РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Враца,
10.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 22.07.2021г. / двадесет и втори юли две
хиляди двадесет и първа година/
в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №341 по описа
на АдмС – Враца за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба
на З. к. за п. и у. „Т.“ с.***, с ЕИК *********, представлявана от И.Г.П.- *,
депозирана чрез *.Б.Т. срещу ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ №
11087/13.05.2021г. на Началник
отдел „Оперативни дейности при ГД “Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С
обжалваната заповед е постановена ПАМ „запечатване на обект „стопански двор“,
находящ се в с.***, стопанисван от ЗКПУ “Т.“ и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. С жалбата се
оспорва заповедта, като незаконосъобразна и се прави искане за нейната отмяна
по подробно изложени съображения в същата.
В с.з. оспорващият, чрез * Т. моли за решение, с
което да се отмени, като незаконосъобразна оспорената заповед. Подържат се
съображенията изложени в жалбата, като съображения за това са изложени и в
представена по делото писмена защита. Претендират се разноски, съгласно
представен по делото списък.
Ответникът - Началник
отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез * В. А.
в с.з. и в представена по делото писмена
защита оспорва жалбата, като неоснователна. Излагат се съображения за
законосъобразност на заповедта. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е
заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.
Съдът, като взе
предвид разпоредбата на чл.168 АПК и прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на
страните, приема за установено следното:
На 11.05.2021 г. в 14:40 ч. служители на ответника
са извършили проверка на стопански двор, находящ се в с.***, ул.*** № ***, стопанисван от ЗКПУ „Т.“
с ЕИК *********, при която е
установено, че в проверявания обект са
разположени един съд, представляващ стационарен подземен резервоар с вместимост
28 000 литри и един съд, представляващ мобилна цистерна, която е вкопана
наполовина в земята с вместимост 10 000 литра. За зареждане на
притежаваната от кооперацията земеделска техника се използва стационарния
подземен резервоар с вместимост 28 000 литра. Установено е при проверката,
че в проверявания обект няма регистрирано ЕСФП, както и нивомерна измервателна
система, като няма и налична автоцистерна за превоз на гориво. Задълженото лице
притежава 18 бр.машини за обработване на земеделска земя, като към момента на
проверка в обекта има 4бр. зърнокомбайни, 1 бр. телескопичен товарач и 10
бр.трактори, като в обекта няма земеделска техника, която не е регистрирана в
ОДЗ-***. Установено е, че мобилната
цистерна с вместимост от 10 000 литра не се използва и зарежда с гориво. За установените факти и обстоятелства при проверката е съставен протокол сер. АА №
0067357/11.05.2021г., към който са приложени събраните по време на проверката
доказателства, подробно описани в протокола.
Предвид
установените обстоятелства Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е
издал оспорената в настоящото производство ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ № 11087/13.05.2021г., с която е постановена ПАМ „запечатване на обект
„стопански двор“, находящ се в с.***, ул.*** №*** стопанисван от ЗКПУ “Т.“ с ЕИК ********* и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187,
ал.1 от ЗДДС. Прието е, че ЗКПУ “Т.“ е извършило нарушение на чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, поради това, че в качеството си на лице по
чл.3, ал.12 от посочената наредба , извършващо зареждане на течни горива по
чл.118, ал.8 ЗДДС за собствени нужди от стационарен подземен резервоар за
съхранение на гориво с вместимост 28 000 литра, не е монтирало, въвело в
експлоатация и не е регистрирало в НАП фискално устройство–ЕСФП. Същото изпълва
състава на чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС. Заповедта е
била връчена на упълномощен представител
на кооперацията на 27.05.2021г., видно от представената с нея разписка, а жалбата
против нея е подадена на 01.06.2021 г.
От заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП-ЦУ е
видно, че ответника е упълномощен да издава заповеди от рода на оспорената.
От страна на оспорващия с жалбата са представени писмени доказателства - свидетелство
за регистрация на фискално устройство №***/07.01.2021г., регистрирано в
приходната администрация с потвърждение №3993316 от 07.01.2021г., договор за
сервиз на ЕКАФП №14/31.01.2021г., нот. акт за собственост, анкетна карта за
регистрация на зем.стопанин, заверена от ОДЗ-*** на 12.02.2021г., рег. карта за
земеделски производител, свидетелство за регистрация на зем.техника -18 бр.
рег. талони и счетоводни справки към 28.05.2021г. за наличности на зърно,
семена и препарати в обекта, предмет на заповедта.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, за който не е предвиден
задължителен административен ред за оспорване, от надлежна страна с правен
интерес от обжалването и в законоустановения срок за обжалване, с оглед на което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът
следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Оспореният в
настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
предоставените му правомощия със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП-ЦУ и в установената
писмена форма, съдържа фактически и правни основания за
прилагане на ПАМ.
В разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС е предвидено,
че принудителната административна мярка "запечатване на обект" за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, когато не въведе в експлоатация или не регистрира в
Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. Съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС мярката се налага с
мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице.
Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт,
който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. В
оспорената заповед не са изложени мотиви по отношение на определения в нея срок
от 14 дни за налагане на ПАМ. Липсата на мотиви относно срока, за който се
прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на
изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Административният
орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на
срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази
самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е
предвидил срок до 30 дни за налагане на
ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок
към средния, посочен в закона. Като не е направил това, административният орган
не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с
целта на закона. Видно от съдържанието на обжалвания административен акт по
отношение на срока на ПАМ не са изложени абсолютно никакви, дори общо
формулирани изявления, които да имат характера на мотиви. Не става ясно как е
формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер,
който е значително по-голям от минимално установения в закона, респ. кои
конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Липсата на конкретни и
относими фактически основания за определената продължителност на срока на ПАМ,
представлява нарушение на изискването за мотивираност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
във вр. с чл.59, ал.2, т.4 от АПК и е самостоятелно основание за отмяна на
заповедта, като незаконосъобразна. Съдът не разполага с
правомощия да измени заповедта, като намали срока, за който е наложена мярката,
тъй като този въпрос е от компетентността на органа, понеже е предоставен на
неговата оперативна самостоятелност, законосъобразното упражняване на която се
проверява от съда.
По отношение на
материалната законосъобразност на акта, съдът приема, че оспорващия в
качеството си на лице по чл.3, ал.12 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е
извършил нарушение на чл.7, ал.1 от
наредбата, извършвал е зареждане на течни горива по чл.118, ал.3 ЗДДС за
собствени нужди от стационарен подземен резервоар за съхранение на горива с
вместимост 28 000 литра, без да е монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП фискално устройство –ЕСФП, за което нарушение
на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДДС е издадена процесната заповед. В тази насока не се споделят възраженията
на оспорващия, че в търговски обект е
имало монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство от 07.01.2021г.,
за което са представени доказателства,
тъй като същото представлява фискално
устройство по чл.2, ал.2, т.1 от горепосочената наредба, а в случая констатираното
нарушение касае фискално устройство –ЕСФП по чл.2, ал.2, т.3, което е различно
от фискалното устройство по т.1, което задълженото лице е следвало да използва
при зареждане на гориво от въпросния резервоар. Въпреки това ПАМ се явява незаконосъобразна,
тъй като е нарушен принципът на съразмерността закрепен в чл.6 от АПК. От
съдържанието на ПАМ е видно, че е запечатан целия обект, находящ се в с.***, ул.*** № *** „стопански двор“ и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни. От
данните по делото е видно, че в стопанския двор на кооперацията освен
въпросната цистерна, за която е констатирано
нарушението има и други обекти-сгради, складове, техника, продукция на склад и т.н., поради което въпросната ПАМ е следвало
да се наложи само по отношение на въпросния резервоар за който е констатирано
нарушението, но не и по отношение на целия обект „стопански двор“ и цялата дейност на кооперацията.
За постигане на целите е достатъчно да се разпореди и запечата самия
резервоар, в който се намира горивото и за който е констатирано нарушението, а
не целия обект, както е в случая. Разпоредбата
на §1,т.41 от ДР на ЗДДС дава определение на „търговски обект“, като въпросния
резервоар следва да се третира като отделен обект и е следвало ПАМ да се наложи
по отношение на него. Налагането й върху целя обект „стопански двор“ е в
противоречие с принципа за съразмерност залегнал в чл.6 от АПК. Прилагането на
ПАМ не е и не може да бъде самоцел, а като израз на административна принуда
трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Наложената ПАМ на
целия стопански двор на кооперацията засяга
права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото
за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че ответникът е
постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на
спора и при своевременно направено искане, на оспорващия следва да бъдат
присъдени направените от него разноски. По делото е представен договор за
правна помощ от 31.05.2021г., от който е видно, че е договорено и заплатено в
брой възнаграждение за адвокатска защита
в размер на 600,00 /шестстотин/ лева,
както и следва да се присъдят и 50.00
лева д.т. за завеждане на делото, поради което общата сума за разноски, която
следва да се присъди е в размер на 650.00
/шестстотин и петдесет/лв., платими от НАП - София в качеството му на ЮЛ, в чиято система се намира ответникът.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД
за прилагане на ПАМ №
11087/13.05.2021г. на Началник
отдел „Оперативни дейности при ГД “Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с
която е постановена ПАМ „запечатване на обект „стопански двор“, находящ се в
с.***, ул.*** №*** стопанисван от ЗКПУ *** с ЕИК ********* и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА НАП – София да заплати на З. к. за п. и у.
„Т.“ с.***, с ЕИК ********* сумата от 650.00 / шестстотин и петдесет/ лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване,
чрез Административен съд Враца пред Върховен административен съд София в 14- дневен
срок от съобщаването му на страните, на които на основание чл.138 АПК да се
изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: