№ 800
гр. Варна, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110100225 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена от М. Г. В. ЕГН **********
с адрес гр.Варна, ул."****" №105,ет.8, ап.80, лична карта **** изд. на ****.
от МВР Варна И В. Г. В. ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ул."****"
№105,ет.8, ап.80, лична карта **** изд. на ****. от МВР Варна, молба с
правно основание чл.50 от СК, с която страните са представили споразумение
по реда на чл.51 от СК. В молбата се твърди, че молителите са съпрузи по
силата на граждански брак, сключен на 07.07.1990г. в гр.Варна, за което е
съставен Акт за граждански брак №**** от 07.07.1990г. от длъжностно лице
по гражданско състояние при Община Варна.
Излага се, че от брака нямат родени непълнолетни към момента деца.
Искът е за прекратяване на брака, поради сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие на съпрузите за развод, без съдът да се произнася по
въпроса за вината, като одобри постигнатото между страните споразумение в
следния смисъл:
Заявяваме, че от брака си нямаме ненавършили пълнолетие деца.
Семейното си жилище всеки от нас е напуснал отдавна, поради което
не се споразумяваме за ползването на такова.
Страните по настоящото дело са в работоспособна възраст, поради
1
което не си дължат издръжка помежду си.
След прекратяване на брака М. Г. В. ще носи брачното си фамилно име
В. .
Всички разноски по настоящото производство ще бъдат разпределени
между страните така, както са ги сторили и няма да имат претенции една
към друга за тях.
С настоящото споразумение ние М. Г. В. и В. Г. В. решаваме помежду
си всички необходими условия съгласно изискванията на чл. 51, ал. 1 СК.
В съдебно заседание, молителите се явяват лично и се представляват от
надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържат молбата за
развод по взаимно съгласие, както и постигнатото помежду им споразумение.
Видно от Удостоверение за сключен граждански брак, страните са
сключили граждански брак на 07.07.1990г. в гр.Варна, за което е съставен
Акт за граждански брак №**** от 07.07.1990г. от длъжностно лице по
гражданско състояние при Община Варна.
Съдът, след като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата
си за развод, като решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо
и не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака, и прецени,
че постигнатото между тях споразумение съответства на изискванията на
разпоредбата на чл. 51 от СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на
морала намира, че същото следва да бъде утвърдено от съда, а разводът
между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.
На основание от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на
40,00лв., която следва да се внесе поравно от молителите.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА МЕЖДУ М. Г. В. ЕГН:********** с адрес
гр.Варна, ул."****" №105,ет.8, ап.80, лична карта **** изд. на ****. от МВР
Варна и В. Г. В. ЕГН:********** с адрес гр.Варна, ул."****" №105,ет.8,
ап.80, лична карта **** изд. на ****. от МВР Варна, сключен на 07.07.1990г.
в гр.Варна, за което е съставен Акт за граждански брак №**** от 07.07.1990г.
2
от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Варна, по взаимно
съгласие, на основание чл. 50 от СК.
УТВЪРЖДАВА споразумението по чл. 51 СК, както следва:
ПОСТАНОВЯВА след развода М. Г. В. ЕГН **********, да продължи
да се именува с брачното си фамилното име В..
ОБЯВЯВА, че страните нямат претенции за издръжка един към друг и
след прекратяване на брака страните не си дължат един на друг издръжка.
ОБЯВЯВА, че страните не притежават друго недвижимо имущество,
което е семейна имуществена общност.
ОСЪЖДА М. Г. В. ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС окончателна държавна такса в
размер на 20,00лв./двадесет лева/, на основание чл.6, т.3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. В. ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС окончателна държавна такса в
размер на 20,00лв./двадесет лева/, на основание чл.6, т.3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие, не подлежи
на обжалване, съгласно чл.330, ал.5 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3