РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Монтана, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20211630201319 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 20-0996-001606/06.06.2020г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана е наложено на М. П. Д. с
посочен съдебен адрес в гр.София чрез адв.В. Т. Д. от САК,
административно наказание - глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл.6, т.1 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
Спрямо водача Д. с НП са отнети и 8 (шест) контролни точки на основание
НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя Д. чрез
адв.Д. от САК, моли да бъде отменено, считайки, че не е извършил
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Адв.Д. от САК е поискал и присъждане на
разноски в размер на 800 лева. Направени са разноски с посочен размер 300
лева и пред АС – Монтана по КАНД № 292/21г., които не са присъдени, тъй
като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на МРС.
Въззиваемата страна ОДМВР – Монтана, Сектор ПП (Началник) не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
1
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок от надлежно
упълномощен представител, видно от допълнително събраните данни по АНД
№ 1319/21г. по описа на МРС, във връзка с указанията дадени с Решение №
413/05.10.2021г. по КАНД № 292/21г. по описа на АС - Монтана.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
На 29.04.2020г. в 18:20 часа в гр.Монтана по бул.Александър
Стамболийски с посока на движение от ул.Н. Й. Вапцаров към гр.Враца (КПП
Враца), на кръстовището с ул.Д. Подвързачов, мл. автоконтрольорите св.В. Б.
В. и св.В. Ц. И. извършвали пътен контрол. В същия ден и час жалбоподателя
Д. управлявал л.а. ТОЙОТА с рег. № С ххх НА, на кръстовището с ул.Д.
Подвързачов. Св.В. и св.И. твърдят, че при наличие на три секционна
светофарна уредба работеща в нормален режим и след ясно възприет
забранителен жълт сигнал, водача Д. приближил, навлязъл и преминал през
кръстовището, като продължил движението си към гр.Враца. Заради което
водача Д. бил спрян с цел извършване на полицейска проверка.
За нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП св.В. в присъствието на св.И.
съставил спрямо жалбоподателя Д. АУАН Серия GA № 1606 бл. №
238001/29.04.2020г. При връчване на препис от АУАН, Д. не отразил
възражения. Д. подал писмени възражения заведени в Сектор ПП към
ОДМВР – Монтана на 13.05.2020г., с което оспорвал нарушението и твърдял,
че наближавайки кръстовището със скорост от 35 км/ч на около пет метра
забелязал, че зеленият сигнал се сменя с жълт и тъй като след него се движел
друг л. а., преценил, че може ако рязко спре, да настъпи ПТП, поради и което
Д. преминал на жълт светофар. С Решение № 301р-11603/19.05.2020г.
възраженията на Д. били оставени без уважение от
административнонаказващия орган (АНО).
По повод на изготвения АУАН, Началник Сектор ПП към ОД МВР -
Монтана като АНО, оправомощен със Заповед № 8121з-515/2018г. на МВР
издал обжалваното НП прилагайки санкционната норма на чл.183, ал.5, т.1 от
ЗДвП.
2
В рамките на съдебното следствие св.В. Б. В. и св.В. Ц. И. поддържат
изложеното в АУАН, като твърдят, че са имали видимост към светофара,
чиито светлини е следвало да спазва жалбоподателя и че не е била налице
хипотезата на чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП. Поради посочването от св.В., че в
л.а. управляван от жалбоподателя, не е имало пътник, съдът изиска наряд
(ежедневна форма на отчет) за дата 29.04.2020г., като в представената форма
няма справка за наличието на пътници в л.а. ТОЙОТА с рег. № С ххх НА.
Жалбоподателят Д. чрез адв.В. Д. от САК поддържа жалбата си, в която
оспорва нарушението със следните доводи:
Твърдим, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от
ЗДвП. Според нея участниците в движението следва да съобразяват
поведението си със светлиннитс сигнали. В случая жалбоподателят е навлязъл
в кръстовището, когато светлинният сигнал на светофара е бил зелен, а не
жълт, както неправилно се твърди в Наказателното постановление. Молим да
вземете предвид също така, че в момента на преминаване мпс на
жалбоподателя се с движел в колона от автомобили пред и зад него, тъй като
е било час-пик от денонощието (около 18:30 ч.). От тази гледна считаме, че за
жалбоподателя е било невъзможно да спре в кръстовището на жълт светофар,
тъй като така би създал опасност за ПТП. С оглед на това моля да приемете,
че в случая жалбоподателят се е съобразил с обстановката на пътя.
Твърдението в АУАН и НП за навлизане и преминаване през
кръстовището на жълт светофар е неоснователно и голословно и поради
обстоятелството, че от мястото, където са били застанали полицейските
служители не е имало никаква видимост към светлинните сигнали на
кръстовището, през което е преминал жалбоподателя. Считаме за
недопустимо установяването на административното нарушение да се базира
на предположения, както е в процесния случай, без конкретни доказателства
за установяването му. Всички тези обстоятелства могат да бъдат потвърдени
и от свидетеля - очевидец, който е бил пътник в автомобила на жалбоподателя
и който ще молим да бъде разпитан в съдебно заседание.
Св.Е. И. А. потвърждава посоченото от жалбоподателя Д. в жалбата,
като неговите показания са приобщени към доказателствата по АНД №
1319/21г. по описа на МРС, на основание чл.84 от ЗАНН вр. с чл.281, ал.1, т.5
от НПК – показания дадени от св.А. пред друг състав на МРС по АНД №
3
1224/20г. по описа на МРС в съдебно заседание на 25.01.2021г. – л.59 и л.60,
тъй като св.А. е редовно призован и не се явява в съдебно заседание на
20.10.2022г. Св.А. твърди, че управлявания л.а. от Д. е навлязъл в
кръстовището на зелен сигнал и продължил движението си в кръстовището на
жълт сигнал, завършвайки движението си на жълта светлина, като били
следвани от друг л.а., на който водача натискал клаксона за по–бързо
движение.
С писмо № 11 – 02 – 58/24.01.2022г. на Община Монтана, по искане на
настоящия съд, е приложен работен график на Контролер МТК 64 – 24
бул.Александър Стамболийски – ул.Димитър Подвързачов – 4 страници, с
преход от фаза към фаза сигнални групи на процесната светофарната уредба.
Данните посочени относно сигналните групи, не кореспондират с
показанията на св.В., в частта, че процесната три секционна светофарна
уредба била синхронизирана.
Настоящият съд след като обсъди непосредствено събраните
доказателства по делото намира, че административнонаказващия орган не
правилно е приложил закона, като е приел, че е налице доказано
административно нарушение по смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП, респ. чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП. Съдът НЕ кредитира в цялост показанията на св.В. и св.И.,
като приема, че водача Д. е преминал през кръстовището с ул.Д. Подвързачов
при светещ жълт сигнал на светофара, но за да стори това, водача Д. е имал
причина, ако е бил спрял, е имало опасност да възникне ПТП с друг следващ
го л. а., поради и което е напуснал кръстовището преминавайки на жълт
сигнал на светофара. Според настоящият съд е била налице хипотезата на
чл.31, ал.7, т.4, изр. последно от ППЗДвП, като настоящия съд не кредитира
посоченото в тази насока от св.В..
Съгласно чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП – „жълта светлина - означава
"Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в
момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено
преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да
създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на
кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището,
са длъжни да го освободят.”
Възраженията на жалбоподателя дадени непосредствено след съставяне
4
на АУАН през м.05.2020г. са обосновани и доказани. Това, че в наряда за
29.04.2020г. не са отразени данни за пътник в л.а. ТОЙОТА управляван от
жалбоподателя на процесната дата, не означава, че св.А. не е бил в л.а.
управляван от Д. на 29.04.2020г., и този съд приема, че св.А. е бил в л.а.
управляван от Д., респ. кредитира частично показанията на св.А., без онази
част, в която А. твърди, че л.а. управляван от Д. е навлязъл в кръстовището
при подаден зелен сигнал на светофарната уредба.
Настоящият съд споделя възраженията на жалбоподателя Д. от
м.05.2020г. (л.11 от АНД № 1224/2020г. по описа на МРС), като намира, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, нарушението не е
доказано по несъмнен начин, респ. според настоящия съд е била налице
хипотезата на чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение
по чл.6, т.1 от ЗДвП, респ. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, макар АУАН и НП да са
съставени и изготвени при съобразяване изискванията на чл.40, ал.1 и сл.,
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението не е доказано по несъмнен начин. При
разбора на доказателствата – писмени и гласни, спазвайки правилата за
доказателствена тежест, настоящия съд намира, че нарушението не е доказано
от АНО, както от обективна, така и от субективна страна. При подаване на
жълт сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в
кръстовището, са длъжни да го освободят. Показанията на св.В. и св.И. не
са убедителни и са в разрез с изискванията на чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП.
Доказателствената сила на съставения спрямо Д. АУАН не бе
потвърдена по несъмнен и безспорен начин и настоящия съд намира
нарушението за недоказано. Последица от посоченото е отмяна на НП.
Приетата по делото справка картон на водача на Д. – л.20 – л.23 от
делото, удостоверява констатирани и други установени нарушения по ЗДвП,
извършени от жалбоподателя, извън процесното, което по мнение на
настоящия съд не може да бъде единственото основание за санкциониране на
Д.. Тези данни биха имали правно значение, ако нарушението е доказано по
несъмнен начин. В случая обаче нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП не е
доказано. Настоящият съд не намира причина, поради която да не кредитира
възраженията на Д. и частично показанията на св.А., които навеждат
хипотезата на чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП, която е изключвала съставяне на
АУАН и издаване на НП. С оглед на обективност, следва да се отбележи, че
5
макар и да е допускал и други административни нарушения, видно е от
справката/картон за водача Д., че нарушенията не се отличават с висока
тежест имайки предвид и размера на наложените глоби, а административните
наказания – глоби, в преобладаваща си част са били заплатени от Д..
Според настоящия съд не са налице обстоятелства, които да
обосновават приложението на чл.28 от ЗАНН, заради значимостта на
защитените обществени отношения и по – конкретно заради конкретната
тежест на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, отличаващо се с висока тежест.
Неспазването на светофарните сигнали и последиците от това, които засягат
здравето и живота на водачите на мпс, на пътуващите с тях и другите
участници в движението, характеризират нарушението като такова с висока
тежест. Сериозните последици от неспазване на задължението по чл.6, т.1
свързано със спазване на светлинните сигнали на светофарите, правят правно
невъзможно нарушението да се квалифицира като маловажен случай.
Преценявайки доказателствата по делото, които са в контекста на
гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че
административнонаказващия орган не е приложил правилно закона, като
неправилно е приел, че е налице доказано нарушение по смисъла на чл.6, т.1
от ЗДвП, респ. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, с автор жалбоподателя Д..
В частта на НП, с което спрямо водача Д. са отнети 8 (осем) контролни
точки на основание чл.6, ал.1, т.12 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на
МВР, поради изложеното по – горе, също следва да бъде отменено.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя Д.,
съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв.В.Т.Д. от САК
адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. АНО с придружителното писмо е направил възражение за
прекомерност. Поисканите разноски от адв.Д. от САК са в размер на 800
(осемстотин) лева, които не следва да бъдат присъдени, тъй като настоящия
съд установява прекомерност. Като размер поисканите разноски не са
6
съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата).
Като размер имайки предвид цитираните последно разпоредби, следва да
бъдат присъдени разноски от 300 (триста) лева, представляващи минималния
размер адвокатско възнаграждение по арг. чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид изложеното, настоящия съд намира, че следва да
бъде уважено искането за присъждане в полза на жалбоподателя на сумата
300 (триста) лева разноски за адвокатско възнаграждение, и да бъде оставено
без уважение искането за присъждане на сумата 800 (осемстотин) лева
разноски в полза на жалбоподателя.
Поискани са разноски от адв.Д. от САК и в размер на 300 (триста) лева
по КАНД № 292/2021г. по описа на АС – Монтана, които следва също да
бъдат присъдени, без настоящия съд да установява прекомерност. Като
размер тези поискани разноски са съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл.18, ал.2 вр. с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата).
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г.,
в сила от 23.12.2021г.) , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0996-001606/06.06.2020г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, с което на М. П. Д. с посочен
съдебен адрес в гр.София чрез адв.В. Т. Д. от САК, е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева на основание
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП и са ОТНЕТИ 8 (осем) контролни точки на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП вр. с чл.6, ал.1, т.12 от НАРЕДБА № Iз-
2539 от 17.12.2012г. на МВР.
ОСЪЖДА ОДМВР - Монтана да заплати на жалбоподателя М. П. Д.
сумата от 300 (триста) лева, направени разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв.Д. от САК за присъждане на
сумата 800 (осемстотин) лева адвокатско възнаграждение.
7
ОСЪЖДА ОДМВР - Монтана да заплати на жалбоподателя М. П. Д.
сумата от 300 (триста) лева, направени разноски за адвокатско
възнаграждение по КАНД № 292/2021г. по описа на АС – Монтана.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8