Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-16 състав, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 7569 по описа за 2016г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „О.Б.Б.“ АД *** с предявени против П.М.С.
*** обективно съединени установителни искове по реда
на чл.422 ГПК за сумата 22 052.35лв. на основание чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща главница по договор за
потребителски кредит без обезпечение от 18.08.2011г., за сумата 1931.44лв. на
основание чл.430, ал.2 ТЗ, представляваща договорна лихва за периода 18.08.2014г.-08.10.2015г.
и за сумата 2973.37лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава
за периода 18.08.2014г.-08.10.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от 09.10.2015г. до изплащането, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 61227/2015г. по описа на СРС, 50 състав.
При условията на евентуалност, в
случай, че съдът намери исковете по чл.422 ГПК за изцяло или частично
неоснователни, предявява против ответника осъдителни искове за същите суми и на
същите правни основания.
Твърденията на ищеца са за
сключен с ответника договор на 18.08.2011г. за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение за сумата 26 100лв., усвоена изцяло на 19.08.2011г., срещу
задължението за връщане чрез плащане на погасителни вноски. Твърди ответникът
да е в неизпълнение задължението по вноските с падежи 18.08.2014г. и
18.09.2014г., поради което с позоваване на клаузата на чл.21 от договора счита,
че с факта на неплащането на две поредни вноски кредитът е станал автоматично
предсрочно изискуем на 19.09.2014г. В тази връзка обосновава, че тази клауза
представлява условие по смисъла на чл.25, ал.1 ЗЗД, сбъдването на което влече
последиците на дължимост на сумите по договора в
тяхната цялост с изгубване от неизправния кредитополучател преимуществото на
срока. Ако съдът счете, че предсрочната изискуемост не е настъпила автоматично
по силата на посочената клауза твърди тя да е настъпила с получаването на
29.09.2015г. от съпругата на ответника писменото изявление на банката за
обявяване кредита за предсрочно изискуем. Ако съдът не възприеме и това
обстоятелство за осъществено преди предявяването на иска, прави изявление за
обявяване предсрочна изискуемост на кредита с исковата молба. Във връзка с
наведеното от ответника в писменото възражение по чл.414 ГПК, че задължението
следвало да се погаси от изплатено застрахователно обезщетение, излага, че
сключената със застрахователно дружество застраховка „Живот“ е с покрити
рискове смърт, доживяване на определена възраст или смесено покритие, но не
включва случаи на заболяване. Отделно от това твърди, че в банката не е
постъпвала сума от изплатено застрахователно обезщетение, поради което счита,
че не е настъпило погасяване на задълженията по посочения начин. Претендира
разноски в настоящото производство, както и присъдените в заповедното
производство.
Ответникът П.С. оспорва исковете
по основание и размер. Възразява кредитът да е станал предсрочно изискуем на
19.09.2014г., съответно на 29.09.2015г. Счита, че дори и такава предсрочна
изискуемост да е настъпила, то по исковете следва да отговаря застрахователя „О.Ж.д.“
АД ***, като правоприемник на „А.Б.Ж.дружество***********„Живот“, тъй като бил
с влошено здравословно състояние и трайно неработоспособен. В подадена по
делото молба от 09.12.2016г. /стр.48/ е заявил, че не оспорва исковете по
размер, като поддържа възраженията си в останалата част.
По искане на ответника на
основание чл.219, ал.1 ГПК по делото е конституирано трето лице-помагач „ОББ-Ж.“
ЕАД гр.София /с предишни наименования „ОББ-Е.А.Д.Л.Ж.дружество“ АД, „ОББ-А. Ж.Д.“
АД и „О.Ж.д.“ АД/. В становището си сочи, че между него и банката е сключена
групова застраховка „Живот“ по полица № 2023, по която ответникът е бил включен
в застрахователното покритие, в качеството си на кредитополучател. Според
условията на застраховката, при настъпване на застрахователно събитие,
дължимото застрахователно обезщетение се изплаща от застрахователя на банката, като
притежател на полицата и бенефициент. Сочи, че дружеството не е уведомявано
относно настъпило застрахователно събитие, касаещо
индивидуалното покритие на ответника, нито от него или от банката. Счита
исковете за основателни, като тяхното уважаване по размер следва да се прецени
съгласно събраните доказателства.
В хода на делото и след подаване
на писмения отговор ответникът е починал /17.04.2017г./ и на основание чл.227 ГПК с определение на съда от 21.07.2017г. са конституирани неговите наследници
по закон-К.Н.С. /съпруга/, и синове М.П.С. и Н.П.С..
За конституираните наследници М.С.
и Н.С. са представени удостоверения за отказ от наследството на починалия
ответник П.С. /стр.75 и 76/, които откази не са оспорени от страните и третото
лице-помагач. С отказите от наследство същите са изгубили качеството наследници
от деня на смъртта на наследодателя и се считат за трети лица в материално
правно и процесуално отношение и в този смисъл ненадлежни страни /арг. от ТР № 148/1986г., ОСГК на ВС/, поради което с
определение от съдебно заседание на 30.10.2018г. производството спрямо тях е
прекратено. Същото не е обжалвано и е влязло в сила. Предвид това ответник в
производството по предявените искове се явява само първата наследница К.С..
В съдебно заседание чрез
пълномощника си поддържа възраженията наведени в отговора от своя наследодател.
Изразява становище, че за неговите задължения следва да отговаря до размера на
наследствената си част, т.е. 1/3.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не е предмет на спор сключен
между „ОББ“ АД и П.М.С. договор на 18.08.2011г. за потребителски кредит без
обезпечение, по силата на който банката предоставила, а кредитополучателят
получил чрез пълното усвояване на 19.08.2011г. сумата 26 100лв.
Кредитополучателят поел задължението за връщане на кредита чрез заплащането на
120 месечни анюитетни вноски, включващи главница, възнаградителна лихва и съответната част от годишна такса
за управление и обслужване, в размер на 428.93лв., считано от 18.09.2011г. с
падежи 18-то число на месеца и краен срок за издължаване 18.08.2021г. /чл.10,
ал.1/. Съгласно уговореното в чл.10, ал.2 от договора към месечните вноски се
прибавя сума от 25.84лв., представляваща дължима премия по сключена застраховка
„Живот“, като заедно с нея месечните погасителни вноски са в размер на
454.77лв. В чл.4, ал.2 е предвидено заплащането на възнаградителна
лихва от 15%, а ГПР към деня на отпускане на кредита 16.65% /чл.5, ал.1 от
договора/.
Не се спори, а и от заключението
на вещото лице по приетата и неоспорена ССч.Е се
установява, че внесените от кредитополучателя суми по кредита възлизат на
15 895лв. в периода 19.09.2011г.-10.10.2014г., с
които са погасени 35 месечни вноски отнасящи се за 18.09.2011г.-18.07.2014г.,
както и наказателни лихви от 36.73лв. Допуснато е просрочие
в плащането на вноски за м.05, м.06 и м.07.2014г., след което плащания по
следващите не са извършвани. Така към 19.09.2014г. кредитополучателят е бил в
неизпълнение на две поредни месечни вноски с падежи 18.08.2014г. и 18.09.2014г.
Като доказателство е прието
уведомление от „ОББ“АД от 30.07.2015г. до кредитополучателя П.С. за неплатени
вноски за периода 18.08.2014г.-28.07.2015г., съдържащо изявление за обявяване
кредита за предсрочно изискуем. Не се спори уведомлението да е получено на
29.09.2015г. от съпругата на кредитополучателя и ответник по делото К.С..
По делото е приложено гр.д.№
61227/2015г. по описа на СРС, 50 състав, образувано по заявление на „ОББ“ АД за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК против П.С. за
сумите, предмет на настоящото исково производство. Към заявлението е приложено
посоченото уведомление за обявяване кредита за предсрочно изискуем. Съдът издал
на 19.10.2015г. заповед по чл.417 ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист,
като включил и направените от заявителя разноски в заповедното производство от
1660.37лв.
Представена е застрахователна
полица № 2023/25.05.2009г. обективираща сключен между
„ОББ“ АД и „ОББ-Е.А.Д.Л.Ж.дружество“ АД /с правоприемник конституираното по
делото трето лице-помагач/ застрахователен договор с покритие Кредит „Живот“,
„Пълна трайна неработоспособност /нетрудоспособност/“ и „Временна пълна
неработоспособност /нетрудоспособност/“. Застрахователното дружество поело
задължение при настъпване на покрит риск да заплати на банката, в качеството на
бенефициент, застрахователно обезщетение в размерите посочени в Клауза 1 от
специални условия /стр.115/, а застраховани са длъжници
на банката по сключени с нея договори за потребителски кредити, като
застрахователното обезщетение е обвързано с остатъчната стойност на кредита,
погасяването на което е било възпрепятствано от настъпил покрит риск. Договорът
за застраховка регламентира подробно срока на действие, покритите рискове,
условията и уведомяването на застрахователя за настъпване на покрит риск, плащането
на застрахователни обезщетения. В тази връзка не е спорно, че в качеството си
на кредитополучател по договора за кредит от 18.08.2011г. П.С. е бил
застрахован, което е видно и от представеното удостоверение № 46149 /стр.83/.
