Решение по дело №206/2023 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 157
Дата: 28 април 2023 г. (в сила от 28 април 2023 г.)
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20235200500206
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Пазарджик, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20235200500206 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 3452 по
описа за 2021 година е осъдена Агенция “Пътна инфраструктура” - гр. С., бул.
"М." 3, ЕИК *********, да заплати на „Застрахователно дружество „Е.“ АД –
гр. С., бул. "Х.К." № 43, ЕИК *********, сумата 966,72 лв., представляваща
регресно обезщетение, платено от ищеца по застраховка „каско“ на
автомобил с ДКН РВ... за вреди, настъпили в резултат от произшествие от
16.02.2020 г., при което автомобилът е преминал през труп на куче, намиращо
се на пътното платно на АМ „Т.“, заедно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.07.2020 г. до изплащането и.
Решението е постановено с участието на "Автомагистрали" ЕАД - С.,
бул. "Цар Борис ІІІ" 215, ет. 4, ЕИК .., като подпомагаща страна на страната на
ответника Агенция “Пътна инфраструктура”.
Осъдено е дружеството "Автомагистрали" ЕАД да заплати на Агенция
“Пътна инфраструктура” - гр. С. сумата 966,72 лв. заедно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.07.2020 г. до изплащането и, която ищецът по
1
този иск Агенция “Пътна инфраструктура” е осъден да заплати на "ЗД Е.” АД
с настоящото решение.
Осъдена е Агенция “Пътна инфраструктура” - гр. С. да заплати на "ЗД
Е.” АД сумата 450 лв., представляваща разноски по делото.
Осъдено е дружеството "Автомагистрали" ЕАД - гр. С. да заплати на
Агенция “Пътна инфраструктура” сумата 115 лв., представляваща съразмерна
част от направените от АПИ разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Осъдено е дружеството „Автомагистрали“ ЕАД да заплати по сметката
на съда държавна такса в размер 50 лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „Автомагистрали“
ЕАД.
Решението е обжалвано както в частта , с която е уважен главния иск ,
така и в частта ,с която е уважен предявеният срещу жалбоподателя обратен
иск.
По отношение на главния иск намират решението за неправилно и
незаконосъобразно и молят да бъде отменено.
Първоинстанционният съд неправилно приел, че от приложените по
делото писмени документи, както и от заключението на съдебната
автотехническа експертиза , се установява точният механизъм на процесното
пътнотранспортно произшествие .
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не бил доказан
начина на осъществяване на ПТП, нито наличието на причинно-следствена
връзка между реализираното ПТП и твърдените от ищеца причинени
имуществени вреди по автомобила.
Неправилно , немотивирано и незаконосъобразно било и решението по
предявения обратен иск.
Първоинстанционният съд формално, без каквито и да било конкретни
мотиви приел за основателен обратния иск, без да изследва по същество
правната природа на договора за възлагане на обществена поръчка.
Квалифицирането на обратния иск от страна на съда като основателен без да е
подкрепено от конкретно посочени факти и правни съображения не
означавало, че решението му е мотивирано.
Като не е мотивирал решението си, съдът възпрепятствал възможността
на жалбоподателя да упражни защитата си ,което било съществено
процесуално нарушение.
Излагат следните доводи по същество:
2
Видно от самия договор и рамковия му характер, дейностите, които
„Автомагистрали“ ЕАД е длъжно да изпълнява, не са предварително
определени в самия договор, а се възлагат отделно на база месечни,
допълнителни и извънредни задания (чл.5 от договора). На база възложените
задания се съставят месечни сертификати, които са доказателство за
действително изпълнени от Изпълнителя „Автомагистрали“ ЕАД и приети от
Възложителя АПИ ремонтни работи.
Твърдят, че към месец февруари 2020 г. АПИ не е възлагала
отстраняване на препятствия от платната за движение на километъра, на
който се твърди, че е настъпило процесното ПТП. „Автомагистрали“ ЕАД не
може самостоятелно, без изричното възлагане от страна на възложителя АПИ,
да извърши каквито и да е дейности по поддържаните от автомагистрални
участъци.
Не било налице неизпълнение на договорно или друго задължение на
„Автомагистрали“ ЕАД, което да е довело до възникването на ПТП или до
твърдените вреди. Отговорност може да се носи само за неизпълнение на
конкретно възложено задължение/такова в случая няма/.
Неправилно съдът приемал ,че настъпването на ПТП е последица от
неизпълнение от страна на изпълнителя по договора с АПИ на задълженията,
произтичащи от този договор, респективно за осигуряване на безопасни
условия за движение на МПС по пътищата, в частност в участъка от АМ „Т.“,
визиран в същия договор и за който изпълнителят отговоря, като се държи
сметка, че дейността на изпълнителя по Договора е не само с възлагателен, но
и с превантивен характер.
Решението ,към което съдът препращал се основавало на текстове от
договора ( чл.12, ал. 6 и чл. 28), които действително могат да наведат на такъв
извод, но се касаело за общи разпоредби, които следва да се разглеждат и
тълкуват само и единствено след цялостен анализ на характера на договора и
отделните негови разпоредби. От изводите на съда неправилно би могло да се
заключи, че държавата абдикира от задълженията си, вменени чрез Закона за
пътищата, като отстъпва тяхното управление (по смисъла на чл.19 от Закона
за пътищата) на търговски дружества, които следва да изпълняват функциите
и.
Дори и от разпоредбата на чл. 28 от договора било видно, че има
изискване да е налице неизпълнение от страна на Изпълнителя на предмета на
договора. Предметът на договора е изчерпателно посочен в чл.1, ал.1 от
същия и той е „поддържане“, което поддържане се извършва винаги след
възлагане от страна на АПИ с месечни, допълнителни или извънредни
задания.
Позовават се на съдебна практика - № 262115 от 31.03.2021 г по гр. д.
№8080/2020 г. по описа на СГС, ГО, решение № 260584 от 27.01.2021 г. на
СГС по в.гр.д. №9201/2020 г., Решение №166 от 27.04.2018г. на ОС
Пазарджик, го, II въззивен с-в по в.гр.д.№189/2018г„ Решение №4928 от
3
06.07.2017г. на СГС, го, II б с-в по в.гр.д.№1616/2017г., Решение
№з266517от11.11.2021г. на СГС по в. гр. д. № 8818/2020 г.
По силата на чл.19, ал.1, т.1 и чл.30 ал.1 от ЗП, на АПИ е вменено
управлението на републиканските пътища, както и осъществяването на
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републикански
пътища. Дефиницията на понятието „поддържане на пътищата“ е описана в
ДР на ЗП, като дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение, през цялата година, предпазване
на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническа отчетност на пътищата. От цитираните законови
разпоредби следва, че със сключването на договора за обществена поръчка
АПИ не е прехвърлило изцяло на „Автомагистрали“ ЕАД поддържането на
пътния участък, където се твърди, че е осъществено събитието.
Отговорността може да се прехвърли на „Автомагистрали“ ЕАД само и
единствено, ако има изрично задание (месечно, допълнително или
извънредно), възложено по описания в договора начин, което води до
неизпълнение на договорните задължения - такова в случая няма.
Нямало неизпълнение на договорно или друго задължение на
„Автомагистрали“ ЕАД, което да е довело до възникване на твърдените от
ищеца вреди. Именно поради това не възниквало и задължение на
„Автомагистрали“ ЕАД за обезщетяване на каквито и да е вреди по Договор
№ РД-38-1 /30.08.2019 г. Рамковият характер на договора за възлагане на
обществена поръчка не може самостоятелно да породи отговорност на
изпълнителя „Автомагистрали“ ЕАД. Отговорност може да се носи само за
неизпълнение на конкретно възложено задължение.
Задължението за осъществяване на цялостен надзор върху
автомагистралата се осъществява, включително и възникналите непредвидени
обстоятелства, от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Дори да се приеме, че съгласно договор за възлагане на обществена
поръчка № РД- РД- 38-1/30.08.2019 е съществувало задължение за
„Автомагистрали“ ЕАД да почиства пътното платно от трупове на животни не
е било възможно „Автомагистрали“ ЕАД да изпълни това свое задължение
преди настъпването на процесното ПТП. Касаеало се за събитие от
извънреден характер (случайно събитие), което не е могло да бъде
предвидено, респективно не е било възможно да бъде предотвратен сблъсъка
на автомобила в трупа на животното /освен чрез самото поведение на водача/.
Молят решението да бъде изцяло отменено , а в случай ,че съдът приеме
за основателен главния – да отхвърли обратния иск.
Претендират разноски.
В срок е постъпил отговор от ЗД „Е.“ АД. Намират жалбата за
неоснователна.
Механизмът за настъпване на ПТП бил изяснен в производството от
4
събраните доказателства – свидетелски показания , експертиза.
Представено по делото Удостоверение за ПТП се ползвало с материална
доказателствена сила, тъй като отразените в него факти са пряко възприети от
съставителя му при посещение на местопроизшествието. Така описания
механизъм на произшествието напълно се подкрепял от изготвеното и прието
без да е оспорено от страните експертно заключение по съдебната
автотехническа експертиза, която изяснила и причинно-следствена връзка
между твърдените увреждания и така възприетия механизъм на ПТП.
Молят решението да бъде потвърдено .Претендират разноски –
юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.
От „ЗД Е.“ Ад е постъпило писмено становище за заседанието пред
въззивната инстанция .Подържа се, че решението е правилно и следва да бъде
потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
АПИ също е изразила становището си ,като намира ,че жалбата , в
частта , с която е уважен главния иск е основателна. Излага подробния
съображения и относно основателността на предявения от тях обратен иск.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе ,взе предвид следното:
Постановеното решение ,в частта ,в която съдът се е произнесъл по
обратния иск на Агенция „Пътна инфраструктура“ против „Автомагистрали“
АД е нищожно.
Единственото в мотивите на първоинстанционния съд , относимо към
обратния иск е посоченото в края на решението:“ Основателен е обратният
иск по съображенията, изложени в мотивите на решение № 232 от 22.11.2022
г. по в.гр.д. 618/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, които са приложими и
в настоящия случай.“Няма никакво изложение на фактическа обстановка ,
нито правни доводи , а просто препращане към съдебен акт, постановен в
съвсем друго производство.
Известно е ,че законодателят не е извел конкретни пороци ,водещи до
нищожност на съдебното решение , но те са изяснени от доктрината и
съдебната практика. Налице е нищожност на съдебното решение при особено
съществени пороци, между които абсолютна неразбираемост на волята на
съда, като тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването. Възможно е
неяснотата да се приравнява на липса на мотиви , а в конкретния случай няма
неяснота , просто липсват каквито и да е мотиви.
Изискването за излагане на мотиви е заложено в Конституцията и
процесуалния закон и неговото спазване е съблюдавано последователно в
5
практиката на ВС и ВКС.С приетите при действието на ГПК от 1952 година
ППВС № 1/1953 год. и ППВС № 7/1965 год и ППВС 1/1985 година/които не
са загубили силата си/ са дадени подробни разяснения относно мотивите.
Известна е съдебната практика , че липсата на мотиви е основание за отмяна
на решението. Видно е обаче от постановените актове ,че по-скоро става дума
за недостатъчни или непълно мотиви.
Когато няма никакви мотиви то се касае за нищожно решение ,тъй като
не съществува никаква възможност да се изведе действителната воля на съда.
Поради изложеното , въззивната инстанция намира че решението , в
частта , с която съдът се е произнесъл по обратния иск е нищожно и следва да
бъде прогласено за такова , а делото върнато на друг състав на
първоинстанционния съд за постановяване на валидно решение.
Освен това за пълнота следва да се посочи и следното:Обратния иск е
надлежно предявен като исковата молба е подадена с отговора по реда на
чл.131 от ГПК.Съдът в определението си по чл.140 от ГПК е допуснал
привличане на трето лице помагач и разпоредил връчване препис от исковата
молба , с която е предявен насрещен иск,съответно с нарочно определение е
допълнил доклада си. Нарочно определение за приемане на обратния иск ,
съдът не е постановил. Липсата на такова определение ,сама по себе си , не би
могла да опорочи решението в тази част , но за да има яснота по какви искове
съдът ще се произнася би следвало да се произнесе нарочно по приемането на
обратния иск за разглеждане.
В исковата си молба против Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕАД
ищецът ЗД„Е.“ АД твърди ,че на 16.02.2020 г„ в района на автомагистрала
„Т.“, км 106+200 в посока гр. Бургас, е настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което МПС с per. № РВ 0671 КН се блъска в не
обезопасено и неотстранено препятствие на пътя (труп на животно),
вследствие на което са нанесени вреди на автомобила, собственост на А.М.С.
Видно било от представеното по делото удостоверение № 100600-
3289/20.02.2020 г. от ОДМВР - гр. Пазарджик,че за настъпилото ПТП водачът
е сигнализирал по надлежния ред. Произшествието е било посетено на място
от служителите на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - гр. Пазарджик, като
е установено, че водачът на моторното превозно средство е правоспособен
водач на МПС, не е употребил алкохол към момента на ПТП, няма вина за
настъпилото ПТП и спрямо него не е образувана административно-
наказателна преписка.
Между „ЗД Е.“" АД и собственика на увредения лек автомобил с per. №
РВ 0671 КН имало сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на
МПС" № 00500100299337/28.03.2019 г„ валиден към датата на процесното
ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие към „ЗД Е." АД е
6
предявена претенция под № **********/19.02.2020 г. за изплащане на
застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица.
Нанесените имуществени вреди са описани в Протокол за оглед и оценка на
щети от 19.02.2020 г. По заведената претенция е било определено
застрахователно обезщетение в размер на 951.72 лв. Видно от приложеното
банково извлечение, на 06.03.2020 г. обезщетението по щетата е било
изплатено по банкова сметка на правоимащото лице.
Пътят, на който е настъпило процесното ПТП, е част от
републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за
пътищата, поради което на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 30. ал. 1 от
Закона за пътищата, ответникът е длъжен да осъществява дейностите по
управлението и поддържането му. в т .ч. осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година ( §
1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата). Нещо повече,
разпоредбата на чл. 167, ал. 1, изр. първо от Закона за движение по пътищата
вменява на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най- кратък срок. По смисъла на § 1, т. 37 от
Закона за движение по пътищата, „препятствие на пътя“ е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества и други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението. Агенция „Пътна
инфраструктура“ като юридическо лице извършва тези дейности чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението им и за чиито
действия или бездействия отговаря. Отговорността на ответника за лошия
избор на изпълнител на възложената работа е обективна и за нейното
ангажиране не се изисква да е налице виновно поведение. С оглед на горното,
с изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 410, ал. 1, т.
2 от КЗ, за ,,ЗД Е.“ АД възникнало право да се суброгира в правата на своя
застрахован срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по смисъла на чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите до размера на изплатеното обезщетение
- 951.72 лв. и обичайните разноски за неговото определяне - 15 лв.
С регресна покана, застрахователя отправил покана към длъжника да
плати. Поканата е получена на 18.05.2020 г., видно от приложеното известие
за доставяне. Към настоящия момент Агенция „Пътна инфраструктура“ не
била изплатила претендираната сума.
Молят Агенция „Пътна инфраструктура“ да бъде осъдена да заплати
на „ЗД Е.” АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането,
главница в размер на 966.72 лева /деветстотин шестдесет и шест лева и
седемдесет и две стотинки/, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № **********/19.02.2020 г., с включени 15 лв.
ликвидационни разноски; законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане; направените
разноски, включващи заплатените държавни такси и юрисконсултско
7
възнаграждение.Първоначално иска е предявен пред Софийски районен съд ,
който е разпоредил администриране на исковата молба ,след което е
прекратил производството по делото го изпратил по подсъдност на Районен
съд Пазарджик.
В срок е постъпил е отговор от ответника, който е направил
възражение за неподсъдност иоспорва иска като неоснователен.
Счита, че от представените писмени доказателства не се установява
причинната връзка между твърдяното произшествие и декларираните от
водача вреди. Не бил установен по безспорен начин и механизма на
осъществяване на произшествието, обстоятелствата, при които е настъпило
то, нямало доказателства за бездействие и неизпълнение на задълженията на
АПИ. АМ "Т." била оградена с предпазна мрежа с цел предотвратяване на
навлизането на животни, а ежемесечно се извършва охрана на пътни
съоръжения и принадлежности в района на магистралата. Поддържането на
процесния участък от пътя било възложено с договор за обществена поръчка
на „Автомагистрали“ ЕАД. Както служители на дружеството, така и
служители на АПИ извършвали периодични огледи за нередности по пътя.
Освен това не било ясно дали кучето, ако е имало такова, се е появило на
платното внезапно, в който случай АПИ няма възможност да реагира веднага.
ЗДвП изисква от водачите повишено внимание и съобразяване на скоростта с
пътните условия, вкл. времето на деня (вечерно и сумрачно). Водачът е
следвало да се съобрази с условията на видимост и да поддържа такава
скорост, при която да е в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие - налице е съпричиняване. Сочи се, че водачът не е описал
размерите на кучето и другите обстоятелства, а само е посочил, че повече
пояснения дава в допълнителния лист, който първоначално не е представен .
Ответникът е направил искане за привличане на трето лице – помагач
„Автомагистрали“ ЕАД и е предявил обратен иск срещу него.
Следва да се посочи,нче всички тези книжа- писмения отговор и
доказателствата по него ,исковата молба , с която е предявен обратния иск не
се намират в кориците на делото на Районен съд Пазарджик , а са останали
прикрепени към корицата на образуваното производство пред РС С..
В исковата молба по обратния иск срещу третото лице помагач
ответникът по първоначално предявения иск доста лаконично е изложило
обстоятелствата, основавайки се на неизпълнение на договорно задължение.
Третото лице помагач е оспорило основателността на главния иск , като
в писмен отговор е оспорило и основателността на предявения срещу него
обратен иск.
Счита ,че представените доказателства не установяват точното място на
ПТП, скоростта, с която е управлявано МПС; механизма на настъпване на
ПТП.
Липсвал протокол за ПТП, издаден от органите на МВР. Въпреки, че
8
същият не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила по
отношение на механизма на пътното произшествие, той имал установителен
характер. Липсата му поставяла под съмнение осъществяването на
конкретното събитие и настъпилите имуществени вреди по автомобила.
Ако съдът приеме ,че предявеният главен иск е основателен, то ,
оспорват наличието на основания за привличането им като трето лице –
помагач.
Между „Автомагистрали“ ЕАД и АПИ бил сключен договор за
възлагане на обществена поръчка с№ РД-З8-1 от 30.08.2019 г., с предмет:
извършване на поддържане ( превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации) на АМ Хемус- ОПУ С..
