О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Сливен, 10.07.2019 г.
Окръжен съд Сливен,
Наказателно отделение, Втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на
десети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа
докладваното от мл.съдия Толева ВНЧХД № 380 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 67 от
16.05.2019 г., постановена по НЧХД № 1761/2017 г. Районен съд Сливен е признал
подсъдимия Г.Е.К., роден на *** ***, настоящ адрес:***7, българин, български
гражданин, ЕГН: ********** за виновен затова, че на 12.09.2017 г. около 19:30
ч. в град Сливен, причинил на А.А.Й. лека телесна повреда, изразяваща се в
порезна рана на дясната ръка в областта на китката и болки в областта на
страничната повърхност на лявото рамо, представляваща разстройство на здравето
извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК,
като му наложил наказание пробация със следните пробационни мерки: 1.
Задължителна регистрация по настоящ адрес ***7 за срок от шест месеца с явяване
и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност на явяването и подписването два пъти седмично; 2. Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца; 3. Безвъзмезден
труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от две поредни
години.
Със същата присъда Г.Е.К.,
ЕГН: ********** е признат за виновен затова, че на 12.09.2017 г. около 19:30
часа в град Сливен противозаконно повредил чужда движима вещ - автомобил марка
БМВ с рег. № СН 2993 СА, собственост на А.А.Й., като счупил стъклото на предната
лява врата на лекия автомобил, като деянието представлява маловажен случай –
престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. ал.1 предл. 2 НК, като съдът му наложил
наказание глоба в размер на 100 лева.
На основание чл. 23,
ал. 1 НК първоинстанционият съд е определил едно общо наказание, а именно: 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес ***7 за срок от шест месеца с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност
на явяването и подписването два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от шест месеца; 3. Безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 200 часа годишно за срок от две поредни години. Като на
основание чл. 23, ал. 3 НК съдът е присъединил към така определеното най-тежко
наказание наказанието глоба в размер на 100 лева.
Подсъдимият е осъден да
заплати на частния тъжител сумата от 300,00 лева, представляваща обезщетение за
причинените му в резултат на противоправното деяние неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 12.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумата,
като гражданският иск за неимуществени вреди е отхвърлен над горницата от
300,00 лева до пълния предявен размер от 2000,00 лева.
Подсъдимият е осъден да
заплати на частния тъжител сумата от 107,00 лева, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди в резултат на противоправното деяние,
изразяващи се в повреждане на собствения на частния тъжител лек автомобил,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.09.2017 г. до
окончателното заплащане на сумата.
На подсъдимия са
възложени и осъществените разноски в производството – 900,00 лева – адвокатско възнаграждение,
както и сумата от 50,00 лева – държавна такса върху уважената част от
предявения граждански иск.
В срока по чл. 319, ал.
1 НПК е постъпила въззивна жалба от повереника на частния тъжител, с която
присъдата се обжалва в наказателноправната ѝ част, обжалва се и в частта,
с която гражданският иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен.
Навеждат се доводи, че присъдата е постановена в противоречие с материалния и с
процесуалния закон и наложеното с нея наказание е явно несправедливо.
Повереникът моли въззивния съд да измени първоинстанционната присъда като
увеличи наложените наказания пробация и глоба към средния размер. Моли съда да
уважи предявения граждански иск за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди до пълния предявен размер. Моли за
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
С Разпореждане от
12.06.2019 г. Районен съд Сливен е констатирал, че въззивната жалба не отговаря
на изискванията за редовност в чл. 320,
ал. 1 НПК, както и че липсва доказателство за внесена държавна такса в размер
на шест лева, поради което е указал на жалбоподателя в седемдневен срок от
получаване на разпореждането да отстрани констатираните нередовности като
посочи неизяснените обстоятелства и доказателства, които следва да се съберат
от въззивния съд и да представи доказателство за внесена държавна такса в
размер на шест лева по сметката на Окръжен съд Сливен. Като съдът изрично е
указал, че при неотстраняване на нередовностите в указания срок въззивната
жалба ще бъде върната.
Разпореждането за
изпълнение на указанията е връчено на частния тъжител А.А.Й. по чл. 180, ал. 3 НПК, както и на неговия повереник адвокат Н.К. на 18.06.2019 г. Следователно
срокът за отстраняване на посочените нередовности на въззивната жалба изтича на
25.06.2019 г.
На 25.06.2019 г. в
Районен съд Сливен е постъпила допълнителна въззивна жалба от повереника на
частния тъжител А.Й.. Повереникът излага доводи, че размерът на определеното
наказание е явно несправедлив и занижен. Навежда се, че предвид събраните данни
и доказателства за личността на подсъдимия и начина на извършване на деянията,
така определеното наказание се явява постановено в нарушение на материалния
закон и не е годно да изпълни целите на чл. 36 НК. Сочи се, че при определяне
тежестта на наказанието съдът не е взел предвид обстоятелството, че деянието е
извършено на публично място по груб и циничен начин, а също и факта, че в хода
на първоинстанционното производство подсъдимият не е изразил съжаление за
стореното. Повереникът моли въззивния съд да определи наказание пробация като
постанови изпълнение на двете задължителни пробационни мерки в размер на не
по-малко от една година. Моли съда да измени размера на наложеното на основание
чл. 216, ал. 4 НК наказание глоба, като го увеличи към средния предвиден в
закона размер, както и да постанови отделно изтърпяване на така наказанието
глоба.
Излагат се аргументи,
че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не кореспондира
с принципа за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и не би могъл да репарира
претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди. Сочи се, че следствие на
извършеното деяние частният тъжител е получил разкъсно - контузна рана в
областта на дясната китка, което е затруднило за продължителен период от време
движението на крайника, което пък е довело до промяна в начина му на живот.
Като в допълнение с полученото физическо увреждане същият е търпял психически стрес, продължил дълго време. Моли
съда да отмени присъдата в нейната отхвърлителна гражданска част като вместо
това да уважи предявения граждански иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 2000 лева.
Настоящата инстанция
констатира, че в дадения с разпореждането от 12.06.2019 г. седемдневен срок за
отстраняване на нередовности на въззивната жалба, в това число и внасяне на
дължимата съгласно т. 12 вр. т. 9 от Тарифа № 1 към Закона за държаните такси, събирани
от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на
правосъдието държавна такса в размер на 6 лева, по делото не са постъпили
доказателства за внесена държавна такса.
Съгласно нормата на чл.
4, б. „а“ от Закона за държавните такси по наказателни дела от частен характер
се заплащат държавни такси. Съгласно чл. 81, ал.1 НПК, за да се образува
наказателно дело от частен характер тъжбата на пострадал от престъплението
трябва да отговаря на всички предпоставки, включително да бъде внесена
дължимата, съгласно Тарифа № 1, държавна такса и да се представят доказателства
по делото за внасянето ѝ. Внасянето на държавна такса по наказателни дела
от частен характер, както при образуване, така и при обжалване на
първоинстанционните актове е задължителен реквизит и условие за допустимост и
редовност на тъжбата респективно на въззивната жалба, подлежаща на разглеждане
от въззивния съд.
Първоинстанционният съд
има задължението да администрира делото пред по-горната инстанция, след като се
убеди, че жалбата отговаря на изискванията на закона. В настоящия случай с Разпореждане
от 12.06.2018 г., връчено на частния тъжител и на повереника му на 18.06.2019
г.,
съдът е дал указания за внасяне на държавна такса в седемдневен срок от
получаване на разпореждането, които не са били изпълнени. В процесното
разпореждане първоинстанционният съд изрично е указал на жалбоподателя, че при
неизпълнение на указанията въззивната жалба ще бъде върната, но въпреки неизпълнението
на указанието за внасяне на държавна
такса въззивната жалба не е върната, а е администрирана към въззивния съд.
Допуснатото нарушение
на районния съд във връзка с несъбирането на дължимата държавна такса
съставлява процесуална пречка за образуване на валидно въззивно производство.
Гореизложеното налага
настоящото производство да бъде прекратено, а делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд като последният следва да прецени дали е налице
нередовност на въззивната жалба, респективно в случай, че установи наличието на
такава да прецени има ли процесуална възможност същата да бъде отстранена, а
при невъзможност за отстраняване дали са налице условията по чл. 323, ал. 1, т.
1 НПК за връщане на въззивната жалба.
Така мотивиран Окръжен
съд Сливен,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по ВНЧХД № 380/2019 по описа на Окръжен съд Сливен.
ВРЪЩА делото на Районен
съд Сливен за изпълнение на посочените в мотивите на настоящото определение
указания.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: