РЕШЕНИЕ
№…
17.02. 2017 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на осемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар П.П.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №41 по описа за 2016 год.
ИСК с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК с цена
на иска53783, 88 евро.
Ищецът „********“АД твърди, че на 18.09. 2013 г. с ответника С.В.Х. като солидарен длъжник е сключил договор за банков кредит № 120/ 2013 г. за сумата от 50 000 евро.Твърди се, че страните са подписали анекси към договора, като крайният срок за погасяване на задължението е 26.03.2015 г.Твърди се, че плащания по договора и анексите от ответника не са направени и поради настъпване на крайния срок на договора и неизпълнение на задълженията от ответника банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което е образувано ч. гр.д.№ 2876/ 2015 г. по описа на ПРС.Ищецът твърди, че е издадена заповед за изпълнение, с което ответникът е осъден да заплати главница, лихви, такси и разноски по договора за банков кредит.В исковата молба е посочено, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от ответника, за което съдът с разпореждане от 09.02.2016 г. е указал на ищеца да предяви иска за установяване на вземането си в едномесечен срок.Твърди се, че уведомлението е получено от ищеца на 17.02.2016 г. и на 15.03.2016 г. е предявен искът.
Ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че притежава право на вземане срещу ответника, както следва : главница – 50 000 евро; възнаградителна лихва за периода от 26.11.2014 г. до 26.03.2015 г. – 1625, 35 евро; наказателна лихва за периода от 26.03.2015 г. до 17.06.2015 г. – 2 070, 83 евро; административна такса съгласно чл.2 от Анекс № А03- 120/ 2014 от 18.12.2014 г. – 41, 67 евро; административна такса съгласно чл.2 от Анекс №А04- 120/ 2015 г. от 23.02.2015 г. – 21, 00 евро; такси за нотариални покани – 5, 03 евро и законната лихва върху главницата считано от 18.06. 2015 г. до окончателното изплащане на вземането.Отправено е искане за присъждане на разноските в заповедното производство съгласно т.12 от ТР № 4/ 2013 на ОСГТК на ВКС в размер на 2 703, 06 лева и деловодните разноски в настоящото производство, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.7, ал.2, т.4 в размер на 3684, 59 лева за защита от юрисконсулт.
Ответникът С.В.Х. е изразил становище, че искът е недопустим и неоснователен, като твърди, че е подписал договора като физическо лице при крайно неизгодни условия и при крайна нужда.Отправено е искане за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 18.09.2013 г. между ищеца като кредитор и ответника като солидарен длъжник е сключен договор за кредит № 120/ 2013 , по силата на който ищецът е отпуснал на „*******“АД( в несъстоятелност) кредит в размер на 50 000 евро целево за оборотни средства.Страните са подписали към договора за кредит Анекс №А01- 120/ 2014 от 25.02.2014 г., № А02- / 2014 от 25.06.2014 г., № А03- 120/ 2014 от 18.12.2014 г., № А04- 120/ 2015 от 23.02.2015 г., № А05- 120/ 2015 от 26.02.2015 г., като страните са определяли размера на задълженията към датата на съответния анекс, определяли са начина на погасяване на кредита и съответно са определили краен срок за погасяване на задължението до 26. 03. 2015 г.
До всички длъжници по договора за кредит ищецът е връчил нотариална покана за изплащане на задължението,, като поканата е връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК на 28.05.2015 г.
На 18.06.2015 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжниците по договора за кредит, за което е образувано ч. гр.д.№ 2876/ 2015 г. по описа на Плевенския районен съд и е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 1633/ 19.06. 2015 г., с която ответникът заедно с останалите съдлъжници е осъден солидарно да заплати на ищеца следните суми : главница – 50 000 евро; възнаградителна лихва за периода от 26.11.2014 г. до 26.03.2015 г. – 1625, 35 евро; наказателна лихва за периода от 26.03.2015 г. до 17.06.2015 г. – 2 070, 83 евро; административна такса съгласно чл.2 от Анекс № А03- 120/ 2014 от 18.12.2014 г. – 41, 67 евро; административна такса съгласно чл.2 от Анекс №А04- 120/ 2015 г. от 23.02.2015 г. – 21, 00 евро; такси за нотариални покани – 5, 03 евро и законната лихва върху главницата считано от 18.06. 2015 г. до окончателното изплащане на вземането.Със заповедта длъжниците( включително и ответника) са осъдени да заплатят и сумата от 2703, 06 лева разноски в заповедното производство.
Ответникът С.В.Х. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение на 23.11.2015 г. затова, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и с разпореждане № 1714/ 09.02.2016 г. районният съд, издал заповедта е указал на ищеца , че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си срещу ответника.Разпореждането е връчено на ищеца на 17.02.2016 г. и на 15.03.2016 г. е предявен искът по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК , за което е образувано настоящото производство.Едномесечният срок, определен от съда, издал заповедта за изпълнение , който е преклузивен , е спазен, поради което искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество досежно основателността на предявения иск.
Съдът е допуснал съдебно- икономическа експертиза за установяване на размера на вземането на ищеца към ответника.От заключението се установява, че по договора за кредит и анексите към него е усвоена от кредитополучателя сумата от 50 000 евро на 26.09.2013 г., като сумата е преведена по банкова сметка *** „********“АД. Вещото лице е посочило, че всички извършени плащания по договора в периода от 26.09.2013 г. до 17.06.2015 г. са за погасяване на дължими лихви и такси по договора и анексите към него.Непогасената главница към 17.06.2015 г.( датата преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК) е в размер на 50 000 евро.
В отговор на поставения въпрос експертът е посочил дължимите суми по договора за кредит и анексите към него, както следва:
· Главница – 50 000 евро;
· Възнаградителна лихва от 26.11.2014 г. до 26.03.2015 г. – 1625, 35 евро;
· Наказателна лихва от 26.03.2015 г. до 17.06. 2015 г. – 2070, 83 евро;
· Административна такса от 26.12.2014 г. до 26.03.2015 г. – 62, 50 евро;
· Такса нотариални покани – 5, 03 евро.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е съдлъжник по процесния договор за кредит и анексите към него, като е приел всички условия по договора за кредит и промените, настъпили с анексите по договора.Съгласно чл.13, ал.5 от договора за кредит ответникът като съдлъжник е поел задължения за солидарна задълженост при условията на договора заедно с ЕТ“************“ в качеството им на солидарни длъжници. Съгласно чл.122 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците и предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите длъжници.Следователно кредиторът може да насочи иска си до пълния размер спрямо всеки един от длъжниците, когато не е удовлетворен и при частично изпълнение тази сума ще се приспадне спрямо задължението на всеки от солидарните длъжници. В този смисъл проф. Ангел Калайджиев е посочил, че кредиторът може да съди последователно всички солидарни длъжници, докато се удовлетвори, като в случая на частично изпълнение кредиторът може да търси защита само в неизпълнената част.Солидарните задължения са независими едно от друго и прекратяването на едно от тях е без значение за останалите, щом като интересът на кредитора не е удовлетворен.( Облигационно право, Сиби 2007, стр.555-556).
От доказателствата по делото става ясно, че срокът на договора неколкократно е бил продължаван, като крайният срок за изпълнение на задължението от страна на съдлъжниците е бил 26.03.2015 г., видно от Анекс № А04- 120/ 2013 от 23.02.2015 г.
От заключението на съдебно- икономическата експертиза се установява, че по договора за кредит кредитополучателят „***********“АД е погасявал само лихви за периода от 26.09.2013 г. до 17.06.2015 г., а непогасената и усвоена от кредитополучателя главница е в размер на 50 000 евро.От заключението на вещото лице също се установява, че ответникът е изпаднал в забава, като не е изпълнил задълженията си за лихви върху главницата и задължението си за погасяване на самата главница и след изтичане на срока на договора на 26.03.2015 г., поради което след тази дата кредитът е бил изцяло изискуем именно поради обстоятелството, че определената с анекса от 23.02.2015 г. дата е крайният срок на изпълнение по договора за кредит.След тази дата ищецът е начислявал наказателни лихви за просрочие поради неизпълнение на задължението по лихвите и главницата, дължими към 26.03.2015 г.
По изложените съображения съдът счита, че ответникът като солидарен длъжник дължи заедно с останалите длъжници следните суми по договора за кредит и анексите към него след изтичане на крайния срок за погасяване на задължението, както следва:
· Главница – 50 000 евро;
· Възнаградителна лихва от 26.11.2014 г. до 26.03.2015 г. – 1625, 35 евро;
· Наказателна лихва от 26.03.2015 г. до 17.06. 2015 г. – 2070, 83 евро;
· Административна такса от 26.12.2014 г. до 26.03.2015 г. – 62, 50 евро, като за разликата до 62, 67 евро ОТХВЪРЛЯ ИСКА в ТАЗИ ЧАСТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
· Такса нотариални покани – 5, 03 евро.
Освен посочените лихви ответникът дължи и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК 18.06.2015 г. до окончателното й изплащане.
В съответствие с т.12 от ТР № 4/ 2013 от 18.06. 2014 г. на ОСГТК на ВКС следва в исковото производство съдът да се произнесе и по направените разноски в заповедното производство, като такова искане е направено и с исковата молба.От доказателствата по делото в заповедното производство е видно, че по делото е заплатена държавна такса в размер на 2103 лева за образуване на заповедно производство и издаване на изпълнителен лист и сумата от 600 лева адвокатско възнаграждение за образуване и водене на заповедно производство, като общо разноските са в размер на 2703 лева, които следва да бъдат заплатени от ответника на основание цитираното тълкувателно решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 вр. чл.80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в исковото производство деловодни разноски в размер на 6 287, 65 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК по отношение на С.В.Х. с ЕГН**********
с адрес ***, че „********“АД с ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление гр.****** *****, бул.“********“№**** *,
представлявана от А. К.– главен изпълнителен директор, Е. А. А. – заместник
главен изпълнителен директор и Й. К. – изпълнителен директор притежава ПРАВО НА
ВЗЕМАНЕ към С.В.Х. с ЕГН********** за следните суми въз основа на Договор за
кредит №120/ 2013 от 18.09.2013 г. и Анекс №А01- 120/ 2014 от 25.02.2014
г., № А02- / 2014 от 25.06.2014
г., № А03- 120/ 2014 от 18.12.2014 г., № А04- 120/ 2015 от 23.02.2015 г., № А05- 120/ 2015 от
26.02.2015 г. , за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК № 1663/ 19.06.2015 г. по ч. гр.д.№2876/ 2015 г. по описа на
Плевенския районен съд както следва:
· Главница – 50 000 евро;
· Възнаградителна лихва от 26.11.2014 г. до 26.03.2015 г. – 1625, 35 евро;
· Наказателна лихва от 26.03.2015 г. до 17.06. 2015 г. – 2070, 83 евро;
· Административна такса от 26.12.2014 г. до 26.03.2015 г. – 62, 50 евро, като за разликата до 62, 67 евро ОТХВЪРЛЯ ИСКА в ТАЗИ ЧАСТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
· Такса нотариални покани – 5, 03 евро.,
Ведно със законната лихва върху главницата от 50 000 евро считано от 18.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР
№ 4/ 2013 от 18.06. 2014 г. на ОСГТК на
ВКС С.В.Х. с ЕГН********** да заплати на
„********“АД с ЕИК********, деловодни разноски в заповедното производство
в размер на 2703, 06 лева, от които държавна такса по сметка на Плевенския
районен съд в размер на 2103, 06 лева и
600 лева адвокатско възнаграждение в полза на „*******“АД с ЕИК*********.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 вр. чл.80 от ГПК С.В.Х. с ЕГН********** да заплати на „********“АД с ЕИК*********, деловодни разноски в размер на 6 287,
65 лева в исковото производство по ТД № 41/ 2016 г. по описа на Плевенския
окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: