№ 6183
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110151567 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявен от *****, ЕИК ***** срещу К. Т. С., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 15,16 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до
30.03.2023 г. върху главница за дялово разпределение, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 20158/23 г. по описа на СРС, 174 състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответникът дължи претендираната сума, тъй като е изпаднал в забава за
заплащане на цена за услуга за дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорва искът по основание и размер.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
ищецът следва да докаже съществуването и размера на главния дълг и
изпадането на ответниците в забава.
1
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от
2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане
на услугата дялово разпределение.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. /одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г. и в сила от 11.07.2016 г. /, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 допълнителна цена
по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределен, извън обявените от търговеца дати. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били
изготвяни изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на
съответния отоплителен период въз основа на реален отчет на уредите за
2
дялово разпределение. Страните не спорят, че услугата дялово разпределение
е била реално осъществена през исковия период.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна
и искът следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ответника.
Ищецът дължи на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38а, ал. 1 ЗАдв.
на адв. Н. И. И. сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в
съдебното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявен от *****, ЕИК ***** срещу К. Т. С., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 15,16 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до
30.03.2023 г. върху главница за дялово разпределение, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 20158/23 г. по описа на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38а, ал. 1 ЗАдв.
*****, ЕИК ***** да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН ********** сумата в
размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в съдебното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – *****.
3
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4