№ 2410
гр. Варна, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20253110103758 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът М. Р. Д., ЕГН **********, с адрес : ***, със съдебен адрес : ***, чрез адвокат
от ВАК - М. Н. на 24 март 2025 г. е предявил исковата си молба във Варненски районен съд
против ответника „ К. Б. “ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** ,
представлявано от Н. А..
Исковете с които М. Д. е сезирал РС Варна са с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ Предявените от ищеца против ответника
искове съдът е намерил и намира за процесуално допустими, отговарящи на императивните
норми за редовност на искова молба, а именно чл. 127 - 128 ГПК, подлежащи на разглеждане
по правилата на „бързото производство“ по ГПК, пред сезирания първоинстанционен
Районен съд Варна.
Исковата си молба ищецът е основал на следните твърдени факти и обстоятелства:
По силата на трудов договор № 4467/14.11.2017 г . ищецът заемал при ответника
длъжността „Техник ПМА“ - Отдел Маркетинг и развитие на пазар, шифър ***, с място на
работа гр. Варна, като трудовия договор бил сключен за неопредено време с основно
месечно възнаграждение 1119.84 лв. Съгласно длъжностната характеристика ищецът
отговарял за техническото състояние и експлоатация на всички ПМА, приемал новозакупени
ПМА /пост микс апарати/; водел на отчет всички ПМА в търговската мрежа, извършвал
текущи и основни ремонти на ПМА, контролирал експлоатацията на ПМА и качеството на
предлаганите под името му напитки.
С Допълнително споразумение към трудовия договор от 12.11.2024 г. длъжността на
ищеца била променена на „Техник - механик хранително-вкусова промишленост“, което
било видно от справка на НАП.
Със Заповед № 4624/21.1.2025 г., връчена на ищеца на 23.3.2025 г. работодателят
съкратил щата на дружеството чрез закриване на трудова функция на длъжността „Техник
ПМА „ шифър *** в зона „Североизток“ в организацията на предприятието. Със същата
Заповед ответникът прекратил ТПО на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ
считано от деня, следващ датата на връчване на служителя - считано от 24.01.2025 г. На осн.
чл. 220, ал. 1 КТ работодателят разпоредил на служителя да се изплати обезщетение за
1
неспазено предизвестие и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ след изтичане на 1 месец от
датата на прекратяване на ТПО, а на осн. чл. 224, ал. 1 КТ и да се изплати на служителя
обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
В мотивите на заповедта, сочи ищеца, ответникът изложил, че няма необходимост от
съществуването на длъжността „Техник ПМА“ на пълен работен ден в зона „Североизток „ и
съкратил всички щатни бройки. По щатно разписание длъжността на ищеца , твърди
ищецът, че съществувала към момента на прекратяване на ТПО, т.к. за поддръжката на
техническото състояние и експлоатация всички ПМА, собственост на ответника, последният
ангажирал и външни фирми, които да се заемат с това, защото без поддръжката на
техническото състояние и експлоатация на всички ПМА, ответникът нямало как да предлага
напитките си и да контролира качеството йм.
Твърди се от ищеца, че липсва реално съкращение на щата за тази длъжност.
За съкращаване на щата твърди ищеца, че следва да е изпълнен следния фактически
състав: да е налице влязло в сила ново щатно разписание, засягащо длъжността на ищеца,
преди работодателят да му връчи заповедта за прекратяване на трудовия договор на това
основание. Ищецът счита още, че основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ можело да се приложи
след влизане в сила на ново щатно разписание, а настоящия случай не бил такъв.
Според ищеца т.к. закриването на щата и прекратяването на ТПО се случили с една и
съща заповед на ответника - работодател, то това доказвало твърденията му, че
прекратяваното на ТПО се случило преди да бъде съкратен щата, т.е. фактическия състав на
основанието на което било прекратено ТПО с ищеца не бил завършен.
Отделно от горното ищецът се спира и на мотивите на самата уволнителна заповед,
като намира, че липсва от кой момент влиза в сила Заповедта за съкращаване на щата, което
приема за самостоятелно основание за отмяна на процесната уволнителна Заповед.
Ищецът счита още, че ТПО не може да се прекрати преди да бъде изчерпано
действието на старото щатно разписание или най-ранният момент, към който можело ТПО
да бъде прекратено, бил последният работен ден на действието на старото щатно
разписание, за да можело в първия ден на действието на новото щатно разписание
работодателят да остане обвързан от трудови правоотношения само с тези работници, за
които има предвиден щат.
Твърди се, че в настоящия случай процесната уволнителна заповед била издадена
докато действало старото щатно разписание.
Освен това, съгласно последното допълнително споразумение към трудовия договор ,
ищецът сочи че заемал длъжността „Техник - механик хранително-вкусова промишленост“,
а не длъжността посочена в процесната заповед – „Техник ПМА“ , т.к. работодателят макар
и да съкращавал щата за длъжността „Техник ПМА“, незаконосъобразно сочейки правното
основание чл.328 ал.1, т.2 КТ прекратил ТПО с ищеца, заемащ друга длъжност „Техник-
механик хранително-вкусова промишленост“. Само на това основание ищецът намира, че
уволнителната заповед е незаконосъобразна.
Към момента твърди ищецът, че е останал без работа поради уволнението, поради
което и работодателят - ответник му дължал обезщетение за оставането му без работа
поради уволнението . Във връзка с размера на претендираното обезщетение ищецът
отбелязва, че последното БТВ за месеца, предхождащ уволнението е 1850 лв., както и че към
момента на сезиране на съда ищецът е регистриран в Бюрото по труда като търсещо лице
работа.
При тези твърдения ищецът е сезирал РС Варна с исковете:
-на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението
му обективирано в уволнителната Заповед № 4624/21.1.2025 г. издадена от работодателя-
ответник на соченото основание- чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ и
-на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът
2
работодател да бъде осъден да заплати на ищеца СУМАТА от 11 000 лв. - обезщетение за
оставането на ищеца без работа поради уволнението за периода 24.02.2025 до 24.07.2025 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 24.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищеца е обективирал доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител юрисконсулт Кр. Г. е депозирала писмен отговор.
Предявените искове ответната страна намира за неоснователни и ги оспорва изцяло.
1.Ответникът счита, че исковата молба е депозирана след изтичане на 2 м. срок за
оспорване на уволнението и поради това желае съда да прекрати производството по
делото.Твърди се, че Заповедта била връчена на дата 22.01.2025 г. а прекратяването на ТПО
било настъпило на 23.01.2025 г., поради което и намира исковата молба за предявена след
изтичане на срока за оспорването й.
2.В случай, че съда приеме ОСИ за допустими, ответникът застъпва становище за
тяхната неоснователност. В т. 2.1. от отговора на искова молба ответникът намира, че
исковата молба не е редовна т.к. ищецът не е посочил банкова сметка съгласно чл. 127, ал. 4
ГПК. В РАЗДЕЛ втори от отговора и по същество ответникът навежда следните твърдения и
възражения:
Ответникът твърди, че е извършил реално и валидно съкращение на щата с протокола
за решения на Съвета на Директорите на дружеството от 20.01.2025 г., с което били
съкратени 2 от съществуващите 2 пълни щатни бройки за длъжността „Техник ПМА“ с
НПКД 2011 - *** съгласно вътрешна класификация на работодателя отговаряща на
длъжността „Техник механик хранително-вкусова промишленост“ с НПКД 2011 - ***, в Зона
„Североизток“ поради: 1. Липса на необходимост от съществуването на щатна длъжност
„Техник ПМА“ на пълен работен ден за извършване на работата по трудовата му функция в
Зона Североизток в предприятието; 2. С оглед постигане на по-висока ефективност на
дейността му и по -добра организация на труда и с оглед повишаване на производителността
на дружеството. С Решението Работодателят изменил съществуващото щатно разписание и
организационна структура на дружеството и одобрил новото щатно разписание и
организационна структура на дружеството, които отразявали направените промени чрез
съкращаването на щата на всички щатни бройки за длъжността Техник ПМА в Зона
Североизток. С т. 3 от Решението СД на дружеството овластил изпълнителния директор да
предприеме всички посочени действия по изпълнение на взетите от последния решения, вкл.
и като прекрати трудовите договори на съкратените служители на предвидените за това
основания за едностранно прекратяване на ТПО от страна на работодателя в КТ. В
изпълнение на решението, ИД на Дружеството издал процесната заповед № 4624/21.01.2025
г., което било видно и от т. 4.
Изрично ответника оспорва възраженията на ищеца, че реално съкращаване на щата
не се установявало. Твърди се, че съкращаването на щата било направено още с Решението
от 20.1.2025 г., а не с процесната Заповед. Отделно от горното ответникът твърди че е видно
от самото Решение, че то влизало в сила веднага.
Независимо от горното, ответникът твърди, че Заповедта влизала в сила на датата на
постановяването й - 21.01.2025 г. Работодателят -ответник счита, че всеки вътрешен негов
акт влиза в сила веднага, освен ако от съдържанието на акта не ставало ясно, че действието
му е отложено във времето като цитира съдебна практика.
Реално съкращаване на щата счита още ответника, че се установявало и от факта, че
ответникът не е наемал на съща или сходна длъжност служители след м.01.2025 г.
Задълженията присъщи за тази длъжност се изпълнявали от външен доставчик на услуги ***
ЕООД, съгл. Споразумение за дистрибуция № 4/24.4.2024 г. и Анекс към същото. В тази
връзка ответникът се позовава на т. 5 от анекса като сочи, че това е причината техниците
3
ПМА да не бъдат освободени веднага след сключване на анекса.
Ответникът намира и довода на ищеца за незаконосъобразност на прекратяването на
ТПО поради това, че е съкратена неправилната длъжност също за неоснователен,
навеждайки фактически твърдения затова, че длъжността е била винаги „Техник ПМА“, с
различия само в наименованията заради измененията в Наредба 5 от 2002 за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ до НАП. В заключение ответника е
посочил, че въпреки всичко, въвеждайки съответния код по НКДП 2011 - ***, системата
НАП отчитала официално наименованието на длъжността Техник-механик хранително
вкусова промишленост.В раздел втори, т. 2.3 ответникът излага фактически и правни доводи
затова, че провеждане на подбор не е задължително в настоящия случай.В раздел втори, т.
2.4 ответникът сочи, че не е възможно ищецът да оспори уволнението на други основания
като цитира практика.В последния раздел втори т. 2.5 ответникът намира обусловения иск за
неоснователен и недоказан предвид неоснователността на обуславящия иск поради което и
счита, че не се дължи обезщетение на ищеца, а и подчертава че не са налице доказателства
за оставане на ищеца без работа за процесния период. В трети раздел ответникът е заявил
възражение за прихващане.Твърди се, че на ищеца е изплатено БТВ за неспазен срок на
предизвестие в размер на 1894.99 лв. и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 1 БТВ
1894.99 лв. В тази връзка ответникът счита, че ако съдът уважи иска на ищеца по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ би се достигнало до неоснователно обогатяване на ищеца и получените от него 2
обезщетения като получени без правно основание подлежат на връщане от служителя. В
случай, че съдът уважи предявените искове, в условията на евентуалност, ответникът прави
възражение за прихващане на изплатените суми със сумата, присъдена като обезщетение
съгл. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В съответствие с изложеното ответникът
моли да му се присъдят разноски. От своя страна ответникът е изразил становище по
доказатествените искания на ищеца и направил искания за събиране на доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 30.05.2025 г. ищецът
представляван от адв. М. Н. от АК Варна, моли съда да уважи предявените искове и да
присъди в полза на ищеца разноските.
