№ 1805
гр. Варна, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500971 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
действащо чрез пълномощник ю.к. М.Г., срещу разпореждане №
10699/28.03.2022г., постановено по ч.гр.д. № 20223110103415 по описа за
2022 година на ВРС, с което е отхвърлено заявление, депозирано от
"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Й. ИВ. Й. от гр.Варна, на
основание чл. 411, ал.2 от ГПК.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното
разпореждане. Жалбоподателят твърди, че заявлението отговаря на
изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. Излага
аргументи относно липсата на необходимост да бъдат посочени всички
обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената претенция.
По гореизложените съображения моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез
надлежния й процесуален представител, срещу акт, който подлежи на
обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
1
Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което е
оставено без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Производството пред ВРС е образувано по заявление (препратено по
подсъдност от РС - Добрич) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София срещу Й. ИВ. Й. за сумата от 696.54 лева,
представляваща неплатени суми по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, за които е открит Акаунт № 16652656001 от БТК,
за която сума са издадени фактури подробно описани в заявлението,
вземанията по които фактури са прехвърлени от „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД в полза на заявителя по силата на
Приложение № 1 от 28.02.2019г. към Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Към заявлението са представени договори за далекосъобщителни
услуги. В т.12 на заявлението е посочено, че дължимите суми са
обективирани във фактури, като посочените вземания са прехвърлени на
заявителя по силата на Приложение № 1 от 28.02.2019г. към Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.10.2018г.
Заповедният съд е дал указания на заявителя за отстраняване на
нередовности, свързани с индивидуализация на вземането по основание и
размер. Постъпила е уточняваща молба.
С оглед преценка за неотстранените нередовности в заявлението, РС-
Варна е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Въззивният съд намира, че заповед за изпълнение може да се издаде в
случаите, когато заявлението отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от
ГПК, който препраща към чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК, а
именно необходима е точна индивидуализация на претендираните вземания,
като се изложат всички обстоятелства, на които се основава претенцията. В
настоящия случай жалбоподателят не е отстранил констатираните
нередовности чрез индивидуализация на вземането с посочване на точно
основание и размер. Уточнението на заявителя не е съобразено с дадените от
ВРС указания.
2
Целта на заповедното производство е кредиторът, чието безспорно,
ликвидно и изискуемо вземане длъжникът не погасява доброволно, да бъде
снабден по облекчен ред с изпълнително основание (заповед за изпълнение) и
изпълнителен лист, въз основа на който да предприеме действия за
принудително изпълнение. Това означава, че за да се издаде заповед за
изпълнение е необходимо от изложените в заявлението твърдения на
молителя, да може да се направи положителна преценка, че вземанията, за
които се иска издаването на заповедта, са определени по основание и размер
и са с настъпил падеж за плащане.
Законодателната препратка в чл. 410 от ГПК към изискванията за
редовност на исковата молба не е самоцелна включително в контекста на
съпоставка на заявено за установяване вземане в бъдещ исков процес с това
по заповедта. Затова при липсата на такава индивидуализация на вземането,
заявлението следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че
претендираната от заявителя заповед за изпълнение не може да бъде
издадена. Като е достигнал до същия краен извод районният съд е постановил
законосъобразно и правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.
Въз основа на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 10699/28.03.2022г., постановено по
ч.гр.д. № 20223110103415 по описа за 2022 година на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3