№ 207
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора Ив. К. К.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100600555 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 08.11.2021 година, постановена по НОХД № 4517/2020
година на СРС, НО, 104 състав, подсъдимият В. П. М. бил признат за
НЕВИНЕН и оправдан изцяло по обвинението за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1 НК .
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от
прокурор при СРП, с който се иска отмяна на оправдателната присъда и
осъждане на подсъдимия. В протеста не се иска събиране на доказателства.
В открито съдебно заседание по делото пред въззивния съд
прокуратурата поддържа подадения протест и моли за неговото уважаване,
защитата пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като
правилна и законосъобразна.
Софийски градски съд, като се съобрази с доводите на страните,
служебно и изцяло провери присъдата и прецени доказателствата по делото,
прие следното:
1
При извършената цялостна служебна проверка на
първоинстанционната присъда, настоящата инстанция констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвяне на мотивите към
постановения съдебен акт, тъй като първоинстанционният съд не е изпълнил
стриктно вменените му с разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК задължения да
извърши прецизен и внимателен анализ на всички събрани доказателства,
посочвайки аргументирано кои обстоятелства приема за установени и въз
основа на кои доказателства, както и какви са правните съображения за
взетото решение. Не е било изпълнено и императивното задължение, при
наличието на противоречиви доказателства, да се изложат съображения защо
едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
По делото, на първо място, липсва извършен какъвто и да е било
цялостен анализ на доказателствата. Първоинстанционният съд се е задоволил
с бланкетния израз за липса на противоречиви доказателства, които да
налагат самостоятелен анализ, в грубо нарушение както на процесуалния
закон, така също и на реално събраните доказателствени материали.
По делото са събрани и приобщени, чрез тяхното прочитане, особено
съществените показания на св.Б.В., който подробно и детайлно излага
сведения за дейността на подс.В.М., както преди извършването на
инкриминираното деяние, така и след него. От неговите показания, които са
били тотално игнорирани от първоинстанционния съд, без каквато и да е било
аргументация, става ясно, че подс.М. не само е споделил с него за свое
намерение да обере офиса на Еконт, но е изложил и редица други факти и
обстоятелства, които са били пренебрегнати от СРС.
Първоинстанционният съд абсолютно погрешно е извел, че
единственото противоречие в показанията на цитирания по-горе свидетел се
изразява в това дали подс.М. е споделял или не за свое намерение да обере
офиса. Извън полезрението на проверявания съд са останали редица факти и
обстоятелствата, имащи решаващо значение за разкриване на обективната
истина, а именно че подс.М. се е интересувал от оборотите и парите, които
всяка една каса в офиса е правила. Интересувал се е относно обстоятелството
дали в ден събота минава инкасо и по кое време. Интересувал се е от кода за
изключване на алармата. Игнориран е факта, че подс.М. реално е получил
кода за изключване на алармата от св.В., както и че при влизането в обекта,
алармата реално е била изключена, обстоятелство, което напълно съвпада с
механизма на извършване на конкретното престъпление. Игнорирани са
сведенията за това, че подс.М. и св.В. са имали 6-7 срещи, в хода на които
посд. М. е заявил, че обмисля да обере офиса. Игнорирано е обстоятелството,
че в деня преди инкриминираното деяние подс.М. се е срещнал за пореден
2
път със св.В., като му заявил буквално, че е изгонен от вкъщи, няма никакви
пари и не му остава друг избор, освен на „удари“ офиса. Изобщо не са били
коментирани показанията на св.В. относно това, че след извършването на
кражбата, подс.М. и св.В. са се видели отново, като подс.М. му споделил за
това, че е извършил кражбата и дори му разказал за начина, по който това се е
случило, в това число, че с него е имало и друг човек, който е стоял отвън и е
трябвало да го осведоми, ако към офиса тръгне патрул на СОТ или полиция.
Подс.М. се интересувал и относно това дали някой от офиса не се съмнява в
него. Всички тези сведения на св.В. са били игнорирани и оставени без
какъвто и да е било коментар и анализ и то при изрично заявено тяхно
поддържане в съдебно заседание.
По никакъв начин не са били анализирани и коментирани и всички
останали гласни и писмени доказателства, в това число показанията на
св.Д.Т., И.С., А.А., Н.Ч., които също така имат съществено значение за
разкриването на обективната истина по делото.
Тотално игнорирани са били обстоятелствата относно причината,
поради която подс.М. е напуснал своята работа в същия този офис на Еконт, а
именно злоупотреба със служебно положение и противозаконно отнемане на
мобилен телефон, относно взетия от св.Т. мобилен телефон, няколко часа
преди извършването на инкриминираното деяние, който мобилен телефон е
бил засечен и използван именно в района на местопроизшествието и в същия
интервал от време. Без никакъв коментар и анализ е оставена и приложената
по делото справка в тази насока.
На никакъв анализ не са били подложени показанията на св.Чолаков и
св.Ангелов, имащи също така значение за авторството на деянието. Тотално
игнорирани са били записите от охранителните камери и сведенията на
лицата, които са ги наблюдавали.
Допуснатото "абсолютно" процесуално нарушение, следва да се
изведе по смисъла на чл.334 т.1 вр. чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т. 2 НПК, а
именно като липса на мотиви към така постановената първоинстанционна
присъда. Макар и формално към присъдата да са изложени мотиви, по
същество същите са непълни и противоречиви до степен, приравняваща ги на
липса на такива.
Проверката на атакувания съдебен акт показва, че при изготвяне на
мотивите са нарушени изискванията на чл.107 ал.5 и чл.305 ал.3 НПК
досежно обсъждането и оценката на доказателствените материали. Правото
на съда да взема решението си по вътрешно убеждение е суверенно, но
3
подлежи на контрол, като вид логическа дейност, която следва да се основава
на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по
делото. Необходимостта от аналитична оценка на доказателствения материал
и от излагане на изрични съображения по въпросите, посочени в чл. 301 от
НПК, е свързана с възможността да бъде извършена проверка за наличието
или липсата на логически грешки при осъществяването на дейността по
решаване на делото.
Независимо от изтъкнатите или неизтъкнати доводи от страните
обаче, съдът е длъжен служебно да съблюдава спазването на процесуалните
гаранции за правата им /чл. 314, ал. 1 НПК/. В тази връзка, безусловното
право на държавното обвинение, а и на подсъдимия, като страни в процеса, да
бъдат наясно със съдебната воля и начина на нейното формиране, в
конкретния случай е нарушено, поради посочените пороци на мотивите.
Последното е грубо нарушение на закона и съставлява "абсолютно"
съществено, отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл. 335, ал. 2,
вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК /решение № 279/2014 г. на ІІ-ро н. о. на
ВКС/, което обаче е неотстранимо от въззивния съд, а следва да се отстрани
при повторно разглеждане на делото от друг състав на първата инстанция.
Липсата на мотиви или приравнената към такава тяхна противоречивост и
неяснота, се явяват самостоятелно процесуално основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за разглеждането от друг състав на
първоинстанционния съд, от стадия на разпоредителното заседание.
Констатираните недостатъци в мотивите на атакувания съдебен акт,
довели до ограничаване на процесуалните права на страните, а също и до
нарушаване на основните правила на правораздаването, обуславят
становището на въззивния съд, че постановената присъда следва да бъде
отменена изцяло, без да се обсъждат въпросите досежно правилността.
Допуснатите нарушения не могат да бъдат санирани от въззивната инстанция,
което предпоставя повторното разглеждане на делото от друг съдебен състав
на СРС.
Водим от горното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 вр.
чл.334 т.1 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 08.11.2021 година, постановена по
НОХД № 4517/2020 година на СРС, НО, 104 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
4
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5