В същото съдебно заседание ответникът, представляван от юрисконсулт Г. моли съда
да остави без уважение обективно съединените искове.
В откритото съдебно заседание процесуалните представители на двете страни са
отправили искане за предоставяне на срок за писмени бележки, което искане съдът е уважил,
но писмени бележки са депозирани само от процесуалния представител на ответника.
СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните , събраните по делото
доказателства, приложимия закон и нормите на чл.235 , чл.236 и чл. 316 ГПК приема за
установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна :
С доклада по делото, приет без възражения от страните съдът е квалифицирал
предявения главен иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а обусловения от уважаване на
главния иск - по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Ведно с предявения иск за признаване на уволнението
на ищеца за незаконно ищецът е предявил и иск с правно осн. чл.344 ал.1 т.3 КТ вр. чл.225,
ал.1 КТ за изплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа поради
уволнението - иск, който следва да се разгледа в условията на евентуалност при уважаване
на главния по чл.344, ал. 1, т. 1 КТ. Претендира се и законна лихва върху търсеното
обезщетение от датата на подаване на исковата молба.
СЪДЪТ при горната правна квалификация на исковете, е разпределил тежестта на
доказване между страните.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е указано и на двете страни, че съгласно общото
правило за разпределение на доказателствената тежест, регламентирано в чл.154 ГПК всяка
страна в гражданския процес следва да установи твърденията и възраженията си, въз основа
на които черпи за себе си положителни права .В тежест на ищеца по делото е съдът е
възложил да установи и докаже съществувалото действително трудово правоотношение
между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата молба длъжност,
4
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ответника, при сочените в исковата
молба обстоятелства.
В тежест на ответника е било възложено да установи и докаже, при условията на
пълно и главно доказване, че при спазване на трудовото законодателство е упражнил
правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, съответно, че са налице
материално правните предпоставки за прекратяването на ТПО на основанието, на което е
издадена уволнителната заповед; че уволнителната Заповед е съставена от оправомощено за
това лице и че отговоря на всички съдържателни изисквания на закона, вкл. и че е надлежно
мотивирана и обективира фактическия състав на правното основание за прекратяване на
трудовото правоотношение.
В тежест на ищеца съдът е възложил да докаже, че в резултат на незаконното
уволнение е останал без работа, периода за който е останал без работа и размера на
претенцията си по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. В тежест на ответника по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ е било възложено да докаже, че ищецът е престирал труд при друг работодател след
прекратяване на ТПО или да наведе възражения против основанието и или размера на този
иск.
След изясняване на фактическата страна на спора в първото о.с.з. съдът с доклада по
делото е отделил безспорните от спорните факти и обстоятелства , като е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от
ГПК, че:
-последният размер на получавано месечно възнаграждение на ищеца е 1648,28 лв.;
-че работодателят-ответник е изчислил обезщетение на ищеца по чл. 222, ал. 1 от КТ
и изплатил на ищеца сумата от 1691,10 лв. по това обезщетение.
При така изложеното по-горе е видно, че ищецът М. Д. е сезирал съда с предявени в
условията на обуславящ и обусловен искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ и чл. 344 ,
ал.1 т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ.
Предявените искове съдът намира за процесуално допустими поради което и дължи
произнасяне по същество , като излага следните мотиви :
По иска с правно основание чл.344 , ал.1 , т.1 КТ:
Производството по конститутивния главен иск предявен от ищеца против ответника е
надлежно учредено и процесуално допустимо .
Съгласно мотивите изложени в Решение № 148/06.07.2022 г. на ВКС , Четвърто
гражданско отделение, с докладчик съдията Боян Цонев, постановено по гр. дело № 4053 по
описа за 2021 г. на ВКС, в производство по чл.290 ГПК : „ с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
уволненият работник или служител иска установяване незаконосъобразност и отмяна на
самото уволнение, а не на акта на работодателя, с който уволнението е извършено. Поради
това съдът не е обвързан от сочения от ищеца (а и от ответника) акт, с който той счита, че е
извършено уволнението, а при изследване на неговата законосъобразност установява
действителното фактическо и правно положение и подвежда доводите на ищеца за
незаконосъобразност на уволнението към акта на работодателя, с който действително е
извършено прекратяването на трудовото правоотношение.“ .Т.е. дори и само твърденията на
ищеца за незаконосъобразно прекратяване на трудовото му правоотношение и надлежно
формулираното искане по см. на чл.127, ал.1, т.5 ГПК са достатъчни да се изведе извод, че
искът с пр.осн. чл.344 , ал.1 т.1 ГПК е процесуално допустим.
На следващо място, все във връзка с допустимостта на предявения иск по чл.344, ал.1
т. 1 КТ , съдът отчита факта, че ищецът е предявил исковата си молба в съда на дата
24.03.2025 г. (присъствен ден-понеделник) .Ответникът е възразил още в отговора на искова
молба , че исковата молба е предявена след изтичане на 2 месечния давностен срок , поради
което и производството по делото се явявало недопустимо и по-точно исковата молба била :
„просрочена по давност „. Възражението на ответника за неспазване на двумесечния срок за
предявяване на иска по чл.344 ал.1 , т. 1 КТ не обуславя извод за приложимост на нормата на
5
чл.130 ГПК.
Действително ищецът в исковата си молба е твърдял , че Заповед № 4624/21.01.25 г.
му била връчена на : „23.03.2025 г. „ както и че работодателят съкратил щата на
дружеството и прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал.1 т. 2
, пр.2 КТ . (л.2-ри от делото ).
От приобщената по делото уволнителна заповед , представена от ответника и
приложена на л. 29 -ти от делото в заверено за вярност с оригинала копие е видно, че
Заповед № 4624/21.01.2025 г. е издадена от ответника –работодател и е връчена срещу
подпис на работника –ищец на дата 22.01.2025г., или на следващия ден след издаването й , а
не както е посочил ищеца в исковата си молба два месеца и един ден след издаването на
заповедта. Факта, че 22.01.2025 г. е бил присъствен работен ден (сряда ), а 2 месечния срок
считано от 22.01.2025 г. изтича на 22.03.2025 г.( събота ), обосновава и извода на съда , че
исковата молба, с която е предявен иска по чл.344, ал.1 , т.1 КТ е депозирана в съда в срока
по чл. 358 , ал.1 , т.2 КТ . С оглед изложеното съдът приема, че както твърдението на ищеца
за това на коя дата му е връчена уволнителната заповед, така и възражението на ответника за
изтичане на 2 м. давностен срок (за предявяване на иска по чл.344, ал.1, т. 1 КТ) не са верни.
Доказано е на база сравнителния анализ на регистрационния входящ номер на исковата
молба и вписаното в уволнителната заповед, че искът по чл.344,ал.1, т. 1 КТ е предявен в
последния ден , в който е изтичал двумесечния срок за оспорване на уволнението . Дори и да
се приеме за вярно пресмятането сторено от ответника на срока, в който ищецът е следвало
да упражни правото си да оспори уволнението , то отново не са налице основания за
прекратяване на производството по делото . В този смисъл е и трайната съдебна практика
обективирана в решение по гр. д. № 4163/2008 г. на IV г. о., решение по гр. д. № 1451/2009 г.
на IV г. о., цитирана и в Определение № 33 от 27.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4201/2020
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Десислава Попколева, съгласно която срокът по чл. 358,
ал. 1, т. 2 КТ е давностен и при констатация за изтичането му исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, тъй като възражението за изтекла погасителна давност е
правопогасяващо. Давността е въпрос на материалната основателност на претенцията,
поради което делото не се прекратява поради недопустимост на иска.Въз основа на
констатацията за спазване на преклузивния срок за оспорване на уволнението , съдът следва
да постанови Решение, с което да разреши спора между страните относно
законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца,
обективирано в Заповед № 4624/21.01.2025 г. , издадена от ответника -работодател .
За да се произнесе по спорния по делото въпрос съдът на база съвкупния и поотделен
анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства приема, че ищецът не е
установил и доказал релевираните от него в исковата молба твърдения за фиктивно
съкращаване на щата , на които гради оспорването на уволнението с предявения главен иск с
правно осн. чл.344, ал.1 т.1 КТ.
Двете страни по спора са ангажирали писмени доказателства, както следва :
За доказване на твърденията си ищецът с исковата молба е представил и по делото са
приобщени като писмени доказателства заверени за вярност с оригинала копия от : Заповед
№ 4624/21.01.2025 г.; Трудов договор № 4467/14.11.2017 г.; справка изх. №
22388173641865/14.11.2017 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда с вх. № 22388173641865/14.11.2017 г.; длъжностна характеристика на
позиция „Техник ПМА” в търговско дружество „К. Б.” АД; справка за всички подадени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за М. Р. Д..
Ответникът също е ангажирал писмени доказателства - представените с отговора на
исковата молба заверени копия на : протокол от 20.01.2025 г. за решения на Съвета на
директорите на „К. Б.” АД; Приложение № 1 към протокол за решения на Съвета на
директорите на „К. Б.” АД от 20.01.2025 г.; Заповед № 4624/21.01.2025 г.; Декларация от М.
Р. Д. от 22.01.2025 г.; Споразумение за дистрибуция № 4/24.04.2024 г.; Анекс от 01.05.2024 г.
към Споразумение за дистрибуция № 4/24.04.2024 г.; справка изх.№
6
30Е001353489/12.11.2024 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса
на труда с входящ № 30Е001353489/12.11.2024 г.; справка изх. № 22388173641865/14.11.2017
г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с вх. №
22388173641865/14.11.2017 г.; Допълнително споразумение № 8528/12.11.2024 г. към Трудов
договор № 4467/14.11.2017 г.; длъжностна характеристика на позиция „Техник ПМА” в
търговско дружество „К. Б.” АД; извлечение от интернет банкиране за служител М. Р. Д. за
дата 18.03.2025 г.; фиш за работна заплата за февруари 2025 г.; извлечение от интернет
банкиране за служител М. Р. Д. за дата 20.02.2025 г.; фиш за работна заплата за януари 2025
г.; Допълнително споразумение № 7854/23.03.2023 г. към Трудов договор № 4467/14.11.2017
г.; Допълнително споразумение № 8373/29.03.2024 г. към Трудов договор № 4467/14.11.2017
г.; длъжностна характеристика на позиция „Техник ПМА” в отдел „Търговски операции” в
търговско дружество „К. Б.” АД; длъжностна характеристика на позиция „Техник ПМА” в
отдел „Продажби” в търговско дружество „К. Б.” АД; справка за актуално състояние на
трудовите договори на „К. Б.” АД към 25.04.2025 г.; щатно разписание преди 20.01.2025
г./след 20.01.2025 г.; Трудов договор № 4467/14.11.2017 г.
Допълнително по делото са представени с молба вх.рег.№ 43337/15.05.2025 г., и
приобщени към писмения доказателствен материал заверени копия на: регистрационна карта
от 24.01.2025 г. на М. Д. към „Бюро по труда”; месечно извлечение по разплащателна сметка
към 31.01.2025 г., както и представените с молба вх.рег.№ 44987/21.05.2025 г., заверени
копия на: фактура № **********/29.04.2025 г.; Договор за покупко-продажба на оборудване
№ 494/06.03.2025 г., ведно с Приложение № 1 към него.
Приобщена по делото е представената справка с писмо вх.рег.№ 42969/15.05.2025 г. от
ТД на НАП - Варна, с което уведомяват съда, че според справка актуално състояние на
действащи трудови договори за периода от 23.01.2025 г. до момента на изготвяне на писмото
лицето М. Р. Д. няма регистрирани трудови договори.
В проведеното о.с.з. процесуалният представител на ищеца е представил в оригинал
Трудова книжка № 69 на М. Д., серия В 574347, след запознаване с която съдът е вписал в
протокола от о.с.з. номера на трудовата книжка и последното отбелязване в трудовата
книжка на стр. 17, извършено от „К. Б.” АД, в което е отразен трудов стаж на ищеца
01.12.2017 г. - 23.01.2025 г., всичко 7 години, 1 месец и 22 дни, положен подпис и печат на
Управител на ответника.
Представено е и приобщено по делото в о.с.з. заверено копие на платежно нареждане
за кредитен превод от 21.05.2025 г., с оглед доказване на твърденията на ответника за
извършване на договор за услуга с трето на спора лице.
С Определение № 5675/30.04.2025 г. СЪДЪТ е допуснал събирането на гласни
доказателства в полза на ответната страна посредством показанията на един свидетел при
режим на водене. В проведеното по делото открито съдебно заседание е разпитана водената
от ответника свидетелка Д. Б. Т., ЕГН **********, без дела и родство със страните,
предупредена за наказателната отговорност по чл.290 ГПК.
В показанията си пред съда св.Т. сочи, че работи при ответника „К. Б.” като
„Мениджър търговски операции” и е ръководител на отдела, в който работел колегата й -
ищеца М. Д.. Служебните задължения на господин М. Д. разказва свидетелката, че
включвали инсталиране, поддръжка на пост-микс апарати, за които отговаряли техниците в
компанията. Дружеството „***” обслужвало и снабдявало с ток и обслужвало машините в
клиентите на ответника - ол инклузив клиенти, хотелите по „***” и изобщо в тази зона
„Североизток”. Те снабдявали ол инклузивните обекти и с ток, тоест били и дистрибутор, и
извършвали поддръжка на ПМА апарати, цялостно обслужване на тези клиенти. „***” сочи
свидетелката , че било привлечено в такова сътрудничество с „К. Б.”, с цел оптимизиране на
цялостния процес по обслужване на този канал, тъй като това били специфичен тип клиенти
и с цел оптимизиране на цялостното обслужване на тези клиенти, било взето такова
решение, тъй като дружеството „***” имали възможност да снабдяват с такива машини, с
резервни части за тях и също така имали склад, в който могат да държат и стоката, с която да
7
зареждат тези обекти,за цялостно подобряване на обслужването на тези клиенти. Решението
да се прехвърли дейността върху тази външна фирма в район „Североизток” твърди
св.Топчиева, че било взето още миналата година - април-май, преди да стартира сезонът.
Документите за оформяне на тези отношения с дружеството били подписани по същото
време, април-май, веднага след като имало споразумение от двете страни били подписани
тези документи. Св.Т. е заявила пред съда, че тя още от самото начало знаела идеята на
ръководството, била ангажирана пряко в процеса, тъй като все пак била ръководител на
отдела, в който работели колегите й, абсолютно цялата документация преминала през нея и
също така заедно със собственика на „***”, били на обиколка по хотелите да направят опис
на съответните машини, които „***”, закупил от ответника. Външната фирма закупувала от
ответника стока, напитки, зареждали съответните обекти и също така поддържали тези
ПМА апарати или пост-микс машини, както им казвали, снабдявали и те резервни части,
имали си собствени техници, абсолютно целият ангажимент бил техен.
Всички лица на длъжността „ПМА техник” в район „Североизток” твърди св.Т. , че
били освободени, не само ищеца, двама души били за целия район, като в зависимост от
натовареността се наемал сезонен техник, но от доста години не бил наеман сезонен техник,
тъй като работата била достатъчна за двама души, тоест нямало нужда от наемането.
На конкретно поставени от адв.Н. въпроси свидетелката Т. е отговорила , че когато
ищецът изпълнявал длъжността си, „***” били само и единствено дистрибутори, тоест
зареждали със стока, с продукти на ответника от тези ол инклузив клиенти. Машините, с
които работел ищеца, към момента били собственост на „***”, фактическата покупка била
направена тази година, а самият протокол, който подписали ответното дружество с „***”,
описът, който направили, бил направен м.септември, по който след това тази пролет
собственика на “***“ разписал и съответно ответното дружество издали фактура заедно с
описа, за да може “***“ да закупи тези машини от ответното дружество.
Св.Т. е пояснила още в показанията си , че докато ищецът изпълнявал служебните си
задължения, ги изпълнявал с машини на ответното дружество .
В края на показанията си , на поставени свидетелката на поставени от юриск. Г.
въпроси е отговорила, че за сезон 2024 г. по договор между „***” и дружеството все още
отговаряли техниците - служители на дружеството. За 2024 г. била договорката да
продължат да отговарят техниците, които работели при ответника и вече за следващия
сезон, от тази година договорили да се направи фактическата продажба на тези съоръжения.
Това било взето като решение да е вече в този сезон, тъй като все пак собственикът на „***”
не желаел да дава 60 хиляди лева в зимата и да не може да си върне бързо средствата, които
ще даде, а така или иначе, тези машини били на ответното дружество от доста време и за
ответното дружество не било проблем да направи фактическата продажба в тази година,
преди старта на новия сезон, така че затова било направено по този начин и вече сезонът бил
в хода си от април месец.
Цитираните по-горе доказателства мотивират съда да приеме за установено и
доказано по делото следното :
По силата на Трудов договор № 4467/14.11.2017 г. /л.65-67/ ищецът М. Р. Д. е встъпил
в трудово правоотношение с ответника – работодател „К. Б.” АД, като е приел да изпълнява
в „К. Б.” АД – Техник ПМА Североизток длъжността „ Техник ПМА „ с код по националния
класификатор на професиите 3115 3032 с основния задължения, подробно описани в
Приложение 1 /“Длъжностна характеристика „ към трудовия договор.Видно от т. 2 и т.3 от
трудовия договор същият е бил сключен за неопределено време , при договорено работно
време 8 часа. В т.4 е трудовия договор е посочено БТВ , че се състои от ОМВ 1119.84 лв.,
допълнително възнаграждение 1.80 % от основното трудово възнаграждение,цитирано в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / 17.1.2007 г./ месечно за
придобит трудов страж и професионален опит , поощрителни възнаграждения/ бонуси и
др./платими от работодателя според постигането на конкретните резултати и цели. В т.20 от
трудовия договор е посочено, че на служителя се полага платен годишен отпуск от 20
8
работни дни.
Съгласно приобщената по делото на л. 51-ви длъжностна характеристика за
длъжността „техник ПМА „ работникът заемащ тази длъжност при ответника отговоря за
техническото състояние и експлоатация на всички ПМА и резервни части по места от
Мениджър Логистичен център / Началник склад / .;води на отчет всички ПМА според
нуждите и заявките на клиента , извършва посещения и профилактика по предварително
изготвен график и предоставя отчет ; обучава и контролира персонала в търговските обекти
по предварително изготвен график и предоставя отчет ; обучава и контролира персонала в
търговските обекти за правилната експлоатация и поддръжка на ПМА , контролира
качеството на напитките , предлагани чрез ПМА , спазва изискванията и процедурите на
дружеството за ЗБУТ , при необходимост и възлагане от Мениджъра извършва и дейности
от друг характер , с РМА , хладилници и хладилни машини , агрегати , макар и неупоменати
в длъжностната характеристика , отговоря за състоянието на финансовата дисциплина и
недопускане на условия за разхищения и злоупотреби ; задължава се за пази и съхранява в
тайна всяка информация от поверителен , технически , търговски, административен или
друг характер , до която е имал достъп по повод на и във връзка с изпълнение на служебните
му задължения ; носи отговорност за повереното му фирмено имущество ,
неприкосновеността на информацията и за опазване на търговските и други фирмени тайни
и работи в подкрепа на свързаните с „К. Б.” АД компании .
Трудовия договор сключен между страните на 14.11.2017 г. е бил изменян както
следва : с Допълнително споразумение № 7854/23.03.2023 г. към Трудов договор №
4467/14.11.2017 г. /л.48/; Допълнително споразумение № 8373/29.03.2024 г. към Трудов
договор № 4467/14.11.2017 г./л.49/ и Допълнително споразумение № 8528/12.11.2024 г. към
Трудов договор № 4467/14.11.2017 г./л.41 –ви /, като с последното споразумение от
12.11.2024 г., считано от 12.11.2024 г. ищецът е приел : място на работа Отдел търговски
операции , зона Североизток , срок-неопределен , а всички останали клаузи на основния
договор и споразуменията са останали непроменени.
От представите по делото : длъжностна характеристика на позиция „Техник ПМА” в
търговско дружество „К. Б.” АД; длъжностна характеристика на позиция „Техник ПМА” в
отдел „Търговски операции” в търговско дружество „К. Б.” АД; и длъжностна
характеристика на позиция „Техник ПМА” в отдел „Продажби” в търговско дружество „К.
Б.” АД е видно ,че посочената и заемана от ищеца длъжност първоначално е била под
ръководството на отдел „Продажби“, а след това към отдел “Маркетинг“ при същия
ответник .
Липсва спор между страните, че трудовото правоотношение между ищеца и
ответника е прекратено със Заповед на ответника , като спорът е дали прекратяването е
законосъобразно, в частност налице ли е завършен фактически състав на чл. 328, ал.1 , т.2 ,
пр.2 КТ .
От представената по делото и приобщена на лист 29-ти Заповед № 4624/21.1.2025 г.
се установява , че на посочената дата Н. А.-изпълнителен директор на „К. Б.” АД е наредил
съгласно чл.328, ал.1, т.2 , предложение второ /съкращаване на щата / от КТ и прекратяване
на ТПО с ищеца, както следва :
1.съкращаване на щата на дружеството чрез закриване на трудовата функция на
длъжността „Техник ПМА „ с код по НКПД 3115032 в зона Североизток в организацията на
предприятието и
2.Прекратяване на ТПО, считано от деня на връчването на заповедта с М. Р. Д. , въз
основа на мотивите изброени и в т.1 -4 от обстоятелствената част на същата . В заповедта в
т.3 са вписани и обезщетенията които следвало да се изплатят на М.Д. - по чл.220, ал.1 КТ-за
неспазено предизвестие, по чл.222 , ал.1 КТ – обезщетение което е следвало да бъде
изплатено след изтичане на 1 м. от датата на прекратяване на ТПО и представени
доказателства за наличие/липса на трудова заетост на лицето през този период и по чл.224
КТ – обезщетение за неползван платен годишен отпуск , както и всяко друго обезщетение
9
предвидено в законодателството или вътрешните правила на Дружеството .
Видно от завереното за вярност с оригинала копие на цитираната заповед същата е
връчена на ищеца и подписана от последния на 22.01.2025 г.
