Решение по дело №313/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 155
Дата: 15 ноември 2022 г.
Съдия: Ангелина Йоргакиева Лазарова
Дело: 20213000600313
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Варна, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600313 по описа за 2021 година
Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда №
56/02.07.2021г., постановена по НОХД № 1269/20 г. на Окръжен съд Варна, с
която подс. Т. К. А. и К. Т. А. били признати за невинни в извършено
престъпление по чл. 354 а ал. 1 изр. 1 предл. 4 алт. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, и
на основание чл.304 от НПК оправдани по внесеното срещу тях първоначално
обвинение. С присъдата подс. К. А. бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 354 а ал. 5 от НК и на основание чл. 78 а от НК бил
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба в размер на 1000лв. С присъдата съдът се разпоредил с
веществени доказателства, а на подс. К. А. били възложени направените по
делото разноски.
Делото във въззивния съд е образувано по протест на прокурор при
ВОП, който счита, че постановената присъда е неправилна и иска да бъде
отменена, като подсъдимите бъдат осъдени по обвиненията, по които са били
предадени на съд. В допълнителни съображения прокурорът е изложил
аргументи, в подкрепа на исканията си. Протестът не се поддържа от
представителя на въззивната прокуратура в хода на пренията пред настоящата
инстанция. Прокурорът счита, че доказателствата по делото не водят до
категоричен извод, че подсъдимите са се занимавали с разпространение на
1
наркотици и че намереното количество от 0, 75г е имало такова
предназначение, поради което намира първоинстанционната присъда за
правилна и законосъобразна. От друга страна, веществото е намерено в дома
на подс. К. А. и не са събрани доказателства, че подс. Т. А. има отношение
към него. Моли за потвърждаване на присъдата.
Защитникът на подсъдимите счита протеста за неоснователен.
Преценява, че по делото, извън оперативните данни, няма каквито и да е
доказателства подс. Т. А. да се е занимавал с разпространение на наркотични
вещества. Не се установява обща воля между подсъдимите за извършване на
престъпления, свързани с наркотичните вещества, нито личното поведение
като техен държател на подс. Т. А. – не е имал фактическа власт върху тях,
задържан е на друго място, в дома на баща си е закаран от полицейските
служители. Защитникът сочи, че с оглед обвинението, подсъдимите са
обвинени за действия в съучастие като съизвършители на 13.12.2016г., няма
обвинение за разпространение на такива вещества по отношение на
свидетелите по делото или за продължавана престъпна дейност. Веществото,
установено в дома на подс. К. А. е изследвано, оценено, не може да бъде
проведено експертно изследване дали е еднократна доза, но справката от
ГДБОП сочи, че към онзи момент задържани количества кокаин са били
измерими с намереното по делото. Намира, че първоинстанционният съд е
съобразил количеството и здравословното състояние на подсъдимия К. А. и е
определил минималното наказание. Моли за потвърждаване на присъдата
като правилна и законосъобразна.
В личната си защита подсъдимите се придържат към казаното от
защитника им. В последната си дума заявяват, че молят присъдата да бъде
потвърдена.
Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена
проверка на възраженията и доказателствата по делото, включително и
събраните при възобновеното съдебно следствие, счита следното:

От фактическа страна.
Производството пред първоинстанционния съд протекло по общия ред. В
три съдебни заседания съдът провел задълбочено съдебно следствие с
изслушване на свидетелите, подсъдимите, вещи лица, прочетени по реда на
чл. 283 от НПК били писмените доказателства и доказателствени средства,
предявени били веществените доказателства по делото. Съобразявайки
установените факти и обстоятелства ВОС е изяснил фактическата обстановка.
В хода на въззивното следствие бе назначена и изготвена съдебно-техническа
експертиза на веществените доказателства, бяха събрани множество писмени
доказателства и изслушани обяснения от подс. Т. А.. При анализа на
цялостната доказателствена съвкупност се подкрепи вече приетата по делото
фактическа основа. Основните положения са следните:
В Специализираната прокуратура била постъпила информация за това,
2
че на територията на гр. Варна функционира организирана престъпна група,
занимаваща се с разпространение на високорискови наркотични вещества, в
която редом с други лица били посочени подсъдимите Т. А. и баща му – К. А..
С постановление на прокурор от 11.07.2016г. било възложено извършването
на предварителна проверка по чл. 145 от ЗСВ, в хода на която продължило
прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) – подслушване на
телефонни разговори (по отношение на подс. Т. А. разрешено до 03.12.2016г.,
а по отношение на подс. К. А. до 20.12.2016г.), проследяване и наблюдение. С
постановление на Специализираната прокуратура от 17.09.2016г. било
образувано досъдебно производство №9/2016г. по описа на „БОП" - Варна за
престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал.1 и ал.2 от НК.
Към м.12.2016г. подс. К. А. живеел в къща с двор, намираща се на адрес
гр.Варна, м-ст."Боровец - север", парцел №1253, а подс.Т., живеел на адрес
гр.Варна, ул."Атанас Калчев" №4А, като разполагал с ключ за имота в който
живеел баща му.
Сутринта на 13.12.2016г. по досъдебното производство били извършени
множество претърсвания и изземвания от жилищата, ползвани от лица, които
според данните на разследващите се занимават с разпространение на
наркотични вещества. В дома на подс. Т. А. не били открити вещи,
притежанието на които да е забранено от закона, иззети били два телефона -
мобилен телефон Samsung Galaxy S4 и IPhone 6, IMEI 352061060049885 с
абонатен номер ++359*********, приложени като веществени доказателства по
делото. При претърсването на къщата, обитавана от подс. К. А., ключ за която
бил намерен при обиска на подс. Т. А., от медно джезве, поставено в ниша с
рафт на южната стена, било иззето полиетиленово пликче с размери около
5х4 см с шлиц, съдържащ жълтеникаво вещество на прах и кристали,
установено по-късно като кокаин.
По досъдебно производство №9/2016г. по описа на ТС „БОП" -Варна в
качеството на обвиняеми били привлечени различни лица в това число и
подс. Т. А., който бил временно (от 13.12.2016г до 10.04.2017г.) задържан,
към този момент подс. К. А. не бил установен.
С постановлението на Специализираната прокуратура от 19.09.2017г.
наказателното производство било частично прекратено по обвиненията за
престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 2 и 3 вр. ал. 1 предл. 2 от НК и по чл. 354
а ал. 2 т. 1 от НК, като материалите от досъдебно производство №9/2016г. по
описа на ТС „БОП" - Варна били изпратени по компетентност в ОП - Варна -
за продължаване на разследването срещу петима обвиняеми, включително
подс. Т. А., за извършени от тях престъпления по чл.354а,ал.1 от НК. С
постановление на ВОП от 09.11.2017г. материалите от ДП №9/2016г. по описа
на ТС „БОП" - Варна били приети по компетентност, след което били
изпратени на главен разследващ полицай при ОД на МВР - Варна - за
завеждане на досъдебното производство под нов номер.
Разследването продължило по ДП №460/2017г. по описа на ОД на МВР -
3
Варна. В качеството на обвиняеми били привлечени двамата подсъдими към
отговорност по обвинение за престъпление по чл. 354 а ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от
НК, внесено с обвинителния акт, по който е образувано и разглежданото
съдебно производство.
Видно от заключението на извършената физико-химическа експертиза,
прието от съда и страните, при анализ се установява, че намереното в дома на
подс. К. А. жълто прахообразно вещество, представлява кокаин с нетно тегло
0.75 грама и съдържание на активен компонент кокаин 48.2 %. Кокаинът,
съдържащ се в горепосочения полиетиленов плик с шлиц, представлява
високо рисково наркотично вещество - включен е в Списък I /Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина/ на Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични.
Поисканата от прокурор във въззивната инстанция допълнителна
физико-химическа експертиза, която да установи каква би била еднократната
доза на прием на такова наркотично вещество, не бе изготвена поради откази
на експертите на НИК и БНТЛ ОД на МВР Варна, доколкото отсъства
нормативна база за подобно дефиниране. Изисканата от МВР ГД „БОП“,
отдел „Североизточен“ справка, приета като писмено доказателство от
въззивния състав, изяснява, че кокаинът има различен начин на прием. По
информация от БНТЛ Варна за установените случаи на наркотично вещество
– кокаин, при проведени претърсвания и изземвания и предадени с протоколи
за доброволно предаване от лица на територията на ОД на МВР Варна през
2016г., в 12-те случая на намерени и иззети малки количества кокаин,
опаковани самостоятелно, количествата варират между 0,04г до 0, 84г, при
активно действащ компонент кокаин от 26% до 63,70%.
Съгласно цените, посочени в Постановление №23 на Министерски
съвет от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, към 13.12.2016г. стойността на
горепосоченото количество кокаин /кокаин с нетно тегло 0.75 грама и
съдържание на активен компонент кокаин 48.2 %./ е 120.00 лв.
В хода на въззивното следствие бе назначена СТЕ с предмет
веществените доказателства - мобилни телефони, иззети от дома на подс. Т.
А., чието заключение по Протокол № 2022/ИКУ-162, бе прието от съда и
страните. Съпоставката с документите по прилагане на СРС по отношение на
подсъдимите не установява идентичност на намерените у подс. Т. А. мобилни
телефони с тези, спрямо които са били прилагани СРС. В паметта на телефона
Samsung Galaxy S4 LTE GT-19505 IMEI 358904056865364, обект 1, не са
открити потребителски профили и данни, свързващи го с подсъдимите.
Въведени са данни за ползването му от свид. Симеон Дрохлев, подкрепено и
от молба от същия до ВАпС от 14.12.2021г., в която заявява, че този телефон
е негов. По отношение на Обект 2, IPhone 6, IMEI 352061060049885 с
4
абонатен номер ++359*********, ползван от подс. Т. А. в заключението и
картата – памет към него са отразени съхраняваните данни за комуникация и
потребление. В с.з. вещото лице разясни, че часът и датата подлежат на
определяне от ползвателя; данните за GPS локация могат да бъдат в резултат
на действително местонахождение или на търсене на определени обекти и
координати от потребителя; снимките, установени в телефона, без посочване
на локацията им и класифицирани в категория “Drugs”, показват
изображения, относително свързани с наркотични вещества, доколкото от
практиката си е установил и други снимки, класифицирани от прилагания за
нуждите на експертите софтуер, като „дрога“, но видимо съвсем различаващи
се от подобно съдържание.
В хода на въззивното производство за изясняване на статута и
координатите на имота, обитаван от подс. К. А., на чиято територия е
установено инкриминираното вещество, бе изискана и получена от Община -
Варна, район Аспарухово, справка - извадка от Кадастрален план на местност
„Боровец-север, с рег.№ РД22020550АС_001АС от 06.10.2022 година, извадка
от Google Earth, разписен лист, справка от СГКК за ПИ, ведно с координати
на имот, извадка от ПНИ, регистър на имот, скица, географски координати на
имот с идентификатор 10135.5401.1253 по КККР. Географските координати
на имота са измерени в седем точки по ширина и дължина, съответно от
43.09.16.9922 до 43.09.18.1678, и от 27.54.06.5694 до 27.54.08.6339.
Пред първоинстанционния съд подс. К. А. заявил, че веществото му
било оставено отдавна от негова позната, поставил го на същото място,
където било намерено и забравил за него, не отрича да е приемал наркотични
вещества. Твърди, че синът му не знаел за това пакетче, потвърдено и от подс.
Т. А.. На въпроси в хода на въззивното производство подс. Т. А. сочи, че е
ходил в къщата на баща си отвреме-навреме, не е сигурен дали е правил
снимки с телефона (обект 2 на СТЕ), не може да каже откога е ползвал този
телефонен апарат, преди да бъде задържан.
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на
взаимнообвързаните и непротиворечиви по отношение на фактите от
предмета на доказване източници – писмени доказателствени средства -
протокол от 13.12.2016г. за обиск на Т. К. А.; протокол от претърсване и
изземване, извършено на 13.12.2016г. от недвижим имот, намиращ се на адрес
гр.Варна, м-ст."Боровец - север", парцел №1253; протокол от претърсване и
изземване, извършено на 13.12.2016г. от жилище, намиращо се на адрес
гр.Варна, ул."Атанас Калчев" №4А; веществените доказателства; ВДС от
приложени СРС; писмените доказателства, включително приобщените от
въззивното производство справки от ГД БОП и документи от Община Варна,
Район Аспарухово; експертните заключения по протокол от физико-химична
експертиза и по протокол № 2022/ИКУ-162, извършени от вещи лица в НИК –
МВР; обясненията на подс. К. А. и частично тези на подс. Т. А..
Посочената доказателствена съвкупност изключва безспорно твърдение,
5
че подс. Т. А. е знаел, че в имота на баща му се съхранява намереното и
иззето наркотично вещество. В тази насока съставът съобрази обективното
количество, видът на опаковката и мястото на съхранението – укриването, му.
Не е установена комуникация чрез ВДС по отношение на конкретното
вещество и предназначението му. Не са налице доказателства в дните,
предхождащи деянието, синът да е посещавал имота на баща си, като
съставът констатира липсата на съвпадение между данните за координатите
на имота и тези по GPS локациите, отразени в паметта на телефона му,
неизвестен на органите на правоприлагането. Относителната тежест на факта,
че ключът от вилата е бил намерен на връзката с ключове на подс. Т. А.
(установено по силата на съставените протоколи за обиск и за претърсване и
изземване, и в която част не се кредитират обясненията на подсъдимия), не е
достатъчна за съображение, че той е упражнявал владение върху
наркотичното вещество.
Показанията на свидетелите В.В.Д., А.Б.В., С.А.Д., Г.Т.Г., З.В. М.,
Д.П.А., П.Г.Д., Д.Ж. и М.Д.С., разпитани по време на съденото следствие пред
ВОС, прочетените показания от ДП на свидетелите Г., В. и Д., данните от
ВДС по приложени СРС, данните за комуникации между подс. Т. А. и част от
свидетелите, отразени и в паметта на изследвания телефон Обект 2 (напр.
свид. М. и Д.), нямат относимост към фактическите рамки на повдигнатото
обвинение. Макар и да не се споделят декларативните изводи в мотивите на
първоинстанционния съд за отсъствие на достоверност на казаното от
свидетелите на ДП, и да се оценяват като аргументирани възраженията по
протеста на прокурора от ВОП, задълбоченият анализ на коментираните
показания е лишен от правен смисъл, доколкото не би подпомогнал
изясняването на конкретния предмет на доказване. Към 13.12.2016г. подс. К.
А. не е бил установен в имота, неопроверганите обяснения на подсъдимите
сочат, че е отсъствал и от страната. Изложеното изключва възможност по
отношение на пакетчето кокаин да се приложи посоченият в показанията на
свид. Д. и В. от ДП механизъм на снабдяване с наркотични вещества от подс.
К. А.. Дори някога, в определени кръгове, подсъдимите да са били известни
като хора, от които може да се закупят наркотични вещества (Г. сочи кокаин,
Д. – амфетамини), гласните доказателствени средства по делото, включително
обясненията на подсъдимите, в съпоставка и с ВДС от СРС, не внасят
убедителност, че кокаинът, 0, 75г, намерен на 13.12.2016г. в едно пликче, в
джезве в ниша на стената в имота на подс. К. А., е бил предназначен за
разпространение.
При така установените фактически обстоятелства, изводите на
първоинстанционния съд са обосновани. При изграждане на вътрешното си
убеждение по оценката на източниците, съставът на настоящата инстанция
анализира доказателствените средства и ги изследва както самостоятелно,
така и в съпоставки помежду им. Хронологията на проявление на фактите,
относими към предмета на доказване, е концентрирана на 13.12.2016г. и е
ясно установима от процесуалните източници. Обосновано от кредитираната
6
и относима съвкупност се формулират логически връзки, разкриващи
упражняване на фактическа власт от страна на подс. К. А. спрямо
наркотичното вещество кокаин, но не и такива за съвместно с подс. Т. А., и
целенасочено към разпространение на веществото, владение.

От правна страна.
1. С оглед релевантните по делото доказателства първоинстанционният
съд признал за невинни подсъдимите в това на 13.12.2016г. в гр. Варна без
надлежно разрешително да са държали в съучастие като съизвършители
високорисково наркотично вещество кокаин с нетно тегло 0, 75г със
съдържание на активен компонент кокаин 48, 2% на стойност 120 лв. с цел
разпространение, и оправдал подсъдимите по внесеното обвинение за
престъпление по чл. 354 а ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК. В мотивите към
разглежданата присъда са били формулирани съответни за всеки от
подсъдимите правни изводи.
Протестът на прокурора от ВОП не се поддържа пред настоящата
инстанция. Доводите по сезиращия въззивната инстанция документ имат
фактологически характер, бяха разгледани и отхвърлени от състава, като
неотносими към предмета на доказване. Не се установяват доказателства,
които според изискуемия от закона стандарт, да позволят категоричност в
трите основни за внесеното обвинение положения: по отношение на
упражнявано владение от страна на подс. Т. А. спрямо количеството 0, 75 г
кокаин; по отношение на съвместното престъпно съучастие между двамата
подсъдими за държане на това вещество и по отношение на целта на това
държане. Усилията по всестранно изясняване на обективната истина на
въззивната инстанция при изследване на траекторията на движение на подс.
Т. А. и осъществените комуникации чрез данните от неизследвания досега
негов телефон не установиха връзка – териториална, фактическа, обективна и
субективна, както с имота, така и с другия подсъдим по отношение на
конкретното вещество и неговото предназначение. Свидетелските показания
и данните от СРС, по които прокурорът счита, че се извличат доказателствата
по обвинението, по което се иска постановяване на нова осъдителна присъда,
не разкриват конкретност и релевантност към предмета на престъплението.
От друга страна, съдържащите се по воденото наказателно производство
доказателства за друго, формално по своя характер, престъпление, са били
преценявани от компетентната специализирана прокуратура и са довели до
частично прекратяване по обвиненията по чл. 321 ал. 3 от НК, както и по чл.
354 а ал. 2 т. 1 от НК, повдигнати спрямо подс. Т. А., като постановлението от
19.09.2017г. е влязло в сила и съгласно чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК и принципа ne
bis in idem не може да бъде преразглеждано.
Съобразявайки изложеното въззивната инстанция счете, че не се
установява деянието по чл. 354 а ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК да е извършено от
подсъдимите, поради което подкрепи правните изводи на
7
първоинстанционния съд за постановената оправдателна в тази част присъда.
2. Първоинстанционният съд достигнал до извод, че упражняваната от
подс. К. А. фактическа власт върху намереното в дома му наркотично
вещество осъществява състав на друго престъпление по чл. 354 а ал. 5 от НК,
а именно маловажен случай на държане на високорисково наркотично
вещество. С оглед тези съображения с присъдата бил приложен закон за по-
леко наказуемо от предложеното от прокурора с обвинителния акт
престъпление, подс. К. А. бил признат за виновен и с приложение на
принципа на законност при определяне на отговорността, при наличие на
предпоставките на чл. 78 а от НК, бил освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание.
Проверката на въззивната инстанция установи, че в мотивите са
изложени убедителни съображения по отношение на правната оценка на
извършеното от подс. К. А.. Временното му отсъствие от дома не е
прекъснало упражняването на фактическо владение върху установеното
вещество. Нещо повече, той го е укривал на специфично място, в период,
предхождащ извършеното процесуално-следствено действие. Подкрепят се
изводите на първоинстанционния съд по отношение на обективните и
субективни признаци на деянието.
Маловажността на случая се очертава, в съответствие и с дефиницията
по чл. 93 т. 9 от НК, от ниския интензитет на общественоопасните последици,
при съпоставката с данните за сходните количества от същия вид наркотично
вещество, установявани на територията на гр. Варна в същия времеви период;
наличието на смекчаващи обстоятелства – с оглед данните за личността на
подсъдимия – възраст, здравословно състояние, чисто съдебно минало,
признание за държането на веществото, и с оглед решителното значение на
изтеклия процесуален период от близо 6 години към момента на въззивното
производство; съвкупно обосноваващи извод за по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
този вид.
Спазени са изискванията на закона за прилагането на института на
освобождаване от наказателна отговорност на подс. К. А. по реда на чл. 78 а
от НК при наличие на предпоставките предвид наказуемостта на деянието по
чл. 354 а ал. 5 от НК, реабилитацията, отсъствието на имуществени вреди и
пречките по чл. 78 а ал. 7 от НК.
Не се установяват нарушения при определяне на вида и обема на
отговорността, ангажираща подс. К. А.. При отчитане на обстоятелството, че
същият е пенсионер и с увредено здравословно състояние, минималният
размер на наложеното административно наказание глоба от 1000лв. би имал
желаните от закона санкциониращи последици в необходимата и достатъчна
степен.

С оглед изхода на въззивното производство и на основание чл. 189 ал. 4
8
и чл. 190 ал. 1 от НПК, направените разноски за изготвяне на СТЕ в размер на
819, 45 лв. и 158 за явяване на вещото лице пред ВАпС, следва да останат за
сметка на държавата.

При служебната проверка на присъдата не се установиха други
основания за отмяна или изменение.

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният
съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 56 от 02.07.2021г. по НОХД № 1269 по
описа на Окръжен съд гр. Варна за 2020 година.

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от
връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда
на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9