Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 07.06.2017г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на
двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при
секретаря Йовка Панайотова като разгледа
докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 6899 по описа за 2016г. и за
да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по чл. 625 и сл.от ТЗ.
Образувано е по молба на „Р.“ АД за откриване на
производство по несъстоятелност.
В молбата се твърди, че дружеството, търговец, не е в състояние, по смисъла на чл. 608, ал.
1 от ТЗ, да изпълни подлежащо на изпълнение парично задължение, породено от
търговска сделка, към „И.“ Е.П.Е. Гърция, с адрес гр. Солун, п.к. 54626, ул.“********,
съгласно Съдебно решение № 85/2014г., постановено от Тричленен касационен съд
на Западна Македония, Република Гърция. Молителят е осъден да заплати на И.
сума в размер на 413 167. 60 евро във връзка с търговски спор относно
покупка на лигнитни въглища, заедно със законната лихва от датата на връчване на
иска – 02.07.2010г., както и разноски по делото в размер на 30 000 евро,
или общото задължение е в размер на 443 167. 60 евро, без законната лихва.
Към признаването и допускане изпълнението на решението е приложим Регламент
(ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2001г. относно компетентността, признаването
и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и е
постановено Разпореждане № 471 от
26.11.2015г. по т.д. № 828/2015г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, с което
изпълнението на Решение № 85/2014г е допуснато. Още преди Решение № 85/2014г.
да е подлежало на изпълнение в Република България, молителят е предприел
действия във връзка с изпълнението – свикване на извънредно общо събрание на
акционерите на дружеството на 29.01.2016г., в дневния ред на което е бил
включен и въпросът за увеличение на капитала от 50 000 лева на
2 000 000 лева – средствата от това увеличение биха били използвани
за финансиране дейността на дружеството, включително изпълнение на неговите
задължения. Предложението е било отхвърлено и дружеството не разполага със
средства за изпълнение на задълженията по посоченото решение. Същевременно от
счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2015г. и отчетът за приходите и
разходите за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. също е видно, че размерът на
активите и свободните парични средства, с които разполага дружеството не са
достатъчни за плащане на задълженията по Решение № 85/2014г. Затрудненията на
дружеството не са временни и дружеството не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията по смисъла на чл. 631 от ГПК. Състоянието на
неплатежоспособност на дружеството е обективно и трайно. Дружеството е
прекратило единствената дейност, която генерира приходи – добив на въглища, с
оглед на изтеклия срок на концесия, и липсата на решение за продължаването
му.
С оглед изложеното молителят иска да бъде постановено
решение, с което да бъде открито производство по несъстоятелност срещу
дружеството и да бъде определена начална дата на неплатежоспособността. Като начална дата на неплатежоспособността
от молителя се сочат датите
31.12.2015г., евентуално датата на общото събрание на акционерите, на което не
е било взето решение за увеличение на капитала.
Съдът като обсъди изложените в подадената молба
обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда, доказателства – писмени доказателства, данни
от Агенция по вписванията, Национална
агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и основното и допълнително заключение на
изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза, и като
съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни
документи, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителят е търговец - акционерно дружество, със
седалище в района на Софийски градски съд, с основна икономическа дейност добив
на въглища.
Към датата на приключване на устните състезания по
делото дружеството има изискуеми парични
задължения по търговски сделки,
непогасени публични задължения, свързани с търговската му дейност, както
и други парични задължения.
Съгласно изготвената и представена справка от НАП,
Териториална дирекция на НАП София (вх. № 142056 от 07.11.2016г.), както и основното заключение на изслушаната съдебна
финансово-икономическа експертиза, публичните задължения на молителя към
31.12.2015г. са били в размер на 207 899. 18 лева. По изпълнително дело №
*********/2016г. задълженията са
40 486. 92 лева, от които 38 124. 89 лева главница и
2 362. 03 лева лихви. За тези
задължения на 20.09.2016г. от публичен изпълнител при ТД на НАП е било издадено
постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С
160022-022-0023811/20.09.2016г. Няма започнато принудително изпълнение по реда
на ДОПК.
Задълженията, произтичащи към търговски сделки са за 6 812 834. 86 лева. Отделно има задължения към персонала и други
задължения, съответно 21 796. 42 лева и 1 149 776. 30 лева.
Задълженията към кредитори са посочени в представен от молителя списък на стр. 171-173 по делото, общо за
1 142 343. 82 лева. За
останалите задължения по счетоводния баланс към 31.12.2015г. не е била
предоставена аналитична информация. По списъка данните за кредиторите,
основанието на задължението и неговия размер са към 19.09.2016г.
Съгласно основното и допълнително заключение на съдебната финансово-икономическа експертиза,
посочените задължения на дружеството са осчетоводени. Към 31.12.2013г.
осчетоводените краткосрочни задължения са били за 1 580 хил. лева, към
31.12.2014г. – 1 555 хил. лева, а към 31.12.2015г. – 1 362 хил. лева.
Видно от представените справки от КАТ (писмо от Отдел
„Пътна полиция“ на СДВР, МВР с вх. № 138375 от 31.10.2016г.), Агенция по
вписванията, вписванията по годишните финансови отчети и амортизационен план
към 19.09.2016г. на „Р.“ АД, представен от дружеството, дружеството разполага с
имущество.
Нетекущите активи на дружеството са предимно
дълготрайни материални активи, основната част от които земи, върху които са
извършвани минно-добивни работи. Сравнително малък относителен дял в структурата
на дълготрайните материални активи
заемат машини, съоръжения, производствено оборудване, предоставени
аванси и ДМА в процес на изграждане. Като цяло притежаваните от молителя
дълготрайни материални активи са бавно ликвидни. Незначителен дял заемат нематериалните
активи.
За период от края на 2013г. до края на 2015г.
балансовата стойност на текущите активи на молителя е намаляла с близо 60%,
съответно от 3 054 хил. лева, 1 462 хил. лева, и 779 хил. лева., от
които 63 хил. лева материални запаси, 498 хил. лева дългосрочни вземания и 218
хил. лева парични средства.
Също съгласно заключението на съдебната експертиза
(основно и допълнително), към 31.12.2013г.
коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на
дружеството да извършва своите текущи плащания към кредиторите с наличните
краткотрайни активи (съотношение краткотрайни активи към краткосрочни
задължения), при общ норматив 1.00, е
бил 1.93 (3 054/1 580 хил. лева). В допустими граници е бил и коефициентът
на бърза ликвидност – 0.69. Под норма са били коефициентите за незабавна и
абсолютна ликвидност. Най-общо към
31.12.2013г. молителят е бил в състояние да погасява краткосрочните си
задължения с притежаваните от него краткотрайни активи. По-ниските стойности на
коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са били следствие от
ограничените суми парични средства в брой и по банкови сметки и са предполагали
наличието на временни затруднения при погасяването на текущите задължения, но
като цяло краткосрочните задължения към края на 2013г. са били обезпечени с
краткотрайни активи и тяхното погасяване е било възможно.
Към 31.12.2014г. коефициентът на обща ликвидност,
съгласно счетоводните записвания, е бил 0.94 (1 462/1 555 хил. лева), а
към 31.12.2015г. – 0.57 (779/1362 хил. лева).
Останалите коефициенти (бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност) за 2014г. и 2015г. са били
по-ниски от минималните референтни стойности за съответния коефициент.
Отклоненията на коефициентите от минималните им референтни стойности са били
такива, че невъзможността на дружеството да погасява краткосрочните си задължения е била трайна.
От вещото лице е дадена съпоставка и относно средните
коефициенти на ликвидност в отрасъла, в който осъществява дейността си
молителят – добив на въглища. При липса на такива данни в НСИ, са съпоставени
коефициентите на ликвидността на други пет търговски дружества, като относно
коефициента на обща ликвидност е установено, че към 31.12.2013г. е средно 0.92,
към 31.12.2014г. – 0.99, а към 31.12.2015г. – 1.21.
При общо норматив
коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да
посреща дълготрайните си задължения, към 31.12.2013г., 31.12.2014г. и към
31.12.2015г. коефициентът на финансова
автономност на молителя е бил отрицателна величина. Отрицателни са били и
реципрочните коефициенти за финансова задлъжнялост. Или за периода 2013г. – 2015г. дружеството
– молител е било декапитализирано, осъществявало е дейността си за сметка на
привлечен капитал и е било изцяло зависимо от кредиторите си.