Представеното по делото в заверено за вярност с оригинала копие от Протокол за
Решения на съвета на директорите на „К. Б.” АД отразява и доказва факта , че на 20.01.2025
г. СД на ответника е взел три решения : № 1 – съкращаване на щата – на всички щатни
бройки за длъжността с наименование според вътрешната номенклатура на дружеството „
Техник ПМА „ с код по НКПД *** в зона Североизток в предприятието ; № 2 – ново щатно
разписание и структура на персонала на дружеството- приемане на ново щатно разписание и
структура на персонала на дружеството, приложено като Приложение 1 към протокола от
20.1.2025 г. № 3 – изпълнение – да бъдат прекратени трудовите договори съд служителите ,
чиято длъжност се съкращава в съответствие с новоприетото щатно разписание и структура
в персонала на дружеството / приложено като Приложение 1 / и овластяване и възлагане на
изпълнителния директор на дружеството Н. А. на всички фактически и правни действия за
привеждане и изпълнение на взетите решения.
Съгласно Приложение 1 към Решението от 20.1.2025 г. на СД на ответното АД в
новото щатно разписание на ответника фигурира длъжността „Техник ПМА“ с НКПД 3115-
3032 , в отдел „Търговски операции“ , код по ЕКАТТЕ 07079 , численост на персонала –
брой 2 място на населено място БУРГАС . /л.28/.
Видно от приобщеното на л. 64-ти заверено за вярност с оригинала копие от щатно
разписание преди 20.01.2025 г./след 20.01.2025 г. до дата 20.1.2025 г. в щатното разписание
на ответника е съществувала длъжност „Техник ПМА“ , при отдел „Търговски операции“ , с
НКПД 3115-3035 , код по ЕКАТТЕ 10135 , численост на персонала – брой 2 място на
населено място Варна, а след 20.1.2025 г. за населено място Варна тези 2 щатни бройки за
длъжност Техник ПМА вече не фигурират в новото , последно щатно разписание на
ответника.
Установено е по делото от приобщеното заверено за вярност с оригинала копие на
Споразумение № 4 / 24.4.2024 г./ л.31- 37/ , че ответното дружество и дружество “*** „
ЕООД , ЕИК *** , са сключили писмен договор за дистрибуция, т.к. ответникът е
производител на безалкохолни напитки съгласно лицензионни и франчайзингови
споразумения за марките PepsiCo ( Pepsi , Mirinda, 7UP, Everves, Gatorade ,Lipton , Rockstar
и притежава търговската марка Вellissima и произвежда продукти на Присън, като
дистрибуторът се съгласил да действа като независим партньор , който закупува продуктите
и ги препродава от свое име и за своя сметка при условията на споразумението. Цитираното
споразумение е било изменено с АНЕКС към споразумението за дистрибуция на 1.5.2024 г.,
като страните по споразумението са се споразумели дистрибуторът да получи в собственост
изброеното в т. 1 оборудване .- ПМА постмикс апарати 90 броя , след тяхното пълно
заплащане, по реда вписан в т. 2- 9 / л.38 /.
Видно от л. 88 - 92 и л. 87 по силата на Договор за покупко – продажба на
оборудване № 494 /06.03.2025 г. „К. Б.” АД в качеството си на продавач е продало на третото
на спора лице “*** „ ЕООД , ЕИК *** в качеството му на купувач вписаното в т.1 от
договора съоръжение , индивидуализирано съгласно Приложение 1 за вписаната в договора
цена, която купувачът е заплатил по банков път.
Приложената по делото справка за актуално състояние на трудовите договори на „К.
Б.” АД към 25.04.2025 г.; вписаното и в трудовата книжка на ответника, приобщените на л.
83 - 85 регистрационна карта към Бюрото по труда и извлечение от банкова сметка доказват
твърденията на ищеца, че след прекратяването на ТПО с ответника е останал без работа, не
е започнал работа при друг работодател и отразяват и размера на последната получена по
банков път заплата за м.12.2024 г. от ищеца .
При така описаната по-горе фактическа страна на спора се налага извод, че след
решение на Съвета на директорите на дружество „К. Б.” АД взето на 20.1.2025 г. и в
изпълнение на същото ответникът - работодател е съкратил щата на предприятието като е
10
премахнал от щатното си разписание двете щатни бройки Техник ПМА за район
Североизточен за гр.Варна . В изпълнение на решението на Съвета на директорите на
ответника и след делегиране и овластяване изпълнителният директор Н. А. с писмена
Заповед 4624/21.1.2025 г. , на осн. чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 /съкращаване на щата / от КТ е
наредил съкращаване на щата на дружеството чрез закриване на трудовата функция на
длъжността „Техник ПМА“ с код по НКПД *** в зона „Североизток“ в организацията на
предприятието и е прекратил ТПО с ищеца М. Д. , считано от деня следващ връчването на
заповедта .
Подписването на Заповедта от страна на ищеца е било сторено на 22.1.2025 г., поради
което и считано от 23.1.2025 г. трудовото правоотношение на ищеца с ответника е било
прекратено.
Уволнителната Заповед № 4624/21.1.2025 г. е издадена от Изпълнителния директор на
ответника от името на работодателя, от оправомощено (натоварено) с работодателските
функции лице , поради което и по правната си същност е действителен акт , годен да породи
правни последици (в този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
6/2012 от 11.01.2013 г. на ОСГК на ВКС).
Твърденията на ищеца , че ТПО е прекратено без да е налице основанието вписано в
уволнителната заповед и без да има реално съкращаване на щата са останали недоказани по
делото .
Представените по делото Решения на Съвета на Директорите на „К. Б.” АД взети на
20.01.2025 г., новото щатно разписание на ответника от 20.01.2025 г. , налагат извод , че
считано от 20.01.2025 г. е било изчерпано старото щатно разписание , а в новото длъжност
„Техник ПМА „ при район “ Североизточен „ /Варна / не фигурира . Т.е. 2 -те щатни бройки
посочени като всички са били съкратени и на 21.01.2025 г. е било прекратено ТПО на ищеца
с работодателя . Или работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати с ищеца
съществувалото помежду им от 2017 г. трудово правоотношение, поради което и искът за
признаване на уволнението на ищеца за незаконно следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. /в този см. са : Решение № 184 /26.03.2025 г. на ВКС по гр.д. № 1169/2024 г.,
Трето г.о. , ГК , с докладчик съдията Николай Иванов и Определение № 3080/ 16.6.2025 г. на
ВКС по гр.д. № 4914/2025г., на Четвърто г.о., ГК , с докладчик съдията Хрипсиме
Мъгърдичян).
Неоснователността на иска по чл.344 , ал.1, т. 1 КТ произтича също от дадените
принципни разяснения по приложението на Кодекса на труда в Приложния коментар на КТ /
издателство „ Сиби „ 2009 / , а именно : посочването в уволнителната заповед на точната
хипотеза на прекратяване на трудовото правоотношение – чл.328 ,ал.1 , т.2 предложение
второ КТ както в цифрово изражение , така и словесно , подкрепено с изложени мотиви в
обстоятелствената част на заповедта . Уволнението на работника не е извършено преди
съкращаването на щата , а след това ./ в този см. е и практиката цитирана в посочения
приложен коментар на КТ – стр. 930 – 934/.
Приемайки на база писмените доказателства , кореспондиращи и допълнени с
гласните доказателства ангажирани от ответника, че решението на работодателя ответник да
съкрати двете щатни длъжности „Техник ПМА“ е взето по причини стоящи извън предмета
на делото и свързани с търговската дейност на ответника, при липса на какъвто и да е порок
в уволнителната заповед , съдът отхвърля като неоснователен и недоказан предявения
главен конститутивен иск .
По иска с правно основание чл.344 , ал.1, т.3 КТ :
Трайна е съдебната практика , че този иск следва да се разгледа по същество при
признаване на уволнението на работника или служителя за незаконно - т.е. след направата на
извод от правна страна, че е обуславящия иск по чл.344 ал.1, т.1 КТ е основателен . В
настоящия случай , при изведен извод от първоинстанцонния съд , че прекратяването на
ТПО на ищеца с ответника не е незаконно , обусловеният иск подлежи на цялостно
отхвърляне . В този смисъл са и разясненията в приложния коментар на КТ подчертаващи
11
вътрешнопроцесуалната условност на обективното евентуално съединяване на исковете ,
намиращо едно от най ярките проявления при чл.344 ал.1 т. 1, т.2 , т.3 КТ .
И на последно място : приемайки , че иска по чл.344 , ал.1, т.3 КТ е неоснователен,
съдът не дължи нарочно произнасяне по заявеното от ответника в отговора на искова молба
евентуално материално правно възражение за прихващане .
Въз основа на извода за неоснователност и недоказаност на исковете предявени от
ищеца против ответника, съдът дължи произнасяне по въпроса за отговорността за разноски.
В трудовия спор ищецът съгласно нормата на чл.83 , ал.1, т. 1 ГПК е освободен от
заплащане на такси и разноски ех lege , но съгласно чл. 78, ал.3 ГПК дължи заплащане на
сторените от ответника съдебно -деловодни разноски.
В настоящия спор ответникът е представляван от юрисконсулт, поради което и при
отправено искане за присъждане на разноски от страна на ответника, съдът следва съгласно
разпоредите на чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК да определи размер на дължимо се юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника и в тежест на ищеца . Съгласно чл. 78, ал.8 , изречение
2-ро , ГПК размерът на юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ .
Разпоредбата на чл. 37 от ЗПрПом препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ. Съгласно чл. 23 , т.1 от Наредбата ( посл. изм. в сила 1.10.2021 г.) по трудови дела за
отмяна на уволнение или за възстановяване на работа , когато искът е предявен
самостоятелно възнаграждението е от 50 до 180 лв., а по трудови дела с определен
материален интерес от 100 до 360 лв. В хипотезата на чл. 23 , т.1 предложение последно от
Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът предвид характера на производството, броя
на исковете, реално осъщественото процесуално представителство на ответника определя
размер от 180.00 лв. възнаграждение за процесуалното представителство на ответника,
който не е нито максималния нито минималния и съответства и на обема на защитата на
ответника .
Водим от гореизложеното, Варненският районен съд ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца М. Р. Д., ЕГН **********, с адрес : ***, против
ответника „К. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** , представлявано
от Н. А. конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ с искането да бъде
признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца , обективирано в уволнителната
Заповед № 4624/21.1.2025 г. издадена от работодателя - ответник на соченото основание чл.
328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ , като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН .
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца М. Р. Д., ЕГН **********, с адрес : ***, против
ответника „К. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** , представлявано
от Н. А., обусловен осъдителен иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искането ответникът работодател „К. Б.“ АД, ЕИК *** да бъде осъден ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца М. Р. Д., ЕГН **********,СУМАТА от 11 000.00 лв. (единадесет
хиляди лева) - обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението за
периода 24.02.2025 до 24.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 24.03.2025 г., до окончателното изплащане на
вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН .
ОСЪЖДА М. Р. Д., ЕГН **********, с адрес : ***, ДА ЗАПЛАТИ на „К. Б.“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: *** , представлявано от Н. А. , СУМАТА от общо
180.00 лв. (сто и осемдесет лева) съдебно - деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение , пред настоящата инстанция , на осн. чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК вр. чл.37 от
ЗПрПом и чл. 23,т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд Варна от
12
страните в двуседмичен срок, считано от 27.06.2025 г., съгласно чл.316 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13