Р Е
Ш Е Н И
Е № 2
град Хасково, 03.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд въззивен граждански
състав, в публично съдебно заседание на четвърти януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
МАРИЯ ИВАНОВА – ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Р* К*,
като разгледа докладваното от съдия Серафимова
в. гр. д. № 764 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 535 от 01.08.2019 г., постановено по гр. дело №
403 по описа за 2019 г., Районен съд – Хасково е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.79, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД от „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. Кукуш
№ 1, представлявано от А* В* Д* и от М* М*, против Г.А.Б., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 986.46 лева, включваща незаплатени суми за ползвани
услуги за периода 03.10.2017 г. – 06.03.2018 г., за които били издадени
фактури, в общ размер на 692.22 лв.; както и неустойки в общ размер на 294.24 лв.; както и сумата от 52.74 лв. - законна лихва за забава, изчислена
върху главницата от 692.22 лв. за периода от 29.10.2017 г. до 29.11.2018 г., ведно със законна лихва от дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 30.11.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, които суми били
дължими по сключен помежду им рамков договор № М 4694021 от дата 02.09.2015 г., с индивидуален
абонатен номер *********, към който били сключени, както следва: 1.1. Приложение № 1 от 02.09.2015 г. за тарифен план
Мтел безкрай 40; 1.2. Приложение № 1 от 02.09.2015 г. за
тарифен план Мтел моб. интернет Сърф М; 1.3. Приложение № 1 от 02.09.2015 г. за тарифен план и фиксиран домашен телефон; 1.4. Договор за продажба на изплащане от 05.07.2017 г.; 1.5. Приложение № 1 от 14.06.2016 г. за тарифен план
Мтел мобилен интернет Сърф XS; 1.6. Договор за продажба на
изплащане от 14.06.2016 г.; 1.7. Приложение № 1 от
06.12.2016 г. за предоставянето на пакетна услуга от фиксиран интернет през
мобилна мрежа, телевизия и мобилна услуга; 1.8. Приложение № 1 от 06.12.2016 г.
за тарифен план и фиксиран домашен телефон, за които суми е издадена заповед № 1282 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от
03.12.2018 г. по ч.гр.дело № 2856/2018 г. на Районен съд – Хасково.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „А1 България“
ЕАД, който чрез пълномощника си обжалва решението, с оплакване за
незаконосъобразност и неправилност. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения относно неправилността
на изводите на първоинстанционния съд по отношение съществуването на
процесните договори за индивидуален абонатен номер, идентифициращ потребителя
на мобилните и електронни услуги. Неправилни били изводите на районния съд, че
посочените в исковата молба приложения и договори за продажба на изплащане не
се отнасяли към процесния договор, тъй като представлявали отделни облигационни
правоотношения, като в тази насока било пропуснато обстоятелството, че
процесният договор имал рамков характер. Ето защо всички цитирани приложения се
отнасяли към рамковия договор и съставлявали неразделна част от същия. Също
така всички фактури били издадени именно към процесния договор и сумата по тях
(692.22 лв.) обхващала целия период, посочен в исковата молба – от 03.10.2017
г. до 06.03.2018 г. Изложени са също така и доводи относно отхвърлянето на
претенциите за неустойка поради противоречие с добрите нрави и Закона за защита
на потребителите. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение изцяло и
постановяването на друго, с което да бъдат уважени предявените обективно
съединени искови претенции. Претендират се и разноски за въззивното
производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 268, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 ГПК срок от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От събраните в първоинстанционното
производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение по повод на договор № ********* от 02.09.2015 г.,
сключен между ищцовото дружество в качеството на оператор на електронни
съобщителни услуги, и ответника, като абонат. Съгласно клаузите на договор,
същият има за предмет предоставянето и ползването на електронни съобщителни
услуги чрез електронни съобщителни мрежи на оператора, при условията на
договора и Общите условия за взаимоотношенията между дружеството и
потребителите на съответната услуга или мрежа. Изрично е посочено, че договорът
урежда условията, валидни за всички
услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана от него услуга или пакет от
услуги, в т.ч. срок за ползване, ценови и други условия, се описват в
приложения, представляващи неразделна част от договора. Отделно от това за
всяка от услугите се прилагат и действащите Общи условия към съответния момент
за ползване на конкретната услуга и/или мрежа. Страните са договорили, че влизането
в сила, срокът и условията за подновяване и/или прекратяване на договора по
отношение на всяка отделна услуга, както и дължимите от абоната неустойки или
обезщетения, се посочват в съответното приложение. По отношение на всяка
услуга, предоставяна по договора и приложенията към него, се договорят и се
прилагат различни срокове, като договорът се смята, че е в сила, докато е
налице действащо приложение или друго споразумение за ползване на услуги,
подписано към него. Операторът има право едностранно да прекрати договора,
според условията на съответното приложение и в случаите, посочени в приложимите
Общи условия. С подписване на договора, абонатът е декларирал, че е запознат и
е съгласен с приложимите Общи условия и с действащия ценоразпис на оператора,
относим към ползваните услуги. В изпълнение на горепосочените клаузи
потребителят е ползвал различни услуги, като всеки път е подписвано приложение
между страните, а за настъпили изменения в договорните условия са сключвани
анекси:
1.1. приложение № 1 от 02.09.2015 г. към договор № ********* – негов
предмет са условия за ползване на тарифни планове „Мтел безкрай“ са цитирани
конкретните данни за предоставената SIM карта, телефонен номер и предоставения
тарифен план – „Мтел безкрай 40“ за 2 години, основен СИМ лято 2015 г., с
месечна абонаментна такса от 40 лв., с уговорена отстъпка от 20% за срока на
ползване. За услугите по приложението, приложими са ОУ за взаимоотношенията
между ищцовото дружество и абонатите и потребителите на обществените му мобилни
наземни мрежи по стандарти GSM, UMTS и LTE. Срокът на ползване на услугите по
това приложение е 24 месеца, считано от датата на активирането им при отложено
действие или датата на подписване на приложението при незабавно действие, като
крайният срок изтича на 02.09.2017 г. Посочено е, че преди изтичане на този
срок, абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата или да
прекратява договора по отношение на посочените в приложението услуги, освен
след заплащане на дължимата неустойка. В случай, че в рамките на последния
месечен таксуващ период от срока на ползване абонатът не уведоми писмено
оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с
изтичане на този срок, или че желае да продължи ползването им за нов срок при
определени условия, ползването на услугите по приложението продължава за
неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с
едномесечно предизвестие от всяка страна без неустойки. В случай, че абонатът
наруши задълженията си по приложението, договора или Общите условия, в т.ч. ако
по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения
срок за ползване, операторът има право да прекрати договора и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки),
дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване.
Ответникът е декларирал желание и съгласие за незабавното влизане в сила на
приложението от датата на подписването му. Представени са още подписани от страните
- приложение № 3 – ценоразпис на дружеството за ползване на допълнителни
електронни съобщителни услуги; както и допълнение към приложение № 1 –
допълнителни декларации по ЗЗП. И двете приложения носят дата 02.09.2015 г. по
същия договор.
1.2. второ приложение № 1 от 02.09.2015 г. към договор № ********* – то има
за предмет активиране и условия за ползване на ценови пакети за пренос на данни
„Мтел мобилен интернет“, като са цитирани конкретните данни за предоставената
SIM карта, телефонен номер и предоставения ценови пакет – „Мтел мобилен
интернет Сърф М“ с 50 % отстъпка за срок от 2 години; с цена на трафика,
включен в месечния ценови пакет (месечна абонаментна такса) от 14.90 лв., с
промоционална отстъпка от таксата при срок на ползване от 2 г. – 50%. Това
приложение съдържа клаузи, идентични с гореописаните по т. 1.1., в т.ч. за
срока на ползване на услугата от 24 месеца до 02.09.2017 г. Представени са още
подписани от страните - приложение № 3 – ценоразпис на дружеството за ползване
на допълнителни електронни съобщителни услуги; както и допълнение към
приложение № 1 – допълнителни декларации по ЗЗП; двете от 02.09.2015 г. и по
същия договор.
1.3.допълнение към приложение № 1 към договор № *********/ 02.09.2015 г – в
него са посочени условията за ползване на услугата „Домашен телефон в пакет с
Фиксиран интернет и Цифрова телевизия или в пакет с Фиксиран интернет, Цифрова
телевизия и Мобилна телефонна услуга“, за срок от 2 години, до 02.09.2017 г. В приложението
са посочени конкретните данни за предоставената SIM карта, телефонен номер
мобилен и фиксиран, предоставения тарифен план – домашен телефон S, с месечна
абонаментна такса от 3,90 лв. За услугите се прилагат Общите условия за
взаимоотношения между „Мобилтел“ ЕАД и крайните потребители на фиксираната
гласова телефонна услуга, наричани още Общи условия за фиксирани услуги, а за
услугите, които се предоставят чрез мобилна електронна съобщителна мрежа, се
прилагат съответно Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и
абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“
ЕАД по стандарти GSM,
UMTS и LTE.
В т. 8.2.2. и т. 8.3.1. са регламентирани въпросите на неустойката. Включено е
и приложение № 3 – ценоразпис на дружеството за ползване на допълнителни
електронни съобщителни услуги, както и допълнение към приложение № 1 –
допълнителни декларации по ЗЗП; двете от 02.09.2015 г. и по същия договор. Тази
услуга е била подновена с анекс от 05.07.2017 г. към договора за нови 24 месеца
- до 05.07.2019 г., като условията по
договора са запазени, видно от представения анекс и изменение и допълнение към
Приложение № 1 от същата дата.
Страните са сключили и договор
за продажба на изплащане № *********/05.07.2017 г. предмет – прехвърлянето на
собствеността върху една или няколко вещи срещу определена цена, като вещта се
определя в приемо – предавателен протокол, а именно мобилен телефонен апарат
Sony Xperia ХА1 Black Мтел Клуб. Уговорено е плащане на цената с първоначална
вноска от 25,98 лв. и 23 месечни вноски, подробно описани в погасителен план, с
включена лихва в размер на 10,01 % годишно. Първоначалната вноска се заплаща
при предаване на вещта, а всяка следваща – в сроковете на плащане на сумите по
месечните таксуващи фактури за ползване на услуги по сключения между страните
договор за услуги, в които фактури те се включват.
Към рамковия договор е
подписано и трето приложение № 1 от 14.06.2016 г., касаещо активиране и условия
за ползване на ценови пакети за пренос на данни „Мтел мобилен интернет“, в
което са посочени конкретните данни за предоставената SIM карта, телефонен
номер и предоставения ценови пакет - Мтел мобилен интернет Сърф XS, с цена на
трафика, включен в месечния ценови пакет (месечна абонаментна такса) от 6,90
лв., със срок на ползване на услугата от 24 месеца до 14.06.2018 г. В т.5.2.3.
и 5.3.1. са регламентирани условията на неустойката. Подписани са още
приложение № 3 – ценоразпис на дружеството за ползване на допълнителни
електронни съобщителни услуги, както и допълнителни декларации по ЗЗП, и двете
от 14.06.2016 г.
Страните са сключили Договор
за продажба на изплащане № *********/14.06.2016 г. с предмет – прехвърлянето на
собствеността върху една или няколко вещи срещу определена цена, като вещта се
определя в приемо – предавателен протокол, а именно: мобилен телефонен апарат
Anapam Sony Xperia E4G White 1г+. Уговорено е плащане на цената с първоначална
вноска от 10,98 лв. и 23 месечни вноски на обща стойност 252,54 лв., подробно
описани в погасителен план, с включена лихва в размер на 10,15 % годишно. Първоначалната вноска се заплаща при
предаване на вещта , а всяка следваща – в сроковете на плащане на сумите по
месечните таксуващи фактури за ползвани услуги по сключения между страните договор
за услуги , в които фактури те се включват.
Ответникът в качеството на
абонат е ползвал и други вид услуги, предоставяни от ищеца като оператор, които
са описани в Приложение № 1 с предмет „Цени и условия за ползване на пакетна
услуга“ към договор № ********* - фиксиран интернет през мобилна мрежа,
телевизия през сателитна технология и мобилна услуга, като приложението е
подписано между страните на 06.12.2016 г. Срока на ползване на услугата от 24
месеца до 06.12.2018 г. В т. 6.2.3. и т. 6.3.1 са регламентирани условията на
неустойката. Представени са още подписани от страните – списък на телевизионни
програми, включени в пакет Мтел ТВ, Разширен към Договор № *********/06.12.2016
г., допълнение към Приложение № 1 към Договор № *********/ 06.12.2016 г. –
Активиране и условия за ползване на допълнителен ТВ пакет за услугата Мтел ТВ, със
срок 2 г. до 06.12.2018 г., без данни за конкретно избрания допълнителен ТВ
пакет; списък на телевизионни програми, включени във всички допълнителни ТВ
пакети към Договор № *********/ 06.12.2016 г.; приложение № 3 към договор №
*********/06.12.2016 г. – ценоразпис на дружеството за ползване на допълнителни
електронни съобщителни услуги; допълнение към приложение № 1 – допълнителни
декларации по ЗЗП; всички от 06.12.2016 г.
Подписано е и Приложение
№ 1 към договор № *********, с дата от 06.12.2016 г. относно „Цени и условия за
ползване на услугата Мтел Домашен телефон“, за срока на ползване на услугата от
24 месеца до 06.12.2018 г.
По делото са представени
още подписани от страните гаранционна карта № ********* и приемо-предавателен
протокол закупено крайно устройство, двете от 06.12.2016 г. относно – Fixed
Codrless Phone FC8081, на стойност 0 лева.
За дължимите от ответника
суми ищецът е издавали фактури, в които потребителят е идентифициран с трите си
имена и отделен потребителски номер М4694021, както следва:
-фактура №
**********/03.10.2017 г., с падеж 28.10.2017 г., за отчетен период 28.08.2017
г. – 27.09.2017 г., за ползване на далекосъобщителни услуги и месечни такси,
както и вноски за изплащане на стоки, всичко общо в размер на 116.89 лв.;
-фактура №
**********/01.11.2017 г., с падеж 26.11.2017 г., за отчетен период 28.09.2017
г. – 27.10.2017 г., за ползване на далекосъобщителни услуги и месечни такси,
както и вноски за изплащане на стоки, всичко общо в размер на 57.90 лв.; със
задължения за предишни периоди от 144.81 лв.;
-фактура №
**********/01.12.2017 г., с падеж 26.12.2017 г., за отчетен период 28.10.2017
г. – 27.11.2017 г., за ползване на далекосъобщителни услуги и месечни такси,
както и вноски за изплащане на стоки, всичко общо в размер на 55.21 лв.; със
задължения за предишни периоди от 314.85 лв.;
-фактура №
**********/03.01.2018 г., с падеж 28.01.2018 г., за отчетен период 28.11.2017
г. – 27.12.2017 г., за ползване на далекосъобщителни услуги и месечни такси,
както и вноски за изплащане на стоки, всичко общо в размер на 55.21 лв.; със
задължения за предишни периоди от 370.06 лв.;
-фактура № **********/01.02.2018
г., с падеж 26.02.2018 г., за отчетен период 28.12.2017 г. – 27.01.2018 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги и месечни такси, както и вноски за
изплащане на стоки, всичко общо в размер на 55.21 лв.; със задължения за
предишни периоди от 370.06 лв.;
-фактура №
**********/06.03.2018 г., с падеж 31.03.2018 г., за отчетен период 28.01.2018
г. – 27.02.2018 г., за вноски за изплащане на стоки в размер на 448.62 лв.; със
задължения за предишни периоди от 604.91 лв.
По отношение размера на
дължимата неустойка ищеца е изготвил т.нар. сметки, а именно:
- сметка №
**********/09.10.2017 г., с падеж 09.10.2017 г., за начислена неустойка в
размер на 37.35 лв.;
- сметка №
**********/09.10.2017 г., с падеж 23.11.2017 г., за начислена неустойка
устройство – 356530030875773 в размер на 25 лв.;
- сметка №
**********/09.10.2017 г., с падеж 09.10.2017 г., за начислена неустойка –
месечни такси от 7.50 лв. и неустойка – месечни такси от 99.96 лв., всичко общо
107.46 лв.;
- сметка №
**********/16.02.2018 г., с падеж 16.02.2018 г., за начислена неустойка в
размер на 17.25 лв.;
- сметка №
**********/16.02.2018 г., с падеж 16.02.2018 г., за начислена неустойка –
месечни такси в размер на 9.75 лв.; и
- сметка №
**********/16.02.2018 г., с падеж 16.02.2018 г., за начислена неустойка – отстъпки
от цена на устройство 97.43 лв.
Съгласно назначена по
делото съдебно-счетоводна експертиза, в софтуерните продукти на ищеца са
констатирани записи за уникален клиентски номер *********, свързан с договора №
50122840 за пакет от фиксирани и мобилни услуги за различни телефонни номера:
**********; **********; **********; **********; **********; ********* и
абонамент за телевизия с № 201000545584. Записите са свързани и с договор за
продажба на изплащане от 14.06.2016 г. на апарат Sony Xperia E4G White с 23 месечни погасителни вноски, всяко от по
10.98 лв.; договор за продажба на изплащане от 05.07.2017 г. за апарат Sony Xperia XA1 Black с 23 месечни погасителни вноски, всяко от по
25.98 лв. Всички заявени и включени в договора услуги са намерили отражение в
месечните фактури, цитирани по – горе, а неустойките са отразени еквивалентно в
посочените сметки със съответни номера. Към датата на подаване на заявлението,
претендираните вземания от ищеца са в размер на 692.22 лв. (като е взета
предвид и сумата от 20 лв., отразена като платена по фактура № *********, тъй
като това плащане е извършено на 08.03.2019 г. след датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение). Сумата на начислените
неустойки е в размер на 294.24 лв., или общия размер на главницата и
неустойката е 986.46 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Основните доводи на
първоинстанционния съд да отхвърли исковите претенции в частта относно
главницата и лихвата се свеждат до това, че в исковата си молба по чл. 422 ГПК
ищецът навеждал допълнителни доводи и изцяло нови фактически твърдения. Това
водело до извода, че позицията на ищеца съществено се отличавала от посоченото
в заповедното производство. Освен това ищецът не провел пълно и главно
доказване на соченото обстоятелство, че съществувало вземането по издадената
заповед за изпълнение, по-конкретно не се доказало съществуването на посочения
рамков договор с № М4694021 от 02.09.2015 г. с индивидуален номер *********,
като последният номер фигурирал и върху договори не само с дата от 02.09.2015
г., но и с дати от 14.06.2016 г. и 06.12.2016 г. Включени били и други договори
– за продажба на продукти на изплащане. Ищецът не представил достатъчно
убедителни доказателства, че процесните фактури се отнасят именно към
процесните множество договори и посочил кои суми по кои фактури кои от
договорите касаят. В тази насока ищецът не доказал основанието на
обективираните във фактурите вземания. В три от приложенията изобщо липсвали
конкретни уговорки за конкретния вид договорена услуга: в приложение № 1 от
06.12.2016 г. за ползване на услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа;
допълнение към същото приложение за ползване на услуга допълнителен ТВ пакет; приложение
№ 1 от 06.12.2016 г. за ползване на услугата домашен телефон.
Настоящият съдебен състав
не споделя изложените доводи и съображения за отхвърляне на исковите претенции
в частта относно главницата и лихвата. Не се установява въвеждането на изцяло
нови фактически твърдения от страна на ищеца в исковата молба, съпоставени с
тези в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В заявлението е
посочено правното основание, от което произтичат вземанията – договор от
02.09.2015 г., сключен между ищеца и ответника. В тази насока неправилно
районният съд е разгледал съдържанието и естеството на договора. В т. 3.2 от
същия изрично е посочено, че договорът урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната,
като всяка избрана от него услуга или пакет от услуги, в т.ч. срок за ползване,
ценови и други условия, се описват в приложения, представляващи неразделна част
от договора. Следователно, наистина е налице договор, който може да се
характеризира като „рамков“, т.е. включващ в приложното си поле предоставянето
на повече от една услуга, респ. предоставянето на повече от един вид престация.
Със сключването на договора е възникнало облигационно правоотношение между
страните, за което няма данни да е прекратявано или погасявано на определено
основание. С оглед на вложеното от страните съдържание в клаузите на договора,
може да се направи извод, че същият се отличава с едно продължаващо във времето
действие, тъй като неговият предмет се определя от всички услуги
ползвани от абоната, а не само от отделна такава услуга. Всички последващи
услуги, които ответникът е ползвал, са описвани в конкретни приложения, но
всяко едно от тези приложения е сключвано към главния (основния)
договор. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение е цитиран именно
рамковия договор, като е посочена една глобално определена сума. В исковата
молба тези твърдения вече са конкретизирани, като е посочено детайлно по какъв
начин се е развивало възникналото между страните облигационно правоотношение,
какви промени са настъпвали в него с течение на времето, какви са били
параметрите на отделните услуги. В случая не става дума за нови
фактически твърдения, а за тяхното конкретизиране, което означава
единствено уточняване на съответните обстоятелства относно съществуването и
изменението на основния рамков договор. Няма спор относно сроковете за ползване
на отделните услуги, няма и несъответствия, касаещи размера на претендираните
суми. Ето защо не може да се приеме, че е налице „съществена“ разлика в
позицията на ищеца в заповедното и и исковото производство.
Не се установява и
соченото несъответствие в номерата на договора. В исковата молба изрично е
посочено, че номер № М4694021 е всъщност индивидуален клиентски номер, който
абонатът получава в качеството на потребител на услуги, предоставяни от
оператора, като при това става дума за всички услуги, които абонатът ще ползва
за в бъдеще. Другият номер, *********, е уникален и се въвежда за обозначаване
на договорите и приложения. Следователно, първият номер е относим към абоната
като потребител, а вторият е относим към сключваните от него договори. И
доколкото вече се установи, че е сключен един основен рамков договор, то под
неговият номер (*********) попадат всички услуги, ползвани от абоната. Налице е
специфичен начин за организиране на служебната информация от страна на ищеца,
който по никакъв начин не засяга правната сфера на абоната и не е предпоставка
за внасянето на неясноти или неточности. Допълнително в приетата по делото
експертиза вещото лице също е установило, че номер ********* е относим към
договора, а не към абоната в качеството му на потребител.
Договорите за продажба на
изплащане представляват част от тези всички услуги, които операторът предлага
на абоната. Във формалния смисъл на думата става дума за отделни договори, но
предмета на всеки от тях намира своето основание в основния рамков договор. В
качеството си на потребител на отделни услуги ответникът получава фактури за
онези суми, които дължи за ползването на тези услуги, като във всеки конкретен
случай става дума за една фактура, в която са посочени отделните пера, по които
се начислени сумите. Ако се приеме, че броят на фактурите се определя от броя
на услугите, това означава, че на ответника трябва да се издават отделни
фактури за всяка една конкретна услуга. Подобно задължение за осчетоводяване
обаче не съществува, включително съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 вр. чл. 4, ал. 1
от Закона за счетоводството. В представените по делото фактури изрично е
посочено какви са дължимите такси за всеки един от телефонните номера, ползвани
от абоната (установени и от вещото лице - **********; **********; **********;
**********; **********; ********* и абонамент за телевизия с № 201000545584),
посочено е какъв вид мрежа ползва абоната, какъв е обема на ползвания мобилен
интернет на предоставените минути за разговори. В този смисъл, съдържанието на
фактурите не е в състояние да въведе в заблуждение абоната относно вида на
ползваните услуги и размера на дължимите такси за всяка от тях. Правилно
районният съд е отбелязал, че фактурата е частен свидетелстващ документ и като
такава не притежава онази обвързваща доказателствена сила, която е присъща на
официалните свидетелстващи документи, но от друга страна в конкретния случай
съдържанието на фактурите е интерпретирано по начин, по който е игнорирано
изцяло. Правният спор по делото е възникнал между субекти на частното право,
като за единия от тях той е свързан с осъществяваната от него търговска
дейност. Нормално е за установяване на вида и размера на претендираните суми
ищецът да се позовава на издадените от него фактури. Следва да се има предвид,
че при наличие на
всички задължителни реквизити и на подпис за доставчик и получател от лице,
което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, фактурата представлява годно доказателство
за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, респ. услугите, както и за наличието на
облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за
търговски продажби. В този смисъл, при липса на други доказателства, фактурата
съдържа индивидуализиращите облигационното правоотношение елементи.
Следователно, фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в
самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Именно във връзка с тези
съображения не се установява и последният довод на районния съд за отхвърляне
на исковете – че по три от приложенията изобщо липсвали конкретни уговорки за конкретния вид договорена услуга: в
приложение № 1 от 06.12.2016 г. за ползване на услуга фиксиран интернет през
мобилна мрежа; допълнение към същото приложение за ползване на услуга
допълнителен ТВ пакет; приложение № 1 от 06.12.2016 г. за ползване на услугата
домашен телефон. В цитираните приложения са посочени какъв е видът на
съответните пакетни услуги и каква е цената на всяка от тях, в зависимост от
срока на договора. В представените фактури е посочено какъв е ползвания от
абоната пакет услуги (Мтел Безкрай 2ХL), както и ползваната от него
услуга за ползване на ТВ пакет. Във всяка от представените фактури и
приложенията към тях подробно са дадени ползваните от ответника мобилни услуги
и как е формирано задължението му към мобилния оператор. От друга страна, не се
твърди неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в отчета на
доставените на ответника мобилни услуги, поради което следва да се приеме, че
същите в действителност са доставени и ответникът дължи заплащането им в
уговорения между страните срок. Самият ответник не е ангажирал доказателства за
престиране на падежа на всяка от претендираните суми за предоставени
далекосъобщителни услуги за процесния период.
Така изложените
съображения водят до извода, че размера на претендираната главница и на
законната лихва е доказан, поради което в тази част обжалваното решение ще
следва да се отмени и предявените искове да се уважат.
В частта относно спорната
неустойка въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд.
Правилно е констатирано, че клаузите за неустойка са формулирани по начин, от
който не може да се извлече, че тя има присъщите за нея обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. От съществено значение е, че с определяне на неустойка в размер
на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава
значителна неравнопоставеност между страните по договора. С още по-голямо основание следва да се приеме, че
уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване
на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване
на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и поради
противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този
начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
В обобщение, обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявения иск за
главница в размер от 692.22 лв. и за сумата от 52.74 лв. законна лихва за
забава за периода от 29.10.2017 г. до 29.11.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, и да се потвърди в останалата част, в
която искът е отхвърлен относно дължимите неустойки в размер на 294.24 лв.
Относно разноските:
Претендирани са разноските във
въззивното производство, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК за платени
държавни такси. Предвид изхода на делото с частична основателност на исковата претенция и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски за въззивното производство в размер на 53,76 лева.
На основание чл. 280, ал.
3, т. 1, предл. първо ГПК решението не подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 535 от 01.08.2019 г. по гр.д. № 403/2019
г. на Районен съд – Хасково в частта, в която е отхвърлен предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да се приеме
за установено, че ответникът дължи на ищеца сума от 692.22 лв. за незаплатени
суми за ползвани услуги за периода 03.10.2017 г. – 06.03.2018 г., за което били
издадени фактури, както и сумата от 52.74 лв. законна лихва за забава,
изчислена върху главницата от 692,22 лева за периода от 29.10.2017 г. до
29.11.2018 г., ведно със законнана лихва от дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.А.Б.
с ЕГН ********** ***; с настоящ адрес в гр. Н*, общежитие „Л*“ № 1 ет.1 ап.113,
че дължи на „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно
от А* В* Д* и от М* М*, присъдените със заповед
№ 1282 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.12.2018 г. по
ч.гр.дело № 2856/2018 г. на Районен съд – Хасково суми, а именно: сума от 692.22 лв. за незаплатени суми за
ползвани услуги за периода 03.10.2017 г. – 06.03.2018 г., за което били
издадени фактури, сума от 52.74 лв.
законна лихва за забава, изчислена върху главницата от 692.22 лева за периода
от 29.10.2017 г. до 29.11.2018 г., ведно
със законна лихва от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, които
суми били дължими по сключен помежду им рамков договор № М4694021 от дата
02.09.2015 г., с индивидуален абонатен номер *********, към който били
сключени, както следва:
1.1.
Приложение №
1 от 02.09.2015 г. за тарифен план Мтел безкрай 40;
1.2.
Приложение №
1 от 02.09.2015 г. за тарифен план Мтел моб. интернет Сърф М;
1.3.
Приложение №
1 от 02.09.2015 г. за тарифен план и фиксиран домашен телефон;
1.4.
Договор за
продажба на изплащане от 05.07.2017 г.;
1.5.
Приложение №
1 от 14.06.2016 г. за тарифен план Мтел мобилен интернет Сърф XS;
1.6.
Договор за
продажба на изплащане от 14.06.2016 г.;
1.7.
Приложение №
1 от 06.12.2016 г. за предоставянето на пакетна услуга от фиксиран интернет
през мобилна мрежа, телевизия и мобилна услуга.
1.8.
Приложение №
1 от 06.12.2016 г. за тарифен план и фиксиран домашен телефон;
ОСЪЖДА Г.А.Б., с ЕГН **********
***; с настоящ адрес в гр. Н*, общежитие „Л**“ № 1 ет.1 ап.113, да заплати на
„А1 България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от А* В* Д* и от М*
М*, направените във въззивното производство разноски в
размер на 53,76 лв. (петдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки) - платени държавни такси.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.