Представено е Експертно решение на ТЕЛК № 2482 от 141/03.08.2016г., с което е
преосвидетелстван от 60% трайна неработоспособност на 74% трайна
неработоспособност поради претърпян мозъчен инфаркт за срок от три години.
Представена е и епикриза от Клиника по кардиология и ангиология при „Сити Клиник“
ЕООД, видно от която П.С. бил на лечение в периода 27.02.2015г.-04.03.2015г. с
диагноза „феморопоплитеална флеботромбоза
в дясно“ с придружаващи заболявания: АХ ІІІст. Дслипидемия. МСБ.След ИМИ.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна следното:
При липсата на спор относно действително
облигационно правоотношение по договор за кредит от 2011г. между ищеца и П.С., възникналото
в негова тежест задължение да върне кредита при уговорените условия и срок,
както и факта, че е бил в неизпълнение към м.09.2014г. /и след това/ в плащане
на две поредни месечни вноски, предпоставят извод да
е бил неизправна страна по договора.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответната страна задълженията по договора да са били погасени
чрез застрахователно обезщетение, респ. да са подлежали на погасавяне
по този начин. Събрани са доказателства,
че кредитополучателят е имал сериозни здравословни проблеми, поради които е бил
освидетелстван като трайно неработоспособен. Но същевременно доказателства не
са ангажирани заболяването му да попада в покритите рискове на
застрахователната полица, не се твърди застрахователят или банката да са били
уведомени по предвидения в договора ред и начин за настъпването му, нито са
представени доказателства за плащане в полза на банката на застрахователно
обезщетение покриващо остатъчната стойност на кредита.
По
въпроса относно предсрочната изискуемост е налице трайно установена съдебна
практика, според която за вземания произтичащи от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да ги събере без да
уведоми длъжника, вземанията стават изискуеми с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако е уговорено
в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем
следва да е упражнено преди подаване исковата молба. Предсрочната изискуемост
на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката,
че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили
уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. В
хипотезата заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417,
т.2 ГПК, предпоставките по чл. 418 ГПК са налице, ако получаването на
волеизявлението на банката от длъжника предхожда по време подаването на
заявлението по аргумент от разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно
изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК. Предмет
на делото по установителния иск по чл.422 ГПК е
вземането, основано на представения документ-извлечението от счетоводните книги
на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и
изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание-т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК на ВКС.
В
разглеждания случай при подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК ищецът е представил и доказателства за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Уведомлението е връчено надлежно
на 29.09.2015г., а заявлението подадено на 09.10.2015г. По делото не е спорно,
че към този момент кредитополучателят е бил в неизпълнение на две поредни
погасителни вноски с падежи 18.08.2014г. и 18.09.2014г. и това неизпълнение
съгласно чл.21 от договора е породило правото на банката да поиска плащането на
неговия остатък вцялост. Въпреки уговорената с тази
клауза автоматична предсрочна изискуемост без необходимостта от уведомяване,
съдът не възприема доводите на ищеца тя да е настъпила с факта на неплащане на
втората вноска обосновани с разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗЗД, доколкото
цитираното тълкувателно решение и установената понастоящем трайна и едностранна
съдебна практика е, че във всички случаи кредиторът следва да обяви предсрочна
изискуемост, или ако са били налице предпоставките по договора за това да я
съобщи на длъжника.
Горното
налага извода, че предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит е настъпила 29.09.2015г. Доколкото
е била обявена на длъжника преди подаване заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и съобразно разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК, обвързваща
предявяването на иска за съществуване на вземането с момента на подаване на
заявлението, следва да се приеме, че вземанията предмет на настоящото
производство са възникнали на предявеното основание и са изискуеми.
Според
заключението на вещото лице по неоспорената ССч.Е
размерът на задълженията към деня на подаване заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК
/09.10.2015г./, при настъпила предсрочна изискуемост на 29.09.2015г. са:
главница от 22 052.35лв.; договорна лихва от 3 809.36лв. за периода
18.08.2014г.-08.10.2015г. и лихви за забава от 492.24лв. за периода
18.08.2014г.-09.10.2015г.
Горното
обуславя основателност на установителния иск по
чл.422 ГПК за главницата и възнаградителната лихва в
пълния предявен размер, а претенцията за лихви за забава до сумата 492.24лв.
Задължението
за плащане на тези суми е възникнало за кредитополучателя П.С., който е починал
в хода на производството. Съгласно представеното удостоверение негови
наследници по закон се явяват преживялата съпруга К.С. и синове М.С. и Н.С.. По
общите правила на чл.5 и чл.9 ЗН наследствените им дялове са равни-по 1/3. Синовете
са се отказали от наследството, който отказ е произвел действие от деня на
откриването му, т.е от смъртта на наследодателя и това означава, че поради
изгубване качеството на наследници не са придобили правата по наследството и не
отговарят за задълженията, с които е обременено. Такъв отказ не е направила преживялата
съпруга и конституирана по чл.227 ГПК К.С..
В този случай
приложение намира чл. 53 ЗН, според който частта на отреклия се или на оня,
който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на
останалите наследници. Разпоредбите на чл.5-8 ЗН регламентират кои лица са
наследници по закон и в каква последователност, като всеки предшестващ ред
изключва наследяването на лицата от следващия ред. На съпруга с чл.9 ЗН е
признато правото да наследява заедно с всеки един от редовете наследници. Той изключва
само четвърти ред по чл.8, ал.4 ЗН. Съгласно разрешенията дадени в ТР №
75/1963г. ОСГК на ВС частта на отреклия се или оня, който е изгубил правото да
приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници от същото
коляно, към което те принадлежат. А според разрешенията дадени с ТР №
148/1986г. ОСГК на ВС при отказ от наследство, заявен от всички деца на наследодателя,
а също и при неприемането му от всички от тях, преживелият съпруг наследява със
следващите децата редове. В този случай, ако няма наследници от тези редове ,
той получава цялото наследство.
Починалият
е имал две деца, които са се отказали от наследството му и същото прието само
от преживялата съпруга. Доказателства дали има наследници от втори и трети ред
не са събрани, поради което следва да се приеме, че преживялата съпруга К.С. е
получила цялото наследство. Липсват твърдения, а и не са представени
доказателства да го е приела по опис и в този смисъл отговаря в пълен обем за
задълженията на своя наследодател по договора за кредит.
По разноските
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца разноски от
2674.48лв. с оглед уважената част то исковете.
В съответствие с т.12 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК на ВКС
съдът разглеждащ установителния иск по чл.422 ГПК
следва да се произнесе и по дължимостта на разноските
направени в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца в заповедното производство разноски, присъдени с
издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, са в размер на 1660.37лв., от
които съобразно уважената част ответницата следва да заплати 1507.55лв.
Ответницата не е направила
разноски по делото и такива в нейна полза на основание чл.78, ал.3 ГПК не
следва да се присъждат.
Същата е представлявана безплатно
от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА /приложен на стр.74 договор за
правна защита и съдействие/, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ищецът
следва да заплати на адв.Е.И.-САК адвокатско
възнаграждение от 123.22лв., изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
съобразно отхвърлената част.
Конституираните по чл.227 ГПК на
мястото на починалия ответник Н.С. и М.С. са представлявани от адвокат
безплатно по чл.38, ал.1 ЗА /приложени на стр.98 и 99 договори за правна защита
и съдействие/. Поради отказът им от наследство производството спрямо тях е
прекратено с влязло в сила определение на съда, постановено в съдебно заседание
на 30.10.2018г. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право
на разноски и при прекратяване на делото. Оттук ищецът следва да заплати на
процесуалния представител адв.Е.И. на основание
чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 892.48лв. /за всеки един по 446.24лв./.
На основание чл.78, ал.10 ГПК на
третото лице-помагач не се присъждат разноски.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение К.Н.С., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***
/правоприемник на починалия в хода на делото ответник П.М.С./, по исковете на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
предявени по реда на чл.422 ГПК, че дължи сумата 22 052.35лв. на основание
чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща
главница по договор от 18.08.2011г. за потребителски кредит без обезпечение,
сумата 1931.44лв. на основание чл.430, ал.2 ТЗ, представляваща договорна лихва
за периода 18.08.2014г.-08.10.2015г. и сумата 492.24лв. на основание чл.86 ЗЗД,
представляваща лихва за забава за периода 18.08.2014г.-09.10.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от 09.10.2015г. до изплащането, предмет на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 61227/2015г. по описа
на СРС, 50 състав, като
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.86 ЗЗД за лихви за забава за разликата до пълния
предявен размер 2973.37лв.
ОСЪЖДА К.Н.С.,***,
да заплати на „О.Б.Б.“ АД, *** разноски в настоящото
производство на основание чл.78, ал.1 ГПК от 2674.48лв. както и разноски в
заповедното производство от 1507.55лв.
ОСЪЖДА „О.Б.Б.“ АД, ***, да заплати на адв.Е.И.-САК
с адрес ***, ж.к.Лозенец, ул.********, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на К.С. на основание чл.38, ал.2 ЗА от 123.22лв.
ОСЪЖДА „О.Б.Б.“ АД, ***, да заплати на адв.Е.И.-САК
с адрес ***, ж.к.Лозенец, ул.********, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на М.П.С. и Н.П.С. на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.78, ал.4 ГПК от 892.48лв.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника „ОББ-Ж.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: