№ 158
гр. Свиленград, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100112 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен от „ЮБЦ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.
“България” № 81, вх. В, ет. 8, срещу М. М. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************,
иск на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД – за
признаване на установено в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца
парично вземане, удостоверено в заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по
частно гр. дело № 851/ 2021г. по описа на Районен съд - Свиленград, а именно: сумата 59,59
лв. (петдесет и девет лева и 59 стотинки), представляваща задължение за потребени
далекосъобщителни услуги за периода 01.01.2019г. – 01.05.2019г., дължими по Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 14851081003 от 23.05.2018г.,
сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК:
*********, предмет на договори за цесия от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г.
В хода на производството, след вписана промяна в Търговския регистър, относно
наименованието на ищцовото дружество, е допуснато изменение в наименованието на
ищеца, така че искът да се счита предявен от „Угренова Естейт“ ЕООД.
Ищецът твърди, че между ответника и „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД е сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
14851081003 от 23.05.2018г., с който е уговорено ползване на мобилна услуга за мобилен
номер **********, при условията на тарифен план Smart L, с месечна абонаментна такса
23,99 лв. /с ДДС/. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца - до 23.05.2020г. Въз основа
на договора, ответникът потребил електронни съобщителни услуги в периода 01.01.2019г. –
01.05.2019г., за което били издадени фактура № **********/ 01.02.2019г. на стойност 19,73
лв. /с ДДС/, фактура № **********/ 01.03.2019г. на стойност 25,44 лв. /с ДДС/, фактура №
**********/ 01.04.2019г. на стойност 25,44 лв. /с ДДС/ и фактура № **********/
02.05.2019г. на стойност 5,74 лв. /с ДДС/. От общата стойност на фактурите ищецът
претендирал заплащане на сумата 59,59 лв. Поради неизпълнение на договорните
задължения на ответника – абонат, мобилният оператор прекратил едностранно договора,
съгласно чл.50 от Общите условия към него. След едностранното прекратяване на договора
операторът деактивирал процесния абонамент на 19.06.2019г. и издал крайна фактура №
1
**********/ 01.07.2019г.
По силата на договор за цесия от 16.10.2018г. процесното вземане било прехвърлено
от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *********, на „С.Г.Груп“ ЕООД,
с ЕИК: *********. По силата на анекс от 10.03.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019г.
процесното вземане било прехвърлено от „С.Г.Груп“ ЕООД, с ЕИК: *********, на ищеца
„ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********. Относно уведомленията за извършените цесии, ищецът
посочва, че с исковата молба представя пълномощно, с което „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е упълномощило „С.Г.Груп“ ЕООД да уведоми
длъжника за договора за цесия от 16.10.2018г., както и изходящо от цедента „С.Г.Груп“
ЕООД уведомление за договора за цесия от 01.10.2019г., адресирано до длъжника.
Поради изложеното, ищецът моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
разноските, направени по делото, както и тези, направени в заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от
ГПК особен представител, е подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Счита,
че процесния договор за далекосъобщителни услуги не следва да се счита за прекратен
едностранно от мобилния оператор, тъй като последният не е отправил към абоната 30 -
дневно писмено предизвестие, изискуемо съгласно Общите условия на „БТК“ АД. Поради
това и счита, че след като вземане не е съществувало за „БТК“ АД, то то не би могло да бъде
цедирано. Оспорва и материално-правната легитимация на ищцовото дружество, като
твърди, че процесното вземане не е предмет на договора за цесия, и ответникът не е получил
от цедента уведомление за извършената цесия. Освен това, оспорва вземането и по размер,
като счита, че не е ясно как е формирана търсената сума, за какво потребление и за какъв
период.
Предвид изложеното, ответникът иска от съда да отхвърли иска. Прави евентуално
възражение за намаляване поради прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намери за установено следното:
От приложеното за послуждане частно гражданско дело № 851/ 2021г. по описа на
Районен съд - Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 304/
25.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
ответникът да му заплати сумата 59,59 лв. (петдесет и девет лева и 59 стотинки),
представляваща задължение за потребени далекосъобщителни услуги за периода
01.01.2019г. – 01.05.2019г., дължими по Договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 14851081003 от 23.05.2018г., сключен между длъжника и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *********, предмет на договори за
цесия от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г., сумата 15,09 лв. (петнадесет лева и 9 стотинки) –
мораторна лихва за периода 18.05.2019г. – 15.11.2021г. и съдебни разноски, включващи
сумата 25,00 лв. (двадесет и пет лева)- за държавна такса и сумата 180,00 лв. (сто и
осемдесет лева) – за адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. На основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя е дадено указание да предяви иск за установяване на
вземането си. Исковата молба, по която е образувано настоящото производство, касае
вземане, предмет на заповедното производство, и е депозирана в срока по чл.415, ал.4 от
ГПК, поради което предявеният с нея иск е допустим.
От представените от ищеца Декларация, ведно със Заявление/Договор от 23.05.2018
г., е видно, че на същата дата ответникът, като „абонат“ с клиентски номер 14851081003, и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (БТК ЕАД) са сключили договор, по
силата на който дружеството е поело задължение да предоставя на абоната електронни
съобщителни услуги, съгласно Общите условия на дружеството, а именно мобилна услуга,
при избран абонаментен план Smart L, с месечен абонамент 23,99 лв., за срок от 24 месеца.
Видно от подписана от абоната – ответник Декларацията от 23.05.2018 г., същият е получил
2
екземпляр от Общите условия на БТК ЕАД, подписан от представител на дружеството,
приема и е съгласен с Общите условия.
По делото е представен и препис от Общите условия, които по съгласие на страните
са част от поетите задължения по възникналото между тях договорно правоотношение.
Общите условия към договора за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но
тяхното приемане е обективирано в отделно подписаната от абоната декларация от
23.05.2018 г. Изявлението на абоната-потребител представлява писменото приемане на
условията към договора, които стават неразделна част от неговото съдържание.
Ищецът е представил и заверени копия на фактури, издадени от БТК ЕАД: фактура –
месечна сметка № **********/ 01.02.2019г. на стойност 19,73 лв., с краен срок на плащане
18.02.2019г., ведно с приложение, неразделна част от месечната сметка; фактура – месечна
сметка № **********/ 01.03.2019г., на стойност 45,17 лв., с краен срок на плащане
18.03.2019г., ведно с приложение, неразделна част от месечната сметка; фактура – месечна
сметка № **********/ 01.04.2019г., на стойност 70,61 лв., с краен срок на плащане
18.04.2019г., ведно с приложение, неразделна част от месечната сметка; фактура– месечна
сметка № **********/ 02.05.2019г. на стойност 59,59 лв., с краен срок на плащане
18.05.2019г., ведно с приложение, неразделна част от месечната сметка. Представена е и
фактура - месечна сметка № **********/ 01.07.2019г. на стойност 302,68 лв., с краен срок на
плащане 18.07.2019г. Фактурите не са подписани от абоната, но не са и оспорени.
Предвид така събраните по делото доказателства, съдът приема, че в разглеждания
случай е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което БТК ЕАД се е
задължил да предоставя на ответника мобилни услуги, срещу заплащането на уговорената
цена, съобразно избран абонаментен план. С оглед естеството на договора, съдът приема, че
дружеството е изпълнило задължението си да предостави електронни съобщителни услуги
на ответника, съгласно уговорения абонаментен план. Поради това и като съобрази
издадените фактури, съдът приема, че искът за признаване за установено дължимостта на
процесната сума, представляваща цената на ползваните мобилни услуги, е доказан по
основание и размер. Не се доказа от ответника, при негова доказателствена тежест, да е
изпълнил задължението си за заплащане на потребените мобилни услуги.
Възражението за недължимост на процесната сума, тъй като процесният договор за
далекосъобщителни услуги не следвало да се счита за прекратен едностранно от мобилния
оператор, поради липса на отправено към абоната 30 - дневно писмено предизвестие,
изискуемо съгласно Общите условия на „БТК“ АД, е иревантно за настоящия спор. То би
имало значение, ако се претендираше заплащане на неустойка, което е обусловено от
прекратяването на договора от страна на оператора по вина на длъжника – потребител,
доколкото в разпоредбите на договора за мобилни услуги (на последната му страница) е
предвидено: „Ако споразумението бъде прекратено преди изтичане на уговорения срок по
искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължимите суми, абонатът
дължи на БТК ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти на услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на
БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на
оставащия срок на договора.“. В случая, неустойка не се претендира, а единствено сума за
предоставена услуга, чийто падеж на плащане е настъпил, т.е. длъжникът е в забава на
плащането на тази сума, независимо дали договорът е прекратен или не.
Видно от представените Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г.,
сключен между БТК ЕАД, като «цедент», и «С.Г.Груп» ООД, като «цесионер», и Договор за
прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. и анекс към него от 10.03.2020г., сключен между
«С.Г.Груп» ООД, като «цедент», и ищеца «ЮБЦ» ООД, като «цесионер», последният е
придобил процесното вземане. Прехвърлянето на процесното вземане в полза на ищеца
следва да се счита за надлежно съобщено на длъжника, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД,
3
респ. че цесията е породила действие за ответника, с оглед представеното Уведомление за
цесия, изходящо от цедента БТК ЕАД. Същото е достигнало до длъжника с връчване на
преписа от исковата молба и приложенията, т.е. след завеждане на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда – 31.05.2022г. Тъй като обаче, настоящото исково производство се явява
продължение на заповедното такова, след полученото уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД
ответникът дължи изпълнението по прехвърлените вземания на ищеца-цесионер. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването от длъжника-ответник на уведомлението за цесия, дори и като приложение
към исковата молба, следва да бъде съобразено при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК - Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т.о., ТК.
В случая, препис от исковата молба е връчена на ответника, чрез назначения му
особен представител. Особеният представител може да извършва широк кръг от
процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно, съобразно
чл.29, ал.5 ГПК и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени
от насрещната страна, вкл. в хода на процеса. Следователно връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици.
В този смисъл е и Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г. на
ВКС, I ТО, в което се приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
Независимо, че в цитираното решение на ВКС се обсъжда валидността на материалноправно
изявление за предсрочна изискуемост, направено от банката чрез връчване на уведомление
към искова молба, връчена на особен представител, назначен при условията на чл.47, ал.6 от
ГПК, мотивите на това решение се отнасят в пълна степен за уведомление за извършена
цесия, връчено по аналогичен начин. Смисълът на разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД е
максимално да бъде охранен интересът на длъжника и да не се дава възможност на
кредитора да злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия.
В настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването на
договора адрес и към момента на образуване на исковото производство, поради което на
основание чл.47, ал.6 от ГПК за най-пълното охраняване на неговия интерес съдът му е
назначил особен представител в лицето на адв. Д. Т., ХАК, която е получила препис от
исковата молба с всички приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за извършената
цесия, изходящо от цедента БТК ЕАД, т.е. правата на длъжника са били изцяло охранени. Да
се приеме в този случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия,
означава, че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на
исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на страните пред
закона, закрепен в чл.9 от ГПК.
Предвид изложеното, исковата претенция за сумата 59,59 лв., за която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 851/2021 г. по
описа на Районен съд - Свиленград, се явява основателна и предявеният иск следва да се
уважи.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва бъде
осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 355,00 лв., от които 25,00 лв. –
за държавна такса, 180,00 лв. – за адвокатско възнаграждение и 150,00 лв. – за особен
представител.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. Ето защо и оглед изхода на спора,
4
ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в
размер на 205,00 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че М. М. В., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. ************, дължи на „Угренова Естейт“ ЕООД (с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, по иска с правно основание
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, паричното вземане, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гр. дело
№ 851/ 2021г. по описа на Районен съд - Свиленград, а именно: сумата 59,59 лв. (петдесет и
девет лева и 59 стотинки), представляваща задължение за потребени далекосъобщителни
услуги за периода 01.01.2019г. – 01.05.2019г., дължими по Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 14851081003 от 23.05.2018г., сключен между
М. М. В., с ЕГН: **********, и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК:
*********, предмет на договори за цесия от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г.
ОСЪЖДА М. М. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, да заплати
„Угренова Естейт“ ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД), с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. “България” № 81, вх. В,
ет. 8, сумата 355,00 лв. - разноски в исковото производство и сумата 205,00 лв. - разноски в
заповедното производство /ч.гр.д. № 851/2021 г. по описа на РС – Свиленград/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5