№ 5338
гр. С, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110165585 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от П П и М Ц, с които е поискано да бъде установено по
отношение на ответниците С. К. С., ЕГН ********** и Д. И. С., **********, и двамата с
адрес: гр. С, ж.к. „Р-К“ бл...., че всеки един от тях дължи на ищеца при условията на
разделна отговорност, при квоти от по ½ част, сумата, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ ..58/2024 г. по описа на
СРС, 128 състав, а именно: по 83.91 лв., представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.04.2023 г., за имот, отчитан с
абонатен № ..., ведно със законна лихва от 22.05.2024 г. до окончателното плащане на
дължимото.
Претендират се и разноски по производството.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици на процесния имот през исковия период.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответниците не са изразили несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
1
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответниците С. К. С. и Д. И. С., с който се
изразява становище по основателността на предявените искове.
Ответниците твърдят, че са погасили процесните вземания, като на 30.07.2024 г. са
внесли сумата от 306,32 лв. в полза на ищеца, а на 08.01.2025 г. – и сумата от 83,68 лв. Ето
защо считат предявените искове за неоснователни.
Отделно излагат, че са клиенти на ищцовото дружество само по отношение на
услугата за доставена топлоенергия за сградна инсталация, доколкото не ползвали
топлоенергия за отоплоние и за гореща вода в имота, доколкото със заявление с вх. №
.../25.11.2010 г. са се отказали от посочените услуги. В тази връзка сочат, че радиаторите и
лирата за гореща вода в имота били демонтирани, както и измервателните уреди на ФДР.
Оспорва се и наличието на облигационно правоотношение между етажната собственост и
ФДР.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
признава извършеното в хода на производството погасяване на задълженията от страна на
ответниците. От ответниците се явява С. С., който депозира писмено становище по
съществото на спора. Ответницата Д. С. не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявенитe искове е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по приобщеното ч.гр.д.№ ..58/2024 г. по описа на СРС,
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните
вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се
явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство oоговор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на НДИ; Писмо от СО-Район „К П“; процесният имот
е закупен от Д. И. С. и С. К. С. на 18.12.1990 г. Впоследствие, през 2007 г. ответниците са
учредили договорна ипотека върху имота като обезпечение на вземането на „СИБ“ АД от С.
С. К. С.. Сделката е материализирана в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот №..., том II, рег.№..., нот.дело №../ 2007г., съставен от нотариус М М Р,
рег.№ ... от РНК.
При тези данни следва да се приеме, че по отношение на ответниците е налице
пасивна материална легитимация по иска съобразно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката.
В случая, за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
2
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона. В случая не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца,
писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение
възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника
/извън починалия наследодател на ответника/. С оглед на това следва да се приложи общото
правило, залегнало в разпоредбата на чл.153 от ЗЕ.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, а именно 30 дни след
публикуване на интернет страницата на продавача.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По същество тези обстоятелства не са спорни между страните. Ответниците в
отговора на исковата молба заявяват, че са заплатили процесните суми, като представят
платежни документи. Това обстоятелство се признава и от ищеца – в нарочна молба от
11.02.2024 г. и в о.с.з. от 25.03.2025 г. Процесуалният представител на ищеца заявява в о.с.з.,
че всички задължения на ответника доставена топлинна енергия и извършена услуга дялово
разпределение за главница и лихви са погасени. Претендират се единствено направените
разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение по настоящето дело и по
предходно заведеното заповедно такова.
С оглед така установеното от доказателствата по делото и изявлението на
пълномощника на ищеца в о.с.з. от 25.03.2025 г., както и съобразно чл.235, ал.2 и 3 от ГПК,
съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани поради извършени след
завеждане на делото плащания на вземанията, предмет на спора.
За пълнота на изложението следва да се отбележи единствено, че плащанията са
извършени на два пъти – на 30.07.2024 г. и на 08.01.2025 г. С оглед на това, ищецът като е
съобразил редът за погасяване на задълженията, предвиден в чл.76, ал.2 от ГПК /при липсата
на изрично изявление на длъжниците кое точно от всичките задължения плащат/, е покрил
първо задълженията за лихви и разноски, както с остатъка е закрито и задължението за
главница за предоставена услуга дялово разпределение.
Ето защо, в настоящето исково производство от всички предявени по ч.гр.д.№
..58/2024 г., вземания, предмет са единствено дължимите суми за доставена топлинна
енергия в размер на по 83.91 лв. спрямо всеки един от ответниците. Плащането на тези
задължения е станало в хода на производството – на 08.01.2025 г., което е след завеждане на
исковата молба на 05.11.2024 г.
В случая, с оглед наведените възражения в депозираното от ответника С. писмено
становище в о.с.з. от 25.03.2025 г., следва да се посочи, че действително, между страните е
водено и предходно дело - ч.гр.д.№ 57941/2022 г. по описа на СРС, 26 състав, с предмет
неплатени задължения за процесния топлоснабден имот, находящ се в в гр.С, ж.к. „Р-К“,
бл...., абонатен № ..., но след справка в ЕИСС се установи, че те са относими към различен
от настоящия период на потребление, а именно за топлинна енергия за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г., а за предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г.
до 30.04.2021 г., както и за обезщетение за забавено плащане на тези две задължения. Видно,
3
че липсва припокриване на времето, за което «Топлофикация С» ЕАД претендира неплатени
суми от ответниците по двете дела, поради което настоящето производство не е нито
недопустимо, нито пък с извършеното плащае от ответниците са надвнесени суми.
Изложеното от ответниците в становището им досежно вида услуга, за която се
претендира от топлопреносното предпиятие заплащане на дължими суми, също не може да
бъде споделено. Крайният момент на исковия период е 31.04.2023 г., като за включените в
него отоплителни сезони са изготвени изравнителни сметки, приложени на л.33-37 от
делото, видно от които начислените задължения са единствено за отопление, която услуга
включка както отопление на имот, така и на общи части в етажната собственост и сградна
инсталация. Доколкото ответниците са извършили плащане в хода на процеса, съдът е
отменил определението си, с което е допуснал изготвянето на съдебно-техническа
експертиза, която би внесна яснота относно конкретния вид отопление, предоставено на
абоната, но с оглед обема на потреблението може да се направи извод, че се касае именно за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
С оглед изхода на делото единствено ищецът има право на разноски по аргумент на
противното от чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото ответникът е извършил плащане на
претендираните от ищеца вземания след образуване на заповедното и на настоящето исково
производство. От страна на пълномощника на ищеца се претендира заплатената държавна
такса от 121.64 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в
минималния размер, предвиден в чл.26 и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, а
именно 50.00 лв., съответно 100.00 лв.
Така направените от ищеца разноски от общо 271.64 лв. следва да бъдат поставени в
тежест на ответниците по равно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответниците С. К.
С., ЕГН ********** и Д. И. С., **********, и двамата с адрес: гр. С, ж.к. „Р-К“ бл...., че
всеки един от тях дължи на ищеца при условията на разделна отговорност, при квоти от по
½ част, сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ ..58/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно: по 83.91 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 31.04.2023 г., за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от
22.05.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, поради извършено в хода на
производството погасяване на задълженията чрез плащане.
ОСЪЖДА всеки един от ответниците С. К. С., ЕГН ********** и Д. И. С.,
**********, и двамата с адрес: гр. С, ж.к. „Р-К“ бл...., да заплати на ищеца“Т С” ЕАД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сума в размер на по 135.82 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ ..58/2024 г.
по описа на СРС, 128 състав, съобразно изхода на делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Т С” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
4
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № ..58/2024 г. по описа
на СРС да се докладва, като се приложи заверен препис от настоящето решение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5