№ 183
гр. Габрово, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело
№ 20224200500268 по описа за 2022 година
С Решение № 260004 от 24.01.2022 г., постановено по гр. дело № 2381
по описа за 2019 г., Районен съд – Габрово е определил на основание чл. 29,
ал. 3 СК в полза на ищцата Д. С. И. по-голям дял от 68% от общото
имущество, придобито по време на брака с ответника В. К. И., състоящо се от
самостоятелен обект в сграда с кад. идентификатор *** по КККР на гр.
Габрово, одобрена със заповед №РД-18-64/26.10.2007г. на ИД на АГКК, с
адрес на имота: гр. Габрово, ул. „Д.“ №*, находящ се на четвърти етаж в
сграда с кад. идентификатор **, с предназначение: самостоятелен обект –
жилище, площ от 57,20 кв. м., заедно с прилежащото избено помещение №12,
площ 3,29 кв. м., и 0,992% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена; фризер марка „Океан ИУО“, закупен пред
1993г., закачалка и шкаф за обувки, закупени през 1989г.; Г-образна секция с
дължина 7 м., височина 2,20 м, закупена през 1993г.; пералня марка „Канди“,
закупена пред 1989г., като предявеният иск е отхвърлен до пълния предявен
размер – определяне на дял от 75% от придобитото имущество по време на
брака. Ответникът В. К. И. е осъден да заплати на ищцата сторените съдебни
разноски в производството в размер на 663,12 лева.
Ответникът В. К. И. (въззивник и въззиваем в настоящото
производство) е депозирал въззивна жалба, в която излага доводи за
неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост.
Излагат се оплаквания за това, че първоинстанционният съд неправилно е
приел за безспорен факта на заплащане на покупната цена на имота в пълен
размер с лични средства на ищцата, въпреки заявените възражения от страна
на ответника. Ищцата не провела успешно пълно доказване на
обстоятелствата от значение за произхода на вложените средства при
1
закупуване на имота, поради което презумцията на съвместен принос не
следвало да се счита за оборена. Съобразно приетата съдебна експертиза
доходите на двамата съпрузи се намирали в съотношение 57% /за ищцата/
към 43% /за ответника/, а при пълно поделяне на разходите съгласно
установената законова презумция, разходите се съотнасяли 51%/за ищцата/
към 49% /за ответника/. При постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд неправилно кредитирал свидетелските показания
на свидетелите С.П. и И. И. без да съобрази процесуалната разпоредба на чл.
172 ГПК, за да приеме за доказан факта на заплащане на консумативните
разходи от ищцата. Въззивникът оспорва като нелогичен и необоснован с
оглед събраните по делото доказателства извода на съда, че ответникът е
участвал чрез влагането на лични средства единствено в закупуването на лек
автомобил, бяла техника и обзавеждане в имота, но не и в заплащането на
дължимите режийни разходи за обитаването му. Въз основа на така
изложените оплаквания въззивникът моли обжалваното решение да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него бъде
постановено съдебно решение, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на сторените
съдебни разноски пред първата и настоящата съдебни инстанции.
В депозирания отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК от ищцата (въззивник и
въззиваема в настоящото производство) се изразява становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага становище, че от
събраните доказателства в хода на първоинстанционното производство
безспорно се установявало, че закупуването на жилището е извършено изцяло
с лични средства на ищцата. В отговора на исковата молба ответникът заявил,
че не отрича, че отпуснатият банков кредит във връзка със заплащането на
продажната цена за имота бил погасяван единствено от Д. И.. От събраните
доказателства по безспорен начин се установявало, че в периода на
съществуване на брачното правоотношение ищцата се грижела безкористно
за семейството, работила, заплащала погасителните вноски по предоставения
банков кредит, за да осигури дом на общото им дете, заплащала всички
режийни разходи за електрическа енергия, топлинна енергия,
водоснабдяване. Посочва се, че ищцата оказала значително по-голям принос в
придобиването на имуществото, като за твърдяната значителност следвало да
се преценяват всички проявни форми на приноса. Изтъква се, че в периодите
01.01.1987г. – 01.01.1997г., 01.01.1998г. – 28.05.1998г. и 2007г. – 2012г.
ответникът не е реализирал доходи, а за периода 01.01.1997г. – 31.01.1997г.
реализираният доход се равнявал на 75,10 лева. Въз основа на така
изложените доводи моли за отхвърляне на подадената въззивна жалба като
неоснователна, както и за присъждане на направените съдебни разноски.
В срока на отговор по чл. 263 ГПК ищцата Д. И. е депозирала
насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, в която е отхвърлен
искът по чл. 29, ал. 3 СК над определения дял от 68 % до претендирания по-
висок дял от 75%. Излагат се оплаквания, че с възприетия от
първоинстанционния съд извод за безспорност на факта на закупуване на
лекия автомобил, обзавеждането и бялата техника от страна на ответника
поради липса на заявени оспорвания, е било допуснато нарушение на
процесуалните правила и приложимия материален закон. Ищцата
многократно излагала насрещни твърдения за закупуване на движимите вещи
с общи средства. Същевременно въпреки многократно предоставената
процесуална възможност на ответника да конкретизира движимите вещи,
2
включени в придобитото имущество по време на брака, в нарушение на
съдопроизводствените правила той посочил вещите след четвъртото открито
съдебно заседание без да посочи необходимите характеристики за тяхната
пълна индивидуализация. От събраните доказателства по безспорен начин се
установявало, че в периода на съществуване на брачното правоотношение
ищцата се грижела безкористно за семейството, работила, заплащала
погасителните вноски по предоставения банков кредит, за да осигури дом на
общото им дете, заплащала всички режийни разходи за електрическа енергия,
топлинна енергия, водоснабдяване. Посочва се, че ищцата оказала значително
по-голям принос в придобиването на имуществото, като за установяване на
твърдяната значителност следвало да се преценяват всички проявни форми на
прпиноса. Изтъква се, че в периодите 01.01.1987г. – 01.01.1997г., 01.01.1998г.
– 28.05.1998г. и 2007г. – 2012г. ответникът не е реализирал доходи, а за
периода 01.01.1997г. – 31.01.1997г. реализираният доход се равнявал на 75,10
лева, които обстоятелства не били отчетени при постановяване на решението.
Въз основа на така изложените доводи въззиваемата моли за отмяна на
решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за определяне в
полза на ищцата на дял над 68% до предявената претенция от 75%, и да бъде
уважен предявеният иск в неговата цялост. Претендира за присъждане на
направените съдебни разноски.
В подадения отговор на насрещната въззивна жалба ответникът излага
доводи за нейната неоснователност. Оспорва доводите за безспорност на
факта на заплащане на продажната цена изцяло с лични средства на ищцата,
като изтъква, че възражения в тази посока са били противопоставени още в
отговора на исковата молба. По отношение на въведените аргументи за липса
на реализирани доходи от ответника в посочените периоди заявява, че
приетата съдебна експертиза не съдържала данни относно наличните
спестявания и нетрудови доходи на ответника. Трудовата заетост на
ответника извън територията на България през част от исковия период и
невъзможността получените в този период доходи да бъдат документално
доказани, не обосновавали извод за това, че същият не е участвал в поемането
на разходите за семейството. Именно процесният лек автомобил бил закупен
със спестявания на ответника. Съобразно приетата съдебна експертиза
доходите на двамата съпрузи се намирали в съотношение 57% /за ищцата/
към 43% /за ответника/, а при пълно поделяне на разходите съгласно
установената законова презумция, разходите се съотнасяли 51% /за ищцата/
към 49% /за ответника/. Въз основа на така изложените доводи въззиваемият
моли за отхвърляне на подадената насрещна въззивна жалба като
неоснователна, както и за присъждане на направените съдебни разноски.
Въззивнната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими,
доколкото са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 и чл. 263, ал. 1 ГПК от
съответната страна в първоинстанционното производство, имаща правен
интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и
допустим в съответната обжалвана част съдебен акт.
След като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, настоящият въззивен състав
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че страните са сключили граждански брак на
10.08.1980 г., който е прекратен с Решение №331 от 14.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 503/2018 г. по описа на Районен съд - Габрово, влязло
3
в сила на 17.12.2018 г. От брака си имат родено едно дете - И. В.ова И..
Придобитото по време на брака имущество, което е било в режим на
съпружеска имуществена общност, включва самостоятелен обект в сграда с
кад. идентификатор *** по КККР на гр. Габрово, одобрена със заповед №РД-
18-64/26.10.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Габрово, ул. „Д.“ №*,
находящ в сграда с кад. идентификатор **, с предназначение: самостоятелен
обект – жилище, площ от 57,20 кв. м., заедно с прилежащото избено
помещение №12, площ 3,29 кв. м., и 0,992% идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху терена; лек автомобил *, шаси *,
фризер марка „Океан ИУО“, закупен пред 1993г., закачалка и шкаф за обувки,
закупени през 1989г.; Г-образна секция с дължина 7 м., височина 2,20 м,
закупена през 1993г.; пералня марка „Канди“, закупена пред 1989г.
От съдържанието на представения и приет като писмено доказателство
договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от
ЗТСУ, с рег. №134/18.08.1986г., се установява, че Д. С. И. е придобила
правото на собственост върху жилище №12, намиращо се в жилищна сграда –
блок №*, местност Т., ул. „М. И.“ №*, заедно с избено помещение и
прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху терена. В представения договор е посочено, че между страните
е уговорена продажна цена от 12 953 лева, които купувачът заплаща по
следния начин – 3 053 лева със собствени средства и 9 900 лева, предоставени
по договор за заем предоставен от ДСК.
От представените преписи от фактури за продадени стоки или
извършени услуги /л. 203 – л. 206 от делото/ се установява, че в периода 1989
– 1993г. ответникът е закупил следните движими вещи - фризер марка „Океан
ИУО“ на цена от 13 250 неденоминирани лева /727 деноминирани лв./, антре
„Морина“ 356 лева, комплект „И.“ на цена от 13 000 неденоминирани лева
/810 деноминирани лв./и пералня марка „Канди“ на цена от 329 щатски
долара /822 лева/.
Видно от представения препис от Фактура №057107/08.12.1989г. В. И.
е закупил лек автомобил *, шаси *, дв. 2108/0465305 на цена от 3500 щатски
долара /8 750 лева/.
Съгласно приложените преписи от трудови книжки и приетото
експертно заключение в периода 10.08.1980г. – 31.12.2018 г. Д. И. е получила
брутен доход в общ размер общо на 80 219,16 лв. с произход трудови
възнаграждения.
Според представената и приета съдебно-оценителна експертиза,
изготвена на база предоставена данъчно-осигурителна информация от НОИ,
за периода 10.08.1980г. – 31.12.2018 г. В. И. е получил брутен доход в обща
размер от 61 061,11 лв. От представените писмени доказателства –
удостоверения, издадени от „Електропласт“ ООД, гр. Габрово и
„Техноекспортстрой“ ЕАД, гр. София, в периода 01.08.1984г. – 31.01.1987г.
В. И. е заемал длъжност по трудово правоотношение срещу брутна заплата за
целия период от 11 568,64 лева, а през периода 04.02.1987г. – 01.07.1989г. е
бил командирован и е работил на територията на Л. срещу получавано
месечно възнаграждение от 590,70 лв. В периода 02.03.2006г. – 31.12.2006г.
ответникът е заемал длъжност „монтажник метални конструкции“ при
осигурителен доход от 14 000 лева, а за периода 01.01.2007г. – 01.03.2007г. –
при осигурителен доход от 2 965,54 лева. Съгласно уточненията, дадени от
вещото лице в открито съдебно заседание от 07.09.2021г., информацията за
4
размера на доходите на ответника е получена след справка в регистрите на
НОИ, където са описани получаваните трудови доходи и осигурителни
плащания в периода 1980г. – 2018г. Вещото лице изразява категорично
становище, че получаваните от ответника трудови доходи преди 1997г.,
когато започват да се поддържат регистри при НОИ, са съобразени при
изчисляване на сумата, върху която се образува размера на пенсията му.
При съпоставка на размера на получаваните доходи от страните през
исковия период в приетата повторна и допълнителна комплексна съдебно-
счетоводна и оценителна експертиза е отразено следното процентно
съотношение – 57% за ищцата към 43% за ответника.
От приложените фактури за консумирана топлоенергия, приходни
квитанции, квитанции за дължими сметки за водоснабдяване, фактури за
консумирана електрическа енергия /л. 39 – л. 65 и л. 107 – л. 119 от делото/ се
установява, че през исковия период ищцата Д. И. е заплащала режийните
разходи във връзка със семейното жилище, съответно за дължими сметки за
консумирана електрическа и топлинна енергия, заплащане на данъчни
задължения и такса смет, дължими сметки за водоснабдяване.
От приетата допълнителна комплексна съдебно-счетоводна и
оценителна експертиза се установява, че извършените разходи от ищцата,
включващи разходи за електрическа енергия, топлоенергия, водоснабдяване,
данъци и такси, възлиза общо на сумата от 8 269,88 лева. Направените
разходи от ответника, включващи закупуване на лек автомобил, мебели и
бяла техника, възлиза на сумата от 11 465 лева. След отчитане на направените
разходи от ищцата за заплащане на продажната цена на процесното жилище,
заедно с начислените лихви процентното съотношение между разходите на
ищцата и на ответника съответно е 68% към 32% /Таблица №4 към повторна
и допълнителна комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза/.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на св.
С.П., баща на ищцата, се установява, че при закупуване на процесното
жилище ищцата вложила средствата по открит на нейно име паричен влог и
получените под формата на заем парични средства по договор за банков
кредит, сключен от нея в качеството на кредитополучател. Ответникът не
участвал при извършването на първоначалните ремонтни дейности в
апартамента, като ищцата и нейните родители закупували необходимите
строителни материали. Ответникът работил в Л. в периода 1987г. – 1989г.
След завръщането си от закупил лек автомобил марка „Л.“ и диван за
жилището.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на св. И.
И., дъщеря на ищцата и ответника, се установява, че в извършването на
ремонта на жилището участвали ищцата заедно със своите родители. Ищцата
заплащала дължимите суми за ток и парно, като ответникът не поемал
режийните разходи за жилището. Свидетелката посочва, че ответникът не
заплащал издръжка и отказал на свидетелката да й помогне при осигуряване
на средства за извършване на операция. Посочва, че лекият автомобил бил
закупен от ответника след завръщането му от Л., заедно с холова гарнитура за
жилището. До навършване на пълнолетие грижи за свидетелката полагали
ищцата и нейните родители.
От изслушаните показания на св. Ч. се установява се свидетелят
оказвал помощ на ответника като му предоставял транспортни услуги за
превозване и пренасяне на следните движими вещи - хладилник, мебели и
5
килим. Свидетелят заявява, че не е виждал ответникът да заплаща
транспортираните вещи.
Въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид
установените факти и като подложи същите на преценка съобразно
разпоредбите на закона, приема следното от правна страна:
Въззивната жалба, подадена от В. И., разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 29, ал. 3 от СК, при прекратяване на съпружеската
имуществена общност поради развод или по чл. 27, ал. 2 от СК, съдът може
да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако
приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия
съпруг. Допустимо е да бъде определен по-голям дял в полза на единия
съпруг от общото имущество, в случай че той докаже, че има значително по-
голям принос в придобиване на същото. Основен принцип за имуществените
отношения на съпрузите при законовия режим по чл. 21 от СК е общността
върху придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос вещни
права и равенството на дяловете при прекратяване на имуществената общност
- чл. 28 от СК. Съгласно чл. 21, ал. 2 от СК съвместният принос не е само
материален, а може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата и
работа в домакинството.
В настоящия случай съдът намира за неоснователни оплакванията за
въззивника за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд
и необоснованост на решението. При изследване на въпроса за произхода на
паричните средства, вложени при закупуване на процесното семейно жилище,
районният съд е разгледал въведените възражения от страна на ответника,
като е обсъдил събраните доказателства в хода на производството.
Проведеното обратно доказване от страна на ищцата, насочено към оборване
на законовата презумция са съвместен принос, е успешно, предвид пълното
доказване на фактите от значение за установяване на произхода на вложените
средства при придобиване на недвижимия имот и поемане на разходите във
връзка с неговото ползване. Възприетият извод за безспорност на факта на
заплащане на цената на имота от страна на ищцата почива на извършения
доказателствен анализ от съда на събраните данни посредством разпита на св.
П. и И.. Видно от обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства
посоченият начин на плащане на продажна цена на имота в договора
съответства на действителния начин на заплащане – чрез лични средства на
ищцата по паричен влог, открит преди сключване на брака, и чрез
предоставена парична сума по договор за банков кредит, сключен лично от
ищцата.
Заявените оплаквания от въззивника срещу направената преценка от
първоинстанционния съд за достоверност на показанията на посочените по-
горе свидетели също са неоснователни. Настоящият въззивен съд кредитира
показанията на свидетелите П. и И. в условията на чл. 172 ГПК като логични,
последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства. Въпреки наличието на родствена връзка със страните и
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото въззивният съд
намира, че изложените данни относно произхода на вложените средства при
придобиване на имуществото по време на брака се потвърждават от
останалите събрани писмени доказателства и доказателствени средства.
Преките и продължителни наблюдения на всеки от свидетелите върху
6
оказания принос за осигуряване на благополучието на семейството
допълнително подкрепя преценката на съда относно убедителната
доказателствена стойност на показанията на свидетелите. Същевременно от
представените платежни документи, датиращи от периода 1992г. – 2003г., се
установява, че ищцата е заплащала дължимите консумативи във връзка с
ползването на жилището – сметки за потребена електрическа енергия,
топлинна енергия, водоснабдяване, данъчни задължения и задължения за
такса смет.
Поради тези съображения съдът приема за правилна е законосъобразна
преценката на първоинстанционния съд да кредитира показанията на св. П. и
св. И., и въз основа на установите посредством тях факти да приеме за
доказан осъществения принос от страна на ищцата чрез заплащане на
продажната цена на имота и поемане на консумативните разходи във връзка с
ползването на жилището.
По отношение на въведените оплаквания в насрещната въззивна жалба
за неправилност на първоинстанционното решение, съдът намира доводите на
ищцата на основателни в едната им поради следните съображения:
Изтъкнатите аргументи за допуснато процесуално нарушение от съда
при определяне на безспорния характер на факта на закупуване от страна на
ответника на описаните движими вещи са неоснователни. Видно от
изложените мотиви към първоинстанционното решение съдът е приел за
доказан посочения факт въз основа на обсъдените показания на св. Ч.,
представените платежни документи, относими към факта на закупуване на
вещите, както и на база направените изчисления в приетата комплексна
повторна и допълнителна съдебна експертиза. От тук следва, че изводите на
съда се основават на извършения обстоен анализ на събраните писмени и
гласни доказателства поединично и в тяхната съвкупност, поради което
твърдяното нарушение на процесуалните правила не е налице.
Заявените оспорвания относно оказания принос от ответника, предвид
липсата на реализирани доходи в периодите 01.01.1987г. – 01.01.1997г.,
01.01.1998г. – 28.05.1998г. и 2007г. – 2012г., както и на минимални доходи в
периода 01.01.1997г. – 31.01.1997г., съдът намира за недоказани с оглед
събрания доказателствен материал по делото. Както вече беше посочено по
делото е представена трудова документация, удостоверяваща получаването
на трудови доходи за периода 04.02.1987г. – 01.07.1989г. когато ответникът е
бил командирован и е работил на територията на Л. срещу получавано
месечно възнаграждение от 590,70 лв. Съгласно уточненията, дадени от
вещото лице в открито съдебно заседание от 07.09.2021г., информацията за
размера на получаваните доходи на ответника през исковия период е
получена след справка в регистрите на НОИ, където са описани получаваните
трудови доходи и осигурителни плащания в периода 1980г. – 2018г. Вещото
лице изразява категорично становище, че получаваните от ответника трудови
доходи преди 1997г., когато започва да се поддържат регистри при НОИ, са
съобразени при изчисляване на сумата, върху която се образува размера на
пенсията му.
Въззивният съд приема, че липсата на представена трудова
документация относно получаваното възнаграждение от ответника преди
1997г. не изключва само по себе си наличието на реализирани доходи от
ответника в този период. Именно в тази посока след проучване на отразените
данни в регистрите на НОИ вещото лице е дало пълно, обосновано и
7
компетентно заключение относно размера на реализираните доходи от
трудови възнаграждение и получавано обезщетение за безработица.
Същевременно в показанията на св. П. и св. И. безпротиворечиво се посочва,
че след завръщането си от Л. през 1989г. ответникът е закупил процесния лек
автомобил, както и холна гарнитура. Липсата на приложена документация за
реализирани трудови доходи, не опровергава в достатъчно убедителна степен
твърденията на ответника, че именно с негови средства са били закупени
посочените движими вещи, доколкото същите е възможно да бъдат
генерирани от спестявания или плащания на основание различно от трудово
правоотношение.
На следващо място заявеното от въззивницата оплакване за допуснато
процесуално нарушение, изразяващо се в предоставяне на възможност на
ответника да конкретизира вещите, включени в придобитото имущество по
време на брака, след изтичане на преклузивния срок са неоснователни.
Съгласно утвърдената съдебна практика /Определение №531/29.09.2015г. по
ч. гр. д. №4241/2015г., ГК, III ГО на ВКС/ непосочването на цялото семейно
имущество е недостатък в исковата молба, който може да бъде отстранен от
всяка една от страните в течение на производството и когато за това е бил
даден срок от съда по чл. 100, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание от
23.04.2021г. съдът е предоставил възможност на страните да уточнят кои са
вещите придобити на време на брака. Ответникът е представил пълен опис на
вещите, като след изразено становище от ищцата с протоколно определение
от 17.06.2021г. първоинстанционният съд е приел, че твърдяното от страните
семейно имущество включва и описаните от ответника вещи. При това
положение въззивният състав намира, че направените уточнения от ответника
касаят изясняване на предмета на производството, не са извършени след
изтичане на предоставения от съда срок и предприетите от съда процесуални
действия не нарушават съдопроизводствените правила.
Изложените оплаквания за неправилност на възприетия от
първоинстанционния съд извод относно размера на оказания принос от
ищцата в придобиването на семейното имущество са неоснователни.
Въззивницата обосновава доводите си като препраща към Таблица №6 от
допълнителното заключение по назначената комплексна съдебна експертиза,
в което е посочено процентно съотношение 79% за ищцата и 21% за
ответника. Предвид изложените по-горе мотиви относно придобиването на
лекия автомобил изцяло с лични средства на ответника, така изчисленото
съотношение не отразява действително съотношение между направените
разходи от страните.
В т. 8 на ППВС № 5 от 31.10.1972 г. по гр. д. № 5: 1972 г. е дадено
тълкуване, че за определяне на неравни дялове от общото имущество се
изхожда от наличието на две предпоставки: да се касае до изключителни
случаи и приносът на единия съпруг явно и значително да надхвърля приноса
на другия, като ръководно значение има изискването за изключителен случай,
чрез което изискване на закона се цели да не се превръща изменението на
равенството в дяловете от изключение в правило. Основанието за изменяне на
установеното от закона равенство на дяловете трябва да се установи не само
чрез съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи
сметка и за полагания от тях труд в домакинството на семейството, за
отглеждането на децата от брака, за създадената спокойна обстановка на
другия съпруг да се труди и твори и за всички други обстоятелства, които са
от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и изграждане
8
благополучието на семейството.
За да се произнесе относно основателността на заявената искова
претенция по чл. 29, ал. 3 СК въззивният съд съобрази утвърдената съдебна
практика на върховната инстанция, съгласно която значителността на
приноса, която е основание за определяне на по-голям дял, се отнася до
всичките му проявни форми и означава отклонение от обичайното, което да
сочи на изключителност. При преценка на приноса на всеки от съпрузите не
следва да се дава приоритет на никоя от формите на приноса за сметка на
друга, тъй като законодателят е равнопоставил всички форми на принос /така
в Решение №73/13.07.2015г. по гр. д. №4874/2014г. ГК, I ГО на ВКС, Решение
№74 от 29.05.2019г. по гр. д. №5842/2015г. I ГО, ГК на ВКС, Решение №117
от 22.12.2020г. по гр. д. №780/2020г. II ГО, ГК на ВКС, Решение № 60 от
4.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3052/2020 г., II ГО, ГК на ВКС, Определение
№125 от 29.03.2022г. по гр. д. №4326/2021г., II ГО, ГК на ВКС/. Приносът не
може да бъде съотнесен само към финансовите възможности и доходите,
реализирани от двамата съпрузи, а следва да бъде преценяван през призмата
на всяка една от законоустановените му форми.
В процесния случай първоинстанционният съд е приел, че
реализираните доходи от ищцата представляват 57% от общия размер на
натрупаните доходи от съпрузите по време на брака, докато доходите на
ответника се равняват на 43%. При извършване на разходите за задоволяване
на нуждите на семейството ищцата е заплатила 68,48%, а ответникът 31,52%.
Съдът е отбелязал, че ищцата сама е осъществявала грижите за детето и
осигуряването на издръжката за отглеждането му. Въз основа на така
изложените съображения районният съд е приел за оборена презумцията за
съвместен принос и е възприел, че в полза на ищцата следва да бъде
определен по-голям дял формиран процентно като 68% от семейното
имущество, като е оставил без уважение претенцията до пълния предявен
размер от 75%.
При осъществяване на преценка относно оказания принос на съпругата
първоинстанционният съд е дал приоритет на материалния принос, изразяващ
се във влагане на парични средства, без да отчете материалния и
нематериалния принос на ищцата, изразяващ се в оказана грижа за
отглеждането и възпитанието на детето от брака и предоставяната издръжка.
От показанията на св. П. и св. И. се установява, че в процеса на израстване
грижи за св. И. са били полагани преимуществено от ищцата и нейните
родители, като ответникът не е участвал равностойно в отглеждането и
осигуряването на средства за задоволяване на нуждите на детето. Следва да
бъде отчетено и обстоятелството, че след закупуване на жилището ремонтите
дейности са били финансирани и осъществи със средства на ищцата и
нейните родители /така в показанията св. П./. Съобразявайки именно
оказваната от ищцата грижа в отглеждането и възпитанието на детето,
включително чрез поемане на издръжката на детето, настоящият съдебен
състав намира, че е налице превес на осъществения принос от страна на
ищцата, равняващ се на 75 % от придобитото семейно имущество.
Доколкото изводите на първоинстанционния съд и на настоящия състав
не съвпадат, първоинстанционното решение в отхвърлителната му част
следва да бъде отменено, а предявеният иск за определяне на ищцата на по-
голям дял от 75 % идеални части от общото съпружеско имущество – уважен.
Решението на Районен съд – Габрово в останалата му обжалвана част, а
9
именно в частта, в която искът с правна квалификация чл. 29, ал. 3 СК е
уважен, е правилно и законосъобразно, поради което въззивният съд го
потвърждава.
По разноските:
Претенции за присъждане на сторените пред настоящата съдебна
инстанция разноски има и от двете страни по спора, като при този изход на
делото претенцията на Д. И. се явява основателна и като такава следва да се
уважи. Видно от представения договор за правна защита и съдействие Д. И. е
сторила разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лева,
платимо в брой, от които 300 лева за изготвяне на отговор на въззивна жалба
и 300 лева за изготвяне на насрещна въззивна жалба, която сума, заедно със
заплатена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лева, следва
да се възложат в тежест на В. И..
При този изход на спора в полза на В. И. не следва да бъдат
присъждани претендираните съдебни разноски.
Така мотивиран, Окръжен съд – Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260004 от 24.01.2022 г., постановено по гр. д. №
2381/2019г. по описа на Районен съд-Габрово, в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск за определяне на Д. С. И., ЕГН: **********, на по-голям дял
над 68% до предявената претенция от 75% от придобито имущество по време
на брака й с В. К. И., ЕГН: **********, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 29, ал. 3 СК на Д. С. И., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Габрово, ул. „Д.“ №* с адрес за
призоваване: гр. Габрово, ул. „С.“ *, чрез адв. С. Б., по-голям дял в размер на
75 % от имуществото, придобито по време на брака й с В. К. И., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „Л.“ №*, със съдебен адрес: гр. Габрово,
ул. „Е.“ *, чрез адв. Д. Н..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260004 от 24.01.2022 г., постановено по
гр. д. № 2381/2019г. по описа на Районен съд-Габрово, в останалата част като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА В. К. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „Л.“
№*, със съдебен адрес: гр. Габрово, ул. „Е.“ *, чрез адв. Д. Н. да заплати на Д.
С. И., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Габрово, ул. „Д.“ №* с адрес за
призоваване: гр. Габрово, ул. „С.“ *, чрез адв. С. Б.. разноски за съдебното
производство в размер на 625 /шестстотин двадесет и пет лева/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11