№ 18912
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110120499 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение)
******** е предявило срещу ******** установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 184,84 лв.,
представляваща незаплатена стойност на потребена топлинна енергия през
периода от м. 06.2020 г. до м. 04.2022 г. в имот с абонатен номер 428149,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за сумата от 33,42 лв.,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 31.07.2020 г. - 06.02.2023 г., за сумата от 5,62 лв., такса за дялово
разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 09.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното й изплащане, както и за сумата от 0,97 лв., лихва за
забава върху таксата за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. -
06.02.2023 г., с които ответникът неоснователно се е обогатил, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 24.02.2023 г. по
гр.д. № 7852/2023 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ. Въпреки това през процесния период ответникът е потребявал енергия в
1
имота, поради което се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със
стойността й. Ето защо ответникът следва да плати цената на доставеното
количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
таксата за извършената услуга дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете, при
твърдението, че е собственик на процесния имот, но в него не се потребява
топлинна енергия, тъй като няма монтирани отоплителни тела и през него не
минават вертикални или хоризонтални щрангове, а през процесния период
имотът е бил необитаем. Поддържа, че обектът представлява магазин с
отделен вход, който не е свързан с топлопреносната мрежа, като в този
смисъл било постановено решение между страните по искове за предходен
период. Счита, че цитираните в исковата молба общи условия са
неприложими в отношенията между страните поради липсата на сключен
договор, поради което и ответникът не се явява потребител на топлинна
енергия за стопански нужди. Поддържа, че имотът е разположен във
второстепенна самостоятелна сграда, до която не достига топлинна енергия
от сградната инсталация, доколкото абонатната станция се намира в
основната сграда и двете са отделени с дилатационна изолираща стена.
Твърди, че не е ползвател на процесния обект, доколкото същият е отдаден
под наем на трето лице.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът ********, редовно
призовано, се представлява от юрисконсулт *******. Поддържа исковете.
Моли съдът да уважи исковете. Претендира деловодни разноски, за които
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ********, редовно призовано, се представлява от адвокат
*******. Оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли. Претендира
разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 7852/2023 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 6350/24.02.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника ******** (л.16 от
ч.гр.д.№ 7852/2023 г. на СРС). Подадено е възражение по чл. 414 ГПК (л.17
от ч.гр.д.№ 7852/2023 г. на СРС). Указанията за предявяване на иск по чл.422
вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 10.04.2023г. (л.21 от ч. гр. д. № .№
7852/2023 на СРС), поради което срокът изтича на 10.05.2023 г. Исковата
2
молба е подадена в съда на 20.04.2023 г.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Предявен е положителен установителен иск, с който се иска да бъде
признато за установено, че ********, ЕИК ********** **********, има
вземания срещу ***********, със седалище и адрес на управление:
***********: 184,84 лв., представляваща незаплатена стойност на потребена
топлинна енергия през периода от м. 06.2020 г. до м. 04.2022 г. в имот с
абонатен номер 428149, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за
сумата от 33,42 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 31.07.2020 г. - 06.02.2023 г., за сумата от 5,62 лв., такса
за дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 09.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното й изплащане, както и за сумата от 0,97 лв., лихва за
забава върху таксата за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. -
06.02.2023 г., с които ответникът неоснователно се е обогатил, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 24.02.2023 г. по
гр.д. № 7852/2023 г. по описа на СРС, 26 състав.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да установи, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на
посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява
потребител на енергия в процесния имот и за процесния период. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си към ищеца.
Ищецът основава претенцията си на твърденията за липса на сключен
писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на
ответника, доколкото се твърди ответникът да е ползвал без наличие на
основание за това – при твърденията, че ползването на топлинна енергия в
имота не е било регламентирано по силата на съществуващо помежду им
облигационно правоотношение, и без да заплаща цена или обезщетение за
3
това, ответникът се е обогатил, спестявайки извършването на разход, а
ищецът, който е бил лишен от възможността да получи парична престация за
потребения ресурс, е обеднял.
Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, според
която всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи
да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Правото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на
основание чл. 59 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез
който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката,
обнародван в Държавен вестник, бр. 107 от 9.12.2003 г., в сила от
05.03.2004г., който регламентира отношенията между доставчиците и
потребителите на топлинна енергия и по отношение на исковия период.
Според разпоредбата на чл.149, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
небитови нужди се осъществява въз основа на писмени договори при общи
условия.
Следователно, приложима е разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съобразно § 1, т.33а
ДР на ЗЕ - в сила от 17.07.2012 г., „небитов клиент“ е този, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
От представения по делото договор за покупко-продажба на търговско
предприятие от 10.05.2012 г. се установява, че в процесния период
ответникът е собственик на процесния имот – магазин № 38, находящ се в
сграда на адрес: ************, като не се спори, че магазинът се намира в
сграда в режим на етажна собственост.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява при
публично известни общи условия, приети по предложение на
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Няма данни по делото
за процесния период ответникът да е заявил, че иска в имота да бъде
предоставяна топлинна енергия за стопански нужди.
От представените по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установява, че процесният имот е предназначен за стопански
нужди, поради което следва да намери приложение чл. 149, ал. 1 ЗЕ, като
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
4
договори при общи условия. В производството не се установи между
страните да е сключен писмен договор, по силата на който същите да са
обвързани от облигационно правоотношение. Това обстоятелелство не е
спорно и между страните по делото.
Претенцията на ищеца се основава на института на неоснователното
обогатяване, а не на договорната отговорност, поради което за нейното
уважаване от значение е единствено какво количество топлинна енергия
реално е било потребено, без да бъде заплатено от ответника.
Ищецът не установи в производството, че ответникът през процесния
период действително е ползвал процесният имот и се е обогатил с
претендираната стойност на топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, доколкото през релвантния за спора период процесния имот е
ползван от трето за спора лице – ***********, въз основа на сключен с ищеца
договор за наем от 07.07.2021г., със срок от пет години, считано от датата на
влизане в сила на договора – от 01.08.2021г. Съобразно чл. 9, ал. 1 от
договора за наем, наемателят е поел задължението да заплаща направените
консумативни разходи за ползването на имота.
При неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД
обогатилият се за чужда сметка дължи връщане на онова, с което се е
обогатил, до размер на обедняването. При иск по чл. 59 ЗЗД не следва да
бъдат доказвани вреди, тъй като те винаги са израз на негативния резултат на
незаплащане на стойността на получената престация от едната страна,
обогатилата се, за сметка на обеднялата, която не е получила тази стойност.
Размерът на вредите е определяем и следва да е съответен на реално
получената престация, която в конкретния случай се равнява на стойността на
топлинната енергия, доставена до имота на ответника и ползвана от него.
От заключението на съдебно – техническата експертиза, кредитирано от
съда като обективно и компетентно изготвено, се установява, че през
процесния период в имота на ответника не е ползвано отопление от
радиатори, като отклонението на щранга към имота е било прекъснато и
топлинна енергия за отопление от радиатори не е начислявана. В имота няма
монтирани отоплителни тела и уреди за дялово разпределение, както и не
преминават хоризонтални и/или вертикални щрангове /тръби/, които да
са свързани към топлопреносната мрежа на **********. Процесният имот
има самостоятелен вход към улица, намира се в сградата и не е отделен от нея
с дилатационна фуга. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
се определя като разлика между общото количество топлинна енергия за
отопление и сумата от показанията на индивидуалните топломери в
отделните имоти и се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия им обем по проект, като за процесният имот е с кубатура
285,49 куб.м. При липса на отоплителни тела в имота, е начислявана само
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. За процесния период
сумата за изразходваната топлинна енергия, която е отдадена от сградна
5
инсталация, по абонатен номер 428149 е в размер на 189.78 лв. Съобразно
заключението, за процесния период дяловото разпределение на топлинна
енергия е извършвано от ********** за сградата-етажна собственост, в която
се намира топлоснабдения имот, и количеството топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация в сградата, е изчислено съобразно Наредбата № Е-РД-
04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Ищецът е изготвял изравнителни
сметки след всеки отоплителен сезон, съобразени с методиката за дялово
разпределение към действащата Наредба за топлоснабдяване, така и
посочената в изравнителните сметки стойност на топлинна енергия за
разпределение напълно съответства на отчетеното по общия топломер
количество топлинна енергия и количествата топлинна енергия за
технологични разходи на абонатната станция са отчислявани за сметка на
ищцовото дружество. В процесния имот ищецът не е начислявал за
процесния имот топлинна енергия за отопление и битово-горещо
водоснадяване, а е разпределял топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, пропорционално на пълния отопляем обем на имота по проект.
Същевременно, ищецът не е оспорил фактическите твърдения на
ответника, касаещи субекта, фактически ползвал процесния имот през
исковия период и поради това обогатил се за сметка на **********,
спестявайки извършването на разход за цената на предоставената услуга във
връзка с ползването на недвижимо имущество. Данни, че процесният имот
ответникът фактически не е осъществявал дейността по ползването на
процесия имот се съдържат и в неоспорените от ответника писмени
доказателства –договор за наем от 07.07.2021г., въз основа на който имотът е
предоставен за временно и възмездно ползване на трето лице.
Доколкото по делото не се установява ползването от ответника на
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, в имота, ответникът не се
е обогатил от стойността й посредством спестяване на разходи от
незаплащането й, като съдът приема, че липсва основание ответникът да
дължи цена за претендираната стойност на топлинна енергия за сградна
инсталация, доколкото имотът е ползван през процесния период от трето за
спора лице.
Ето защо и не е налице елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1
ЗЗД - липсва обогатяване от страна на ответника, тъй като не възникнало
вземане за неоснователно обогатяване от ответника, съизмеряващо се с
претендираната стойност на топлинна енергия, поради което предявеният
главен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явява
неоснователен същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
Отделно от горното, съдът намира за необходимо да отбележи, че от
събраните по делото доказателства не се установява, че ищецът е доставил
количество топлинна енергия на претендираната стойност, доколкото и
съобразно приетото по делото заключение по съдебнотехническата
експертиза, неоспорена от страните, в имота няма монтирани отоплителни
6
тела и уреди за дялово разпределение, както и не преминават хоризонтални
и/или вертикални щрангове /тръби/, които да са свързани към
топлопреносната мрежа на **********, поради което и доставка на
топлинна енергия не е била осъществена през исковия период, а ответното
дружество не се е обогатило за сметка на ищеца. Този извод не се променя от
обстоятелството, че начисляването на сумата в размер от 189.75 лв. за
топлинна енергия за процесния период е изчислена след отчитане на уредите
за дялово разпределение и според кубатурата на имота, съобразно
заключението, тъй като в процесния случай не е отчетено обстоятелството, че
през имота не преминават хоризонтални и/или вертикални щрангове
/тръби/, като и липсва доставка на топлинна енергия за отопление. С
оглед на което съдът приема за недоказано и правнорелевантното
обстоятелство в имота да е доставено количество топлинна енергия на
претендираната от ищеца стойност.
Доколкото по делото не се установява ползването от ответника на
топлинна енергия в имота, липсва основание последният да дължи цена за
извършване на дяловото разпределение, тъй като същата е дължима от
потребителя на топлоенергията, поради което ответникът не се е обогатил със
стойността . Ето защо и предявения иск за сумата от 5,62 лв., такса за
дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 09.2021 г. е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга на падежа.
С оглед изхода на спора по исковете с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и предвид обстоятелството, че искът по чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е акцесорен на първите, то същият се явяват
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските
С оглед изхода на делото, на ответника следва да бъдат признати
разноските, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият представя списък с
разноски по чл.80 ГПК (л.150 от делото). Ответникът претендира разноски
единствено в исковото производство в размер на 500.00 лв., която сума
включва адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. и депозит за
експертиза в размер на 100.00 лв., като представя доказателства за реалното
им извършване (л.116 и л. 117 от делото).
Ето защо ******, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление:
**********, следва да бъде осъдено да заплати на ***********, със седалище
и адрес на управление: ***********, сумата от 500.00 лв., представляващи
разноски в настоящото производство по гр. д. № 20499/2023 г., на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТВХЪРЛЯ предявените от **********, ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление: ********** срещу ************, със
седалище и адрес на управление: *********** обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация, както следва: чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, с който да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 184.84 лева,
представляваща незаплатена стойност на потребена топлинна енергия през
периода от м. 06.2020 г. до м. 04.2022 г. в имот с абонатен номер 428149,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане; чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1
вр. с чл. 86 ЗЗД, с който да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 33.42 лева, обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 31.07.2020 г. - 06.02.2023 г.; чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5.62 лева, такса за
дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 09.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното й изплащане; чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. с чл. 86
ЗЗД, с който да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 0.97 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за
периода 01.07.2020 г. - 06.02.2023 г.; за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.02.2023 г. по гр.д. №
7852/2023 г. по описа на СРС, 26 състав, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА **********, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление: гр. **********, да заплати на ***********, със седалище и
адрес на управление: ***********, сума в размер на 500 лева (петстотин лева)
представляващи разноски в настоящото производство по гр. д. № 27565/2022
г., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8