Решение по дело №1695/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава XII от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от И. И. П., [ЕГН], с адрес [населено място], чрез адв. Р. Н., против решение № 767 от 12.06.2024г. на ВРС постановено по АНД № 20243110200302 /2024 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0436-001121/13.10.2023г. на Началника на Сектор в ОД МВР-Варна, Второ РУ, с което на касатора за нарушение на чл. 104б т. 2 от ЗДвП на основание чл.175а ал.1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. С решението на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН са присъдени разноски в полза на ОД МВР [населено място] в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че по делото не са събрани безспорни доказателства, че касационния жалбоподател е извършил визираното в АУАН нарушение. Сочи се, че неправилно въззивния съд е кредитирал показанията на полицейските служители, които не са очевидци на нарушението. Счита, че показания са противоречиви и не доказват възприетата от съда фактическа обстановка. По съществото на спора, отправя искане решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Претендира присъждане на сторените разноски по делото.

В съдебно заседание касатора, чрез процесуалния си представител адв. Н. поддържа касационната жалба. По съществото на спора, отправя искане решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, както и процесното НП.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. С писмени бележки с.д. № 13783/02.10.2024 г., чрез пълномощника юрисконсулт К. Л.-А., оспорва изцяло касационната жалба. Излага становище по съществото на спора, с релевирани доводи за обоснованост и правилност на решението на въззивния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност в случай, че жалбата бъде уважена, моли да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на И. И. П., [ЕГН] от [населено място] против Наказателно постановление № 23-0436-001121/13.10.2023г. на Началника на Сектор в ОД МВР-Варна, Второ РУ, с което за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а ал.1 предл. трето от ЗДвП на П. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

С решение № 767 от 12.06.2024г. на ВРС, постановено по АНД № 20243110200302/2024г., ВРС е потвърдил оспореното НП.

За да постанови този резултат ВРС е приел от фактическа страна, че на 09.09.2023г. в 21:42 в [населено място], И. П. управлява собствения си лек автомобил „************“ с рег.№ [рег. номер] по [улица]на излизане от кръговото движение в посока [улица], като използва пътя отворен за обществено ползване за други цели, извършва резки маневри, като върти МПС с полукръг, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване довежда до загуба на сцепление на задните гуми ( дрифт ) – нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. АУАН № 903199/09.09.2023г. бил съставен и предявен на П., който в графата бележки и възражения не отразил да има такива. Не са постъпили писмени възражения и в предвидения в чл. 44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок

Въз основа на съставения АУАН и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, Началника на Сектор в ОД МВР – Варна, Второ РУ – Варна издал процесното наказателно постановление, като наказващият орган възприел изложената в акта фактическа обстановка и наложил на основание чл. 175а ал.1 пр.3 от ЗДвП административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лева. В хода на съдебното следствие били разпитани свидетелите С. Д. и Х. М.. Показанията на свидетелите въззивният съд е приел за непротиворечиви и логични, кореспондиращи с останалите писмени доказателства приложени по преписката. Първоинстанционният съд приел, че полицейските служители са били непосредствени очевидци на нарушението, като са възприели цялостното поведение на жалбоподателя. Свидетелят Д. описва подробно действията на водача на пътя, като посочва, че той и колегата му се намирали на около 50 метра от кръговото кръстовище в посока центъра. Вниманието им било привлечено от автомобила на жалбоподателя, който още преди да навлезе в кръговото движение форсирал двигателя, навлязъл странично, поднесъл и се чули свирене на гуми. Тези действия на водача на автомобила станали причина да го последват и спрат за проверка. Д. е съставил акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление. Освен непосредствени показания, актосъставителят Д. е изготвил и докладна записка по случая, в която описал цялостното поведение на жалбоподателя. Свидетелят М. също е категоричен, че лично и непосредствено е възприел поведението на жалбоподателя.

От правна страна ВРС приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентен орган, при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Спазени са и изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно описанието на нарушението, датата и мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Първоинстанционният съд е изложил мотиви досежно приложението на материалния закон и по възраженията във въззивната жалба. Посочил е, че в тежест на жалбоподателя е да докаже, че са налице обективни причини, които са наложили извеждане на автомобила извън контрол, като по делото не се установява усложнена пътна обстановка, лоша метеорологична прогноза, мокра пътна настилка, технически специфики на автомобила, други препятствия, а такива не се и твърдят от страна на жалбоподателя. Тези факти формират извод, че поведението му се отнася до извършването на демонстративно управление, придобило обществено достояние като "дрифт", а не за обективна необходимост, като по този начин е доказана и специалната цел - използване на пътя не по предназначение. Предвид това, първоинстанционния съд е счел, че правилно отговорността на П. е ангажирана по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, в който санкцията е определена в абсолютен размер.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, в обжалваното решение и е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи. По делото се установява по несъмнен начин, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. НП отговаря на задължителните изисквания към съдържанието съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По силата на § 6 т. 1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътищата. В настоящия случай, от материалите по делото и от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят на посочената в АУАН и НП дата, управлявайки лек автомобил „**********“ с рег.№ [рег. номер], използва път - отворен за обществено ползване за друга цел. Макар и да липсва легално определение на „дрифт“, в практиката същото се е наложило като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. При тази техника на шофиране движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Именно посочената техника на шофиране е установена в случая като прилагана от страна на касатора, възприета непосредствено от свидетелите С. Д. и Х. М., поради което нарушението е правилно квалифицирано и безспорно доказано.

Не се установяват релевираните в касационната жалба пороци при преценката на доказателствата във въззивната фаза. Предвид това и в съответствие с фактическите констатации в АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не е оборена в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от органите на ОД на МВР в хода на административнонаказателното производство. Такава е преценката и на първоинстанционния съд. Установените данни са го мотивирали да приеме, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, в резултат на което законосъобразно административнонаказващия орган го е санкционирал. Касационният състав намира, че релевантните факти се потвърждават изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.

Безспорно установените факти правилно са квалифицирани като виновно нарушаване на регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана за използване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, което от обективна и субективна страна осъществява административно наказателния състав на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП – в случая общинският път е умишлено използван от П. не за превоз на хора и товари, а за извършване на описаните в НП маневри, нямащи отношение към ползването на пътя по предназначение.

Настоящият състав на съда приема, че като е потвърдил наказателното постановление, ВРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, в полза на ОДМВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за правната помощ, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 767 от 12.06.2024г. на ВРС, постановено по АНД № 20243110200302, по описа на ВРС за 2024г.

ОСЪЖДА И. И. П., [ЕГН], с адрес [населено място] да заплати на ОД МВР - Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.