Р Е Ш
Е Н И Е
№ 280/09.12.2019г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
на двадесет
и трети октомври Година 2019
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар : Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 416
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от Й.Т.Н. с ЕГН **********, Н.Н.Н. с ЕГН **********
и Н.Т.В. с ЕГН **********,*** против решение № 168/25.02.2019г. на Варненския
окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 743/2018г., с което е
отхвърлен изцяло предявения от тях срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище,
ул.Московска 19, иск с правно
основание чл.439, ал.2 във чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието
за установено по отношение на ответното дружество, че ищците не дължат сумата 26 523.70 евро, представляваща главница по Договор за
жилищен и ипотечен кредит №17/17295304 от 29.06.2009г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
(31.10.2012 г.) до окончателното изплащане на вземането, равняваща се на 14 088
лева до 17.05.2018 г., редовна лихва за периода от 01.02.2012г. до 31.10.2012г.
в размер на 1 748.70 евро, санкционираща лихва за периода от 01.04.2012г. до
31.10.2012г., в размер на 1 076.31 евро, сумата от 84.30 евро, представляваща
неплатена такса (застраховка и такса изискуемост) към 31.10.2012г., както и
сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 151.32 лева-заплатена
държавна такса и
сумата от 1 025
лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение с обща левова равностойност 73 831 лева, за които
е образувано изп. дело № 20187170400184 на ЧСИ Р Т, поради погасяване на
вземането по давност и същите са осъдени да заплатят на банката сторените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 650 лева. По съображения, подробно
изложени в жалбата, молят съда да отмени обжалваното решение като
незаконосъобразно и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с
което да уважи изцяло предявения от тях иск с присъждане на разноски и за двете
инстанции.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания
съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Съдът, за
да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.2 вр.чл.124 ал.1 ГПК
за установяване несъществуването на изпълняемото право по отношение на ищците -
длъжник и ипотекарни гаранти, спрямо които е предприето принудително
изпълнение, поради погасяването му по давност предвид неизвършване на изпълнителни
действия по изпълнителното дело за срок от две години, като основание за
прекратяване по право на изпълнителното производство, както и поради изтичане
на новата петгодишна давност за реализиране вземането на банката по издадения в нейна полза изпълнителен
лист.
Безспорно установено от фактическа
страна по делото е, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно
правоотношение въз основа на сключен Договор за жилищен и ипотечен кредит от 29.06.2009г., по силата на
който кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София предоставя на Н.Т.В. кредит в размер на 27 100 евро,
със срок на издължаване 360 месеца от датата на усвояването му. За
обезпечаване изпълнението на
задълженията по кредита в полза на
банката е учредена договорна ипотека
върху недвижим имот, собственост на ипотекарните длъжници – ответниците Й.Т.Н.
и Н.Н.Н., съгласно нот.акт № 160, том първи, рег. № 3128 дело №149 от 2009г. на
Нотариус № 332 на НК. Поради липса на погасяване на главницата и лихвите по
кредита банката се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ № 8686/02.11.2012г. по ч.гр.д. № 15950/2012г. на ВРС по реда на
чл.417, т.2 от ГПК и
изпълнителен лист от 15.11.2012г. С разпореждане от 10.12.2012г. е образувано изпълнително
дело 201271704001087 по описа на ЧСИ Р Т, с рег. № 717 на КЧСИ, по което е изпратена ПДИ до длъжника и ипотекарните
гаранти, вписана е възбрана върху ипотекирания имот, определена е дата за опис
на същия, изпратено са уведомления до НАП относно длъжниците, на осн.чл.458 от ГПК и чл.191 от ДОПК, изискани са справки относно имущественото състояние на длъжниците.
След получаване на ПДИ
длъжникът отправя искане до банката за доброволно плащане на задължението си. С
решение № 025/06.02.2013г. на
Централната комисия по проблемни кредити на „Банка ДСК” ЕАД е взето решение за
сключване на извънсъдебно споразумение по ипотечния кредит на Н.В.. Въз основа
на сключеното на 14.02.2013г. споразумение, на 28.02.2013г. банката е отправила
искане до ЧСИ Р Т за спиране на изпълнителното производство на основание чл.432
т.2 ГПК. С разпореждане от същия ден производството по изп.дело № 1087/12г. е
спряно.
С оглед изпълнението на
извънсъдебното споразумение на 29.07.2014г. длъжникът Н.В. депозирал молба до
банката за обединяване на ползваните от него потребителски и ипотечен кредит в
един чрез рефинансиране на задълженията му, като продължил да извършва
доброволни плащания по ипотечния кредит. Последните погашения датират от
20.06.2017г.
Производството по изп.дело №
1087/12г. е възобновено на 29.05.2015г. по молба на взискателя, като на
длъжника и ипотекарните гаранти са връчени ПДИ. С разпореждане на ЧСИ № 717 от
29.09.2015г. е уважена молбата на взискателя
от 28.09.2015г. за вдигане на възбраната върху ипотекирания имот и е
изпратено искане до АВп за заличаването
й. С молба от 30.06.2017г. взискателят е заявил искане за извършване на опис и
насрочване на публична продан на ипотекирания в негова полза имот. Въз основа на молба вх. № 13951 от
13.12.2017г. от „Банка ДСК“ ЕАД гр.София за вписване на
възбрана върху имота, ЧСИ Р Т изпратила до АВп молба за вписване със
същата дата.
На 05.01.2018г. ипотекарният
гарант Н.Н. поискал прекратяване на изп.дело №1087/2012г.
на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като обжалвал отказа на съдебния
изпълнител да прекрати производството по делото на посоченото основание. С
решение № 396/08.03.2018г., постановено по в.ч.гр.д. № 386/18 г. ВОС
отменил отказа.
След прекратяване на производството по изп.д.№
1087/2012г. връщане на ИЛ, банката представила
същия изпълнителен лист пред същия съдебен изпълнител за образуване на ново
изпълнително дело относно същото вземане. С разпореждане от 21.03.2018г. е
образувано изп.дело № 184/2018г. Връчени са ПДИ до длъжника и ипотекарните
гаранти. С молба изх.№ 4392 от 10.04.2018г. е заявено искане по СВп за вписване
на възбрана върху имота, предмет на ипотечния договор. Наложен е запор върху
вземане за трудово възнаграждение на длъжника. Въз основа на обезпечителна
заповед от 08.05.2018г., изд. по ч.гр.д. № 6377 от 2018г. по описа на ВРС, е
допуснато обезпечение на бъдещ иск на длъжниците по делото чрез спиране на
изпълнението по изп.дело № 184/2018г. до приключване на спора с влязъл в сила
съдебен акт. С разпореждане на съдебния изпълнител от 09.05.2018г. делото е
спряно.
От заключението на ССчЕ се
установи, че паричните средства за погасяване на задълженията по Договор за
жилищен и ипотечен кредит № 17/********* от 29.06.2009г. през периода от
29.06.2009г. до датата на изготвяне на експертизата са постъпвали както от Н.В.,
така и от трети за спора лица, вкл. НОИ и ЧСИ.
Въз основа на горната фактическа
установеност въззивната инстанция следва да отговори на въпроса погасено ли е
вземането на банката по давност. В тази връзка съдът съобрази следното :
Преди всичко като неоснователно
се преценява оплакването в жалбата, че погасяването по давност на изпълняемото
право на банката следва да бъде преценено отделно по отношение на длъжника и на
ипотекарните гаранти. Ипотечното право
има акцесорен характер, поради което следва съдбата на вземането, което
обезпечава и заради което съществува. То се погасява вследствие на погасяването
на главното право, което обезпечава. Ето защо за да бъде погасено по давност ипотечното право от значение са предприетите действия за
принудително изпълнение спрямо главния длъжник. Поради това следва да бъде
споделен извода на първоинстанционния съд, че на изследване в настоящото
производство подлежи погасяването по давност на главното задължение, поради рефлектиращото
му действие върху задължението на
ипотекарните длъжници, доколкото по отношение на последните самостоятелна
давност не тече.
Вземането на банката е установено
в заповедно производство по гр.д. № 15 950/12г. по описа на ВРС.
Неподаването на възражение по чл.414 ал.1 ГПК е стабилизирало заповедния дълг,
поради което той се ползва с изпълнителна сила. Изпълнителният лист е издаден
на 15.11.2012г., а изп.дело 1087/12г. е образувано на 10.12.2012г. С молба на
взискателя от 04.12.2012г. е заявено вписване на възбрана върху ипотекирания
имот, осъществено на 20.12.2012г. На 28.02.2013г. производството по делото е
спряно, а на 29.05.2015г. е възобновено. Тъй като обаче от последното изпълнително
действие, осъществено на 20.12.2012г. и в продължение на следващите 2 години не
са предприети никакви други същински изпълнителни действия, изп.дело №
1087/12г. се е прекратило по силата на
закона на 20.12.2014г., в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като всички
последващи действия по него са
невалидни, вкл. и постановеното му възобновяване. Този извод не се
дерогира от отсъствието на нарочно постановление на съдебния изпълнител за
прекратяването му, тъй като соченият акт има декларативно, а не конститутивно
действие.
С образуване на изп. дело № 1087/2012г.
давността на вземането на банката е прекъсната, съгласно чл.116 б.”в” ЗЗД.
Тезата на въззивниците, че новата
3-годишна давност започва да тече от последното изпълнително действие – 20.12.2012г.
и изтича на 20.12.2015г., т.е. –
преди следващото валидно изпълнително действие от 10.04.2018г. по
новообразуваното изп.дело 184/18г. при същия ЧСИ, не може да бъде споделена.
Тази теза се опира на разрешението, дадено в т.10 от ТР 2/26.06.2015г. по тълк.дело
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, което обаче се явява неприложимо към процесните
отношения, по следните съображения :
С т.10 на посочения тълкувателния
акт е обявено за изгубило сила Постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на Върховния съд,
според което погасителната
давност за вземането не тече, докато трае изпълнителния процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
С решение № 170 от 17.09.2018г.,
постановено по гр.д. № 2382/2017г., ВКС, четвърто г.о. касационната
инстанция приема, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС
№ 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като
даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това.
Следователно погасителната давност
за процесното вземане по отношение на принудителното му осъществяване започва
да тече от установяването му със ЗНИ от
02.11.2012г. С образуване на изп.дело 1087/12г. на 10.12.2012г. давността се счита за
прекъсната по силата на чл.116 б.”в” от ЗЗД, като съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване давността е
спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл.115 ал.1 б.»ж» от ЗЗД.
Действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното
производство, което е станало «екс леге» на 20.12.2014г. Новата изпълнителна 5-годишна
давност започва да тече от момента на прекратяване на изпълнителното
производство – 20.12.2014г. и следователно не е изтекла до момента на
следващото валидно изпълнително действие от 10.04.2018г. – искане за вписване
на възбрана по новообразуваното изп.дело 184/18г. на същия съдебен изпълнител в съответствие вече с
разрешението, дадено с т.10 от ТР 2/26.06.2015г., постановено по тълк.дело
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения отрицателният
установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Оплакванията в жалбата, че съдът не е съобразил
възражението, че давността за процесното вземане е 3-годишна, както и че не се е произнесъл по
твърдението, че към датата на образуване на изп.дело № 1087/12г. вземането на
банката вече е било погасено по давност
са неоснователни. Тези възражения и твърдения не са направени в исковата
молба и по тях съдът не дължи произнасяне.
Обжалваното решение се потвърждава като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 168/25.02.2019г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 743/2018г.
ОСЪЖДА Й.Т.Н. с
ЕГН **********, Н.Н.Н. с ЕГН ********** и Н.Т.В. с ЕГН **********,*** да
заплатят на „Банка ДСК” ЕАД, гр.София сумата от 300лв – юрисконсултско
възнаграждение съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция.
Решението може да
се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията
на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :