, т. 5 от с.з. – „За
дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение
на задълженията или неспазване
на ограниченията, предвидени
в този закон“. Липсата на конкретно и надлежно визиране на това какво точно е нарушил л.св., води
до непълна и неясна фактическа
обстановка, както и до ограничаване
на правото на защита.
На следващо място,
този състав счита, че в развилото се дисциплинарно производство не са събрани
безспорни доказателства за наличието на виновно поведение от страна на л/св. Установената
в хода на съдебното производство фактическа обстановка недвусмислено навежда на логическия и обоснован извод, че връхната дреха
/суичър/ е собственост на л.св. Георги В*** , която
при прането на дрехите, по една или друга причина, е
попаднала в прането на л/св М.В., който на въпросната дата, му я е върнал.
Тези факти, безпротиворечиво и съответно са посочени
от самите л/св в дадените от тях обяснения, които,
нито са взети предвид, нито са събрани други, които да ги опровергават.
Обосновано в тази връзка е заключението на Прокурор Галя Александрова, че не
са потърсени сведения от други лишени от свобода, а именно от тези настанени в
спалните помещения, както и от групата работещи, която е била от общо от осем
лишени от свобода. Извън възможността за снемане на сведения от л/св,
съществува и възможност от даване на сведения и от служителите, които са
присъствали на разговора между В*** и В., както и по време
на предаване на дрехата. С оглед на това и кредитирането като абсолютно меродавни, декларативните твърдения на л/св, който
изпълнява длъжността перач, че объркване не може да се случи при прането на дрехи, съдът счита
за правно неаргументирано. Самото обяснение на този л/св
е неясно и противоречиво, в него се посочва, че първият етаж – работещи, пере в сряда, а М.В., въпреки
че е на третия етаж, към онзи момент е бил работещ или този състав приема, че винаги би било възможно да се получи объркване в
дрехите, каквото се е и
получило. Това от своя страна
не установява у
л.св. М.В. да е имало
съзнание, че извършва
каквото и да е
нарушение, респ. липсва субективната страна изисквана
от закона за налагане на дисциплинарно наказание.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи обстоятелството, че в докладната записка на инспектор вътрешна
сигурност, са наведени
предположения за внасяне на наркотици,
мобилен телефон и дори огнестрелно
оръжие, каквито обстоятелства в последствие, нито се твърдят да
са установени, нито се представят доказателства в тази насока.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № Л-3378/27 10 2023 г. на
Началник на ЗООТ Враца, гр. Бойчиновци, потвърдена с Решение № 14750/06 11 2023
г. на Началник на Затвора Враца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно предвид § 4б, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :