РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. К., 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря ГергА. Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200593 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Община К. против наказателно постановление
№ НЯСС-233 от 21.10.2021г. на Председателя на ********.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Сочат се подробни
съображения. В съдебно заседание, чрез старши юрисконсулт И. Д.
жалбоподателят заявява, че поддържа подадената жалба, като излага
допълнителни аргументи за незаконосъобразност. Претендира разноски.
Въззиваемата стрА. не изпраща представител. С депозирано писмено
становище взема отношение по изложените в жалбата възражения, като моли
НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за
установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок и от надлежна стрА..
РазгледА. от съда е основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд К. е НП № НЯСС-233 от
21.10.2021г. издадено от Председателя на ********, с което на Община К., на
основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за нарушение на
1
чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите. Като административно нарушение са
преценени обстоятелствата, че при извършена проверка на 16.02.2021 г. на
язовир „***“, находящ се в имот с номер *** в землището на с. С., община К.,
обл. П., собственост на община К. съгласно Акт за публична общинска
собственост № 4/15.03.2000 г., за което е съставен констативен протокол №
07-01-22/16.02.2021 г., чрез обход и оглед на малка язовирна стена и
съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е
установено, че върху преливника, който е страничен, изграден върху десния
скат с бетонов праг и е широк около 8 м., са изградени 9 бр. бетонни колони с
размери 50/100/100 см. всяка една от тях. Между колоните допълнително са
поставени дървени талпи, които завишават кота преливен ръб и по този начин
е нарушена проектната пропускателна способност на съоръжението, т.е.
преливникът на язовирната стена на язовир „***“ не се поддържа в
техническа изправност от община К., каквото задължение тя има като
собственик на язовира. Община К. е бездействала и не е предприела активни
действия за извършване на ремонтно-възстановителни работи на
съоръжението към язовирната стена на язовир „***“ за привеждането му в
техническа изправност.
Извършеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН.
Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН
№07-010/27.04.2021 г., съставен от З. И. П. - гл. специалист в ********
„Ю.Ц.Б.“ при ********* ******* за ******** (********).
Приобщени са следните писмени доказателства: придружително писмо
с изх. № 85-03-247/01.12.2021 г., известие за доставяне с №1110013284861,
АУАН №07-010/27.04.2021 г.; копие от покА. за съставяне на АУАН, изх.
№85-02-210/20.04.2021 г., копие от акт №4/15.03.2000 г. за публична
общинска собственост, ведно със скица №К00420/19.09.2000 г., констативен
протокол № 07-01-22/16.02.2021 г., договор за наем – л.80, справка за
извършени проверки на язовир „***“ – л.100-104, протоколи за оглед на
язовир „***“ – л.105,106, 110-113, 117-121, граждански договор – л.122-123,
протокол относно управление и разпореждане с общински язовири – л.107 –
109, 114-116, писмо с номер 85-03-247-/9/ от 16.02.2023г. на ******** – л.145,
ведно с 4 бр. снимки на язовир „***“; възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Във връзка с компетентността на актосъставителя са представени копия
от Заповед №А-237/08.06.2020 г. и от Заповед №А-218/19.04.2021 г. на
председателя на ********.
От показанията на свидетелите З. П., К. С., К. Н., Д. С., А. В. и В. В. се
установяват фактите, описани в АУАН и НП, свързани с извършената
проверка на 16.02.2021 г.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода на
съдебното следствие, тъй като същите са последователни и непротиворечиви,
а и се подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното
2
производство са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла
на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, налагащи отмяна на обжалваното
наказателно постановление на това основание.
На първо място и актосъставителят и наказващият орган не са посочили
датата на нарушението. Описали са извършването на проверка на 16.02.2021
г. на язовир „***“, находящ се в землището на с. С., община К., обл. П., като
същевременно са цитирали съдържанието на констативен протокол от
16.02.2021 г. От обстоятелствената част на АУН и НП обаче не става ясно
кога според административно-наказателното обвинение е извършено
нарушението, като очевидно това не е датата на констатирането му. Съгласно
чл.42, т.3 и чл.57, т.5 от ЗАНН датата на извършване на нарушението е
задължителен реквизит на АУАН и НП. Тя представлява съществен
съставомерен елемент на нарушението, чието непосочване не може да бъде
санирано впоследствие.
На второ място, липсва ясно, точно и конкретно формулиране на
обвинението от фактическа стрА..
Съгласно чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите „собствениците на
водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на
язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят: 1.
поддържането им в техническа изправност“. В обстоятелствената част на
АУАН и НП са посочени констатациите от извършената проверка на
16.02.2021 г., но не и самото административно нарушение. Нито
актосъставителят, нито наказващият орган са конкретизирали обвинението
чрез посочване на това в какво точно се изразява техническата неизправност
на язовирната стена и на съоръженията към нея - в частност кои изисквания
за техническа и безопасна експлоатация, регламентирани в Наредбата за
условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация
на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол на
техническото им състояние не са спазени, както и съответно какви действия е
следвало да бъдат предприети от стрА. на задълженото лице. Така например в
НП е описано, че върху преливника, който е страничен, изграден върху
десния скат с бетонов праг и е широк около 8 м., са изградени 9 бр. бетонни
колони с размери 50/100/100 см. всяка една от тях, като между колоните
допълнително са поставени дървени талпи, които завишават кота преливен
ръб и по този начин е нарушена проектната пропускателна способност на
съоръжението, но се приема, че нарушението е извършено чрез бездействие
от Община К. – очевидно е налице противоречие между констатираното и
приетото от АНО. Освен това е прието, че е нарушена проектната
пропускателна способност на съоръжението, без въобще да е изследвано и
установено има ли такава и каква е тя. Т.е. налице е несъответствие на
съдържанието на НП с императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН за пълно описание на нарушението от фактическа стрА., тъй като
административно-наказващият орган не е посочил всички релевантни факти и
обстоятелства за съставомерността на вмененото неизпълнение на
задължение по чл.141, ал.1 т.1 от Закона за водите /бездействие/.
Съгласно чл.57, т.5 от ЗАНН описанието на нарушението е
3
задължителен реквизит на АУАН и НП. Въз основа на него се формира
административно-наказателното обвинение от правна стрА., поради което и
непосочването му не може да бъде санирано впоследствие.
По изложените съображения съдът приема, че са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление.
При този изход на спора и направеното искане от стрА. на
представителя на жалбоподателя, на основание чл.63д, ал.1, във вр. с ал.3 от
ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл. 37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.27е от НЗПП в негова полза следва да се присъдят претендираните
разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63д, ал. 5 от ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед
фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
община К. следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 120
лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление № НЯСС-233 от 21.10.2021г. на
Председателя на ********* с което на Община К. на основание чл.201, ал.12 и
чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /
хиляда/ лева за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите.
2.ОСЪЖДА Държавна ******* за ******** да заплати на Община К.
направените по делото разноски в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева.
3.Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Г.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4