011У Ловеч; АМ Хемус- ОПУ Варна и ОПУ Шумен; АМ Т.- 011У С.. ОПУ
Пазарджик; ОПУ Пловдив и ОПУ Стара Загора; АМ Т.- ОПУ Стара Загора,
АМ Марица- ОПУ Хасково, по обособени позиции, стопанисвани от АПИ, в
който участък с е намира и процесното място. Видно било от съдържанието
на рамковият договор, че дейностите по поддържане, които
„Автомагистрали“ ЕАД е длъжно да изпълнява не са предварително
определени в самия договор, а се възлагат на база месечни, допълнителни и
извънредни задания (съгласно чл. 5) . Извънредните задания са приложими
при настъпване на „ непредвидени обстоятелства“ и съгласно чл. 5, „б“
Възложителят или упълномощено от него лице имат право да възлага
писмено възникналите работи, които са пряко свързани с проходимостта на
пътния участък и осигуряване безопасността на движението. В тази хипотеза
Изпълнителят е длъжен да започне веднага работа по разпоредените
дейности, като Възложителят се задължава в срок до 3 дни от настъпване на
непредвиденото обстоятелство. Съгласно Раздел I Дефиниции, т. “извънредно
задание“ означава писмено възлагане от възложителя на видовете количества
и работи, невключени в месечното и допълнителното задание, необходими за
осигуряване на проходимостта на пътищата и безопасността на движението
при възникване на непредвидени обстоятелства, включително по смисъла на
чл. 2 ЗЗБ . Съгласно чл. 19, ал. I. т. 1 и чл. 30 от Закона за пътищата,
задължението за поддържане на автомагистралата е изцяло в правомощията
на Агенция „ Пътна инфраструктура“. АПИ има законово задължение да
поддържа пътя в изправно състояние. Договрът за възлагане на обществена
поръчка между АПИ и „Автомагистрали“ ЕАД не прехвърлял изцяло
задължението за поддръжка на автомагистралата. При тълкуване на
разпоредбите на рамковото споразумение чл.1 и чл. 5, дейностите по
поддръжане се възлагат на база месечни, допълнителни и извънредни
задания. Извънредните задания, са необходими, когато се налага осигуряване
безопасността на пътя, при възникнали непредвидени обстоятелства- каквото
е наличието на препятствие на пътя. Няма клауза в договора, която да
предвижда отговорност от страна на Изпълнителя . същият да осигурява екип,
който да следи за наличието или възникването на „непредвидени
обстоятелства, съгласно чл. 12. ал. 8. който следва да е в готовност, като
9
същото обстоятелство не е възложено. Нямало клауза в договора, която да
ангажира , Автомагистрали“ ЕАД да следи за настъпването на непредвидимо
обстоятелство, каквото е наличието на „ труп на животно“, включително и
такива, които биха могли да доведат до ПТП.
На Автомагистрали ЕАД не били възложени допълнителни и
извънредни задания, поради което и обратния иск се явявал неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
В първото проведено съдебно заседание съдът е обявил за безспорни
следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователя и собственика на лекия автомобил
към датата на процесното ПТП по застраховка „Каско на МПС“, полица №
00500100299337/28.03.2019 г. ; изплащането на застрахователна обезщетение
на А.М.С. която е съпруга на свидетеля Николай Петков Стоянов, както и
обстоятелството, че пътят, на който е настъпило въпросното ПТП, е
републикански и за него отговоря Агенция „Пътна инфраструктура".
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
Съдът вече изложи съображенията си ,че решението на съда по
отношение на предявения обратен иск е нищожно, поради което следва да
обсъди доказателствата и да посочи приетата от него фактическа обстановка
само по отношение на предявения главен иск с правно основание чл.410 ал.1
от КЗ.
По делото е прието заключение на експерт , който въз основа на
доказателствата по делото – писмени и гласни е изразил становище , че в
експертната практика е прието за такъв удар , какъвто е претърпял
застрахования автомобил , се касае за челен ексцентричен удар в
неподвижна преграда ниско разположена на пътя , при висока скорост в
конкретния случай.
След като осъжда пътната обстановка и условията на движение
,експерта обосновава становище ,че своевременно възприемане на кучето от
40-60 метра не е давало техническата възможност на водача да намали
скоростта и да избегне удара с него. Кучето попадало дълбоко в опасната
зона за спиране на автомобила.
Описал е вероятния механизъм на ПТП, както и обсъдил посочените
увреждания върху автомобила .Дал е заключение , че като вид и степен на
увреденост, те напълно съответстват на установения и описан механизъм на
произшествието . Дал е заключение и относно общата стойност на
причинените увреждания - 988,12 лева с включен ДДС.
Прието е и допълнително заключение на същия експерт , даващо
отговор на въпросите, поставени от ответника по първоначалния иск. Според
експерта скоростта на автомобила пострадал при ПТП е била около 120 км.ч.
, а поведението на водача напълно адекватно и съобразено с целта да се
10
избегне по-тежък пътен инцидент. Обсъдена е от експерта и големината на
препятствието ,като отново заключението му е ,че е налице причинно
следствена връзка между ПТП и установените увреждания на лекия
автомобил.
По делото са депозирани показания от водача на лекия автомобил
Николай Стоянов.
Той установява времето и мястото на ПТП,фкакто и пътната обстановка.
Като водач видял ,че автомобилите пред него започват да се отклоняват
наляво и дясно ,като че избягват нещо на пътното платно. Той помислил ,че
има нещо разлято на платното. Някои автомобили се ударили.
Водачът намалил ,за да премине там където няма коли и попаднал на
препятствие. Имало спрели и други автомобили. Според свидетеля ,някой от
преминаващите преди него автомобили е ударил куче , което било голямо.
Автомобилът се движел в лентата за изпреварване ,като и в двете ленти
имало автомобили. Произшествието било посетено от служители на КАТ ,
тъй като имало и по-сериозно пострадали автомобили , били направени и
снимки./данни за това има в писмото , изпратено от Сектор „Пътна полиция“/
.Водачът бил изпробван за алкохол , като бил уведомен ,че щом колата се
движи , протокол не се издава.
Издадено е удостоверение от Сектор „Пътна полиция“,в което е
описано времето и мястото на конкретното ПТП , посочено ,че по лекия
автомобил има увреждания. Удостоверяват още, че произшествието е
посетено от служители на сектора ,водачът е изпробван за алкохол,но
документи за ПТП не са издадени на основание чл.6 т.4 от Наредба Із-41 от
12.01.2009 година.Според този текст не се съставят документи при наличие
на повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато
повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с
един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.
Свидетелят сочи ,че тъй като се наложило отново да потърси
органите на МВР Пазарджик, във връзка с издаване на документи по повод
ПТП, скоро след произшествието ,спрял на мястото на настъпването му и
видял ,че кучето било изхвърлено настрани на банкета. Сочи още ,че точно
там имало ограда , но под оградата канал , поради което излизането на
животни на магистралата било напълно възможно .
При така установената фактическа обстановка , съдът намира предявени
иск с правно основание чл.410 ал.1 от КЗ за основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1,т.1 от Закона за пътищата
магистралата се управлява от „Агенция „Пътна инфраструктура“ а в глава
11
Пета, от този Закон е предвидено задължението на Агенцията и общините
поддържат републиканските и общинските пътища съобразно транспортното
им значение.
Задължение на ответника е поддържане на пътя в състояние, което да
осигурява безаварийно движение на пътните превозни средства по него. В
настоящия случай в процесния пътен участък е попаднало неконтролируемо
животно, което е недопустимо с оглед безопасността и в разрез с
изискванията на закона за осигуряване на бързо и сигурно движение, каквото
е предназначението на този най-висок клас път. Отговорността по чл. 49
ЗЗД е за чужди противоправни действия. Тази
отговорност възниква когато има вреди, тези вреди са причинени от лице, на
което отговорният по този текст е възложил някаква работа, вредите са
причинени при или по повод изпълнение на работата.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже фактите и
обстоятелствата , на които основава исканията и възраженията си. Когато
ищецът основава исканията си на твърденията ,че е претърпял вреди в
резултат на виновно противоправно действие или бездействие на ответника
той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното
действие или бездействие/неполагане на дължима грижа/, настъпилите вреди
и причинната връзка между поведението на ответника и вредите.
Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в
тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи
на фактическия състав.
Ищецът с всички доказателствени средства следва да установи
увреждащото деяние, вредите и причинно – следствената връзка между тях.
По делото няма спор, че пътят, при използването на който е настъпило
пътнотранспортното произшествие, е част от републиканската пътна мрежа,
поради което в качеството на собственик следва да отговаря ответникът, в
качеството на държавен орган, на който е възложено управлението
Ответникът е бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние, да
не допуска препятствията по него, а ако има да ги отстрани в най-
кратък срок. Чрез събраните по делото доказателства ,ответникът не е
опровергал елементите на фактическия състав , доказателствената тежест за
което е е била върху него.
12
Съдът приема ,че от доказателствата по делото се установява, че в
резултат на противоправното бездействие на ответника, в процесния пътен
участък е попаднало неконтролируемо животно, което е недопустимо с оглед
безопасността и в разрез с изискванията на закона за осигуряване на бързо и
сигурно движение.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна за
съпричиняване на щетите от страна на водача на автомобила. Те се
опровергават от заключението на експерта.
Установен е размера на вредите ,както и наличието на причинно –
следствена връзка между инцидента и настъпилите увреждания.
Ответникът ,за да се освободи от отговорност излага и довод, че се
касае за случайно събитие. Според съдебната практика/напр. решение № 204
от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2008 г., IV г. о., ГК, случайното
събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено
в резултат на непреодолима сила.
Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче не може да
бъде следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно
поведение. За да се приеме, че е налице случайно събитие следва да бъде
установено по категоричен начин, че служителите на ответника, и по-
конкретно ответникът са направили всичко необходимо, но въпреки
положените усилия е възникнал вредоносния резултат и доказателствената
тежест за това е възложена на ответника.
Видно е от показанията на разпитания свидетел , които няма основание
да не бъдат кредитирани ,че точно на мястото , на които кучето се е оказало
на пътното платно имало необезопасена възможност за проникване на
животни на пътното платно.
По изложените съображения , съдът намира ,че предявеният иск с
правно основание чл.410 ал.1 от КЗ е основателен и следва да бъде уважен в
претендирания размер , установен от доказателствата по делото и от
заключението на експерта. Съответно основателна е и претенцията за лихва за
посочения период.
При условията на чл.272 от ГПК , решението на първоинстанционния
съд в тази част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответника по този иск ЗД Е. АД се дължат
13
от жалбоподателя „Автомагистрали“ ЕАД сторените разноски пред тази
инстанция. Направено е иска за присъждане на такива , представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Съдът , съобразявайки разпоредбата на
чл.37 от ЗП и ч.25 от Наредбата за заплащане на правна помощ определя
възнаграждението на 100 лева.
По отношение произнасянето по обратния иск , с оглед изхода на спора
на жалбоподателя следва да се присъдят само разноски за въззивната
инстанция ,а сторените пред първата ,следва да се съобразят при решаването
на спора, с оглед изхода му. Липсват списъци на разноски ,но с оглед
представителството от юрисконсулт дължимото възнаграждение е 100 лева.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение на Районен съд
Пазарджик , постановено по гр.д.№ 3452 по описа за 2021 година, с което е
осъдено дружеството "Автомагистрали" ЕАД да заплати на Агенция “Пътна
инфраструктура” - гр. С. сумата 966,72 лв. заедно със законната лихва върху
сумата, считано от 28.07.2020 г. до изплащането и, която ищецът по този иск
Агенция “Пътна инфраструктура” е осъден да заплати на "ЗД Е.” АД с
настоящото решение.
ВРЪЩА делото на друг състав на първоинстанционния съд за
постановяване на валидно решение .
Осъжда Агенция “Пътна инфраструктура” да заплати на
"Автомагистрали" ЕАД сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик ,постановено по
гр.д.№ 3452 по описа за 2021 година, в частта , с която е осъдена Агенция
“Пътна инфраструктура” - гр. С., бул. "М." 3, ЕИК *********, да заплати на
„Застрахователно дружество „Е.“ АД – гр. С., бул. "Х.К." № 43, ЕИК
*********, сумата 966,72 лв., представляваща регресно обезщетение, платено
от ищеца по застраховка „каско“ на автомобил с ДКН РВ... за вреди,
настъпили в резултат от произшествие от 16.02.2020 г., при което
автомобилът е преминал през труп на куче, намиращо се на пътното платно на
АМ „Т.“, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 28.07.2020 г.
до изплащането и.
14
Осъжда "Автомагистрали" ЕАД да заплати на ЗАД “Армеец” АД - гр.
С., ЕИК ********* сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15