№ 85
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110166824 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. И. М., ЕГН **********
със съдебен адрес гр. С, чрез адв. ТВ, против В. В. С., ЕГН ********** с адрес: гр. С.
Ищецът твърди, че на 23.07.2018 г. след като отива до автомобила си, паркиран пред
блока , слизайки по стълбите и насочвайки се към мазето , чул шум по стълбите и се оказало
, че това бил ответникът. При разминаването им ответникът му нанесъл безпричинно силен
юмручен удар с лявата си ръка, като му изрекъл обиди. Ищецът претендира обезщетение за
нанесени неимуществени вреди.
Твърди се, че ответникът с казал на ищеца „Ще ти еба майката, сакатник такъв.“ В
следствие на удара ищецът залитнал и се подпрял на стената, след което тръгнал зад
ответника с въпрос защо го удря и обижда, докато прозвънявал на телефон 112, но
ответникът се качил в колата и потеглил.
Сочи, че непосредствено след инцидента му прилошало, замаял се, понеже бил
диабетик, като получил и болки в областта на лявата мишница. Изтъква, че има множество
заболявания, сред които диабет, десностранна пареза, поренцефална киста, хипертонично
сърце, както има Експертно решение №1274 от 071/14.04.2016 г. на ТЕЛК, като степента му
на увреждане била 100 /сто/ % т.н.р. без чужда помощ. Подал жалба в 05РУ-СДВР във
връзка с инцидента, а след това посетил УМБАЛ „Александровска“-ЕАД - Клиника по
съдебна медицина и деонтология, където след извършен преглед се установило, че имал
кръвонасядане в областта на лявата мишница.
По повод на подадената тъжба срещу ответника било образувано НЧХД № 5868/2019г.
по описа на СРС, н.о., 20 с-в, което приключило с влязъл в сила съдебен акт - Решение №
650 на Софийски градски съд ,н.о., III въззивен състав по ВНЧХД № 2326/2022г. от
21.10.2022г., с което била потвърдена първоинстанционната присъда, според която В. С. бил
признат за виновен за извършено спрямо ищеца престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като
1
на основание чл.78а, ал. 1 от НК съдът го освободил от наказателна отговорност, като му
наложил глоба в размер 1000 лв., а по повдигнатото обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК
подсъдимият бил признат невиновен.
В исковата молба се излага, че това не бил първият случай, в който В. С. обиждал,
тормозил и се заканвал с физическа саморазправа спрямо ищеца и семейството му, макар да
знаел, че е инвалид. Многократно ищецът и съпругата му подавали жалби след всяка негова
противоправна проява, но в повечето случаи от 05РУ-СДВР не предприемали сериозни
мерки. След извършване на престъплението чл. 130, ал. 2 от НК от нанесения му юмручен
удар и получените травматични увреждания периодично получавал болки в лявата ръка,
особено при физическа умора. Получил безсъние, депресирал се, станал напрегнат,
стресиран и неспокоен. Влизал във входа продължавал да се страхува от неочаквано
нападение от С., като негативни емоционални изживявания продължавали и до днес.
Ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди В. В. С., ЕГН **********
с адрес: гр. С да заплати на С. И. М., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. С сумата от
3000 лв. /три хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и настъпилите във връзка с тях
негативни емоционални изживявания, безсъние, депресираност, напрегнатост, стрес и страх,
продължаващи и до днес, които били в пряка причинно-следствена връзка с извършеното на
23.07.2018 г. от ответника престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, ведно със законната лихва
върху паричното обезщетение, считано от 23.07.2018 г. – датата на извършване на
престъплението до окончателното изплащане на главницата.
Прави се искане за присъждане на разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който се оспорват исковите претенции на ищеца по основание и размер.
Поддържа се, че не се установяват претърпени болки и страдания в претендирания
размер. В случая се касаело до влошени междуличностни отношения, тъй като от ищеца
било заведено НЧХД № 2211/2018 г. против майката на ответника – ....... и още девет съседи
на ищеца, които приключили с оправдателни присъди. Иска се от съда да отхвърли исковата
претенция като изцяло неоснователна
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и
след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12
ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
В хода на съдебното дирене се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Това е видно от една страна от приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение №
V-251/2018 г., от което е видно, че ищецът е получил кръвонасядане в областта на лявата
мишница, което му е причинило болка.
От друга страна, неимуществените вреди се установиха по вид, характер и интензитет
от показанията на св. ТИС-М.а, обективирани в протокол от публично съдебно заседание от
27.03.2024 г. В показанията си св. М.а посочва, че множеството заболявания на съпруга и,
както и рождената дясностранна пареза и кистата в главата са причинили силно притеснение
у ищеца, тъй като ударът, нанесен от ответника, би могъл да има тежки последици предвид
тази медицинска история.
Св. М.а обясни пред съда непосредствените последици от удара, а именно, че в
резултат от удара ищецът е бил притеснен, повишила се е кръвната му захар (до 18-19), не е
могъл да шофира и е говорил неразбираемо, не е успял да напише жалбата си в полицията,
доколкото болката в лявата мишница в резултат от удара го е възпрепятствала. През нощта е
имал трудности със съня.
Свидетелката обясни на съда и продължителните последици от процесното деяние, а
именно, че ищецът е приемал успокоителни поради безсънието си в продължение на 5-6
2
месеца, в продължение на две седмици е имал нужда от помощ при преобличане поради
затрудненото движение, засилена от парезата по рождение, но предизвикана най-вече от
удара, нанесен от ответника.
Свидетелката описва още психологическите последици от процесното действие.
Ищецът е изпитвал страх от среща между него и ответника в продължение на близо година.
Ударът и последващата невъзможност на ищеца самостоятелно да се грижи за себе си са
предизвикали и комплекс у него, поради парезата, с която е роден.
Свидетелката обясни също, че конфликтите във входа са продължителни и са били
обект на правни спорове в миналото, включително пред съд и пред Комисията за защита от
дискриминация. Конкретната физическа саморазправа обаче е отключила сериозен стрес у
ищеца.
Съдът отбелязва, че кредитира показанията на свидетеля като пълни, логични и
непротиворечиви. Съдът е съобразил, че св. ТИС-М.а е съпруга на ищеца, и е ценил нейните
свидетелски показания в съвкупност с другите доказателства по делото, като ги намира за
непротиворечиви.
Чрез приобщаването на НОХД № 5868/2019 г. по описа на СРС, НО, 20-ти състав и по
аргумент от чл. 300 ГПК се изяснява от фактическа страна още авторството и белезите на
деянието, а именно, че ответникът В. В. С. е нанесъл удара, предизвикал така описаните
физически и психически последици на ищеца.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство е заявен осъдителен иск за сумата от 7 000,00 лева -
представляваща стойност за нанесени неимуществени вреди на ищеца от ответника с правна
квалификация чл.45 от ЗЗД.
По същество
Предпоставките за основателността на иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от
ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане са
следните: 1) действие, от което са настъпили вреди; 2) противоправност на това действие; 3)
наличие на настъпили вреди; 4) причинно следствена връзка между деянието и вредите; 5)
вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията.
В тази връзка следва да се подчертае, че съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413 НПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд по въпросите
извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Така в
Решение № 650 на Софийски градски съд ,н.о., III въззивен състав по ВНЧХД № 2326/2022г.
от 21.10.2022г. наказателният съд е установил по несъмнен начин както автора на
уврежданията, така и характера и вида на тези увреждания. В този смисъл предмет на
доказване в настоящото производство е причинно-следствената връзка между
неимуществените вреди, претендирани от ищеца, и деянието, извършено от ответника и
обективирано в материалите по наказателното производство.
1. По отношение причинно-следствената връзка между деянието и претърпените
вреди от ищеца.
Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди в резултат от деянието, извършено от ответника, изразяващи се в
3
болки и страдания, продължителен стрес и разстройство на съня. Така доказаното от
фактическа страна води до извода, че е налице причинно-следствена връзка между
противоправното действие на ответника и претърпените от ищеца вреди.
2. По отношение на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съдът уточнява, че в хода на производството ответникът не е оспорил презумпцията за
вина по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което същата се счита за доказана като част от
фактическия състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въз основа на доказаното от фактическа страна и сторените от съда правни изводи
съдът намира за доказано настъпването на неимуществени вреди от действията на ответника
по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Относно размера на дължимото според съда обезщетение, съдът приема следното:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи
от принципа на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди,
макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, за да бъде обезщетението за претърпените морални вреди
справедливо, е необходимо да се отчете реалният размер на тези вреди. Това включва анализ
на всички конкретни обстоятелства, свързани с инцидента, като характер и тежест на
уврежданията, интензивност, продължителност и степен на болките и страданията, както и
дали те все още продължават или са приключили. Освен това трябва да се вземе предвид
икономическата обстановка в страната, обществените възприятия за „справедливост“ към
дадения момент и указанията, предоставени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Върховния съд на Република България.
Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, интензитета на понесените
във връзка с тях болки и страдания, стресът от преживяното, продължителността на периода
на лечение и възстановяване, възрастта на ищеца към датата на настъпване на инцидента,
липсата на неблагоприятни последици върху здравето му с траен и необратим характер,
както и наложилото се в обществото понятие за справедливост в съответствие с нормата на
чл. 52 от ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че обезщетението за репарирането им
възлиза на 2000 лв. Тази сума би репарирала адекватно и в най-пълна степен търпените от
ищеца неимуществени вреди с оглед на продължителността им, наличието на емоционални
проявления на увреждането и създадените за ищеца неудобства от получените увреждания.
Нещо повече, при обезщетяването на неимуществени вреди настоящият съдебен състав
намира за необходимо да вземе предвид при определяне на размера на обезщетението и
влошеното здравословно състояние на ищеца и множеството предхождащи деянието
заболявания на ищеца. Установяват се промени в навиците на ищеца, изразяващи се в
безсъние, стрес и страх от потенциална среща с ответника, която да доведе до повторен
конфликт. В този смисъл наличните у ищеца установени заболявания за съда водят до
редукция на претенцията по размер, доколкото същите изначално описват ищеца, като лице
с влошено здравословно състояние и не може да се направи еднозначен извод, че процесното
деяние само по себе си следва де се репарира с финансов еквивалент извън посочения от
съда до претендирания от 3000,00 лева. Извършеното от ответника и настъпилите за ищеца
вредни последици съдът приема, че е справедливо да се обезщетят в размер на 2000,00 лева.
По искането за присъждане на лихви: По аргумент от чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 84, ал. 3
ЗЗД при уважаване на главната претенция съдът намира за основателно и акцесорното
искане на ищеца за присъждане на законна лихва. Същата следва да се присъди върху
главницата в размер на 2000,00 лева, считано от датата на увреждането до окончателното и
изплащане.
По разноските
4
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе
по отговорността за разноски в исковото производство. При този изход на спора, вземайки
се предвид размера на уважените претенции, на ищеца се дължат разноски в пълен размер.
Ищецът доказва, че е сторил разноски пред съда за заплатена държавна такса и заплатено
адвокатско възнаграждение, общо в размер на 600,00 лева, от които ответникът следва да
заплати сумата от 400,00 лева.
На ответника следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърления размер на иска
на стойност 200,00 лева от общо сторените за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 600,00 лева.
Доколкото ищецът е бил освободен от заплащането на държавна такса за образуване на
делото – така по аргумент от разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК – дължимата се
държавна такса в размер на 280,00 лева, платима по сметка на Софийски районен съд –
следва да се заплати от ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите
във връзка с чл.52 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.1, ал.3 и
ал.6 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН ********** с адрес: гр. С да заплати на С. И. М., ЕГН
********** със съдебен адрес гр. С, сумата от 2000,00 лева представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в болки,
страдания и настъпилите във връзка с тях негативни емоционални изживявания, безсъние,
депресираност, напрегнатост, стрес и страх, настъпили от извършеното на 23.07.2018 г. от
ответника престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, за което В. В. С. е осъден с Присъда от
22.2.2022 година, постановено по нчхдело № 5868/2019 година по описа на Софийски
районен съд, която е потвърдена с Решение № 650/21.10.2022 година, постановено по
ВНЧХД № 2326/2022г. по описа на Софийски градски съд ,н.о., III въззивен, с която В. В. С.
е признат за виновен за това, че на 23.07.2018 г., след 07.00 ч. /около 07.20 ч./, на площадката
във входното пространство на вход „Е“ на бл.93 в гр.София, ж.к."Сухата река“, чрез
нанасяне на юмручен удар по лявата ръка - в областта на лявата мишница, причинил на С.
И. М. ЕГН ********** кръвонасядане в областта на лявата мишница, което травматично
увреждане му е причинило болка - лека телесна повреда без разстройство на здравето /по
смисъла на чл130, ал.2 от НК/, ведно със законната лихва върху паричното обезщетение,
считано от 23.07.2018 г. – датата на извършване на престъплението до окончателното
изплащане на главницата.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН ********** с адрес: гр. С да заплати на С. И. М., ЕГН
********** със съдебен адрес гр. С, сумата на сторените разноски в исковото производство
по гр.дело № 66824/2022 година по описа на Софийски районен съд, представляваща
адвокатско възнаграждение и платена държавна такса, намалени до размера на уважената
претенция, а именно сумата от 400,00 лева.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН ********** с адрес: гр. С да заплати по сметка на Софийски
районен съд, банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "БЮДЖЕТНА
СМЕТКА": IBAN – BG78CECB97903143897401, BIC – CECBBGSF дължимата се държавна
такса за образуване на гр.дело № 66824/2022 година по описа на Софийски районен съд, от
чието заплащане ищецът С. И. М., ЕГН ********** е бил освободен, а именно сумата от
280,00 лева.
5
ОСЪЖДА С. И. М., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. С, да заплати на В. В. С.,
ЕГН ********** с адрес: гр. С сумата на сторените разноски в исковото производство по
гр.дело № 66824/2022 година по описа на Софийски районен съд, а именно сумата от 200,00
лева, съобразно отхвърления размер на исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6