Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, .01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11305/ 2019 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове от Д.Д. срещу
„Ч.М.“ АД, ***, както следва:
1./ искове с правно основание чл. 242 вр.
чл. 128, ал.1, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 120, 57 лв., претендирано
като неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от месец март 2018г.
до месец февруари 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 18.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 387, 93 лв., претендирана
като обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва, считано от деня,
следващ падежа на задължението за плащане на нетно трудово възнаграждение до
деня, предхождащ подаване на исковата молба – 17.07.2019г. /вкл./, след частично прекратяване на претенциите,
поради отказ по чл. 233 ГПК, както следва:
1./ сумата от 100
лв. за месец март 2018г. и обезщетение за забава в размер на 12, 44 лв. за
периода от 26.04.2018г. до 17.07.2019г. /вкл./;
2./ сумата от 200,
54 лв. за месец април 2018г. и обезщетение за забава в размер на 23, 29 лв. за
периода от 26.05.2018г. до 17.07.2019г. /вкл./;
3./ сумата от 400
лв. за месец май 2018г. и обезщетение за забава в размер на 43 лв. за периода
от 26.06.2018г. до 17.07.2019г. /вкл./;
4./ сумата от 536,
05 лв. за месец юни 2018г. и обезщетение за забава в размер на 53, 20 лв. за
периода от 26.07.2018г. до 17.07.2019г. /вкл./;
5./ сумата от 580,
92 лв. за месец юли 2018г. и обезщетение за забава в размер на 52, 60 лв. за
периода от 26.08.2018г. до 17.07.2019г. /вкл./;
6./ сумата от 569,
27 лв. за месец август 2018г. и обезщетение за забава в размер на 46, 65 лв. за
периода от 26.09.2018г. до 17.07.2019г. /вкл./;
7./ сумата от 577,
82 лв. за месец септември 2018г. и обезщетение за забава в размер на 42, 53 лв.
за периода от 26.10.2018г. до 17.07.2019г. /вкл./;
8./ сумата от 569,
71 лв. за месец октомври 2018г. и обезщетение за забава в размер на 37, 03 лв.
за периода от 26.11.2018г. до 17.07.2019г. /вкл./;
9./ сумата от 563,
94 лв. за месец ноември 2018г. и обезщетение за забава в размер на 31, 95 лв.
за периода от 26.12.2018г. до 17.07.2019г. /вкл./;
10./ сумата от 575,
12 лв. за месец декември 2018г. и обезщетение за забава в размер на 27, 64 лв.
за периода от 26.01.2019г. до 17.07.2019г. /вкл./;
11./ сумата от 447,
20 лв. за месец януари 2019г. и обезщетение за забава в размер на 17, 64 лв. за
периода от 26.02.2019г. до 17.07.2019г. /вкл./;
2./ иск с правно осн. чл. 222, ал.3 КТ в размер на
4 008, 48 лв., претендирана като обезщетение в размер на брутно трудово
възнаграждение за срок от шест месеца за придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 18.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
Искът по чл.
242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ е основан на твърдения, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което Д.Д. е заемал длъжността “пазач, невъоръжена
охрана”, като същото е прекратено въз основа на заповед № 013/01.02.2019г., на
осн. чл. 327, ал. 1, т.12 КТ. Ищецът твърди, че работодателят не е заплатил полагащото
му се нетно трудово възнаграждение за периода от месец март 2018г. до месец
февруари 2019г., дължимо до 25 – то число на месеца, следващ този за който се
дължи и обезщетение при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, тъй
като е работил при същия работодател през последните 10 години.
В срока по чл. 131 ответникът „Ч.М.“ АД пизнава, както сключването, така и последващото прекратяване на трудовото
правоотношение на соченото от ищеца основание – придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Релевирано е правопогасяващо възражение за плащане на нетното трудово
възнаграждение за времето от месец март 2018г. до месец май 2018 г., поради
което се настоява за отвхърляне на претенцията, а забавата счита за
незначителна.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, че Д.Д. и „Ч.М.“ АД са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по трудов договор, изменено по
съгласие на работника и служителя с няколко допълнителни споразумения, по
силата на което ищецът е изпълнявал в дружеството длъжността “пазач,
невъоръжена охрана” с основно трудово възнаграждение в размер на минималната
работна заплата за страната или сумата от 510 лв. и допълнително възнаграждение
за придобит трудов стаж и опит от 0.6 % за всяка година трудов стаж, а след
01.01.2019г. 0,1 %, дължимо до 25 – то число на месеца, следващ този на
положения труд.
Със заповед № 013/01.02.2019г. трудовото правоотношение е прекратено, поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на осн. чл. 327,
ал. 1, т. 12 КТ.
По исковете с правно основание чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД
Спорният по делото въпрос е дали работодателят „Ч.М.“ АД е изпълнил
основното си задължение, произтичащо от трудовото правоотношение да заплати
нетното трудово възнаграждение на работника за месеците март, април и май
2018г., с оглед въведеното в срока по чл. 131 ГПК правопогасяващо
възражение.
За установяване
факта на плащане, работодателят е представил фишове за заплати за месеците март,
април, май и юни 2018г., носещи подпис на Д.Д., както
следва: 1./ на фиш за заплата за месец март 2018г. три броя подписи – срещу
сумата от по 100 лв. и сумата от 398, 21 лв.; 2./ на фиш за заплата за месец
април 2018г. четири броя подписи - срещу сумата от 100 лв., срещу сумата от по
200 лв., на сумата от 100, 54 лв.; 3./ за месец май 2018г. шест броя подписи –
срещу сумата от 50 лв., три броя сумата от по 100 лв., два броя срещу сумата от
по 150 лв. и върху сумата от 56, 88 лв.; 4./ на фиш за заплата за месец юни
2018г. срещу сумата от 43, 12 лв.;
Своевременно в
първото по делото съдебно заседание, ищецът е оспорил истинността на приетите
документи в частта, относно положените подписи и е ангажирал специални знания
на експерт – графолог за установяване тяхната неистинност.
В откритото
производство по проверка истинността на документите, на осн.
чл. 193, ал. 1 ГПК, е изслушано заключение на СГЕ, неоспорено от страните и
кредитирано от съда, от което се установява, че подписите, положени срещу „сума
за получаване” в 4 броя фишове за заплата за месец март 2018г., чиято година е
изписана погрешно в заключението, като 2019г. срещу сумата от 398, 21 лв. и
сумата от 100 лв. в ляво, за месец април срещу сумата от 200 лв. – 2 броя, за
месец май срещу сумата от 150 лв. и 56, 88 лв. и за месец юни сумата от 43, 12
лв., са изпълнени от Д.Д.. Останалите подписи във
фишовете за заплати, не са изпълнени от лицето, соченото за техен автор.
След изслушване на
заключението, процесуалният представител на ищеца Д.Д.
признава, че работникът е получил за месеците март, април, май и юни 2018г.
част от дължимото от работодателя нетно трудово възнаграждение, удостоверено с
полагане на подписи върху фишовете за заплати или общо сумата от 1 148, 21
лв.
Въз основа на
изложеното, правопогасяващото възражение за плащане
на нетното трудово възнаграждение в пълния му размер за периода от месец март
до месец май 2018г., остава недоказано по делото.
От изготвеното
заключение на допуснатата ССчЕ се установява, че
дължимото от работодателя нетно трудово възнаграждение за заявения с исковата
молба период, след приспадане на платената сума от 1 148, 21 лв., възлиза
на 5 120, 57 лв., а обезщетението за забава, съизмеримо със законната
лихва върху всяко месечно възнаграждение, считано от деня, следващ падежа на
всяко или от 26 – то число на месеца, следващ този на положения труд
до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 17.07.2019г. /вкл./, е 387, 93
лв.
С оглед така
изложеното, съдът като съобрази признанието на ищеца и ангажираните от страните
доказателства намира, че Д.Д. е провел пълно и главно
доказване на релевантните за делото факти: възникване на трудово
правоотношение, неговото прекратяване, полагането на труд при ответното
дружество, както и размерът на дължимото от работодателя нетно трудово
възнаграждение, поради което искът с правно основание чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ, следва да бъде уважен до
претендирания размер от 5 120, 57 лв., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 18.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Работодателят дължи
плащане на трудовото възнаграждение до 25-то число от месеца, следващ този,
през който служителят е престирал труд. Покана до
работодателя за заплащане на трудово възнаграждение не е необходима. След тази
дата работодателят е в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня следващ двадесет и пето число на месеца, през който е положен труда до
датата на исковата молба, поради което претенцията по чл. 86 ЗЗД, следва да
бъде уважена в пълния й претендиран размер от 387, 93 лв.
По исковете с правно основание чл. 222, ал.3 КТ и чл. 86 ЗЗД
По материалноправния въпрос кога работникът или служителят има
право за получи обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ е постановено Решение №
720/25.10.2010г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. №
191/2010г. Предпоставки за придобиване правото на обезщетението по ал. 3 са:
прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание и към
момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение
на 23.10.2012г., служителят Д.Д. е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст от 15.08.2018г. /л. 40/ и той има право
на обезщетение от работодателя „Ч.М.“ АД в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от шест месеца, чиито размер от 4 008, 48 лв., не
се оспорва от работодателя, поради което претенцията следва да бъде уважена,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
18.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на
спора с право на разноски за адвокатско възнаграждение разполага ищцовата страна Д.Д., чиито
размер възлиза на 996 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В тежест на
ответника следва да се възложат разноските за държавни такси по предявените
искове и депозитите за изготвените заключения по допуснатите ССчЕ и СГЕ, възлизащи общо на сумата от 775, 16 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ч.М.“ АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Д., ЕГН **********,***
сумата от 5 120, 57 лв. /пет хиляди сто и двадесет лева и
петдесет и седем ст./, представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за периода от месец март 2018г. до месец февруари 2019г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 387, 93 лв. /триста осемдесет и седем лева и деветдесет и три ст./,
представляваща обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва, считано от
деня, следващ падежа на задължението за плащане на нетно трудово възнаграждение
до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 17.07.2019г. /вкл./, както
следва: 1./ сумата от 100 лв. за месец март 2018г. и обезщетение за забава в
размер на 12, 44 лв. за периода от 26.04.2018г. до 17.07.2019г. /вкл./; 2./
сумата от 200, 54 лв. за месец април 2018г. и обезщетение за забава в размер на
23, 29 лв. за периода от 26.05.2018г. до 17.07.2019г. /вкл./; 3./ сумата от 400
лв. за месец май 2018г. и обезщетение за забава в размер на 43 лв. за периода
от 26.06.2018г. до 17.07.2019г. /вкл./; 4./ сумата от 536, 05 лв. за месец юни
2018г. и обезщетение за забава в размер на 53, 20 лв. за периода от
26.07.2018г. до 17.07.2019г. /вкл./; 5./ сумата от 580, 92 лв. за месец юли
2018г. и обезщетение за забава в размер на 52, 60 лв. за периода от
26.08.2018г. до 17.07.2019г. /вкл./; 6./ сумата от 569, 27 лв. за месец август
2018г. и обезщетение за забава в размер на 46, 65 лв. за периода от
26.09.2018г. до 17.07.2019г. /вкл./; 7./ сумата от 577, 82 лв. за месец
септември 2018г. и обезщетение за забава в размер на 42, 53 лв. за периода от
26.10.2018г. до 17.07.2019г. /вкл./; 8./ сумата от 569, 71 лв. за месец
октомври 2018г. и обезщетение за забава в размер на 37, 03 лв. за периода от
26.11.2018г. до 17.07.2019г. /вкл./; 9./ сумата от 563, 94 лв. за месец ноември
2018г. и обезщетение за забава в размер на 31, 95 лв. за периода от
26.12.2018г. до 17.07.2019г. /вкл./; 10./ сумата от 575, 12 лв. за месец
декември 2018г. и обезщетение за забава в размер на 27, 64 лв. за периода от
26.01.2019г. до 17.07.2019г. /вкл./; 11./ сумата от 447, 20 лв. за месец януари
2019г. и обезщетение за забава в размер на 17, 64 лв. за периода от
26.02.2019г. до 17.07.2019г. /вкл./, на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ч.М.“ АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Д., ЕГН **********,***
сумата от 4 008, 48 лв. /четири
хиляди и осем лева и четиридесет и осем ст./, представляваща обезщетение в
размер на брутно трудово възнаграждение за срок от шест месеца за придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 18.07.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл. 222, ал.3 КТ.
ОСЪЖДА „Ч.М.“ АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Д., ЕГН **********,***
сумата от 996 лв. /деветстотин
деветдесет и шест лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.М.“ АД, *** полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 775, 16 лв. /седемстотин седемдесет и пет
лева и шестнадесет ст./, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: