Решение по дело №196/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „В. МАД“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, [жк], [адрес], представлявано от у. Ц. В. А., подадена против Решение № 56 от 14.02.2024 г., постановено по АНД № 1310 / 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

С обжалваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 713881-F711046 от 25.07.2023 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „В. МАД“ ЕООД, за нарушение на чл. 25, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, и „В. МАД“ ЕООД е осъдено да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба жалбоподателят твърди и излага съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение, и моли да бъде отменено. Претендира присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба - Началника на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че дружеството е допуснало нарушение на чл. 25, ал. 12 от Наредба № Н-18; счел е, че жалбоподателят е лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 и че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН; направил е изводи, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на НП, както и че наложената санкция е определена правилно.

На основание чл. 218, ал. 1 от АПК, касационната инстанция е обвързана с посочените от касационния жалбоподател пороци на решението. За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон касационният съд следи и служебно. В резултат на извършената служебна проверка, Административният съд приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради нарушение на закона – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 15.06.2023 г. на жалбоподателя „В. МАД“ ЕООД е съставен от служител на НАП Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F711046, за това, че при извършена на 01.06.2023 г. в 15,30 часа проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „В. МАД“ ЕООД, е бил отпечатан дневен отчет Х с дата 30.05.2023 г. и час - 14:41:58 часа, а отпечатването било извършено на 01.06.2023 г. в 15:41 часа, от което е направена констатация, че часовникът на ФУ марка TREMOL А19+, ИН на ФУ: [рег. номер] и ФП № ********, е с 2 дни и 1 час назад от астрономическото време. Актосъставителят е приел, че не е изпълнено задължението лицата по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ да поддържат показанията на часовника-календар на ФУ/ИАСУТД в съответствие с астрономическото време и да не допускат отклонения по-големи от 2 часа, с което дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 25, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. При съставяне и връчване на АУАН жалбоподателят е вписал в акта възражения, че провереният търговски обект не е работил, отворил е обекта за проверка на служителите на НАП, касовият апарат е бил изключен, последно е работил на 20.05.2023 г. Въз основа на съставения АУАН, на 25.07.2023 г. е издадено процесното НП, с което наказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, и е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, с налагане на имуществена санкция в размер на 500 лева.

В съставения от проверяващите служители на НАП Протокол за извършена проверка в обект с дата 01.06.2023 г. е отразено, че: от проверяващите е било извършено посещение на търговския обект в 13,00 часа на 01.06.2023 г., като се установило, че търговският обект е затворен и няма видими данни за извършване на търговска дейност; след осъществен контакт с у., същият се е явил на адреса на търговския обект и го е отворил; след легитимиране на проверяващите служители се извършила проверка на търговския обект с инвентаризация, при която се установило, че отпечатаният от ФУ отчет е с разлика от астрономическото време; не е била извършена контролна покупка, тъй като търговският обект е бил затворен за летния сезон.

В съответствие с отразените в горепосочения протокол констатации са и събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания на проверяващите служители на НАП, а именно, че търговският обект не е работил в деня на проверката и е бил отворен, за да бъде извършена проверка от служителите на НАП.

С оглед установените по делото факти и приложимите норми, Районният съд незаконосъобразно е приел, че санкционираното дружество е допуснало нарушение на чл. 25, ал. 12 от Наредба № Н-18. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./, лицата по чл. 3 са задължени да поддържат показанията на часовника-календар на ФУ/ИАСУТД в съответствие с астрономическото време и да не допускат отклонения, по-големи от 2 часа. В чл. 3, ал. 1, изр. 1, пр. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е регламентирано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. В съдържащите се в чл. 3 от Наредбата алинеи са определени задълженията на лицата при продажби на изброени стоки и услуги, както и са посочени продажбите, при които законът допуска да не се издава фискален или системен бон. Следователно, с разпоредбата на чл. 25, ал. 12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е вменено задължение на лицата, които извършват продажби, да поддържат показанията на часовника-календар на ФУ/ИАСУТД в съответствие с астрономическото време. В разглеждания случай е установено по безспорен между страните начин, че: преди процесната проверка провереният търговски обект е бил затворен; у. на санкционираното дружество е отворил търговския обект, за да бъде извършена проверка от служителите на НАП; в търговския обект по време на проверката не са били извършвани продажби; търговският обект е бил затворен за летния сезон. Следователно и с оглед установеното, че търговският обект е бил затворен и в него не са били извършвани продажби, липсват по делото доказателства, че санкционираното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 25, ал. 12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

По изложените съображения, отговорността на жалбоподателя с налагане на административнонаказателна санкция е ангажирана в нарушение на материалния закон, което обуславя извод за незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за неговата отмяна.

Като не е съобразил, че в разглеждания случай наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, и е потвърдил обжалваното НП, Районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по същество, с което да се отмени НП като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател има право на присъждане на разноски, но поради липса на представени доказателства за направени такива в касационното производство, претенцията му за присъждане на разноски по делото е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 56 от 14.02.2024 г., постановено по АНД № 1310 / 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 713881-F711046 от 25.07.2023 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „В. МАД“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, [жк], [адрес], представлявано от Ц. В. А., за нарушение на чл. 25, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Решението е окончателно.