Резултатите от изчисленията на показателите за
рентабилност, съгласно основаното заключение на съдебната
финансово-икономическа експертиза, са сочили, че за периода 2013г. – 2015г.
търговската дейност на молителя е била нерентабилна, при тенденция към влошаване
на показателите за рентабилност.
Вещото лице по делото е работило въз основа на
обявените в търговския регистър при Агенция по вписванията годишни финансови
отчети на дружеството – молител до 2014г., включително; представените по делото
счетоводен баланс към 31.12.2015г. и отчет за приходите и разходите за периода
от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., надлежно изготвени, съгласно дадените в
открито съдебно заседание на 10.01.2017г. пояснения от вещото лице; както и
представените от дружеството, извършвало счетоводно обслужване на молителя – „М.К.“
ЕООД хронологична ведомост на сметка 501, 502, 503 и 504 за 2015г. и аналитична
ведомост на сметка 411-клиенти. В последствие счетоводното обслужване на
молителя е било преустановено, поради неуредени финансови отношения.
Към края на 2009г. и началото на 2010г., в резултат на
договорно неизпълнение по Договор за продажба на лигнитни въглища от
29.10.2009г., за молителя е възникнало задължение да заплати на „И. Е.П.Е.“,
дружество учредено и съществуващо по законодателството на Република Гърция,
сума от общо 413 167. 60 евро.
Вземанията са
били установени с решение № 85/2014г., постановено на 04.06.2014г. от Тричленен
касационен съд на Западна Македония, Република Гърция. Дължими са били и
законни лихви от 02.07.2010г. и съдебни разноски от 30 000 евро.
От молителя не се оспорва постановяването на
решението, неговото съдържание, съответно, че са били налице предпоставките за
издаване на сертификат по чл. 54 и чл. 58 от Регламент 44/2001 и че такъв е бил
издаден.
С разпореждане
от 26.11.2015г. на състав на Окръжен съд – гр. Перник по т.д. № 828/2015г. е
било допуснато изпълнение на решението
на съда на Република Гърция. Разпореждането е влязло в сила след
потвърждаването му от Апелативен съд – София по гр.д. № 2843/2016г.), чийто акт
не е бил обжалван.
Не е спорно и че сумите по главницата, лихвите и
разноските по решение № 85/2014г. не са
били осчетоводявани при молителя. При осчетоводяването им като краткосрочни
задължения (главница, лихви до 31.12.2013г. и разноски), коефициентът за обща
ликвидност към 31.12.2013г. би намалял, но не би бил по-нисък от 1. За
2014г. обаче за сумите на главницата,
лихвите към 31.12.2014г. и разноските коефициентът би бил значително под
посочената от вещото лице стойност от 0.94, съответно не повече от 0.6.
Също съгласно
основното заключение на съдебната финансово-икономическа експертиза, дало
съпоставка между балансовата стойност на имуществото на молителя и размера на
паричните задължения на дружеството към края на отчетните периоди 2012г. –
2015г., към края на всички отчетни периоди балансовата стойност на имуществото
на дружеството е била по-малка от общия размер на паричните задължения. Тази
разлика се е задълбочавала през всеки от
периодите.
Не се установява след 31.12.2015г.
финансово-икономическото състояние на молителя да е било променено. Дружеството
е прекратило основната осъществявана стопанска дейност – добив на въглища, както и съгласно представеният
Протокол от извънредно общо събрание на акционерите на „Р.“ АД от 29.01.2016г.
не е било формирано мнозинство за вземане на решение за увеличение на капитала
на дружеството с цел осигуряване на възможност за продължаване на дейността
му.
Съгласно
допълнителното заключение на съдебната финансово-икономическа експертиза, до
31.12.2015г. плащанията при молителя не
са били спирани.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ,
производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е
неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е обективно състояние, в което
изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично
задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
търговеца или задължение по частно държавно вземане (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).
В случая, въз основа на установеното от фактическа
страна, следва да се направи извод, че
молителят е неплатежоспособен.
Към датата на приключване на устните състезания по
делото дружеството има изискуеми парични задължения по търговски сделки,
както и публичноправни задължения към
държавата.
Тези задължения не могат да бъдат изпълнени –
молителят не може да извърши плащания и да ги погаси. Това предполага
неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3 от ТЗ).
Към 31.12.2015г., периода на последните изготвени
баланс и отчет на приходите и разходите, наличните краткотрайни активи не са
били достатъчни за покриване на краткосрочните задължения на дружеството.
Коефициентът на обща ликвидност е бил
под характерната стойност от 1, включително за отрасъла, в който е
осъществявало дейността си дружеството – молител, който към 31.12.2015г. е бил
и по-висок от 1 – 1.21. По правило
коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи
към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на
неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от
краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от
30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.), а за близък до 1 се
приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и
нагоре (така Решение № 202 от
10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от
22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
Под норма са и останалите коефициенти - на бърза
ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност. Дружеството има
отрицателен нетен оборотен капитал. Под
средната стойност са и коефициентите на финансова автономност и на финансова
задлъжнялост. Дружеството е било е нерентабилно. Не се установява промяна в
тези показатели и след 31.12.2015г., при спряната осъществявана основна
икономическа дейност на дружеството и отказът да бъде увеличават капиталът.
Като начална дата на неплатежоспособността следва да
бъде определена датата 31.12.2014г.
Не по-късно от тази дата молителят не е могъл да покрива краткосрочните си
задължения с наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното финансово
състояние на дружеството към 31.12.2014г., коефициентът на обща ликвидност към тази дата, за разлика от предходните
години, вече е бил значително под характерната стойност 1 (0.99 за отрасъла),
което е било и за останалите коефициенти за ликвидност. Към 31.12.2014г.
дружеството е имало отрицателен нетен оборотен (работен) капитал, както и под
общата норма са били коефициентът на финансова автономност и реципрочният
коефициент на финансова задлъжнялост. Към този момент молителят е имал непогасени задължения по търговски сделки,
включително задълженията, признати с
решение № 85/2014г., постановено от Тричленен касационен съд на Западна
Македония, Република Гърция, възникнали през 2009г.-2010г. Последните
задължения са от значение за коефициента на обща ликвидност.
Налице са предпоставките за инцидентното признаване правните последици на решението на чуждестранния съд по чл. 118,
ал. 1 от КМЧП, вр. чл. 622, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 33.3 от Регламент (ЕО) №
44/2001 на Съвета от 22.12.2001г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, вр. § 16 от ПЗР
на ЗИДГПК (ДВ, бр. 50 от 03.07.2015г.). Фактически предпоставките за това
инцидентно признаване към датата на приключване на устните състезания по делото
не се оспорват и от самия молител, както и съдът съобразява задължителното тълкуване на разпоредбата на
чл. 118, ал. 1 от КМЧП по Решение № 248 от 26.10.2012г. по гр.д. № 241/2012г.
на ВКС, ГК, ІІ г.о., Решение № 278 от 06.11.2013г. по гр.д. № 1108/2012г. на
ВКС, ГК, ІV г.о. и др.
Към датата на приключване на устните състезания по
делото в производство по чл. 623 от ГПК, в приложимата редакция, е било
допуснато принудително изпълнение на
решението на съда в Република Гърция, съгласно правилото, че съдебните
изпълнители действат само въз основа на издаден от национален съдебен орган
изпълнителен лист и при прилагане на националните способи за принудително
изпълнение – чл. 1, чл. 426, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26 от КМЧП и Регламент (ЕО)
№ 44/2001. По същество, в производството
пред окръжен съд - гр. Перник, между страните по правоотношението – договора за
продажба на лигнитни въглища, е признато и действието на решението на
чуждестранния съд.
Вземанията, признати с решение № 85/2014г. са
възникнали към 2009г. – 2010г., но няма основание
като начална дата на неплатежоспособността да се приеме дата преди 31.12.2014г.
По възприетото от фактическа страна и при
включване на задълженията по решението на чуждестранния съд в краткосрочните задължения на дружеството за 2013г., коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2013г.
не би бил под характерната стойност от
1, съответно 0.92 за отрасъла, в който е осъществявал дейността си молителят.
Действително от страна на длъжника са извършвани плащания (до 31.12.2015г., по
възприетото от фактическа страна), но съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3,
изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност,
е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени
кредитори. При съществуващите неплатени задължения по търговски сделки и
публично правни задължения и при установеното общо финансово-икономическо
състояние на дружеството-молител, към 31.12.2014г. молителят е бил
неплатежоспособен. Към 31.12.2014г. е настъпило
трайно влошаване на икономическото му състояние. Неплатежоспособността е
обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си – спиране на
плащанията, което се дължи на липса на краткотрайни активи с достатъчна степен
на ликвидност, които са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. В
този смисъл са Решение № 115 от 25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о., Решение № 33 от 07.09.2010г. по
т.д. № 915/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 90 от 20.07.2012г. по т.д. №
1152/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 153 от 23.12.2010г. по т.д. №
255/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. №
1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 56 от 10.09.2014г. по т.д. №
3057/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 13 от 23.06.2015г. по т.д. №
2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.
Извършването на плащания към отделни
кредитори не води до извода, че не е налице състояние на неплатежоспособност,
ако от обективен финансово-икономически анализ на предприятието се установи, че
дружеството не е било в състояние да изпълни задълженията си.
Посочените от молителя начални дати на
неплатежоспособността не обвързват съда. Неплатежоспособността следва да бъде
определена съобразно обективни критерии, сочещи действителното изпадане на
търговеца в това състояние (така и Решение № 140 от 28.12.2015г. по т.д. №
3682/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
Същевременно затрудненията на молителя не са временни,
нито той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без
опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ). Напротив, има кредитори
на молителя и по нетърговски вземания - дружеството има допълнителни задължения
към персонала и други.
По заключението на вещото лице по делото (основно
заключение) се съдържат данни и за свръхзадълженост на дружеството – молител, с
дата, предхождаща датата на неплатежоспособността (Решение № 201 от
11.12.2014г. по т.д. № 659/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.). Съдът обаче не се
произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, тъй
като те не са въведени като основание за откриване на производство по
несъстоятелност от молителя. Съгласно
възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о. и Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на
диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл.
607а от ТЗ. Такова основание за
откриване на производство по несъстоятелност не е сочено и от кредитор.
Фактически молба от кредитор за откриване на производство по несъстоятелност
срещу молителя не е и изобщо подавана.
Или при изложеното, и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ,
съдът следва да обяви неплатежоспособността на молителя, да определи началната
й дата – 31.12.2014г., да открие производство по несъстоятелност, да допусне
(постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, да назначи временен
синдик, както и да свика първо събрание на кредиторите за изслушване доклада на
временния синдик, избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението
му, съответно избор на комитет на
кредиторите.
За временен синдик съдът определя Р.И.Т., утвърден със
заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик № ЛС-04072 от
21.02.2006г. (ДВ, бр. 16/2006г.).
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на „Р.“ АД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА на 31.12.2014г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Р.“ АД, с ЕИК********и със седалище и адрес на
управление ***.
ДОПУСКА обезпечение чрез
налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на „Р.“
АД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***.
НАЗНАЧАВА
за временен синдик на „Р.“ АД, с ЕИК********и
със седалище и адрес на управление ***, Р.И.Т. с адрес ***, тел. 02/981 06 36 и
ел. поща r.t.a@abv.bg, с месечно
възнаграждение в размер на 1 000 лева, считано от встъпването му в длъжност,
при 7-дневен срок за встъпване от вписване на настоящото решение в търговския
регистър.
В същия срок синдик Р.И.Т. да представи нотариално
заверена декларация по чл. 656, ал. 2, вр. чл. 655 от ТЗ и писмено съгласие
съгласно чл. 666 от ТЗ.
СВИКВА
първо събрание на кредиторите на „Р.“ АД на 11.07.2017г. от 10.30 часа в
Съдебна палата, гр. София, бул.“********Софийски градски съд, залата определена
за заседание на СГС, ТО, VІ-23 състав, при дневен ред: 1. Изслушване доклада на
временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и
определяне на възнаграждението му; 3. Избор на комитет на кредиторите.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл.
622, вр. чл. 624 от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати на
Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТР, за вписване в търговския
регистър.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2
от ТЗ.
СЪДИЯ: