РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. *, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на осемнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20241600100570 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание: чл.430 - 432 от ТЗ във вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.288 от ТЗ, във вр. чл.86 от ЗЗД
Производство е образувано по предявени искове от Ю.Б. АД с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр.*, район „*", ул. „*"
№*,представлявано от Д.Ш. Изпълнителен директор на „Ю.Б." АД и П.Д. -
Изпълнителен директор на „Ю.Б." АД, чрез адв. М. Ц., АС Димитров и
съдружници срещу К.Д.,с ЕГН: **********,от гр. *, ул. * №* за сумата от
27899,41лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че К.Д. е ползвал банков кредит,
съгласно сключен с „Ю.Б." АД Договор №*. По договора за кредит е
договорено на кредитополучателя да бъде отпусната кредитна сума в размер
на 27005лв., при договорна лихва в размер на 2.870%. Кредитната сума е
следвало да бъде върната от кредитополучателя на 120 равни месечни вноски
от 359.95лв. с дата на падеж на последната вноска на 18.07.2032г. На дата
18.01.2023г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите
вноски за главница и за лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато е
просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и за лихва, считано от
датата на изпадане в забава - 18.01.2023г. С оглед на формираното просрочие
за Банката са налице предпоставките за обявяване на кредита за изцяло и
предсрочно. Към датата на настоящата искова молба длъжникът не е изплатил
дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Ю.Б."
АД, което обуславя правния интерес на Банката от предявяване на настоящата
искова молба. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор,
длъжникът дължи и законната лихва за забава от момента на изпадане в забава
1
до датата на издаване на извлечението, както и направените съдебни разноски,
включително и адвокатски хонорар.
Твърди се, че към датата на депозиране на настоящата искова молба,
размерът на вземането е: 26029.70лева, дължима главница за периода от
18.01.2023г. до 21.10.2024г.; възнаградителна лихва в размер 1324,15лева,
дължими за периода от 18.01.2023г. до 21.10.2024Г.;мораторна лихва в размер
на 545,56лева, дължими за периода от 18.01.2023г. до 21.10.2024г.;
С настоящата искова молба ищецът се позовава на предсрочната
изискуемост на кредита, като изрично изразява воля за обявяване на
вземанията по Договор за кредит за изцяло и предсрочно изискуеми.
Към датата на депозиране на исковата молба задължението по кредита
към Банката не е заплатено, което обуславя правния интерес от предявяване на
настоящата искова молба.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди К.Д. с ЕГН:
********** да заплати предсрочно изискуемото вземане на „Ю.Б." АД в общ
размер на 27899,41лв., както следва:
26029.70лева, дължима главница за периода от 18.01.2023г. до
21.10.2024г., ведно със законната лихва за забава от момента на подаване на
настоящата искова молба до окончателното заплащане,възнаградителна лихва
в размер 1324,15лева, дължими за периода от 18.01.2023г. до 21.10.2024Г. и
мораторна лихва в размер на 545,56лева, дължими за периода от 18.01.2023г.
до 21.10.2024г., и да се присъдят направените разходи за съдебни разноски в
настоящото производство за държавна такса в размер на 1091.19лв. и
договорен адвокатски хонорар в размер на 3330.90лв. с вкл. ДДС. Посочва
банкова сметка за доброволно плащане: ВС *.
Тъй като ответникът е призован по реда на чл.47,ал.1 от ГПК на същия на
основание чл.47,ал.6 от ГПК е назначен особен представител адв.П. П. и
адв.Е. В..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалните
представители на ответника с който завяват ,че искът е допустим, макар и
неоснователен и няма пречка същият да бъде допуснат до разглеждане от съда
. Ответникът по делото чрез процесуалните си представители в писмен
отговор е посочили, че в Тълкувателно решение № 8/2017 от 02 април 2019 г.
по т.д. № 8/2017 г. по описа на ОСГТК се приема, че предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването
й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит.
По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на претенцията, Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. В случая към датата
на изпращане на исковата молба за отговор по чл. 131 ГПК не е настъпил
2
крайният падеж и на последната погасителна вноска по договора за кредит,
поради и което цялата претендирана главница се явява подлежаща на
изпълнение. В тази връзка съдът следва да извърши проверка на договора за
потребителски кредит за наличие на неравностойни клаузи.
Във връзка с изложеното, считат че предявеният иск за недоказан и
неоснователен.
В съдебното заседание по същество на делото ищецът чрез
пълномощникът си в писмени бележки моли съда да уважи иска така както е
предявен с произтичащите от това последици.
Особените представители на ответника молят съда да отхвърли
исковата претенция като неоснователна.
По делото са събрани писмени доказателства и е изслушано
заключението на вещо лице по назначена съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
по делото писмени и гласни доказателства, ценени в съвкупност и по
вътрешно убеждение съгласно чл.235,ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства е видно, че на 29.07.2022 г. в
гр. * между : „ Ю.Б. „ АД със , седалище и адрес на управление: гр. *, район „
* „ , ул. „ *" №*, представлщвана от търговски пълномощник Ю.Д. и К.Д. с
постоянен и настоящ адрес: гр. *, ж.к. *, ул. „ * ,„ бл. *, вх. *, ет.*, ап. *е
сключен Договор за потребителски кредит в размер на 27 005,00 лв. за пълно
предсрочно погасяване на задълженията по потребителски кредит № */
05.05.2022 г. и кредитни карти: *и *от 2021 г.; Договорната лихва е в размер
на 2.870%. Кредитната сума е следвало да бъде върната от кредитополучателя
на 120 равни месечни вноски от 359.95лв.Към договора е изготвен
погасителен план, приложен към делото.
В чл.14,ал.1 от Договора е предвидено, че при непогасяване на една и
повече вноски в уговорения срок, Банката има право да обяви кредита изцяло
или отчасти за предсрочно изискуем.
Между страните не се спори ,че ищецът е получил описания в исковата
молба банков кредит.
Спорното между тях е каква е изискуемостта на вземанията с оглед
размера на дължимите вноски, кога е настъпила и налице ли са
неравноправни клаузи в договора, както и основателна или не като цяло е
исковата претенция.
С оглед твърдението на ищеца, че на дата 18.01.2023г.
кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за
главница и за лихва, съдът е назначил съдебно счетоводна експертиза, която да
проследи изпълнението на задълженията на ответника.
От заключението на вещото лице Г. Е. по изпълнената експертиза,
което съдът възприема като обективно и компетентно дадено се установява,
че, че кредитополучателя е направил четири вноски с общ размер 1 355,00 лв.,
за погасяване на задължението си. Вноските са направени в периода
3
29.11.2022 г. - 31.01.2023 г., както следва: 29.11.2022 г. -650,00 лв.;
07.12.2022 г. - 200,00 лв.; 13.01.2023 г.-200,00 лв; и на 31.01.2023 г.- 305,00
лв.
До първата внесена сума на 29.11.2022 г. / 650,00 лв./ по погасителен
план просрочените суми са в размер на 1167,17 лв./ главница и договорна
лихва.Последната направена вноска по кредита е от 31.01.2023 г. - видно от
справките, предоставени от банката / виж ПРИЛОЖЕНИЕ 1/.
Вещото лице е категорично, че след тази дата са просрочени още 22 броя
падежни дати. Сумата за главница по погасителен план до 21.10.2024 г. е в
размер на 4 036,47 лв. Договорната лихва по погасителен план е 1 879,74 лв.
Общо просрочията по погасителен план са 26 бр.Сумата на просрочията е
както следва: За главница - 5 202,71 лв. / за целия период/ / • Погасени
от внесените суми за периода - 975,30 лв. Непогасени-4 227,41 лв.;
За лихви - 2 317,28 лв. / за целия период/ / Погасени от внесените суми
- 365,55 лв. Непогасени - 1 951,73 лв.
От справките, предоставени от банката става ясно, че
кредитополучателя е направил четири вноски с общ размер 1 355,00 лв., за
погасяване на задължението си.
В заключение вещото лице посочва, че се касае за отпуснат кредит в размер на
27005,00 лв.;По същия е погасена главница в размер на 975,30 лв. иОСТАТЪК
за плащане по главница - 26 029,70 лв.
Начислени договорни/ възнаградителни лихви за периода: 18.08.2022 г.
29.04.2023 г. в размер на 1 689,70 лв. / ред 28, колона 4/;
Погасена сума за възнаградителни лихви - 365,55 лв. • ОСТАТЪК за
плащане по възнаградители лихви - 1 324,15 лв.
Начислени наказателни/ мораторни лихви за периода от 19.09.2022 г. до
29.07.2024 г. в размер на 983,60 лв. / ред 28, колона 6/;
Погасена сума по мораторни лихви - 438,04 лв. / ред 28, колона 11/;
ОСТАТЪК за плащане по мораторни лихви - 545,56 лв.
МОС възприема изцяло заключението на вещото лице като обективно и
компетентно дадено.
Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за опредЕ. цел
при уговорени условия и срок, а последния се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В изпълнение на
сключен договор за банков кредит за банката възниква задължение за
отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена
разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за
усвояване на кредита.
В чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е регламентирано, че ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска реалното му
изпълнение, заедно с обезщетение за забавата в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
4
Съобразно доказателствата, съдът намира, че между страните е налице
валидно облигационно правоотношение, породено от Договор за
потребителски кредит .От събраните по делото материали е видно, че
ответникът е усвоил изцяло кредита , но е спрял да погасява своите
задължения по него.
Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем е потестативно
право, което се упражнява съобразно правилата за потестативните права, чрез
едностранно волеизявление до другата страна по договора, с което
едностранно волеизявление се променя нейната правна сфера.
Съдът намира, че даденото задължително тълкуване в т. 18 от
ТР4/2013г на ОСГТК следва да намери приложение и по отношение на
настоящия осъдителен иск, с което се приема, че предсрочната изискуемост на
договора за кредит настъпва с упражняване на правомощието на банката с
изрично изявление, достигнало до длъжника, да направи кредита предсрочно
изискуем при наличие на изрично уговорени обективни предпоставки т.е. в
тежест на ищеца е да установи както наличието на обективните предпоставки
за упражняване правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, така
и достигнало уведомление до длъжника
Към момента на подаване на исковата молба, адресирана до ответника
несъмнено е бил изтекъл период повече от една вноска, както е предвидено в
договора,в които кредитът изобщо не е бил обслужван от длъжника, поради
което към тази дата е била осъществена хипотеза по чл. 14.1 от договора,
допускаща право на кредитора да обяви вземанията за предсрочно изискуеми.
Същевременно забавата е продължила повече отедна месечна вноска, в който
случай страните са се съгласили изискуемостта да настъпи без допълнително
да предоставя на длъжника нов срок за изпълнение, поради което за кредитора
е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В конкретния случай, кредиторът не сочи предварително уведомяване
на длъжника за упражненото трансформиращо право, а се позовава на
инкорпорирано в исковата молба изявление. Пречката да се връчи изявлението
след подаване на исковата молба, изразено в т.18 на ТР 4/2013 година на
ОСГТК на ВКС касае исковете по чл.422 ГПК, където е прието, че
изявлението следва да е упражнено преди подаване на заявлението. Тъй като
със заявлението се дават изключителни преимущества на банките за
снабдяване с изпълнителен лист, заповедният съд следва да провери дали е
възникнало правото на вземане към момента на издаване на заповедта за
незабавно изпълнение, откъдето е и изискването за уведомяване преди датата
на подаване на заявлението.
Това тълкуване не може да се прилага разширително, тъй като при
осъдителния иск, съдът е длъжен да разгледа и съобрази всички факти, които
са настъпили в хода на процеса. Такъв характер исковата молба има при
упражняването на правото да се развали договора, което е също потестативно
право/ Решение № 77 от 10.05.2016 г. по т. д. № 3247/2014 г. II т.о. на ВКС,
Решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. IV г.о. на ВКС), но
5
довършването на фактическия състав на предсрочната изискуемост изрично
се свързва не с подаването, а с връчването на исковата молба на ответника.
Видно от приложеното съобщение на л.30 и 32 от делото препис от
исковата молба е връчен на ответника на 12.03.2025година чрез назначените
му особени представители.Възражения от него досежно редовността на
връчване на исковата молба и съдържащото се изявления в нея за предсрочна
изискуемост на вземанията не са направени.Горното води до извода, че
преписа от исковата молба е връчен редовно, оформен от длъжностното лице
по правилата на чл.37-58 ГПК и считано от 12.03.2025година вземането е
станало предсрочно изискуемо .Вещото лице е установило неговия размер
поради което предявения иск следва да бъде уважен така, както е
предявен.Размера е установен от вещото лице, което МОС възприема като
компетентно дадено, напълно съвпада с посочения размер в исковата молба,
като размера на лихвата е установено по начина на договаряне на страните.Ето
защо исковата претенция е основателна както по основание, така и по размер
и следва да бъде уважена така както е предявена.
Предвид горното, предявените искове по чл. 79 от ЗЗД във вр. чл. 430 от
ТЗ и чл.86 от ЗЗД са основателни и доказани и следва бъдат уважени.
С оглед изхода на делото и при условията на чл.78,ал.1 от ГПК
ответникът следва да възстанови на ищеца направените разноски в хода на
производството в размер 7704.09лева от които 1091.19лева държавна такса,
400.00лева от възнаграждение за вещо лице, 2882.00лева възнаграждение на
особените представители и 3330.90лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното МОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА К.Д.,с ЕГН: **********,от гр. *, ул. * №* да заплати на Ю.Б.
АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, район „*", ул. „*"
№*,представлявано от Д.Ш. Изпълнителен директор на „Ю.Б." АД и П.Д. -
Изпълнителен директор сумата от 27899,41лв. от която:
26029.70лева, дължима главница за периода от 18.01.2023г. до
21.10.2024г., ведно със законната лихва за забава от момента на подаване на
настоящата искова молба до окончателното заплащане,възнаградителна лихва
в размер 1324,15лева, дължими за периода от 18.01.2023г. до 21.10.2024Г. и
мораторна лихва в размер на 545,56лева, дължими за периода от 18.01.2023г.
до 21.10.2024г, както и сумата от 7704.09лева от които 1091.19лева
държавна такса, 400.00лева от възнаграждение за вещо лице, 2882.00лева
възнаграждение на особените представители и 3330.90лева адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Окръжен съд – *: _______________________
7